Р Е Ш Е Н И
Е № 29
гр.Пазарджик,13.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ИЛИНОВА
При
секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията т.д.№82 описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от молба „БОР РЕЦИКЛЕЙШЪН" ЕООД,ЕИК *********,седалище
и адрес на управление: гр.Велинград,местност „Чехльово" №1, представлявано
от управителят Е. К.А.против Териториално поделение Държавно ловно стопанство
„ЧЕПИНО" към Южноцентрално държавно предприятие -Смолян ,ЕИК
2016195800244, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград,кв.Индустриален,представлявано от директора Г. Н П. – К .
Твърди се,че
страните по делото били в търговски взаимоотношения през 2013г. По
силата на шест идентични договора за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина, а именно: договор № 5/02.01.2013 г., договор № 44/14.05.2013 г.,
договор № 45/14.05.2013 г., договор № 46/14.05.2013 г., договор № 47/14.05.2013
г. и договор № 48/14.05.2013 г.,е уговорено,че продавачът -ответник по делото,
следва да продаде на купувача –ищеца,подробно описани по видове, асортименти и
категории и количество дървесина.По всеки един от договорите ищеца следвало да внесе гаранция за изпълнение, която е
определена като 5 % от стойността .
В изпълнение на договореностите „БОР РЕЦИКЛЕЙШЪН"
ЕООД внесъл по банкова сметка ***:
-По Договор № 5/02.01.2013 г., за обект № 1304, отдел
154 е, 252 г - гаранция в размер на 1 607,75 лева;
-По Договор № 44/14.05.2013 г. , за обект №1322, отдел
284 е - гаранция в размер на 5 733,34 лева;
-По Договор № 45/14.05.2013 г. , за обект №1323, отдел
284 г - гаранция в размер на 9 950,89 лева;
-По Договор № 46/14.05.2013 г. , за обект №1325, отдел
217 ж - гаранция в размер на 5 677,48 лева;
-По Договор № 47/14.05.7.0И г., за обект № 1327, отдел
218 д гаранция в размер на 3 025,16 лева;
-По Договор № 48/14.05.2013 г. , за обект № 1328,
отдел 224 е - гаранция в размер на 4 599,56 лева.
Гаранциите са внесени с вносна бележка от дата
08.05.2013г.в размер на 28988.43 лева и вносна бележка с от дата 17.12.2012 г
за 4557,20 лева, от които 1607.75 лева по позиция/обект 1304, който е предмет
на договор №5/02.01.2013 г.
В хода на изпълнение на договореностите между страните
възникнали спорове. Ответникът не предал на ищеца договорените количества
дървен материал.Пред Окръжен съд Пазарджик било образувано търговско дело №
49/2015 г. с ищец ТП Държавно ловно стопанство „ЧЕПИНО", ЮДП-Смолян и
ответник „Бор Рециклейшън" ЕООД. В хода на процеса се доказало, че
ответникът по настоящия иск не е изпълнил договорните си задължения. Съгласно
мотивите на съдебния акт, ищецът по търговско дело №49/2015г.не е изправна
страна в договорите,като не е изпълнил своите задължения да предаде на другата
страна договорените видове и количества дървен материал.В тази връзка съдът
отхвърлил исковите претенции на ТП Държавно ловно стопанство „ЧЕПИНО"
обосноваващи се на посочените по-горе договори, като приел, че от негова страна
няма надлежно изпълнение. Решението на окръжен съд Пазарджик е потвърдено от
Апелативен съд Пловдив и е влязло в законна сила на дата 19.11.2018 г.
През месец януари и месец февруари 2019 г.ищецът
изпратил на ответника две известия за разваляне на процесиите договори и
едновременно с това покани за доброволно връщане на внесените гаранции по всеки
един от тях. Първото известие касае договори с номера: № 45/14.05.2013 г.,
Договор № 46/14.05.2013 г., Договор № 47/14.05.2013г. и Договор № 48/14.05.2013
г. и е получено на дата 13.01.2019 г.Второто е за договори с номера Договор
№5/02.01.2013 г., Договор № 44/14.05.2013 г. и е получено на дата 08.02.2019 г.
