Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 435/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ”
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404,
бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В.Г. от САК, като пълномощник на
управителя, против В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено от длъжника възражение, като ищецът го е иницирал за да може установи
вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК - 17.07.2020 г. По постъпилото заявление е
образувано ч.гр.д. № 306/2020 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 352 от 20.07.2020 г. за
сумата от 195,04 лева – главница и
за сумата от 57,33 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. до 01.04.2020 г., както и за сумата
от 205 лева разноски по делото, от
които 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена държавна
такса.
Вземането, претендирано от ищеца, представлява задължение
по договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер
13837306001 от дата 15.04.2014 г., 04.03.2015 г., 05.09.2015 г., 07.09.2015 г.
и 24.03.2016 г., сключени между „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК ********* (и В.Ц.П., вземанията по които са прехвърлени
от страна на „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД) в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Договор за цесия от дата 16.10.2018 г., като от своя страна „С. Г.
Груп“ ЕАД прехвърля вземанията в полза на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД) по силата
на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г. За задължението от страна на „Виваком
България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД) са издадени фактури от 22.02.2017 г., 22.03.2017 г. и 22.04.2017 г. за
периода от 22.01.2017 г. до 21.04.2017 г.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца за сумата от 195,04
лева - незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентски номер
13837306001 от дати 15.04.2014. г., 05.09.2015. г. и 07.09.2015 г. сключени
между ответника и мобилния оператор „Виваком България“ ЕАД (с предишно
наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК *********, за
което са издадени Фактура № **********/22.02.2017 г., Фактура №
**********/22.03.2017 г. и Фактура № **********/22.04.2017 г., за периода от
22.01.2017 г. до 21.04.2017 г. и за сумата 57,33
лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.05.2017 г.
до 01.04.2020 г. Претендират се още и направените разноски, както по настоящото
дело, така и по заповедното производство.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник – адв. Б.А.
от …. Предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Възраженията са
срещу основанието на иска. Според процесуалния представител ответната страна не
е уведомявана за цесиите, на приложеното към исковата молба уведомление до
ответника не е посочена дата, както и липсват данни за връчването му на адресата.
Твърди се, че ответникът не е подписвал представените с исковата молба
документи, като се оспорва това обстоятелство. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните с исковата молба вземания. По тези
съображения се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, представено
е писмено становище, а ответникът, чрез процесуалния си представител, подробно
аргументира тезите си.
По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от
ищеца, приложено е ч.гр.д. № 306/2020 г. по описа на Районен съд Своге, назначена
и изслушана е съдебно-графическа експертиза, открито е производство по
оспорване на истинността на документи, а именно по оспорване автентичността на подписа на ответника в Заявление/Договор №
760628190715042014-30483149, Декларация от 04.03.2015 г., Допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №
760628190704032015-33127658, Декларация от 05.09.2015 г., Заявление/Договор №
760628190705092015-34676463, Декларация от 08.09.2015 г., Допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №
760628190705092015-34677613, Декларация от 07.09.2015 г., Заявление/Договор №
760628190707092015-34681174 и Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги № 760628190724032016-36604593.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки
приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните
изводи от фактическа и правна страна:
Предявените положителни установителни искове са процесуално допустими, а
разгледани по същество са изцяло неоснователни и недоказани. Съображенията са
следните:
За основателността на предявените установителни искове, според
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът по
делото трябва да докаже съществуването на вземането, размера му и неговата
изискуемост, включително наличието на валидна облигационна връзка между „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД) и ответника (договори за мобилни
услуги), че са изпълнени задълженията за предоставяне на далекосъобщителни
услуги през периода от 22.01.2017 г. до 21.04.2017 г., които са използвани от
ответника, както и тяхното количество и цена; също така ищецът следва да докаже
наличието на сключени валидни договори за цесия, прехвърляне вземането на ищеца
по договорите за цесия и уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането;
по отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва ищецът носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответната
страна е при доказване на горните факти, да докаже евентуално погасяване на
дължимите суми (изпълнение) по договора, както и правоизключващите,
правоунищожаващите или правопогасяващите си възражения.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
По отношение на гореизброените документи е открито
производство по оспорването им, доколкото договорите, споразуменията и
декларациите към тях представляват електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУУ (загл.
изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), тъй като се твърди, че са подписани от страните
по договорите чрез полагане на дигитален подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗЕДЕП (ред. ДВ - бр. 34 от 2001 г.), действала към момента на
сключване на процесните договори, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (ред. ДВ - бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011
г.) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕП (ред. ДВ - бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.). Законът обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ. В случая
във всеки от договорите е налична изрична уговорка, че при подписването на съответния
договор и приложенията към него с дигитален подпис, е налице съгласие
значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени.
От приетата по делото съдебно-графическа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че подписите за ответника на
мястото „За абонат“, респ. „Декларатор“ в Декларация от 04.03.2015 г. (л. 33 от делото), Допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги № 760628190704032015-33127658 (л.
33 гръб до л. 37 от делото), Декларация от 08.09.2015 г. (л. 42 от делото),
Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №
760628190705092015-34677613 (л. 42 гръб до л. 45 гръб от делото), Декларация от
07.09.2015 г. (л. 46 от делото), Заявление/Договор №
760628190707092015-34681174 (л. 46 гръб до л. 48) и Допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги № 760628190724032016-36604593 (л.
49 до л. 50 гръб), не са положени от него. С
оглед на изложеното, съдът намира оспорването за доказано по отношение на така
изброените документи, поради което изключва тези документи от доказателствата
по делото. При извода, че страните не са обвързани от договорно правоотношение по
посочените договори и споразумения, не може да бъде ангажирана отговорността на
ответника за неизпълнени задължения по същите. При липса на един от елементите
на обуславящия наличието на спорното материално право фактически състав относно
тези договори безпредметно е обсъждането на другите елементи от същия. От
ответника са подписани единствено Заявление/Договор № 760628190715042014-30483149 (л. 30 до 32 от делото), Декларация
от 05.09.2015 г. (л. 38 от делото) и Заявление/Договор №
760628190705092015-34676463 (л. 38 гръб до л. 40 гръб от делото), като
оспорването на тези документи подлежи на отхвърляне, като недоказано. От
изложеното следва изводът, че ответникът и мобилният оператор „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД) са били обвързани само от договора за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 13837306001 от дата
15.04.2014 г. със срок до 15.04.2016 г. (който обаче, не касае процесния
период, а и липсват доказателства за потвърждение на общите условия към този
договор от ответника, необходимо съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗД) и от договора
за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 13837306001 от
дата 05.09.2015 г. със срок 05.09.2017 г., за мобилен номер …, който е
единственият, подписан от ответника и имащ отношение към претендираните в
настоящото производство суми. Видно от процесните Фактура № **********/22.02.2017 г., Фактура № **********/22.03.2017 г. и
Фактура № **********/22.04.2017 г. за посочения в последния договор мобилен
номер (**********) във всяка от трите фактури са
включени задължения по 11,58 лева на месец, без ДДС, т.е. 13,90 лева на месец с
ДДС, като само тези задължения по фактурите произтичат от договора, подписан от
ответника и обвързвал същия през процесния период.
По делото обаче, липсват доказателства за
установяване на обстоятелството, че на ищеца са били прехвърлени валидно
вземанията по процесния договор. С приложеното към исковата молба извлечение от
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. не може да се установи, че
именно вземането към ответника е било предмет на сключения между ищеца и „С. Г.
Груп“ ООД договор за цесия, доколкото това е изходящ от ищеца частен документ,
а посоченото обстоятелство се оспорва от ответника. Липсват и доказателства, че
вземането е било предмет на преди това сключения договор за цесия между „Виваком
България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД) (цедент) и „С. Г. Груп“ ООД (цесионер). Ето защо, неотносим е въпросът,
дали ответникът е бил надлежно уведомен за цесията, като съдът принципно
приема, че няма пречка това да бъде извършено с връчването на препис от исковата
молба и от цесионера, ако същият е надлежно упълномощен за това от цедента, но
при наличието на доказателства, че конкретното вземане е предмет на договорите
за цесия, какъвто не е настоящият случай. Ето защо, предявеният главен иск
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Дори да бяха налице доказателства за
прехвърлянето на вземанията по процесния договор, това не би променило извода,
че предявеният главен иск подлежи изцяло на отхвърляне. Настоящият съдебен
състав приема, че задълженията по трите процесни фактури за сумите от по 13,90
лева на месец с ДДС за периодите от 22.01.2017 г. до 21.02.2017 г., от
22.02.2017 г. до 21.03.2017 г. и от 22.03.2017 г. до 21.04.2017 г. са погасени
по давност. Неправилно ищецът в молба-становище от 22.02.2022 г. се домогва да
обоснове, че давностните срокове не са изтекли, тъй като тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД следва да се продължи с 69 дни
(периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.), с оглед
предвиденото в чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, спиране течението на давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти до 20.05.2020 г., на основание § 13 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г.
Тези съображения нямат никакво отношение към Фактура № **********/22.02.2017 г.
и Фактура № **********/22.03.2017 г., които са с падежи съответно 11.03.2017 г.
