№ 14129
гр. София , 01.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110145909 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ** за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. ИВ. ДЖ. за суми, дължими въз основа на договор за потребителски
кредит № 30037314640 от 13.06.2019 г. /съобразно уточнителна молба от
17.08.2021 г.
Съобразно изложеното от заявителя сумата от 520.21 лв., представлява
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги съгласно сключено
между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги, препис от което е представен към заявлението съгласно изискванията
на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да може да бъде извършена преценка относно
наличието на неравноправни клаузи с оглед качеството потребител, което
притежава длъжника. Видно от представеното споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, процесната сума не представлява цена на
услугите, а е дължима за наличието им, за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. В заявлението
не са посочени конкретните услуги, а и от съдържанието на споразумението
става ясно, че такива услуги всъщност не са реално предоставени на
длъжника, а сумата се претендира предварително, за една бъдеща и несигурна
възможност неиндивидуализирани услуги да бъдат евентуално поискани от
длъжника и съответно евентуално предоставени от заявителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е нищожно.
То е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени
1
индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Посоченото споразумение е нищожно и поради противоречие с добрите
нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Следва да се посочи, освен това, че размерът на
претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е
почти равен на размера на претендираната главница по договора за
потребителски кредит.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените съображения съдът намира, че
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 520.21 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги.
С оглед изложеното възниква и основателно съмнение дали
претендираната в заявлението лихва за забава не е определена въз основа на
прилагане на неравноправните клаузи за заплащане на пакета „допълнителни
услуги“, който заявителят претендира. И доколкото съдът няма право
съгласно задължението му, следващо от трайната практика на Съда на
Европейския съюз (§ 63 от Решението по дело C-618/10 Banco Espanol de
Crédito и § 56 – 60 от Решението по дело C-488/11 Asbeek Brusse et al. v. Jahai
BV и цитираната там съдебна практика), да позволява позоваване пред себе си
на неравноправни клаузи, а е задължен да осигури ефективна защита на
потребителите от действието им, настоящият съдебен състав намира, че е
налице основателно съмнение, че и лихвата за забава, определена в
заявлението, е резултат от прилагане на неравноправни клаузи. Поради това
заявлението следва да се отхвърли и за предявеното вземане за наказателна
лихва /неустойка/ в размер на 56.77 лв. и за законна лихва за забава в размер
на 6.66 лв. /съобразно уточнението, направено с молба от 17.08.2021 г./.
Освен това съдът намира, че следва да отхвърли заявлението и в частта,
в която се претендират сумите от 93.67 лв. – наказателна лихва /неустойка за
забава върху вземането за главница, както и 17.22 лв. – наказателна
лихва/неустойка за забава върху вземането за договорно възнаграждение, по
следните съображения.
В процесния договор за потребителски кредит е предвидено, че при
забава на длъжника, той дължи наказателна лихва (неустойка за забава) в
размер на основния лихвен процент плюс 10% върху цялата вноска. За
процесния договор приложение намират правилата на ЗПК, тъй като същият
2
не попада в изключенията на чл. 4 ЗПК. Уговорената в договора наказателна
лихва противоречи на чл. 33 ЗПК. Съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи. При забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва – арг. от чл.
33, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК. Оттук и съдът намира, че за клаузата, предвиждаща
обезщетение за забава – договорен лихвен процент плюс надбавка за забава в
размер на 10 %, са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Доколкото
клаузата, предвидена в договора е неравноправна, то на заявителя не може да
му се присъди каквато и да е сума за обезщетение за забава. Неравноправната
договорна клауза е нищожна, поради което същата не следва да се прилага в
отношенията между страните. Нищожна клауза от потребителски договор не
може да бъде заместена с повелителна норма от националното право – така
Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т. о. Не се
допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в
договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора,
като измени съдържанието на тази клауза - решение С-618/10 от 14.06.2012г.
по дело Banco Espanol de Crédito срещу Joaquin Calderon Camino . Още повече
съдът е обвързан от волята на заявителя, а при претенция за неустойка за
забава, не може тази претенция по правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД да бъде
заместена частично от друга норма, в случая – с тази на чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
Решение № 208 от 04.08.2014 г. по т. д. № 637/2012 г. на ВКС, II т. о.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. на СРС № 36637/04.08.2021 г. на **, ЕИК
**, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. ИВ. ДЖ., в
частта относно сумата от 520.21 лв., представлява възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги; в частта относно сумата от 167.66 лв. –
наказателна лихва за забава (неустойка) съгласно договор за потребителски
кредит № 30037314640 от 13.06.2019 г. за периода от 11.07.2019 г. до
10.06.2021 г., както и в частта за сумата от 6.66 лв. – лихва за забава в размер
на законната лихва върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от
3
допълнителни услуги за периода от 10.06.2021 г. до 27.07.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4