Решение по дело №471/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 133
Дата: 12 април 2025 г. (в сила от 14 май 2025 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20242150100471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Несебър, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20242150100471 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, подадена чрез
процесуалния им представител - юрк.Г. К., с която се моли да бъде прието за
установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника А.С.Д.Р. с
Булстат ********, с адрес: гр. *********** за сумата в размер на 303.89 лева,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 16.07.2023г. до 15.09.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 21.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 17.58 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане за периода от 05.09.2023г. до 20.02.2024г.
Твърди се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 182/2024г. по описа на Районен съд -
Несебър. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415 от ГПК дружеството е инициирало
настоящото производство.
Ищецът излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г., влезли в сила на 27.06.2008г. съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите
условия, публикувани в сайта на ищцовото дружество. Сочи, че по силата на
чл.7, ал. 1 от Общите условия поел задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника, находящ се в *********, с ИТН
*********, с клиентски номер *******. Твърди се, че съгласно чл. 11, т. 1 от
1
Общите условия, ответникът се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и
по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на
задълженията си по общите условия ищцовото дружество доставило на обекта
на ответника за периода от 16.07.2023г. до 15.09.2023г. електроенергия на
обща стойност 303.89 лева, която до този момент не била заплатена от
последния. Поради забава в заплащането й ответникът дължал и законна
лихва в общ размер на 17.58 лева за периода от 05.09.2023г. до 20.02.2024г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 21.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид гореизложеното се моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи посочените суми на ищеца. Представят писмени
доказателства. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. №
182/2024г. по описа на РС-Несебър. Претендират присъждане на направените
в настоящото и заповедното производство разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител, с който се излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че ищецът не е
предоставил акт за собственост, от който да е видно, че ответника е страна по
спора, както и валиден договор за предоставена и консумирана електрическа
енергия, сключен между ищеца и ответника. Акцентира се, че след справка в
Регистър Булстат по предоставения от ищеца номер Булстат ******* същият
съответствал на друго лице - Р.Х.. Изтъква се, че искът е ненадлежно
предявен, поради което се моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен, недоказан и недопустим. Претендира се възнаграждение за
особен представител.
В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло исковата молба. Представя актуална справка
от регистър Булстат по партидата на ответника Р. и прави искане за допускане
на експертизи.
Назначеният на ответника Р. особен представител поддържа подадения
писмен отговор на исковата молба. Не сочи нови доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима
– подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното
от фактическа и правна страна:
От данните по делото безспорно се установява, че между страните по
делото е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е
задължило да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника А.С.Д.Р. с Булстат ********, находящ се в *********, с ИТН
2
*********, с клиентски номер *******.
В срока между първото и второто съдебно заседание, по делото е
постъпила молба с вх.№ 2194 от 04.03.2025г. /л.89/, в която ищецът излага, че
след образуване на настоящото съдебно производство, ответникът е изплатил
претендираните от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД главница,
обезщетение за забава и законна лихва, като е извършил две плащания,
съответно на 25.06.2024г. и на 25.07.2024г. Представят препис-извлечение от
сметка. С оглед на това се отказват от исканията си за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Молят съда на основание
чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид така извършените от ответника
плащания и да отхвърли предявените искове, поради заплащането им от
ответника в хода на съдебното производство. Като последица от това, молят на
основание чл.78, ал.2 от ГПК да им бъдат присъдени разноски в заповедното и
в исковото производство, касаещи заплатени държавни такси и
юрисконсултски възнаграждения, както и възнаграждение за особен
представител на ответника.
В хода по същество, назначеният на ответника особен представител
също моли за отхвърляне на предявените искове за главница, мораторна и
законна лихви. Относно искането на ищцовото дружество за присъждане на
разноски, заявява, че същото е частично основателно само досежно
направените разноски в заповедното производство.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
По делото няма спор, че претендираните суми за главница, мораторна
лихва и законна лихва са платени след образуване на съдебното производство
по настоящото дело /обр. на 30.04.2024г./, съответно на 25.06.2024г. и
25.07.2024г.
Доколкото претендираните суми, вече не се дължат, тъй като са платени
в хода на процеса, то претенциите следва да се отхвърлят, без да се обсъждат
другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Останали
са незаплатени заплатените разноски в хода на заповедното производство –
общо 75 лева и исковото производство – общо 575 лева, които по аргумент на
противното на чл.78, ал.2 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца
предвид обстоятелството, че сумите по предявените искове са заплатени след
предявяване на исковата молба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов” № 37, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против А.С.Д.Р. с Булстат ********, с адрес: гр.
*********** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 303.89 лева /триста и три лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща стойността на консумираната от обекта на
3
потребителя, находящ се в *********, с ИТН *********, с клиентски номер
*******, електрическа енергия за периода от 16.07.2023г. до 15.09.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 182/2024г. по описа на РС-
Несебър - 21.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 17.58 лева /седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 05.09.2023г.
до 20.02.2024г., поради заплащане на претендираните суми след завеждане
на настоящото производство.
ОСЪЖДА А.С.Д.Р. с Булстат ********, с адрес: гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг, поч. к-с „Азуро“, бл. А, ет. 5, ап. 32 да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, сумата общо в размер
на 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляващи заплатени разноски в хода
на заповедното производство по ч.гр.д. № 182/2024г. по описа на РС-Несебър
и сумата общо в размер на 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/,
представляващи заплатени разноски в хода на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4