Решение по дело №19/2021 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 84
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20215430100019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр.Мадан, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. Б.” ЕАД с ЕИК: **, чрез адвокат В. Г.
против З. Ф. ДЖ., ЕГН ****, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал.1, ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 555.61 лева, представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които
253.15 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.05.2018г. за мобилен
номер ********** и 302.46 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
09.07.2018г. за мобилен номер **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е образувано ч.гр.д
№229/2020г., по описа на PC Мадан и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 555.61 лева за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти. Доколкото длъжникът бил депозирал възражение срещу заповедта е предявен иск по
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Твърди се, че между ищецът- мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД, и ответника били сключени два
договора за предоставяне на мобилни услуги от дата 26.08.2016г и от 09.07.2018г.
В исковата молба се сочи, че по повод сключен договор за мобилни услуги от дата
26.08.2016г., ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер № *** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***. Отношенията между страните били
подновени с подписването на Допълнително споразумение от дата 16.05.2018г„ като абонатът
избира ползването на абонаментна програма Тотал 36.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца
1
до 16.05.2020г. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът -
ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 16.05.2018г. с предмет предоставянето на
устройство NOKIA 6.1 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 16.99лв.
Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била 669.90 лв., а цената в
брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 36.99лв била 407.76лв. Въз
основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. За отчетния
период на потребление 05.08.2018г. - 04.01.2019г., абонатът не е изпълнил задължението си да
заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в размер на 424.78 лева, за която сума били издадени 3 бр. фактури в периода от 05.09.2018
г. - 05.11.2018г. С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за
отчетния период на потребление 05.08.2018г. - 04.01.2019г., е ангажирана договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура
№**/05.01.2019г., в която е начислена сумата от 784.46 лв. - за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, 288.83 лева - незаплатени лизингови вноски,
424.78 лева - за незаллатени далекосъобщителни услуги. По договора от 26.08.2016 г. ищецът
претендира неустойка в размер на 253,15 лева на основание т.11 от договора за мобилни услуги,
която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г.
В исковата молба се твърди, че по повод сключен договор за мобилни услуги от дата
09.07.2018г., ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер
№ **и титуляр по предпочетения мобилен номер **с избрана абонаментна програма Интернет
29.99лв./промо 25.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 09.07.2020г. На ответника било
предоставено за ползване мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad Т2 7 4G Silver,
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва:
Станадартната цена на мобилното устройство е 320.90 лв. Цена в брой или общата лизингова цена
с избраната от абоната програма Интернет 29.99лв. е 1.99лв., следователно отстъпката от
страндартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 318.91 лв. Въз основа
на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № **. За отчетния период на
потребление 05.08.2018г. - 04.01.2019г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на
Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
размер на 61.51 лева, за която сума били издадени 3 бр. фактури в периода от 15.09.2018г до
15.11.2018г. С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за
отчетния период на потребление 05.08.2018г. - 04.01.2019г., е ангажирана договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура
№**********/15.01.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва: 302.46 лева - за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 61.51 лева -
за незаплатени далекосъобщителни услуги. Ищецът претендира сумата от 302.46лв. по договор от
09.07.2018г на основание т. 11 от договора за мобилни услуги, която е уговорена съобразно
постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г.
2
Ищецът посочва, че неустойката от на 555.61 лева, е формирана, както следва: 1) За
абонаментен план Тотал 36.99лв. към мобилен номер *** се дължи неустойка в размер на 92.46лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, неустойка за ползване на устройство
NOKIA 6.1 Black, в размер на 160.69 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. 2) За
абонаметен план Интернет 29.99лв./промо 25.99лв. към мобилен номер *** се дължи неустойка в
размер на 87.30лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, неустойка за
ползване на устройство TABLET HUAWEI MediaPad Т2 7 4G Silver, в размер на 215.16 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан се установява, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 05.10.2020 г., по силата на
която е разпоредено З. Ф. Д. да заплати на „Т. Б.“ ЕАД сумите, които са предмет на настоящото
производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което на указано на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
установителен иск за вземанията по заповедта в едномесечен срок от съобщението. Искът по чл.
422 от ГПК е предявен в указаният срок, поради което същият е допустим.
По ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан, което е приложено към настоящото
производство, са представени следните писмени доказателства: Допълнително споразумение към
договор за мобилни/ фиксирани услуги за номер **от 16.05.2018г, Договор за лизинг от
16.05.2018г. с предмет устройство Nokia 6.1 Black със сериен номер **, Общи условия по договор
за лизинг, декларация-съгласие от ответникао т 16.05.2018г., приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, Договор за мобилни услуги заявка №
**от 09.07.2018г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и короративни
клиенти от 09.07.2018г., декларация-съгласие от ответника от 09.07.2018 г., Договор за мобилни
услуги заявка № **от 26.08.2016 г., договор за лизинг от 26.08.2016 г., запис на заповед от
26.08.2016 г., приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 26.08.2016г.,
декларация-съгласие от ответника от 26.08.2016г., копие от лична карта на ответника, фактура №
**от 05.09.2018г. и справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **от
15.09.2018г. и справка за общо потребление на мобилен/фиксиран номер, фактура № **от
05.10.2018г., и справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **от
15.10.2018г. и справка за общо потребление за мобилен номер, фактура № **от 05.11.2018г. и
справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № *** от 15.11.2018г. и
справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **от 05.01.2019г., фактура
3
№ **от 15.01.2019г., общи условия на Т. Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги.
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 26.08.2016 г. за ползването от страна
на ответника на мобилен номер *** при стандартен месечен абонамент с цена в размер от 29.99
лева на месец. Договорът е сключен за срок от 24 месеца з период на действие от 26.08.2016 г. до
26.08.2018 г. На 16.05.2018 г. между страните било сключено допълнително споразумение към
горепосочения договор при абонаментен план Тотал 36.99 със стандартен месечен абонамент в
размер от 36.99 лева. Договорът бил продължен до 16.05.2020 г В т. II от договора е посочено, че
при подписването на договора потребителят получавал следното устройство: Nokia 6.1 Black със
сериен номер *** при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план 407,76 лева, като
е посочено, че стандартната цена на устройството възлиза на 669.90 лева, при отстъпка от
стандартната цена: 262,14 лева.
Между страните е бил сключен договор за лизинг от 16.05.2018 г., по силата на който
ищецът, в качеството си на лизингодател се задължил да представи горепосоченото устройство на
ответника- лизигнополучател за временно и въззмездно ползване, като при определени условия е
предоставена възможност на лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта.
Лизингодателят се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 390.77 лева на 23 броя
месечни вноски, всяка една в размер на 16.99 лева с вкл. ДДС, съгласно уговорения погасителен
план към сключения договор.
Между страните е бил сключен и Договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за ползван от
ответника мобилен номер *** с избрана абонаментна програма интернет 29.99 лв./ промо 25.99
лева, с уговорен срок на действие 24 месеца, с предоставено устройство по договора TABLET
HUAWEI MediaPad T2 7 4G при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план в
размер от 1.99 лева. Посочено е, че стандартната цена на устройството възлиза на 320,90 лева, а
отстъпката от стандартната цена на 318,91 лева.
Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
два телефонни номера и две мобилни устройства, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи
могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната. По силата на сключените между страните договори ответникът има
задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи,
че го е изпълнил. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на сумите по издадените
от дружеството- ищец фактури. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна
разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Според
приложените като доказателство по делото ОУ на Т. Б. ЕАД – чл. 27 плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
4
издаването й. Плащането се дължи независимо от това дали съответните мобилни услуги -
разговори, смс, интернет са ползвани или не, тъй като при всички положения абонаментна такса
при действащ договор винаги ще се дължи. В случай че се претендира заплащане на доставени и
потребени мобилни услуги, то същите подлежат на доказване и остойностяване, но тези въпроси
не са предмет на настоящото производство. В настоящия случай не се доказва от страна на
ответника да е заплатил дори и дължимите абонаментни такси по сключените между страните
договори за мобилни услуги, което е обусловило едностранното прекратяване на договорите от
страна на „Т. Б.“ ЕАД по вина на абоната- ответник в настоящото производство на основание чл.
