РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Добрич, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230102300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. С. Ж., ЕГН
**********, гр. Д., ул. „***” №**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез упълномощения
адвокат Д.Д. от ДАК срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. “****” №**, с
ЕИК ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изп. директори.
Исковете са с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 952.22 лева,
представляваща стойността на претърпени имуществени вреди по лек
автомобил м. „***” с рег. № ****, вследствие настъпило на 14.12.2020г. ПТП
в гр.Д. по бул. „****” в близост до №**, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2021г. до
окончателното изплащане. Претендират се и съдебните разноски.
В ИМ ищецът твърди, че на 14.12.2020г. около 12.00ч. е управлявал
собствения си л.а. „****” с рег. № **** в гр.Д. по бул. „****” в близост до
№**. На описаното място, водачът на друг автомобил м. „****” с рег. №****
е предприел маневра движение на заден ход, като излязал на уличното платно
от паркинг и отнел предимството на автомобила, управляван от ищеца. Така,
се е стигнало до ПТП, вследствие на което по колата на Ж. били причинени
щети, установени от вещо лице – инж. Е. Ж. по назначена САТЕ по ч. гр. д.
№250/2021г. по описа на ДРС /производство с пр. осн. чл.207 от ГПК/, като
1
съществувала причинно-следствена връзка между повредите по автомобила
на ищеца и ПТП-то. Възстановяването на МПС-то на Ж. било на стойност
950.22 лв.
Водачът на лек автомобил м. „****” с рег. №**** е имал застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното дружество, за което била издадена
застрахователна полица №****, валидна от ****г. до ****г.
Между участниците в ПТП-то не се спорило за вината и бил съставен
двустранен констативен протокол. Двамата водачи, участници в
произшествието посетили офис на ответното дружество в гр.Д., където било
подадено заявление за образуване на застрахователна щета. Представител на
ответника направил оглед на двата автомобила, фотографирал щетите по тях,
бил съставен опис на щетите по колата на ищеца и е образувана
застрахователна щета.
Ж. бил уведомен чрез писмо от застрахователя, че той отказва да
изплати застрахователно обезщетение.
Ищецът подал молба по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства
пред ДРС и било образувано ч. гр. д. №250/2021г., по което е назначена и
изслушана САТЕ, която подробно установила и описала щетите по лекия
автомобил „****” с рег. № **** и вещото лице констатирало, че причина за
повредите по него е приплъзващия удар с другия л.а. „****” с рег. №****, че
механизмът на настъпване на ПТП-то съответства на установените повреди по
автомобила на ищеца и има причинно-следствена връзка между повредите по
автомобила на ищеца и ПТП-то.
След изготвяне и изслушване на САТЕ по ч. гр.д. №250/2021г. по описа
на ДРС, ищецът отново се свързал с ответника и е поискал доброволно да
уредят спора, но от страна на застрахователя бил налице мълчалив отказ за
изплащане на обезщетение /след получаване на писмо от 01.06.2021г.,
адресирано от ищеца до него/.
С оглед гореизложеното, Ж.Ж. е подал настоящата искова молба.
С разпореждане от 25.08.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея, които са му връчени на
17.09.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба, с който
същата се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се ДКП за ПТП от
14.12.2020г., относно съдържанието му, касателно вината и противоправното
деяние на К.М., оспорва се и истиността на механизма на ПТП, както и
причинно-следствената връзка между претендираните щети по л.а. на ищеца и
деянието, извършено от К.М. /водача на л.а.****” с рег. №****/, навеждат се
твърдения за съпричиняване в значителен размер /ищецът могъл да избегне
удара, ако е проявил необходимата грижа, а отделно се твърди, че е карал с
превишена скорост/.
2
Ответникът възразява, че претендираната сума е завишена и не отговаря
на действителната стойност на щетите по лекия автомобил, собственост на
ищеца. Правят се искания по доказателствата, а именно - за разпит на К.М.
при режим на призоваване. Настоява се за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендират се съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения двустранен протокол за ПТП от ****г. /л.38, съставен
от ищеца Ж.Ж. и от виновния водач за сблъсъка К.М. се установява, че в
срока на действие на застрахователния договор - на посочената дата, в гр.Д.
по бул. „****” в близост до №** е настъпило ПТП. На описаното място,
водачът К.М., управлявайки автомобил м. „****” с рег. №**** е предприел
маневра движение на заден ход, като излязал на уличното платно от паркинг
и отнел предимството на автомобила „****” с рег. № ****, управляван от
ищеца Ж.. Така, се е стигнало до пътния инцидент, вследствие на което, по
колата на Ж. С. били причинени щети - деформации в предна дясна врата,
преден десен калник, преден капак, счупена предна броня, счупено предно
стъкло и др.
Друстранният протоколът за ПТП от ****г. е официален свидетелстващ
документ, приет неоспорен в производството, поради което има обвързваща
съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителите му – двамата участници в
настъпилото ПТП и за констатираните щети по увредения лек автомобил
„****” с рег. № ****, собственост на ищеца. Водачът на лек
автомобил „****” с рег. №**** – К.М. представил полица за сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на
процесното ПТП.
Страните не спорят, че на **** г. в гр. Д. е произтекло ПТП между лек
автомобил „****” с рег. №****, управляван от К.М. и лек автомобил „****” с
рег. № ****, управляван от ищеца Ж.Ж., като към датата на настъпването на
ПТП собственикът на лекия автомобил „****”, имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗД "Бул Инс“ АД, видно
от полица №****, по която последният не е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените щети на автомобила му,
вследствие на гореописания пътен инцидент.
По делото са разпитани трима свидетели – Е. Е. С. /без родство с
ищеца/, Я. А. М. /без родство с ищеца/ и К. Л. М. /без родство с ищеца/, които
са преки очевидци на ПТП-то, а третият свидетел е другият частник в него,
т.е. и тримата имат лични и непосредствени впечатления от пътния инцидент.
Св. Е. С. /съсед на Ж. и негов бивш колега/ и Я. М. /познат на ищеца/,
казват, че през месец декември ***г. в гр.Д. са се движили предиобяд,т.е. в
светлата част на денонощието в кола, управлявана от Я. А. по бул. „****“ в
посока към градския парк Сочат, че не е бил заснежен пътя. Пред колата на
3
свидетелите се е движил лекият автомобил на ищеца, управляван от него.
Отдясно на пътното платно, на тротоара е имало паркирани коли и една от тях
е тръгнала назад да излиза, за да се включи в движението по булеварда.
Шофьорът на тази кола не е видял автомобила на ищеца, движещ се в права
посока по пътя и така е настъпил удар между двете МПС-та, при който е
имало само материални щети по превозните средства. Ж. се е опитал да
избегне удара и е завил вляво, но въпреки това не е успял да предотврати
инцидента. Свидетелите С. и М., сочат, че колата на ищеца е била охлузена в
дясно, имало черта по бронята, вследствие приплъзването при
съприкосновението на двата автомобила.
Св. М. спрял колата си и като разбрал, че има само щети по колата и че
двамата водачи ще се разберат и ще подпишат двустранен протокол
продължил по пътя.
Св. К.М. признава, че той е виновен за ПТП-то и веднага при инцидента
се извинил на ищеца и му казал, че не го е видял и затова е тръгнал да прави
маневра назад, за да излезе от парко място и да се включи в пътната лента по
бул. „****“. Непосредствено преди удара, ищецът се опитал да го избегне,
като завил вляво, но въпреки това е настъпил сблъсък на превозните средства,
при който, по***на Ж.С. имало щети – охлузване и резки в дясната част на
колата. След удара на колите, водачите слезли и се разбрали да подпишат
протокол, отишли при застрахователя „Бул Инс“, направили снимки на
щетите и си тръгнали. Не е имало разногласия между тях, кой е виновният.
Мястото, начина, времето на ПТП-то и щетите по автомобила на Ж., описани
от М. напълно съвпадат с показанията на другите двама свидетели и на
визираните обстоятелства в исковата молба на ищеца.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като преки, лични,
непротиворечиви и кореспондаращи с останалия писмен доказателствен
материал по делото.
От заключението на САТЕ, изслушано по ч. гр. д. №250/2021г. /по реда
на чл.207 от ГПК/, което съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се установява, че
причината за настъпването на повредите по колата на ищеца е приплъзващ
удар с другия лек автомобил „****“ с рег № ****, управляван от К.М. по
време на ПТП-то.
За отстраняване на повредите на л.а. на Ж. е необходим ремонт на обща
стойност 950.22 лв.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП съответства на
установените повреди по автомобила на Ж. С., като те се намират в
причинно-следствена връзка с ПТП-то станало на ****г. в гр.Д.
Щетата, нанесена на л.а. „****“ с рег. №**** при пътния инцидент не е
тотална.
Пазарната стойност на автомобила на ищеца преди ПТП-то е била 4674
лв.
4
Щетите по колата на Ж., вследствие ПТП-то са настъпили в предна
дясна и задна дясна врата, заден десен калник, като те са били охлузени и при
ремонта на автомобила е следвало: да се свали и после да се сложи лайсна
противоударна врата предна дясна, сваляне поставяне лайсна декоративна
горна врата предна дясна, регулиране фиксатор на ключалката врата предна
дясна, сваляне поставяне лайсна противоударна врата задна дясна, ремонт
лайсна противоударна врата задна дясна /счупен фиксатор първи/, сваляне
поставяне лайсна декоративна горна врата задна дясна, сваляне поставяне
броня задна, подготовка и възстановяване на лаково покритие на врата предна
дясна, врата задна дясна, калник заден десен, тониране, ускорено сушене, или
общо стойността на вложените и сменени материали е 470.22 лв., а на 20 часа
труд, необходими за ремонта – 480 лв. /при цена от 24 лв. на час/, или общо
950.22 лв.
От представеното по делото уведомление за щета на МПС /л.8/ се
установява, че на ****г. ищецът е уведомил ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана застрахователна
преписка по щета № ****, като на същата датата е извършен опис на
причинените на автомобила щети от представител на застрахователя /л.9/.
Видно от писмо, изх. №ОК-767480/17.12.2020 г. ЗД "Бул Инс“" АД
отказало да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, защото
механизмът на ПТП не отговарял на така декларираното събитие в
уведомление за щета и в ДКП от ****г.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл.45, ал.1
от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач, /причинил ПТП/ фактически състав,
който включва елементите: противоправност на поведението на виновния
водач, вината му, настъпилите вреди по автомобила на ищеца, причинната
връзка между вредите и противоправното виновно поведение. Субективният
елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение
на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта, следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.
1 от ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието
5
на всички елементи от пораждащия фактически състав.
Не се спори от страните, че между ответника и трето за спора лице към
датата на настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно която, ответникът има задължение да
покрие отговорността на застрахованите физически лица за причинените от
тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са: собственикът, ползвателят или държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се
установява К.М. да е установил фактическа власт върху автомобила в
нарушение на правните норми, ето защо същият е имал качеството
застраховано лице.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В
резултат на поведение на водача К.М., осъществено при управлението на лек
автомобил „****“ с рег. № ****, предприето в нарушение на ЗДП - водач на
пътно превозно средство, който отнема предимство на друг автомобил и
вследствие на това са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера
на собственика на увредения л.а. „****“ с рег. **** – щети по дясна странична
част на автомобила.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е
да проведе обратно доказване, ангажирайки съответни доказателства за
липсата й. Съдът, намира обратното доказване за неосъществено и
презумпцията за необорена.
Спорно в производството е следното: налице ли е фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответното дружество, има ли съпричиняване от
страна на ищеца при ПТП-то /както твърди ЗД „Бул Инс“ АД/ и размера на
причинените вреди, а това определя обема на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния водач.
Стойността на щетите, определени от частите и необходимия труд за
привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка,
изчислени по средни пазарни цени е 950.22 лева, установена чрез
кредитираното заключение на съдебно- автотехническата експертиза.
По аргумент от чл.386, ал.2 от КЗ, която норма предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, се извежда
принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В
6
приложението му, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение
следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата вещ –
автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от 08.07.2010 г. по търговско дело №652/2009 г. на І-во ТО,
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на
обезщетението по чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) /която норма е
аналогична на чл. 432, ал. 1 от сега действащия Кодекс за застраховането/,
прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06 г.
на Комисията за финансов надзор, не е задължително. В разпоредбата на чл.4
от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е
ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извода, че
Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Стойността
на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208,
ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва
заключение на вещо лице.
С оглед изложеното и при съобразяване на установената от ВКС
практика, в конкретния случай, правото на ищеца е в обема на пазарната
стойност на причинените вреди, които, съгласно кредитираното заключение
на САТЕ възлизат на 950.22 лева. В този смисъл, съдът намира, че правото на
ищеца е в обем на горепосочената сума.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер от 950.22 лв., която сума е дължима от ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
09.07.2021 год. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за
7
производството се поражда за ищеца, който доказва извършени такива в общ
размер от 1070 лева, формиран от: заплатена държавна такса по гр. д.
№2300/2021г. по описа на ДРС в размер на 50.00 лева, заплатена държавна
такса по ч. гр. д. №250/2021г. по описа на ДРС в размер на 20.00 лв., внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ в размер от 200.00 лева по
ч. гр. д. №250/2021г. по описа на ДРС, заплатени в брой две адвокатски
възнаграждения по настоящото дело и по ч. гр. д. №250/2021г. по описа на
ДРС в размер по 400 лева всяко.
Ответникът релевира своевременно възражение за прекомерност на така
заплатеното адв. възнаграждение, което не е основателно, поради следните
съображения:
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо
до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА, който препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл.7, ал.2, т.1
от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по дела с материален интерес до 1000 лева, да е 300 лева. В
конкретния случай, материалният интерес е 950.22 лева и определеното по
правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 300 лева. При отчитане
на правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение, уговорено и платено от ищеца на процесуалния му
представител в размер на 400 лв. не следва да бъде намаляно до сумата 300
лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД ,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “****” №**, с ЕИК
********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изп. директори, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Ж. С. Ж., ЕГН **********, гр. Д.,
ул. „****” №**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 950.22 лева (деветстотин и петдесет
лева и двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди – увреждане на лек автомобил м. „****” с рег. № ****,
вследствие настъпило на ****г. ПТП в гр.Д. по бул. „****” в близост до № **,
причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.07.2021 г. до окончателното й погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД ,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “****” №**, с ЕИК
********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изп. директори, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Ж. С. Ж., ЕГН **********, гр. Д.,
ул. „****” №**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1070.00 лв. /хиляда и седемдесет
8
лева/, представляваща съдебни разноски сторени по настоящото дело и по ч.
гр. д. №250/2021г. по описа на ДРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9