Решение по дело №973/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 485
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20202100500973
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  ІІІ -   485  , 22.04.2020 г.  гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев  в.гр.д.№ 973 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх. №04914 от 20.02.2020 г. на ЧСИ Таня Маджарова срещу насрочения за 11.03.2020 г. опис на сграда с идентификатор 58356.506.179.4, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско по изпълнително дело № 20198030401647 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ.

 В жалбата се твърди, че на 12.02.2020 г. е получено съобщение за насрочен на 13.03.2020 г. опис на следният недвижим имот: СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 58356.506.179.4, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско, одобрени със Заповед РД-18-106/09.12.2008г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед: КД-14-02-250/14.02.2011г. на Началник на СГКК-Бургас, е адрес на сградата: обл.Бургас, общ.Приморско, гр.Приморско, п.к.8290, ул.“Георги Кондолов“, №7, сградата е разположена в ПИ е ид.58356.506.179, е предназначение на сградата:Друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1, застроена площ: 58,00 кв.м., стар идентификатор на сградата: 58356.506.179.2, номер по предходен план: няма, ведно със съответното право на строеж върху гореописания поземлен мито, като съгласно разрешение за строеж №149/30.09.2008г. и одобрен архитектурен проект същата представлява лятна кухня, състояща се от кухня-дневна, предверие, спалня, баня със санитарен възел и склад, цялата със застроена площ от 60.00 кв.м., при граници: от всички страни външен зид. Излагат се съображения, че притежаваните от жалбоподателката ½ идеални части от посочения недвижим имот са несеквестируеми на основание чл. 447, т. 7 от ГПК, доколкото това е единственото ѝ жилище и там се намира постоянния ѝ адрес. Прилага се нотариален акт.

Депозирано е писмено възражение от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На първо място се твърди недопустимост на жалбата, като се излагат аргументи, че описът на имущество има обезпечителна функция и не представлява действие по същинско принудително изпълнение. Излагат се и аргументи за неоснователност на жалбата, доколкото по документи статута на недвижимия имот е лятна кухня, а не жилищна сграда и реалното положение не може да бъде установено без извършване на опис.

По делото са депозирани  Мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова с твърдение, че жабата е допустима. Изложени са и аргументи за неоснователност, като са описани извършените действия по изпълнителното дело и са посочени мотивите за необходимост от извършване на описа от частния съдебен изпълнител с цел удостоверяване предназначението на сградата. Сочи се, че съдебният изпълните служебно следи за несеквестируемост  на предмета на изпълнение и в случай, че това бъде установено, ще се изостави изпълнението върху недвижимия имот.

Бургаският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Съобразно изложените мотиви в т. 1 Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Доколкото се твърди, че се нарушава несеквестируемостта на единствено жилище и така депозираната жалба е допустима.

По същество същата е неоснователна.

С настоящата жалба се обжалва насрочването на върху принадлежащ на жалбоподателката имот СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 58356.506.179.4, за която твърди да е единственото й жилище. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, като ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Жалбоподателката твърди, че не притежава друго жилище извън процесното, което представлява отрицателен факт, който не подлежи на доказване от нея. В тежест на взискателя е било да докаже, че длъжникът притежава и друго жилище, което нито се твърди, нито се доказва. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също не е посочил данни за притежавано от жалбоподателката друго жилище, което съдебният изпълнител е могъл служебно да провери чрез осигурения му достъп до данъчните и имотните регистри.

Следва да се посочи, че е допустимо е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и да бъде направен опис на такава/ т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/

Няма легална дефиниция на непотребима вещ, но в теорията е прието, че една вещ е непотребима, когато може да се използва многократно, не се унищожава или консумира при служене, а само овехтява.

Безспорно един недвижим имот е непотребима вещ. Ето защо по отношение на недвижимите вещи, каквото е процесната сграда с идентификатор 58356.506.179.4, е допустимо възбраняването ѝ, тъй възбраната задържа в патримониума на длъжника и не нарушава несеквестируемостта. Същото се отнася и за описа, като с него реално ще се индивидуализира възбранената вещ. При извършвания опис несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд приема, че насрочването на опис от ЧСИ Таня Маджарова на сграда с идентификатор 58356.506.179.4, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско по изпълнително дело № 20198030401647 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ. е законосъобразно действие, не страда от пороците, заявени от жалбоподателя, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №04914 от 20.02.2020 г. на ЧСИ Таня Маджарова срещу насрочения за 11.03.2020 г. опис на сграда с идентификатор 58356.506.179.4, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Приморско по изпълнително дело № 20198030401647 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №803 на КЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                        

       Членове: 1.                                            

2.