75 вр. чл. 19б б. „в“ ОУ Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на потребителя
за заплащане на неустойка по раздел IV. T. 3, б. „а“ от допълнително споразумение от 16.05.2018г.,
съгласно която разпоредба в случай на прекратяване на договора преди изтичане на договорения
срок по вина на потребителя при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Гореизложеното се отнася и
за предвидената в сключения договор за мобилни услуги от 09.07.2018г. неустойка, където са
предвидени същите предпоставки за начисляването й, както и същият начин за определяне на
размера на задължението- в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
От представените договори е видно, че абонаментната такса по Допълнително споразумение
от 16.05.2018г. касаещо мобилен номер ** възлиза на 36.99 лева месечно с ДДС. В настоящия
случай по процесния договор се претендира неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси в
размер от 30,82 лева без ДДС всяка, или неустойка в общ размер от 92,46 лева, поради което съдът
намира вземането за доказано по основание и размер. Сключеният между страните договор за
лизинг от 16.05.2018 е валиден и поражда своите правни последици, като съгласно договора
операторът е предоставил на абоната мобилно устройство Nokia 6.1 Black със сериен номер *** за
временно и възмездно ползване, като при определени условия е предоставена възможност на
лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта. Посочения договор за лизинг е
сключен във връзка с подписаното допълнително споразумение от 16.05.2018г. между страните,
съгласно което потребителят е получил посоченото по-горе устройство при отстъпка от
стандартната цена, която отстъпка възлиза на 262,14 лева. Съобразно клаузата на раздел IV т. 3, б.
„б“ от допълнително споразумение от 16.05.2018г в допълнение на неустойката по предходното
изречение (по раздел IV т. 3, б. „а“), когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
общата лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Размерът на вземането е определен в клаузите на самия договор- в който е посочено, че
стандарната цена на устройството е в размер на 669,90 лева, а отстъпката от стандарната цена
262,14 лева. Доколкото са налице предпоставките за начисляване на неустойка по раздел IV т. 3, б.
„а“ по изложените по-горе съображения, то следва да бъде ангажирана и отговорността на
ответника за заплащане на неустойка за разликата между стандарната цена на предоставеното
устройство и общата лизингова цена по договора за лизинг в претендирания от ищеца размер на
160,69 лева съобразно оставащия срок на договора. Така дължимата неустойка по договорен
5
абонамент от дата 16.05.2018г. за мобилен номер ***възлиза на сумата в общ размер от 253.15
лева.
По отношение на претендираната неустойка в общ размер от 302,46 лева по договор за
мобилни услуги от 09.07.2018 г за мобилен номер ***съдът намира следното: видно от
представения договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за ползван от ответника мобилен номер
***стандартният размер на месечната такса на избраният от ответника мобилен план възлиза на
29,99 лева. Доколкото в договора е уговорен максимален размер на неустойката, която не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти съдът намира, че се
установява дължимостта на неустойка в размер от 87,30 лева по мобилни услуги от 09.07.2018 г.
Със сключения между страните договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. е предоставено
посоченото устройство при цена в брой в размер от 1.99 лева, като в договора е посочено, че
стандартната цена на устройството възлиза на 320,90 лева, а отстъпката от стандартната цена на
318,91 лева. В договора е посочено, че при прекратяването му по вина на потребителя, последният
дължи неустойка, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги съгласно договора, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент и заплатената от потребителя при предоставянето му от оператора цена в брой.
Доколкото се установи основанието за начисляване на неустойка поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на потребителя, следва да бъде ангажирана и неговата отговорност по
цитираната договорна клауза за заплащане на претендираната от ищеца сума в размер от 215,16
лева представляваща част от разликата между стандарнтата цена на устройството и заплатената от
потребителя цена, съответстваща на оставащия срок на договора. Така общият размер на
дължимата неустойка по договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г за мобилен номер ***възлиза
на общо 302.46 лева.
С оглед изложеното съдът намира предявените искове за доказани по основание и размер и
като такива същите следва да се уважат.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъдена да заплати на "Т. Б." ЕАД гр. С. направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 205 лева за исковото производство, от които 25 лева за държавна такса и
180 лева за адвокатски хонорар, както и разноските по заповедното производство- 145 лева по
ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан, от които 25 лева за държавна такса и 120 лева за
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020г. /л. 9 ч.гр.д. №
229/2020 г. по описа на РС Мадан/.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З. Ф. Д., ЕГН ***, с адрес: *** дължи на „Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М*“, Б. П. С., сграда * сумата в общ размер от
555.61 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за
мобилни услуги, от които 253.15 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
6
16.05.2018г. за мобилен номер ***и 302.46 лева за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 09.07.2018г. за мобилен номер ***, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 97/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА З. Ф. Д., ЕГН ***, с адрес: с. Л., общ. М. да заплати на Т. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М.“, Б., сграда * сумата от 205 лева
/двеста и пет лева/ - разноски по гр.д. № 19/2021 г. по описа на РС Мадан, от които 25 лева за
държавна такса и 180 лева за адвокатски хонорар, както и сумата от 145 лева /сто четиридесет и
пет лева/ по ч.гр.д. № 229/2020 г. по описа на РС Мадан, от които 25 лева за държавна такса и 120
лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7