№ 106
гр. Свиленград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №22-0351-000130 от
19.04.2022година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на
ЕЛ. М. ХР. с ЕГН ********** от гр. с...., ул... за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца ; за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева; за нарушение на чл.100,ал.1,т.2
от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо
12 точки .
Жалбоподателят ЕЛ. М. ХР. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното
НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени.
Твърди се в жалбата,че в нарушение на чл.5,ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози била спряна за извършване на проверка за употреба за наркотични
вещества и тъй като жалбоподателката знаела,че ставали изключително много грешки при
изпробването с техническите средства отказала да даде проба,но желаела да даде кръв,но
това и право било нарушено,тъй като била задържана и освободена след изтичане на срока
за това. Сочи още,че освен ал.1 на чл.5 от горе цитираната Наредба била нарушена и
ал.2,тъй като полицейските служители не съставили Протокол,в който да е отразено
състоянието на лицето и дали били налице основания за извършване на проверката.
Счита,че актосъставителя следвало да се отведе от производство,но това не било сторено от
него,с което съществено се опорочавало адм.производство. Освен това твърди се в
жалбата,че полицейските служители извършили множество нарушения на Наредбата,тъй
като в нарушение на чл.6 на талона не бил поставен задължителен първи стикер. Не било
спазено изискването на чл.6,ал.4 от процесната ,т.к не било посочено изборът на лицето, с
1
кой от двата начина желае да се тества. В талона от друга страна имало някакъв подпис ,но
не ставало ясно на кого е,както и не било посочено свидетеля в какво качество е,от друга
страна не ставало ясно трите имена на съставителя на талона,доколкото не били ясно
изписани трите му имена,но според жалбоподателя най същественото нарушение било в
невъзможността да даде кръвна проба,доколкото била задържана,а отделно от това не
ставало ясно срокът в който следва да посети болничното заведение за да даде кръвна
проба,като излага съображения в тази насока.
Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно,като съдът присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично като дава
обяснения пред настоящият състав,като не оспорва,че била спряна за проверка на
посоченото в АУАН и НП място,като била поканена да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества,но отказала тъй като се притеснявала дали устройството ще отчете
вярно, тъй като и било известно че ставали грешки ,а що се отнася до липсата на дадена
кръвна проба,твърди,че обективно не могла да даде такава,тъй като била освободена от
сградата на полицията след часа посочен в талона.
Пълномощника на жалбоподателя адв. Б. моли съда да уважи жалбата по изложените
в нея доводи и съдът да присъди разноски по делото в полза на жалбоподателя ,съобразно
представения списък на същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на
Бл. П. Бл.,Ив. Д. П. и М. Ат. К., се установява, че на 05.04.2022година било постъпила
оперативна информация,че жалбоподателката употребява наркотични вещества и управлява
МПС,както и че държи в себе си такива,поради което свидетелят Ив. Д. П. – полицейски
служител,съвместно с още един негов колега тръгнали на обход в града,когато около
13,50часа полицейските служители забелязали жалбоподателя да се движи в гр.Свиленград
на ул.Сан Стефано до магазин Жанет в посока кръстовището с улица Княз Борис с лек
автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№Х 2541 КТ,който управлявала.
Полицейските служители ,подали звуков и светлинен сигнал,като по този начин
спрели водача за проверка.
При извършената проверка полицейските служители ,констатирали,че водачът е
жалбоподателя, а собственик на лекият автомобил бил св.ц.И. Х. от Свиленград.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат
проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да се извърши в РУ
Свиленград,поради което я съпроводили до сградата на полицията.
В сградата на полицията полицейските служители поискали съдействие на
оперативен служител на КАТ,за да бъде тестван водача за употреба на наркотични
вещества,като на място пристигнал св. Бл. П. Бл./служител на РУ Свиленград/,който
разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на
теста, след което полицейският служител Бл. П. Бл. поканил водача-жалбоподател да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG
TEST 5000 с фабр.№ARJL 0022”, но същата отказала да бъде изпробвана,като обяснила
пред полицаите,че се притеснява от резултата,тъй като преди два-три дни била пушила
марихуана, поради което бил издаден талон за медицинско изследване №082066,но
2
жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван и отказал да получи и да подпише
издадения талон, за което обстоятелство бил извикан да удостовери с подписа си св.М. Ат.