и 08.04.2017 г., доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило в съд на
17.07.2020 г., като пратката е предадена на куриер на 16.07.2020 г. и дори да
се прибавят, посочените от ищеца 69 дни към тригодишния давностен срок, това не
би довело до различен извод. Що се касае до последната Фактура № **********/22.04.2017
г., съдът намира, че след като същата касае период на потребление от 22.03.2017
г. до 21.04.2017 г., от последната дата следва да тече, предвиденият в чл. 29
от общите условия 15-дневен срок за плащането на дължимата по тази фактура сума,
а предвиденото в чл. 29 от общите условия, че по усмотрение единствено на
търговеца, той може да издава фактура тогава, когато прецени и да определя
едностранно продължителността на срока за плащане, а оттук и началото на
давностния срок, е неравноправна по отношение на потребителя клауза, която е
нищожна в тази й част. Считано от 21.04.2017 г. 15-дневният срок за плащането
на дължимата по тази фактура сума изтича на 06.05.2017 г. (въпреки че е неприсъствен
ден, доколкото в другите две фактури е посочен падеж на плащане също неприсъствен
ден събота – 11.03.2017 г. и 08.04.2017 г., поради което очевидно в отношенията
между страните е дерогирано диспозитивното правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД), а
не както е посочено във фактурата 09.05.2017 г. Считано от 06.05.2017 г.,
давностният срок от 3 години, заедно с коментираните 69 дни, е изтекъл на
14.07.2020 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е предадено на куриер два дни
по-късно – на 16.07.2020 г., поради което съдът приема, че задължението на
ответника в размер на 13,90 лева с ДДС и по тази
фактура е погасено по давност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, вр. с чл. 84, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
С оглед неоснователността на главня иск акцесорната искова претенция също
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски в общ размер 650 лева, от които 300
лева – платен депозит за вещо лице и 350 лева – платено адвокатско
възнаграждение. От пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност
на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за
настоящото дело, което е неоснователно, доколкото възнаграждението е в размер
на 350 лева, което е под минимално определения съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и
ал. 9 от НМРАВ (в редакцията й към датата на приключване на устните състезания
по делото) размер, а именно 300 лева и по 100 лева за всяко съдебно заседание
след второто, като по делото са проведени пет съдебни заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ”
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404,
бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя М.А.У., за
признаване за установено по отношение на В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
че същият дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД) сумите, за които е издадена Заповед № 352 от 20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 306/2020 г. на Районен съд Своге, а именно:
сумата от 195,04 лева, представляваща задължения по договори за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер 13837306001 от дати 15.04.2014 г.,
05.09.2015 г. и 07.09.2015 г., сключени между „Виваком
България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД), ЕИК ********* и В.Ц.П., вземанията по които са прехвърлени от
страна на „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД) в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
по силата на Договор за цесия от дата 16.10.2018 г., като от своя страна „С. Г.
Груп“ ЕАД прехвърля вземанията в полза на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно
наименование „ЮБЦ” ЕООД) по силата на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
за които задължения от страна на „Виваком България“
ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД) са
издадени Фактура № **********/22.02.2017 г., Фактура №
**********/22.03.2017 г. и Фактура № **********/22.04.2017 г., за периода от
22.01.2017 г. до 21.04.2017 г. и сумата от 57,33
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.05.2017 г. до 01.04.2020 г.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК, че следните документи: Декларация от 04.03.2015 г. (л. 33 от делото),
Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №
760628190704032015-33127658 (л. 33 гръб до л. 37 от делото), Декларация от
08.09.2015 г. (л. 42 от делото), Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги № 760628190705092015-34677613 (л. 42 гръб до л.
45 гръб от делото), Декларация от 07.09.2015 г. (л. 46 от делото),
Заявление/Договор № 760628190707092015-34681174 (л. 46 гръб до л. 48) и
Допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №
760628190724032016-36604593 (л. 49 до л. 50 гръб), в частта им относно положените подписи за ответника В.Ц.П. СА НЕИСТИНСКИ като неподписани от
лицето, сочено за издател и ГИ ИЗКЛЮЧВА
ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, като ОТХВЪРЛЯ
направеното от В.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***, оспорване на истинността
на документите: Заявление/Договор №
760628190715042014-30483149 (л. 30-32 от делото), Декларация от 05.09.2015 г.
(л. 38 от делото) и Заявление/Договор № 760628190705092015-34676463 (л. 38
гръб-л. 40 гръб от делото).
ОСЪЖДА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, 1404, бул. „България” № 81, вх.
В, ет. 8, представлявано от управителя М.А.У., да заплати на В.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 650 лева,
представляваща направени разноски по гр.д. № 435/2020 г. по описа на Районен
съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
306/2020 г. на Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :