Решение по дело №102/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260003
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 19 септември 2020 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20203250100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,31.08.2020 година

Решение от книга за открити заседания №…… ........от 31.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание   проведено на  тринадесети  юли, през  две хиляди и двадесета   година в състав:

Председател: Росен Балкански

          при секретаря Ж.Ж.с участието на  прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Росен Балкански  гр.дело №102   по описа на съда  за 2020  година   и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Б ързо производство по реда на чл. 310, ал. 1 т. 1, предложение второ от КТ:

Предявен е инцидентен установителен иск  с правно основание чл. 74 ал. 1 във вр. с  ал. 4 от КТ  .

Предявени са искове с правно основание  чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ – за  отмяна на  заповед за  уволнение и иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от  КТ – за  възстановяване на ищцата на  предишната   работа.

Обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ:

 

  Гр. дело №102/2020 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №633 от 13.03.2020 година предявена от  Ф.А.С. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.П.К., със съдебен адрес ***, срещу „ВЕС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на  управление - село Бенковски, общ. Добрич, ул. „Тридесет и  четвърта“№ 5, представлявано от управителите Д.Ф. Нази и Е.Д.Ф..

 

           Предявен е инцидентен установителен иск  с правно основание чл. 74 ал. 1 във вр. с  ал.4 от КТ - заявена е претенция съдът да прогласи недействителността  на клаузата  за срок  в  Трудов договор  № 25 /06.12.2019 година  слючен  между работодателя – ищцовото дружество  и от  друга страна ответницата С. – работник .

           Предявени обективно съединени искове, както следва :

         С правно  основание чл.344,ал.1,т.1 и 2  от  КТ за признаване за незаконно уволнението на    С.  със заповед № 4 /2020 година на управителя на „ВЕС“ ООД с ЕИК *********, с която е прекратен трудовия  и  договор на основание 71 ал. 1 от КТ – прекратяване на  договора преди изтичане срока на изпитване .

      Предявен е иск, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.

      Претендират се и сторените от ищцата  раноски по делото - възнаграждение за процесуално представителство .

      С  исковата  си молба  ищцата твърди следното :

      Твърди , че   на 06.12.2019 година е сключила  трудов договор с ответното дружество , по силата на който и договор  е  назначена при  дружеството ответник  на длъжност – „ шивач на обувки“ НКПД 75331012 ,на пълно работно време , с основно месечно  възнажраждение – 560 ,00 лева .  Твърди ,че на  25.02.2020 е  получила  Заповед № 4 / 2020 година с която и е бил прекратен трудовия договор  считано от същата дата  на основание чл. 71 ал. 1  от КТ  с посочено  основание- „ преди изтичане  срок на  изпитване“ .

        Ищцата приема   посочената Заповед за незаконна, като  е мотивирана от  следните съображения :

        Твърди ,че   трудовия  и договор не е сключен с ответната  страна за срок на изпитване  поради което  и не може  договора и  не може да бъде   прекратен  на  посоченото  по Заповедта основание – на основание  чл. 71 ал. 1 от КТ  - като  излага мотиви  в тази насока .

       Твърди , че ако съдът приеме, че  сключения от нея  / ищцата  / договор с ответното дружество е с клауза за изпитване  то  тази клауза   и  в последствие  трудовия договор  в тази му част се явява недействителен  поради протеворечие с разпоредбата на чл.70 ал.   5 от  КТ – като и в  тачзи връзка  са  изложени по исковата  молба подробни съображения .

        Ищцата приема ,че   сключения от  нея  трудов  договор с ответната  страна   - отв. Дружество е сключен за неопределено  време , като и в тази връзка с исковата молба  са  изложени  подробни съображения.

        С разпореждане  № 272 от  05.05.2020 година , съдът  приема   исковата молба за редовна и  на   основание  чл. 131 от ГПК  разпореди  препис от  ИМ и  доказателствата  към нея да се   изпратят на ответната страна .  

       По делото не е  депозиран писмен отговор на исковата молба.

       В съдебно заседание проведено на  13.07.2020 година  ищцата редовно призована не се явява , по делото се представлява от процесуалния си  представител –а довакт  Б. Петрова К. ***.