К.,която след удостоверяване на това обстоятелство в 14,30часа ,си тръгнала .
Преди да откаже да получи талона за медицинско изследване била извършена
проверка на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, при която не са били
открити вещи забранени от закона ,за което бил съставен протокол за проверка на лични
вещи на лица и превозно средство от служител на РУ Свиленград,в присъствието на негов
колега и жалбоподателката с час на проверката 14,20часа,като този протокол бил подписан
от съставителя,свидетеля и от жалбоподателя.
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за
извършено административно нарушение серия GA №448475 от 05.04.2022г. в негово
присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което
обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН
му е бил връчен срещу подпис.
В акта били констатирани три нарушения с цифровото им изписване,а именно
нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП/описано нарушение и словом/, по чл.100,ал.1,т.1 от
ЗДвП и по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП/без да са описани ,че са извършени в обстоятелствената
част на съставения акт/.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Тъй като отказала да даде кръвна проба,а бил подаден и сигнал,че държи в себе си
наркотични вещества бил извършен личен обиск на жалбоподателката от св.М.К. в
присъствието на нейна колежка-Зина Гочева,при който обиск не били открити вещества и
предмети забранени от закона,за което действие бил съставен Протокол за личен обиск на
лице с час 15.10часа,който протокол бил подписан от всички участници в него без
възражения.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24месеца ; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП
на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева; за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
В последният ,както в АУАН жалбоподателя бил санкциониран за три нарушения с
цифровото им изписване,а именно нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП/описано
нарушение и словом в обстоятелствената част/, по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и по
чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП/без да са описани ,че са извършени в обстоятелствената част на
обжалваното НП/.
НП е връчено на жалбоподателя на 23.05.2022г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и има издадени НП
за извършени от него нарушения по ЗДвП,фиш и ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082066 видно от
който,жалбоподателят е отказал изследване,както и е отказал да подпише и да получил
екземпляр от процесния талон.
3
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и
административно наказателна дейност по ЗДвП.
Налична е и справка за собствеността на лекият автомобил управляван от
жалбоподателя.
По делото бе допусната и разпитана в качеството на свидетел майката на
жалбоподателя-ц.И. Х.,която установява,че когато отишла в полицията да забере дъщеря
си,тя и казала,че иска да даде кръв ,но часът в който следвало да се яви бил 15,00часа, той
вече бил минал и тъй като закъсняла за работа,майка и я посъветвала да отива направо на
работа.
От страна на жалбоподателя бе представен екземпляр от процесния талон за
медицинско изследване и в тази връзка следва да се посочи,че въпреки отказа на лицето да
бъде тествано и да получи екземпляр от него,същият му е бил връчен,без то да се подпише
за това,тъй като вече отказа е бил удостоверен от св.К..
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се
установява по категоричен начин от свидетелските показания на Бл. П. Бл.,Ив. Д. П. и М.
Ат. К., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон
за медицинско изследване №082066,последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Бл. П. Бл.,Ив. Д. П. и М. Ат. К.,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им
са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените
източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което
да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване
потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за
употреба на такива ,като е отказал да подпише и да получи медицинския талон,въпреки че е
управлявал такова.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитаната по делото майка на
жалбоподателката,съдът намира,че показанията й не противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал,доколкото тя установява единствено ,че когато пристигнала
в сградата на РУ Свиленград вече било минавало 15часа,като тези й показания не
противоречат както се посочи на останалите събрани по делото доказателства,в частност от
протокола за личен обиск на лице,от което се установява,че в 15,10часа е извършен
4
такъв.Що се отнася до показанията й в частта в която излага чутото от дъщеря си,съдът не
може да изгражда правни изводи въз основа на тях,тъй като тя не е пряк очевидец на
случилото се,а само преразказва възприятията на жалбоподателя по случая.
Не се цениха с доверие от съда част от обясненията на жалбоподателя,доколкото
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и кредитиран от съда
по изложените по горе доводи. Жалбоподателката твърди,че отказала да бъде тествана с
техническото средство,тъй като се притеснявала относно изправността му. В противовес на
тези нейни обяснения са показанията на разпитаните по делото свидетели-Б.Б. и И.П.,които
установяват мотива за отказа на жалбоподателя да бъде тестван,а именно че преди два-три
дни била изпушила цигара марихуана.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр,
приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание
и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –
справка за нарушител/водач ,Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи и талон за медицинско изследване №082066 ,Протокол за личен обиск
на лице с час 15.10часа, Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозно
средства,справка за собствеността на МПС се потвърждават фактическите констатации
изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг
длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават
НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките
на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност
и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и
място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотици и му е издаден талон за кръвна проба,но не е изпълнил предписанието за това.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал
пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние,
5
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по
чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по
КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват
нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на
§ 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено
легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва
да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва
всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да
управлява МПС и него са спрели за проверка след подаден сигнал , както и на него са
съставили АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на
МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на
наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
6
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде
извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният
водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се
установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по
кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Бл. П.
Бл.,Ив. Д. П. и М. Ат. К.) и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата,
описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че жалбоподателят е
управлявал процесния лек автомобил, че след надлежна покана, достигнала до знанието му,
от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за
употреба на НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско
изследване. Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът намира,
че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството
водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско
изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017
година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества
или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва
на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай.
С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът откаже
или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.
Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да
бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение,
ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се извършва
въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра
заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния случай, Талон за
медицинско изследване е издаден,но жалбоподателят е отказал да го подпише .
7
Следва да се посочи,че не се споделя доводът на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение ,доколкото липсвал протокол по чл.5,ал.1 и ал.2 от Наредбата,тъй
като реално водача жалбоподател е отказал да бъде тестван,поради което за съответния
орган е отпаднало задължението за съставяне на протокол по ал.2,а що се отнася до
протокола по ал.1,следва да се отбележи,че такъв би следвало да се издаде ,ако при
извършване на проверката у проверяващите са възникнали съмнения за употребата на
наркотични вещества,респ.е било наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачът на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози,но реално
проверката е извършена във връзка с подаден сигнал. Но дори и да се приеме,че е следвало
да се състави такъв протокол/по ал.1/,то съдът намира,че това нарушение не ограничава
правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен за да организира
адекватно защитата си.
Не се установи и твърдяното от страна на жалбоподателя основание за отвод на
актосъставителя,т.к. такива доказателства не бяха ангажирани от негова страна.
Като неоснователни съдът намира и твърденията изложени в жалбата,че е налице
нарушение на чл.6 от Наредбата ,т.к.на талона не бил поставен задължителен първи стикер,
както и че не било спазено изискването на чл.6,ал.4 от процесната ,т.к не било посочено
изборът на лицето, с кой от двата начина желае да се тества, доколкото жалбоподателя
изначално е отказал да даде кръвна проба и да подпише талона.
Неоснователни се явяват и другите доводи посочени в жалбата,а именно,че в талона
имало някакъв подпис ,но не ставало ясно на кого е,както и не било посочено свидетеля в
какво качество е,от друга страна не ставало ясно трите имена на съставителя на
талона,доколкото не били ясно изписани трите му имена,тъй като от приложения по АНПр
екемзпляр,всички оспорени реквизите са ясно и четливо изписани.