Съгласно идентичните текстове на двете известия до ответника е извършено
изявление за едностранно разваляне на всеки един от описаните договори.Освен
това е отправена покана за доброволно връщане на внесените по всеки договор
гаранции. Определен е срок и начин на плащане.
Между двете известия през месец януари 2019 г.,ищецът
получил от ответника молба за потвърждение на неговите задължения към „Бор
Рециклейшън" ЕООД. Съгласно текста на молбата изх.№265/18.01.2019 г., към
тази дата ТП ДЛС „Чепино" признава, че има задължения към „Бор
Рециклейшън" ЕООД в размер на 30 596.18 лева по внесени гаранции.В
счетоводството на ищеца тази сума е отразена като вземане, а при ответника
съответно като дълг. Въпреки това до момента сумите по гаранциите не са
върнати.
С оглед
изложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да върне внесените гаранции по
шестте договора в общ размер на 30596.18 лева, ведно със законовата лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно и изплащане,
както и сторените по делото разноски.
Представя
писмени доказателства и формулира искане за допускане на Съдебно счетоводна
експертиза.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законния срок.Оспорва твърденията на
ищеца,че в мотивите на Решение
№48/24.04.2017г на Окръжен съд Пазарджик, ТП ДЛС „Чепино" е намерено за
неизправна страна по договорите. Вместо това съдът е постановил,че не може да
се установи валидно облигационно отношение, защото не са надлежно изпълнени
поетите в договорите задължения за прехвърляне на собствеността на
дървесината.След като дървесината не е предадена надлежно от страна на
продавача,не може да се изисква да бъде заплатена от купувача. Тази констатация
не може да се приема като неизправност от страна на ТП ДЛС „Чепино", тъй
като купувача също трябва да спази дадени задължения,за да може дървесината да
бъде предадена надлежно.Ако купувача не изпълни задълженията си,то и продавача
не може да изпълни надлежно задълженията си.В чл.13,ал. 9 и 10 от Договорите е
посочено,че купувача е длъжен да осигури свой представител за приемане на
наличната дървесина на временен склад и да подпише приемо-предавателен
протокол,след което в 10 дневен срок да извози дървесината.При неявяване на
упълномощен представител от страна на Купувача,Продавача няма как да предаде
дървесината. Не може да бъде вменявано виновно неизпълнение от страна на
продавача, след като по никакъв начин ищецът не доказал, че е осигурил свой
представител за приемане на дървесината и тя не му е била предадена.
През периода на изпълнение на договорите ищецът не е
предявил претенции към ТП ДЛС „Чепино", че не му е предоставена
уговорената дървесина. Не е предявил претенции и след изтичането на
договорите.Ищецът не е представил свой представител за получаване на дървения
материал, също така не е предприел каквито и да било действия за получаването
му. От това негово бездействие, може да се направи извода, че не е желаел да
получи уговорените количества дървесина и да ги заплати, което от своя страна е
нарушение на договорите.
По реда на чл.23 от договорите, продавача може да ги
прекрати едностранно, при неизпълнение на което и да е задължение от страна на
купувача и да задържи гаранцията за изпълнение.
С оглед па горепосочените нарушения на договорите от
страна на купувача, счита , че гаранциите за изпълнение са правомерно задържани
от страна на ТП ДЛС „Чепино".
Оспорва
изпратените от ищецът известия за прекратяване на договорите , тъй като
в самите договори точно е посочено при какви условия те се считат прекратени.В
чл.З е посочено,че срока на договора е от датата на подписването му до 30 дни
след получаване на известие за последната партида от дървесната,но не по-късно
от 31.12.2013г.Ищецът няма никакво основание да иска тяхното прекратяване през
месец януари и февруари 2019г.
Представя счетоводна справка за задълженията на фирма
„Бор Рециклейшън" към ТП ДЛС Чепино и сезира съда с искане да допусне
счетоводна експертиза от вещо лице с икономическо образование, което да
отговори точно какви задължения има ищецът към ТП ДЛС Чепино и в каква част са
изпълнени посочените договори и имали неизпълнение от страна на ищеца по тях.
В ДИМ ищеца оспорва направените от ответника
възражения.Поддържа твърдението си, че
ответникът е неизправна страна по
процесиите договори. В тази връзка твърди, че този въпрос е решен с влязъл в
сила съдебен акт и има сила на присъдено нещо спрямо страните.
До 19.11.2018 г. между страните имало висящ спор
относно изпълнението на задълженията им по договор № 5/02.01.2013 г., договор №
44/14.05.2013 г., договор № 45/14.05.2013 г., договор № 46/14.05.2013 г.,
договор № 47/14.05.2013 г. и договор № 48/14.05.2013 г.Отношенията с ответника по всеки един от посочените
договори са прекратени едностранно с изрично изявление от страна на ищеца малко след приключване на висящия спор по
търг.дело №49/2015 г.в началото на 2019 г. Едновременно с уведомленията за
разваляне на договорите са изпратени покани за доброволно връщане на сумите по
внесените гаранции.
ДОИМ не е
предявен от ответника.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,като взе предвид
доводите на страните и при условията на чл.235 от ГПК,за да се произнесе от
фактическа страна съдът прие за установено следното.
ТП Държавно ловно стопанство „Чепино“ като ответник по
предявения иск,притежава пасивна процесуална легитимация в настоящето
производство, съгласно чл. 174, ал. 1, т. 5 от Закона за горите.По силата на §
9, ал. 2 и ал. 3 от ДР на Закона за горите, ТП ДЛС „Чепино“ е праводател и териториално
поделение на създаденото с нормативен акт Южноцентрално държавно предприятие
(чл. 163, ал. 1 от ЗГ), считано от датата на вписването му в Търговския
регистър. Териториалното поделение се ръководи от директор,назначени с договори
за управление,който представлява поделението пред съдилищата,местни органи и
трети лица в страната.На съда е служебно известно,че въз основа на Заповед от 01.02.2013г.на Министъра на земеделието и храните е извършено
обединяване на ТП Държавно горско стопанство „Чехльово“ и ДЛС „Чепино“ под наименованието ДЛС Чепино ,което е
правоприемник на всички активи и пасиви на закритото стопанство.
По делото е безспорно, че между страните са възникнали
договорни отношения, произтичащи от договори за покупко- продажба на дървесина по
смисъла на чл.318 и сл.от ТЗ.Като доказателство по делото са представени договорите
за продажба на добита дървесина както следва:договор № 5/02.01.2013 г. за обект № 1304, отдел 154 е, 252г,Договор №44/14.05.2013г.за
обект №1322,отдел 284е ,договор № 45/14.05.2013 г. за обект №1323, отдел 284 г,договор
№ 46/14.05.2013г. за обект №1325, отдел 217 ж, Договор №47/14.05.2013г.за обект
№ 1327, отдел 218д и договор №48/14.05.2013г. за обект №1328,отдел
224е.Не се спори,че в изпълнение на задълженията си по договорите ищеца като купувач е внесъл гаранция по всеки един
от тях съответно в размер на 1 607,75 лева; 5 733,34 лева; 9 950,89 лева; 5 677,48 лева; 3 025,16 лева и 4 599,56
лева,или общо по шестте договора -
30596,18лв.и че същата не е върната от продавача до момента,което се установява
и от заключението на допуснатата по делото съдебно икономическа експретиза.
