№ 20483
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110126518 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът ************ е предявило положителни установителни искове
за признаване за установено, че ответникът Д. С. Р. дължи суми, за които има
издадена заповед № 3970 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 07.02.2022г. по ч.гр.д. № 3855/2022г. по описа на
СРС, 27 състав. Твърди се, че между страните бил сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-Б-7538/29.08.2007 г.,
изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г., по силата на който на ответника
бил отпуснат заем от 5000лв. с краен срок за ползване на овъдрафта
29.08.2009г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда
на Общите условия на Банката. Твърди се, че предоставеният овърдрафт бил
изцяло усвоен по сметка открита на името на кредитополучателя в периода от
04.09.2007г. до 24.02.2009г., така и бил погасяван частично в периода от
21.10.2007г. до 16.07.2009г., като считан от 06.03.2009г. кредитът бил в
просрочие.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
клаузата по чл.3 от договора /предвиждаща автоматично подновяване/ била
1
неравноправна по чл.143, ал.1, 9 ЗЗП, така и релевира възражение за
погасяване на сумите по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 3855/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК от 26.01.2022г., въз основа на което на 07.02.2022г.
е издадена заповед № 3970 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист от 07.02.2022г., с
които ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5 000,00 лева (пет
хиляди лева), представляваща непогасена главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №51РКО-Б[1]7538/29.08,2007 г., изменен
и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г., ведно със законна лихва за период от
26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2 798,59 лева (двe хиляди
седемстотин деветдесет и осем лева и 59 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 25.01.2019 г. до 09.01.2022 г., сумата 22,22 лева
(двадесет и два лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 10.01.2022 г. до 25.01.2022 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,
както и държавна такса в размер на 157,62 лева (сто петдесет и седем лева и
62 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто
и петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, въз основа на
което съдът с разпореждане от 01.04.2023г. е дал указания до заявителя по
чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, като в срока по чл.422 ГПК е подаден настоящият иск.
Приет по делото е договор за издаване на международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51 РКО-Б-
7538/29.08.2007г. по силата на който между страните е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип за следното: по
искане на ответника банката приема да открие и води на името на ответника
разплащателна сметка и да издава към нея на името на ответника
револвираща кредитна карта с чип, като банката предоставя банков кредит
2
овърдфарт по сметката в размер на 5000лв., който може да бъде усвояван с
използване на картата. Срокът за погасяване на овърдрафта е до 29.08.2009г.,
като е описано, че същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в общите условия. Съгласно чл.6 от договора – за използвания
овърдрафт потребителят ползва гратисен период със срок от 45 дни, като в
случай, че до датата на падежа потребителят погаси изцяло дебитното
салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката
не начислява лихва. Съгласно чл.7 – при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо – потребителят заплаща на банката след
изтичане на първите три отчетни периода годишна лихва в размер на 16% за
дебитни салда формирани от ПОС трансакции, съответно 18% за останалите
дебитни салда. Съгласно чл.8 – при неплащане до падежа на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит –
банката начислява върху непогасената част на минималната погасителна
вноска наказателна лихва /неустойка/ в размери съгласно Тарифата и Общите
условия, като към датата на кредита неустойката е лихвата плюс наказателна
надбавка от 12 %. Съгласно Анекс от 06.02.2008г. – се заменя издадената
кредитна карта. Съгласно т.2 – срокът за погасяване на предоставения на
титуляря банков кредит овъдрафт е съгласно договор,а като същият се
подновява автоматично при условия и по реда, предвидени в общите условия
на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти.
Съгласно приетите по делото Общи условия (л.13 и сл. към ч.гр.д. №
3855/2022) се установява, че съгласно т.18– титулярят се задължава всеки
месец до падежа да внася по сметката минималната погасителна вноска, а
съгласно т.28, б. „б“ – банката има право да обяви ползвания овърдрафт за
предсрочно изискуем с писмена покана в случай че титулярят не извърши
което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на
която такова плащане е станало изискуемо. Съгласно т.1, б. „к“ минимална
погасителна вноска е сума, която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно
от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и
представляваща 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения
кредитен лимит, ако е по-малък от 10лв. Съгласно т.1, б. „з“ падеж е датата,
до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката
3
или минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, съответно следващия работен ден. Съгласно т.36 – срокът за
ползване на овърдрафта е съгласно договора, като срокът за валидност на
картата е релефно изобразен върху нея. Срокът за овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярят не
е уведомил банката за прекратяване на Договора най-малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила
Титуляря за прекратяване Договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок. Банката подновява срока на валидност на картата служебно,
доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта.
Оправомощеният държател може да получи новата си карта в банката в срок
до 10 дни преди изтичане срока на валидност на картата. Ако не желае
картата да бъде подновена следва да уведоми банката за това в писмена
форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на
валидност на картата.
Приета по делото е покана за предсрочна изискуемост, връчена чрез ЧСИ
******** на 03.12.2021г., съгласно която е даден срок за изплащане на
дължимите задължения с уговорката, че при неизпълнение кредитът ще бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок, в 7 дн срок от
поканата.
Прието по делото е заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява,
че банката е предоставила овърдрафт по разплащателна сметка на ответника,
който кредит е бил изцяло усвоен поетапно от 04.09.2007г. до 24.02.2009г.,
като усвоеният банков кредит е бил погасяване поетапно в периода до
16.07.2009г. Кредитът е бил в просрочие, считано от 06.03.2009г. общо
4709дни към 25.01.2022г. вкл., размерът на непогасените задължения към
датата на заявлението били: 5000лв. главница, 27194.27лв. договорна лихва за
периода от 19.03.2009г. до 09.01.2022г., 16360.40лв. наказателна лихва за
периода от 06.03.2009г. до 19.07.2015г., 22.22лв. мораторна лихва за периода
от 10.01.2022г. до 25.01.2022г., 117лв. годишни такси за обслужване за 2009г.,
2010 и 2011г. и 60лв. разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
4
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор за
издаване на кредитна карта, усвояването на претендираната главница от
ответника в твърдените размери и периоди, договореният размер на
възнаградителната лихва за исковия период, както и настъпването на
изискуемостта на вземането. В тежест на ответника, в случай, че ищецът
установи горепосочените факти, е разпределено да докаже, че е заплатил
претендираната сума, за което е указано, че не сочи доказателства. По
възражението за погасяване на сумите по давност – в тежест на ищеца е
разпределено да докаже, че има изискуемо вземане, съответно настъпване на
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността. По
възражението за неравноправност на клаузата по чл.3 от Договора
/предвиждаща автоматично подновяване/ съдът е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже, че ефектите на клаузата не са във вреда на потребителя,
съответно е предоставил възможност на страните в условията на
състезателност да ангажират доказателства с оглед твърдения неравноправен
характер на клаузата.
От приетия по делото договор за кредитна карта, съвкупно със
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, както сключване на
договора, усвояване на кредита поетапно до 24.02.2009г., настъпване на
изискуемост на главното вземане за главница, уговорена възнаградителна
лихва, изпадане на ответника в забава за плащане на главницата.
Спорът се концентрира по възражението за давност, съответно кога е
настъпила изискуемостта на вземанията на заемодателя:
Договорът за овърдрафт представлява краткосрочен револвиращ кредит,
допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен
кредитен лимит. Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се
усвои наведнъж, то при съответно погасяване на част от сумата, може да се
правят последващи усвоявания до размера на разрешения лимит, поради
5
което към подобен тип договори няма погасителен план. По отношение на
условията за издължаване в конкретния случай се урежда задължение на
заемополучателя да осигурява средства в размер на „минимална погасителна
вноска“, която клауза задължава заемополучателя да погасява ежемесечно
определяема сума (представляваща 5% от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия
размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10лв.), и която вноска
има уговорен падеж като дата, до която заемополучателят е длъжен да погаси
съответната сума. Съгласно т.1, б. „к“ минимална погасителна вноска е сума,
която титулярят е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период, до датата на падежа, а съгласно т.1, б. „з“ падеж е датата, до
която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или
минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число
от месеца, съответно следващия работен ден.
При срочните задължения, при които срокът е в полза на длъжника,
падежът съвпада с изискуемостта, а забавата е обусловена от неизпълнението
на падежа. При заемните договори задължението за връщане на заетата сума
по естеството си се изпълнява наведнъж, но може да се договори между
страните връщането да стане на части. По въпроса дали „При уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за
главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за
всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. №
3/2023 по описа на ОСГТК на ВКС с оглед наличието на противоречива
практика. Ако ОСГТК на ВКС се произнесе в смисъл, че давностният срок
тече от датата на падежа на всяка вноска, то следва, че с договаряне на
падежни вноски се договаря изискуемостта на съответната вноска, и
съответно с настъпване на падежа вземането за съответната част е изискуемо
и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine). Настоящият състав
приема горната позиция, вкл. счита, че в този случай не следва да се приема
различно разрешение и по отношение на договорите за овърдрафт, при които
има предвидено заплащане на минимални погасителни вноски, защото макар
при овърдрафта да няма погасителен план, с уговорените ежемесечни
погасителни вноски със съответните определяеми падежи и размери - същите
6
представляват именно договорено съгласие на заемодателя за разсрочване на
парично задължение, т.е. срокът е уговорен в полза на заемополучателя,
защото въз основа съгласието на заемодателя може да го погасява на части,
които заемодателят не може да откаже да приеме. В този смисъл съответната
определяема при сключване на договора част (определяема по размер в
зависимост от усвоената сума и с падеж изрично договорен при сключване на
договора) представлява насрещно задължение за погасяване на
притезателното относително субективно право на заемодателя, т.е. определя
кога може да се иска изпълнение на задължението на заемополучателя и кога
дължи това изпълнение, което обуславя и отговорността за забавено
изпълнение. Поради това с настъпване на съответните падежни дати на
частите, т.е. на т.нар. „минимална погасителна вноска“ в този момент
вземането за съответната част е изискуемо и поискано, както по отношение на
начислената лихва, така и по отношение на съответната част от главницата, а
оттук и последицата по чл.114, ал.1 ЗЗД. Оттук съдът приема, че с оглед
данните на вещото лице, че последното усвояване на сумата е на 24.02.2009г.,
то най-късно до 05.01.2011г. е настъпила падежната дата на последната
минимална погасителна вноска определяема по договора, поради което най-
късно до 06.01.2016г. е настъпил падежа изцяло на всички суми за главница
по договора.
Отделно от това, ако не се възприеме настоящото тълкуване за начало на
изискуемостта по чл.114, ал.1 ЗЗД, то следва да се приеме, че „падежът на
задължението на кредитополучателя да върне изцяло сумата по усвоения
кредитен лимит настъпва на датата на падежа, следваща датата на
отчетния период, в който тази сума е усвоена. Този извод се извежда от
разпоредбите от договора, според които на датата на падежа
кредитополучателят следва да възстанови пълният размер на дебитното
салдо. Последиците от неизпълнение на това задължение е поставено в
зависимост от това дали на датата на падежа е внесена поне минималната
месечна погасителна вноска (в този случай се начислява само лихва в размер
на определения в договора годишен лихвен процент), а при непогасяване дори
на минималната вноска, освен определения в лихвен процент се начислява и
наказателна лихва“ в който смисъл е Решение № 5445 от 26.10.2023 г. по в.
гр. д. № 9207 / 2022 г. на СГС; В Решение № 260566 от 04.04.2023 г. по в. гр.
д. № 4492 / 2021 г. на Възз. II-в състав на СГС, се приема, че след като е
7
предвидено, че при неплащане от кредитополучателя на минимална
погасителна вноска до изтичане на 5 работни дни на месеца, следващ този, в
който е усвоена сума по кредита, вземането по договора за непогасената част
от него става изискуемо и кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт, то
„с изтичането на петия ден от неплащането на минимална месечна вноска
за кредитора възниква правото на кредитодателя да иска изпълнение от
кредитополучателя за усвоения размер на овърдрафта. Падежът на всеки
ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, следващ
съответното усвояване, като след тази дата, главницата става изискуема и
кредиторът може да иска изпълнение. С оглед спецификата на кредита -
овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната
сметка на длъжника, който се усвоява по избран начин и период от
длъжника, като последният може да извършва усвоявания и над
разполагаемите суми по разплащателната си сметка. Релевантно за
началния момент, от който започва да тече давността, е датата на
последното осъщественото усвояване на парични средства от
кредитополучателя“. Аналогично тълкуване е възприето и в Решение № 2187
от 28.04.2023 г. по в. гр. д. № 1963 / 2023 г. на СГС и др.
Отделно от това, ако не се възприеме и горното тълкуване за начало на
изискуемостта по чл.114, ал.1 ЗЗД, то следва да се приеме, че в случаите, в
които предоставеният овъдрафт кредит е по картова разплащателна сметка, за
ползване на която се издава кредитна карта, чийто срок на валидност съвпада
с крайния срок на договора, съответно при автоматично подновяване се
преиздава нова пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но
когато няма данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателя не
докаже, че заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се
приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично – в който
смисъл са Решение № 3208/23.06.2023г. по в.гр.д. № 4290/2022г. на СГС,
Решение № 3936/17.07.2023г. по в.гр.д. № 12220/2020г. на СГС и др., като в
конкретния случай се установява вкл. от заключението на вещото лице, че
последната такса за обслужване на кредитната карта е от 2011г., следователно
заемодателят не е доказал, че заемополучателят е получил в негово държане
нова пластика, то давностният срок е почнал да тече най-късно до
29.08.2012г. който към 26.01.2022г. (датата на заявлението) също е изтекъл.
Ако не се приемат горните съображения, т.е. напротив приеме се, че
8
изискуемостта е обусловена само от крайния срок на договора, който при
случай на клауза за автоматично подновяване на договора, която не е
обусловена от погасяване на задълженията, а единствено от липсата на
волеизявление от заемополучателя за прекратяване на договора в определен
срок преди изтичане на крайния срок, съответно при всяко активиране на
клаузата „година за година“ се отлага изискуемостта на неизплатена главница
до момента, в който заемодателят упражни правото да направи вземането
предсрочно изискуемо, съответно до поискване от страна на заемополучател,
който е натрупал дълг без възможност да се позове на погасителна давност, в
този случай съдът подлежи на изследване въпросът дали подобна клауза
следва да се квалифицира като неравноправна по см. на чл.143, ал.2 ЗЗП?
По принцип прекратяването на договорите за овърдрафт се урежда в
типизирани клаузи, вкл. в приложими общи условия, като е обусловено от: 1)
волеизявление на заемополучателя в случай на пълно погасяване на всички
дължими суми, в кратък срок от сключване на договора (като „отказ“ от
договора) или в кратък срок преди изтичане на срока на договора; 2) изтичане
на договорения срок, без да е необходимо изявление; 3) предсрочна
изискуемост на основание договорените условия, които обикновено са
свързани с неосигуряване на средства по разплащателната сметка за
погасяване на изискуеми задължения по договора или при превишаване на
овърдрафта в определен срок. Във връзка със срока на действие на договора,
често се срещат клаузи за „автоматично подновяване“ при определени
условия „година за година“ (срещат се и за по-дълъг период, вкл. се срещат
ограничения до брой години, до които може да се подновява), при които се
продължава действието на договора, разбирано като възможността за
ползване на овърдрафта като право на заемополучателя да усвоява суми до
разрешения лимит, съответно задължението на заемодателя да предоставя
средства до този лимит. Условията за автоматично подновяване варират.
Срещат се такива, при които условие е към крайната падежна дата да са
погасени всички дължими суми, но има и такива, при които условието за
подновяване не е обусловено от погасяване на задълженията, а от упражнено
право на заемодателя да прекрати договора, съответно от липсата на
волеизявление на заемополучателя за прекратяване в определен срок преди
изтичане на крайния срок на договора, в който случай дори да има натрупани
задължения, срокът се удължава автоматично, а ако заемополучателят иска да
9
прекрати действието на договора следва да погаси всички задължения в пълен
размер. В конкретния случай клаузите за автоматично подновяване са от
последния тип, при които условието за подновяване не е обусловено от
погасяване на задълженията, а от упражнено право на заемодателя да
прекрати договора, съответно от липсата на волеизявление на
заемополучателя за прекратяване в определен срок преди изтичане на крайния
срок на договора, в който случай дори да има натрупани задължения, срокът
се удължава автоматично, а ако заемополучателят иска да прекрати
действието на договора следва да погаси всички задължения в пълен размер.
Резултат от подобен тип клаузи, видно и от заключението на вещото лице е
усвоен размер на отпуснат кредит от 5000лв. до 24.02.2009г., след което влиза
в просрочие, считано от 06.03.2009г., вследствие на клаузата на заемодателят
– държи в просрочие задължението което към 25.01.2022г. включва размер от
5000лв. главница, 27194.27лв. договорна лихва за периода от 19.03.2009г. до
09.01.2022г. и 16360.40лв. наказателна лихва за периода от 06.03.2009г. до
19.07.2015г. Следователно подобна клауза предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, освен ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, т.е. не предприеме активно поведение. Уреждане на
подобен тип клауза, особено в общи условия, настоящият състав приема, че
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
клаузата към момента на сключване на договора. Неравноправна клауза в
потребителски договор представлява всяка неиндивидуално определена
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, които материалните предпоставки
следва да се проявени кумулативно. ЗЗП (с който се транспонира Директива
2008/48/ЕО) предвижда конкретни проявни форми, които са примерни
(чл.143, т.20 ЗЗП), като общото между тях (т.1 до т.18) е, че се предоставя
право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки
да изменя сключения договор, респ. значително се накърнява
еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за
защита на потребителя. Подобна клауза за автоматично подновяване е
увреждаща потребителя, доколкото е формулирана по отрицателен начин, т.е.
активира се не по негово активно поведение, а по негативен начин – при
липса на искане за прекратяване на обвързаността, така и доколкото
10
предвижда търговецът да се освободи от негативните последици от
изискуемостта на вземането си свързани с течението на погасителната
давност. В същото време с действието на договора между страните се запазва
основанието за начисляване на възнаграждение, което не отговаря на
изискванията на добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска
практика, а именно не е съответно на честното и почтено поведение на всеки
участник в гражданския и търговския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, доколкото създава възможност, при значително
просрочие да се държи обвързаността на страните поради неясна клауза за
средния потребител с възлагане нему на заявяване желание за прекратяване
на автоматично продължавания срочен договор. И не на последно място –
същата уговорка представлява такава в очевиден ущърб на потребителя,
водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, защото може да се приеме, че е налице
несъответствие във възможността по упражняване правата за защита,
доколкото потребителят се лишава от основно правоизключващо възражение
за погасяване по давност, а възможността за прекратяване на действието на
договора между него и търговеца е обусловено от заплащане на всички
дължими по договора задължения, натрупани без възможност за позоваване
на изтекла давност. Поради това и съдът намира, че клаузата за автоматично
подновяване е неравноправна. Подобна клауза за автоматично подновяване
би отговаряла на добросъвестната търговска практика, ако условие за
подновяване действие на договора е към крайната падежна дата да са
погасени всички дължими суми, съответно ако условието за автоматичното
подновяване при непогасени дължими суми се активира при изрично искане
от потребителя и съгласие на заемодателя, което може да е обвързано като
условие за подновяване на изтичаща дебитна или кредитна карта към
разплащателната сметка, съответно издаването им или по друг съответен
начин, какъвто не е настоящият случай. Допълнителен аргумент се откриват и
в съображение 51 от Позиция на Европейския парламент приета на първо
четене на 12.09.2023г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2023 на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 2008/48/ЕО, е което се отбелязва, че
„Предоставянето на кредит, който не е бил поискан от потребителя, може в
някои случаи да бъде свързано с практики, които са вредни за потребителя. В
11
това отношение следва да се забрани непоисканото предоставяне на кредит,
включително непоисканите предварително одобрени кредитни карти,
изпращани на потребителите, едностранното въвеждане на нов овърдрафт или
свръховърдрафт или едностранното повишаване на лимита на овърдрафта,
свръховърдрафта или кредитната карта на даден потребител.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само ответникът,
който е бил представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на
адв. ***** следва съдът да определи адвокатско възнаграждение в размер на
НМРАВ, а именно с оглед материалния интерес по чл.7, ал.2, т.2 в размер на
1088лв.
Воден от гореизложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************, ЕИЛ: *********, срещу Д.
С. Р., ЕГН: **********, *********, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.430
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи сумите: 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща
непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№51РКО-Б[1]7538/29.08,2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 06.02.2008 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 2 798,59 лева (двe хиляди седемстотин деветдесет и осем
лева и 59 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.01.2019
г. до 09.01.2022 г., сумата 22,22 лева (двадесет и два лева и 22 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2022 г. до 25.01.2022 г.,
сумата 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, за които има издадена заповед № 3970 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
26.01.2022г. по ч.гр.д. № 3855/2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
************, ЕИЛ: *********, да заплати на адв. К. А. ***** от САК,
12
*******, сумата от 1088лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13