Що се отнася до довода,че жалбоподателя е бил в невъзможността да даде кръвна
проба,доколкото била задържана,а отделно от това не ставало ясно срокът в който следва да
посети болничното заведение за да даде кръвна проба,следва да се има в предвид,че
твърдението й ,че желаела да даде кръвна проба се опровергава от свидетелските показания
на разпитаните по делото полицейски служители,които установяват,че тя категорично е
отказала да бъде тествана по двамата метода,тъй като преди два три дни била пушила
марихуана,поради което и първоначално отказала да подпише талона за медицинско
изследване. Отделно от това следва да се посочи,че ако същата е желаела да даде кръвна
проба,бил следвало с издадения талон ,придружена от полицейски служител до съответния
медицински център да бъде съпроводена,за да даде кръвна проба, съгласно изискването на
чл.13от Наредбата,но доколкото същата е отказала да подпише талона за медицинско
изследване,тъй като не е желаела да даде кръв ,поради което следва да се приеме,че е
ирилевантно обстоятелството часът на напущането й от сградата на полицията ,който бил
след часа указан в талона като краен за даване на кръвна проба .
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно
8
относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена
употребата, респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой
от начините, предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети
12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да
се отнемат контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането по коя
нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това
не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие на
НУВ, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6,
ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В
този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Димитрова, Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година
по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока,
от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл.
57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-
ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което
не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради
9
наличието не само на смекчаващи (възрастта на нарушителя и фактът, че не е осуетил или
възпрепятствал първоначалната проверка при спирането му по някакъв начин), но и на
отегчаващи обстоятелства (други нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри и 3-ти.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за
недоказано нарушението в частта по пункт 2 и 3 от същото, визиращ самостоятелно
административно нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.1 и по т.2
ЗДвП, субсумиращо състава на чл. 183, ал.1, т.1 ,пр.2 и пр.3 от с. закон/т.2 и т.3 от НП/,по
следните съображения.
Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на
задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по
пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно
движещите се превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и
предвиденото в чл. 100, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени
документи съпътстващи дейността по управление на ППС, които техните водачи трябва да
носят и при поискване да представят - посочените в т.1-т.5 на същата. Обективното
отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно изброените в закона, вкл. и
свидетелство за регистрация на МПС и КТ - изискуем документ, съгласно чл. 100, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това задължение и е въздигнато в състав на
административно нарушение, санкционирано на основание чл. 183, ал.1, т.1,предл.2 и
предл.3 от ЗДвП.
В случая, по делото, недоказани останаха фактите, свързани с поведение и действия
на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от
обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните
изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства -
показанията на двамата полицейски служители св. Б. и П. не установяват по делото ,че на
визираната в АУАН и НП жалбоподателя не е представил на контролните органи –
10
контролния талон от свидетелство за управление на МПС-то ,както и свидетелството за
регистрация на МПС,което управлява, тъй като не носил тези документи .
В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни,
недвусмислени и убедителни, като и двамата разпитани свидетели са единодушни и
категорично потвърждават, че са спрели водача и т.н.,но не установяват,че същият не е
представил горепосочените документи при поискването им от тяхна страна,поради което
следва да се приеме,че адм.нарушение остана недоказано и като такова в тази му част /пункт
2 и 3/ следва да се отмени,като неправилно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.. Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото има претенция за заплащане на направените от жалбоподателя разноски в
размер на 611лева,съобразно представения списък,а от страна на АНО не се претендират
такива.
С оглед изхода на делото,на жалбоподателя се дължат частично разноски , а именно в
размер на 407,33лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 и т.5 вр с ал.5 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000130 от 19.04.2022година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, В ЧАСТТА , с което на ЕЛ. М. ХР. с ЕГН ********** от гр. с...., ул... за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 12 точки .
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-0351-000130 от 19.04.2022година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, В ЧАСТТА , с което на ЕЛ. М. ХР. с ЕГН ********** от гр. с...., ул... за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева; за нарушение на чл.100,ал.1,т.2
от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на
управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. М. ХР. с ЕГН
********** от гр. с...., ул... ,сумата в размер на 407,33лева , представляващи част от
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №330/2022г. по
описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-
11
дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12