От приетите по делото Договор №5/02.01.2013г. и Договори
№ 44, 45, 46, 47 и 48 – всички от 14.05.2013 г. за покупко-продажба на
прогнозни количества дървесина от временен склад, се установява, че ТП
ДЛС„Чепино“, в качеството си на продавач, се задължава да продаде, а „Бор
рециклейшън“ ЕООД, в качеството си на купувач, се задължава да закупи от обект
№ 4, обособени позиции: № 1304 по договор №5,№1322 по договор №44, № 1323 по
договор № 45 , № 1325 по договор № 46 , № 1327 по договор № 47 и № 1328 по договор № 48 , прогнозни
количества дървесина в определен размер за всеки договор по дървесни видове,
асортименти и категории.
В чл. 2, ал. 1 от договори с номера 44,45,46,47 и 47 е
уговорено, че дървесината ще се добие и извози на временен склад.В чл. 5 е
уговорена достигнатата цена за общото прогнозно количество дървесина.Предвидено
е изплащане на авансови вноски – чл. 6.Начинът на плащане предвижда
първоначална вноска от 30 % от договорената цена, а размерът на следващите
авансови вноски е не по-малък от стойността на приетото с приемо-предавателния
протокол на временен склад количество добита дървесина. Последната вноска е в
размер, съответстващ на разликата между остатъка от направените авансови вноски
и стойността на предадената с последния приемо-предавателен протокол дървесина.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договорите фактурирането на дървени материали и
административната услуга за издаване на превозни билети по чл. 9, ал. 3 е
предвидено да се извършва по реално получени количества дървесни асортименти на
база подписаните приемо-предавателни протоколи и броя издадени превозни билети
за транспортираната дървесина не по-малко от един път месечно. Купувачът се
задължава да заплаща реалното количество дървесина,описано в
приемо-предавателните протоколи по единични цени за отделните видове
асортименти по дървесен вид – чл.7,ал.1.Цената следва да се заплаща преди
подписване на приемо-предавателния протокол,само по банков път– чл. 8 от
договора. В чл.9,ал.1 страните са се договорили собствеността на дървесината да
преминава върху купувача след подписването на приемо-предавателния
протокол.Уговорено е превозните билети да се издават от упълномощено лице на
продавача, след заплащане стойността на дървесината или до размера на
направените авансови вноски от купувача за позицията.В чл.10 страните са се
споразумели протоколите да се подписват от купувача или от Е. К.А.– като негов
представител. В договорите надлежно са уговорени и задълженията на страните –
продавачът уведомява купувача писмено за
наличното количество дървесина на временен склад;купувачът осигурява свой
упълномощен представител за изпълнение на дейностите по договора, както и
присъствието му при приемане и окачествяване на наличната на склад дървесина,
задължава се в 3 дневен срок от получаване на известието да осигури свой
представител за приемането на наличната дървесина с приемо-предавателен
протокол, както и да заплати авансовата вноска,а в 10-дневен срок, считано от
датата на получаване на известието за наличие на дървесина да организира
транспортирането на същата от склада. Купувачът се е задължил да уведомява
продавача най-малко един ден по-рано за всяко предстоящо транспортиране на
заплатената дървесина – чл. 13, ал. 12. Съгласно чл. 13, ал. 15 страните са се
съгласили купувачът да няма право да прехвърля на трети лица правата и
задълженията си по договорите. Срокът на договора е определен до 30 дни след
датата на получаване от купувача на известие за последната партида реално
добита и извозена на временен склад дървесина от позицията,но не по-късно от
31.12.2013 г. – чл.3.Според чл. 21 договорът се прекратява с изтичането на
срока.
В първия договор от 02.01.2013г.правата и задълженията
на страните са уговорени по същия начин като крайния срок на действие на
договора е уговорен не по-късно от 30.09.2013г.
Съгласно чл.14 от договорите с номера 44,45,46,47 и 47
е уговорено, че гаранцията за изпълнение в размер на 5 % от стойността на
договора се връща в срок от 5 работни дни след заплащането на дължимите суми за
дървесината описана в предавателно приемателните протоколи,както и цялостното
транспортиране на дървесината предмет на настоящия договор от установения
временен склад.В чл.15 е предвидено условие за задържане на гаранцията от
продавача в случай на виновно неизпълнение на задълженията на купувача по
договора.