      Ответното дружество не се   представлява  по делото -  по  ел. поща  по делото е  постъпило писмо – мола – вх. № 1295  от 13.07.2020 година адресирано от   адвокат МВарине Галева – АК Добрич -  с молбата  адв. Галева  сочи ,че като пълономощник  на  отв. Дружество не може да се  яви  за съдено заседание поради служебни ангажименти . Не се  портивопоставя съдът да даде ход на делото  в отсъствие  на процесуалния  представител на отв. Дружество.

От събраните по делото доказателства, като анализира  обстоятелствата  част на исковата  молба  в която е обективирано становищено  на ищцата , като прецени същите  поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното от фактическа  страна :

Не се спори от страните , че  ищцата е  била  и  преди  в  трудово правоотношение с ответното  дружество .  По  исковата молба  а и по изисканото трудово  досие на  ищцата  е видно , че  тя е сключила – така като  се сочи и  по искоата  молба предпоследен   трудов  договор  с ответното дружество – налице  е   предходен     на процесния трудов договор , сключен на  19.12.2017 гоина и  прекратен на  02.01.2018 година по  който и  трудов договор   настоящата ищца е изпълнявала същата длъжност    „ шивач на обувки „  .

Между страните е  сключен имало сключен трудов договор № 25 от 06.12.2019  на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ  на основание  и на който  трудов  договор  ищцата  е назначена  на  длъжност  „ шивач“ като   страните постигнали съгласие  работника да изпълнява  работата   в обект - шивялня находяща се в село  Зърнево  , общ. Тервел . Срока на  договора е  фиксиран от   страните -  до  08.05.2020 година, при  посочени по  договора  условия .

Не се спори  между страните , че  на основание на сключения договор  е  направено  по съответветния ред и  Уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ.

Видно от    изисканото   трудово     досие на ищцата  по време на  процесния трудов догово  тя   е  ползвала  болнични    , като следва  : билничен лиск  № Е20196545404  за периода от 24.01.2020 година до 30.01.2020 година , № Е 201998857299  от  31.01.2020  година  до 03.02.2020 година и болничен лист № Е 20198857302 от 04.02.2020 година до 02.03.2020 година .

Към последната дата, трудовият й договор вече е бил прекратен със заповед 4/  от 25.02.2020 година    на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от  25.02.2020  година.

Заповедта е връчена на  работника  и посписана от  страната на  същата дата – 25.02.2020 година .

Като причина за прекратяване по заповедта е посочена  разпоредбата  на  чл. 71, ал. 1 от КТ.

По делото  от правна страна :

 По инцидентния   установителен иск  с правно основание чл. 74 ал. 1 във вр. с  ал. 4 от КТ :  съдът следва да  правери  по договора съдържа ли се кллауза , която  се явява нищожна.В случая в тежест на  работника е  да докаже  наличието на  такава клауза по  договора .

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът проверява дали твърдените в заповедта за прекратяване на трудовия договор факти и обстоятелства пораждат правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и дали то е надлежно упражнено. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва към момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал. 2 от КТ. Съдът не е обвързан с посочената в заповедта правна квалификация, а е задължен служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално правоотношение, което е предмет на делото.

В тежест на ответника-работодател е да докаже законосъобразността на уволнението.

В случая ищцовата страна е направила множество възражения, но съществените, които следва да разгледа съда с оглед на тежестта им са няколко:

-на първо място - какво е било трудовото правоотношение на ищцата, което е спорно между страните. В случая съдът не възприема ищцовата теза, че същата е била назначена на договор за изпитване сключен при  условията на  чл. 70  ал. 1 от КТ , тъй като   по договора  е посочен срок, но  не  е изписано  изрично  „ срочен  за срок от  .о.о.о. месеца в полза на  работодателя“ .

 Налага се единствения извод , че  процесния трудов договор  е срочен договор  по смисъла на чл.68 ал. 1  т. 2  от КТ  , същия е  валидно сключен и не противоречи на закона по смисъла на чл. 74 от КТ.

Настоящата инстанция намира, че пороците и непълнотите в съдържанието на писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал. 1 от КТ, каквото в случая съставлява поднадзорната  заповед , биха довели до незаконност на уволнението на формално основание само когато възпрепятстват защитата на работника или служителя и преценката по същество на съда. Това безспорно е така, когато заповедта не съдържа мотиви относно конкретните фактически и правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, каквито в процесната са изложени.

В случая съдът приема, че ответникът не доказа в хода на производството, че волеизявлението   на работодателя  е  обхващало волята му да  прекрати  ТПО на посоченото основание .

 Срочния трудов договор може да се прекрати едностранно от работодателя с предизвестие, но само при определени изрично разписани в закона (чл. 328 КТ) хипотези. Прекратяването не е свободно и по усмотрение на работодателя. Разбира се, погледнато житейски не е пречка  някои от тези хипотези  да бъдат „изфабрикувани” от работодателя с цел да се постигне прекратяване на договора. Предизвестието за прекратяване на договора е от  30 дни до три месеца, но не повече от остатъчния срок на договора.

 В случая това не е сторено от  работодателя .

Само на това основание  , съдът приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се уважи като основателен и доказан.

С оглед на обстоятелството, че страните са  сключили срочно ТПО, въпреки горните изводи не може да бъде възстановена поради наличността на срочен и изтекъл срок на договора - 6 месечен – изтекъл на 06.06.2020 година ,поради което и следва да бъд е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ  , като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Предвид изхода на процеса и на осн. чл. 359 от КТ, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съдебно - деловодни разноски съобразно уважения  иск   в размер на  една  втора от  заплатеното адвокатско възнаграждение  в размер на  732,00 лева-  видно от  списъка с разноски  сторени от  ищцата по делото – внесена сума по адвоскатско пълономощно – или за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на  -  356,50 лева .

По държавните такси:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на  Тервелски районен съд   , държавна такса върху уважения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ или сумата 30, 00 лева.

Ищцата дължи д.т. поради отхвърляне на иска й по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – неоценяем иск  сумата от  30,00 лева ,  които не следва да бъде осъждана да заплаща на осн. чл. 359 от ГПК и същите следва да се понесат от сумите, предвидени от бюджета на съда .

Воден от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователно  искането  на основание чл. 74 ал. 4 от КТ  съдът да  обави за недействителни клаузите за определяне  срока на трудовия договор , както следва :  по т.   V от  Трудов договор  № 25 от 06.12.2019 година, сключен  мижду „ Вес“ ООД село Бенковски с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  село Бенковски  , обл. Добрич  , представлявано от Д.Ф.Н. – управител  - наричан по  договора за краткост  работодател и от  друга страна Ф.А.С.  с ЕГН ********** *** – по  договора  положила подпис  в качеството на работник .

ПРИЗНАВА  за незаконно  и отменя на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ   уволнението на Ф.А.С.  с ЕГН ********** *** извършено  със  Заповед № 4 от  25.02.2020 година  на  Работодателя .

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск от Ф.А.С.  с ЕГН ********** ***  против„ ВЕС“ ООД село Бенковски с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  село Бенковски, обл. Добрич, представлявано от Д.Ф.Н. – управител   иск  с правно  основание  чл. 344 ал. 1  т. 2 от КТ – да бъде възстановена   на  заеманата предзи уволнението от нея  длъжност , като  неоснователен   и  недоказан .

ОСЪЖДА  „ ВЕС“ ООД село Бенковски с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  село Бенковски , обл. Добрич, представлявано от Д.Ф.Н. – управител, да заплати на   ищцата Ф.А.С.  с ЕГН ********** ***  сумата от 356,50 / триста петдесет и шест  лева и 50 ст. /   лева – предстявляваща сторени от  ищцата  разноски по  упълономощен  процесуален представит – съобразно  размера на  уважените искове .

 

ОСЪЖДА  „ ВЕС“ ООД село Бенковски с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  село Бенковски, обл. Добрич, представлявано от Д.Ф.Н. – управител, да заплати    по сметка на  Тервелски районен съд  сумата от 30, 00 лева - д.т. върху уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд , в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 

             

 

                                                                   Районен съдия :