Съгласно т.2.5 от договора от 02.01.2013г.е предвидено
купувача да внесе гаранция в определен
размер ,а в т.2.6 е предвидено,че същата
се освобождава в срок от 5 работни дни след окончателното приемане на работата
с приемателно предавателен протокол,а при неспазване на срока за връщане
възложителя дължи лихва.
В съдебно заседание,проведено на 02.10.2019г.,съдът
при условията на чл.20 от ЗЗД подложи на тълкуване клаузата на т.2.6 от
договор №5/02.01.2013г.със съдействието на страните.С оглед изявленията на
страните,чрез техните пълномощници,тълкувайки клаузата на договора относно
гаранцията във връзка със същността на договора и във връзка с кореспондиращата
клауза на чл.14 и чл.15 от другите пет договора ,съдът приема,че действителната
воля на страните по договорите е била да се предвиди механизъм обезпечаващ евентуални вземания на продавача,произтичащи
от процесните договори,които могат да възникнат като обезщетения във връзка с
непълно,забавено или лошо изпълнение от страна на купувача,така и произтичащи
от преки вземания за самото реално изпълнение на основното задължение на купувача
да заплати цената на стоката.В подкрепа на този извод на съда е формулировката
в чл.2.6 от договора от 02.01.2013г.,че гаранцията се освобождава при изпълнение
на договорните задължения в срок до пет работни дни след окончателното приемане на работата с
приемателно предавателен протокол.В случая срока от пет работни дни е за
продавача,който следва да върне гаранцията в случай,че купувача изпълни
задълженията си по договора след окончателното приемане на работата.В същия
смисъл е и клаузата на чл.14 от другите пет договора,че гаранцията се връща от
продавача в срок до пет работни дни след заплащане на дължимите суми за
дървесината по приемно предавателните протоколи и след цялостното
транспортиране на дървесината предмет на
договорите.В продължение на този извод е и изричната уговорката в чл.15
,че при виновно неизпълнение от страна на купувача на задълженията по договора
,гаранцията остава в полза на продавача.
Срока за продавача да върне гаранцията тече от
по-късната дата когато и извършено цялостно транспортиране на договореното
количество дървесина или когато е извършено окончателното заплащане на цената,а купувача може да
изпълни задълженията си до изтичане на фиксирания срок на договорите.
Следователно гаранцията подлежи на връщане при липсата на
преки задължения за реалното изпълнение на предмета на договора или на вторично
възникнали вземания от лошо, забавено или непълно изпълнение.При това положение
в тежест на ищеца е да установи,че не съществуват неизпълнени от него задължения в срока на действие на
договора,т.е. е изчерпан целият предмет на договора,а за липсата на вторите е
необходимо в рамките на давностните срокове по чл.110 от ЗЗД да не са възникнали и
упражнени от ответника права за
обезщетение вследствие на неизпълнение или лошо изпълнение на договора от
страна на купувача.
В
настоящия казус ищецът не формулира твърдения,че предмета на договорите е изчерпан в
срока на действие на същите и че той като купувач се явява изправна
страна по договорите и няма непогасени парични задължения към продавача
най-малкото за цената на дървесината.Напротив,твърди
в исковата молба ,че ответникът не предал договорените количества дървен
материал на купувача и се позовава на влязло в сила съдебно решение на
Пазарджишкия окръжен съд постановено по т.д.№49/2015г.,в мотивите на което било
прието ,че именно ответника като купувач е неизправна страна по договорите.
Цитираното съдебно решение е
постановено по иск предявен от ТП Държавно ловно стопанство „Чепино“ към
Южноцентрално държавно предприятие – Смолян против „Бор Рециклейшън" ЕООД,
ЕИК ********* иск за заплащане на цената на дървесина и с него „Бор Рециклейшън" ЕООД е осъдено за да заплати на ТП Държавно ловно
стопанство „Чепино“ към Южноцентрално държавно предприятие – Смолян сумата от общо 7 641.94 лева,представляваща
продажна цена по фактура № ********** от 21.10.2014г. от 154.12 лева, по Договор № 46/14.05.2013 г. за
покупко-продажба на дървесина, и фактури № ********** от 20.10.2014 г. от 1
203.42 лева и № ********** от 10.04.2014 г. от 6 284.40 лева по Договор № 47/14.05.2013 г. за
покупко-продажба на дървесина, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателно й изплащане, на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ вр.чл. 318, ал. 1 от ТЗ, както и сумата от 341.28 лева,представляваща мораторна
лихва върху главницата от 6 284.40 лева по фактура №**********/10.04.2014г.,за
периода 10.04.2014г.до 21.10.2014г.,на основание по чл.294,ал.1 от ТЗ вр.чл.86
от ЗЗД.Зачитайки задължителната сила единствено на съдебното решение при
условията на чл.297 във вр.с чл.298 ал.4 от ГПК,с каквато не се ползват
мотивите изложени от съда,съдът приема за установено,че към датата на
приключване на съдебното дирене по делото – 31.03.2017г.купувача има непогасени задължения по договор Договор
№46/14.05.2013г.и по Договор №
47/14.05.2013 г.,за които са издадени фактури съответно № ********** от
21.10.2014г. по първия договор и фактури №********** от 10.04.2014 и №
********** от 20.10.2014 г.-по втория.
С цитираното съдебно решение съдът е
отхвърлил претенцията на продавача против купувача за заплащане на сума представляваща
цена на дървесина по договори №45/14.05.2013г.и №48/14.05.2013г.
Представено като доказателство по
делото е съдебно решение постановено от Районен съд гр.Велинград на
24.06.2015г.по гр.д.№84/2015г.,с което по реда на чл.422 от ГПК е установено
вземане на продавача по договор №44/14.05.2013г.против купувача в размер на
общо 4585,56 лв.по фактури №50000005541/17.04.2014г.и
№50000006328/31.07.2014г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК на 17.12.2014г.по гр.д.№1115/2014г.от РС Велинград.
Представено като доказателство по делото е съдебно
решение постановено от Районен съд гр.Велинград на 22.10.2015г.по гр.д.№85/2015г.,с
което по реда на чл.422 от ГПК е установено вземане на продавача по договор №5/02.01.2013г.против
купувача в размер на общо 10604,36 лв.по фактури №50000005628/09.05.2014г.,
№50000005663/13.05.2014г. и №50000006469/18.08.2014г.,за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на
17.12.2014г.по гр.д.№1114/2014г.от РС Велинград.
Депозирано е и прието като доказателство по делото
основно и допълнително заключение по допуснатата Съдебно счетоводна
експертиза.Експерта е извършил първоначално проверка в счетоводствата на
страните по делото за отразени и не погасени задължения на ищеца към ответника
към 31.12.2013г.,в резултат на което е констатирал,че има неизплатени
задължения по фактури №********** и №*********-двете издадени на
09.1.22013г.,съответно по договори №45 и 44-двата от 14.05.2013г.
В допълнителното заключение вещото лице е отразило,че
проверката е извършена само по данни предоставени от ищеца. Констатациите са,че
задълженията по горните фактури са погасени с плащане от 28.01.2014г.Към
31.12.2014г.вещото лице констатира,че ищеца е отразил счетоводно задължения към
ответника по фактура №********* за обекти 1325 и 1327,съответно по договори №46
и 47-двата от 14.05.2013г.,които са погасени с плащане от 30.01.2015г.
Вещото лице установява,че в счетоводството на ищеца е
отразено непогасено задължение към ответника по фактури №50009648/23.11.2015г.и
№*********/20.11.2015г.,по договор №48/14.05.2013г.общо в размер на 3041,94лв.
При това положение от правна страна съдът приема,че
предявения иск е частично основателен.
Ответника следва да бъде осъден да върне внесената от
ищеца гаранция единствено по договор №45/14.05.2013г.в размер на 9950,89лв.,ведно
със законната лихва,считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.Не се установи ищеца като купувач по договора да има
непогасени задължения към продавача за заплащане на цената на закупената
дървесина.Ответника не установи виновно неизпълнение на договора от страна на
ищеца като основание за възникване на право да претендира обезщетение за
лошо,неточно или забавено изпълнение - основание за задържане на гаранцията
съгласно клаузата на чл.15 от Договора.В отговора на исковата молба са
формулирани общи ,неконкретизирани твърдения ,че купувача не е доказал да е
изпълнил задължението си по чл.13 ал.9 и 10 от договора ,а именно да осигури
свой представител,и по тази причина не е изпълнен договора в цялост.Тези
твърдения не са отнесени към конкретните договори,и по-специално към договор №45/14.05.2013г.В същото време
ответникът не излага твърдения и не сочи доказателства ,че в изпълнение на
задължението си по чл.12 ал. 6 във вр.с чл.27 ,писмено е уведомил купувача за
налични количества дървесина на временен склад,за да възникне задължението на
купувача да изплати свой упълномощен представител за приемане на дървесината.
Неоснователно е искането на ищеца да бъде осъден
ответника да върне гаранциите внесени по останалите пот договора.Със силата на
пресъдено нещо са установени неизпълнени задължения за плащане на цена на
доставена дървесина по договори №5/02.01.2013г.,№44,46 и 47-трите от
14.05.2013г.Досежно договор №48 от 14.05.2013г.експертизата установи,че ищеца
има задължение в размер на
3041,94лв.,което не е погасено и до момента .Само на това основание ,съдът
приема,че внесената от ищеца като купувач по договорите не подлежи на връщане
поради виновно неизпълнение от негова страна на главното задължение по договора
да заплати цената на закупената
дървесина.
Страните не спорят,че договорите не са изпълнени в
целия си обем,но нито излагат конкретни твърдения,нито сочат доказателства
поради какви причини това не е сторено,респ.дали се дължи на виновно поведение
на страна по договора .Това в крайна сметка е без значение за отхвърляне на
иска по отношение на гаранциите по петте договора,тъй като не е налице една от
предпоставките за връщане на гаранциите –не е заплатено доставеното количество
дървесина,което представлява виновно поведение на купувача,установено с влязли
в законна сила съдебни решения за четири от договорите и по безспорен и
категоричен начин от допълнителното заключение на в.л.Л.,прието като
доказателство по делото,за договор №48/14.05.2013г.
Двете страни
претендират присъждане на деловодни разноски.Ищеца представя списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на 3474,00лв.,а ответника претендира
заплащане на направени разноски в размер на 250,00лв.-внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице.
С оглед изхода
на делото,като взе предвид уважената и отхвърлената част на исковите претенции и
данните за действително сторените от страните по делото разноски ,съдът
счита,че ищеца има право на разноски в размер на 1129,86лв.,а ответната страна -
168,69лв.При това положение при
условията на компенсация съдът ще осъди ответната страна да заплати деловодни
разноски в полза на ищеца в размер на 961,69 лв.
С оглед на горното съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно ловно
стопанство „ЧЕПИНО" към Южноцентрално държавно предприятие -Смолян ,ЕИК
2016195800244, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград,кв.Индустриален,представлявано от директора Г. Н П. – К да заплати
на „БОР РЕЦИКЛЕЙШЪН"
ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр.Велинград,местност
„Чехльово" №1, представлявано от управителят Е. К.А.на основание чл.79 от ЗЗД главница в размер на 9950,89лв.,представляваща подлежаща на връщане
гаранция внесена от ищеца по договор № 45/14.05.2013 г.за продажба на дървесина,ведно
със законната лихва ,считано от 19.04.2019г.до окончателното изплащане на
сумата и деловодни разноски определени по компенсация в размер на 961,17лв.,а
за разликата над 9950,89лв.до претендираната сума от 30596,18лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: