Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2457 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК вр. чл.143 ал.2 ЗДвП.
Образувано е по жалба,
подадена от П.Г.Г., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.Т. против писмо изх.№
УРИ 819000-29605/30.07.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, с което е отказано да се бъде регистриран лек автомобил марка
„Тойота Хайлукс“ с номер рама AHTFZ29G409102881 негова собственост.
Жалбоподателят твърди, че на 29.03.2018г. е закупил т.а.
марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с немски рег.№ VG498А, произведен 2014г. с рама № AHTFZ29G409102881 от Република
Германия, като при покупката е сверил номера на рамата и е установил, че отговаря
на придружаващите документи, но не е могъл да извърша оглед на двигателя, тъй
като немската администрация не води регистър на двигателите и такъв номер на
двигателя не се съдържа в талона на автомобила. Автомобилът е регистриран в
компетентната служба там на негово име, за което представя Удостоверение за
регистрация - част I и част II, докаран е на собствен ход от Германия в
страната през ГПКП „Русе” на 30.01.2018г., но в гр.Варна, КАТ - Варна му отказали
регистрация, като било установено, че рама номерът е автентичен, но номера на
двигателя е неавтентичен, поради това, че има механично въздействие -разпробити
са част от цифрите, поради което не се чете целият номер. В хода на проверката,
след като е узнал този факт се свързал с предишния собственик, който заявил, че
поставеният от завода производител двигател е заменен с друг, за което е предоставил
фактура за покупко - продажба на новия двигател, включваща такса за монтажа му,
но въпреки представените доказателства регистрацията е била отказана. С прокурорско
постановление №3306/2018 от 26.03.2018г. е отказано да бъде образувано ДП срещу
него, тъй като не са били събрани достатъчно данни за извършено престъпление. Твърди,
че оспореният акт противоречи на процесуалния и материалния закон и е
немотивиран. Твърди, че европейското законодателство не установява забрана
двигателят да бъде подменян, като в нито една страна - членка на ЕС, с
изключение на Република България, двигателя не се регистрира и не е обозначен
на свидетелстващите документи, т.е. изисквайки установяването на номера на тази
част-двигател, се извършва нарушение на законодателството на ЕС. Двигателят е
резервна част, която може да се закупи свободно. След като е монтирана в
Република Германия и автомобилът е регистриран с нея е необосновано същият да
не може да бъде регистриран в друга държава -членка не ЕС. Твърди, че в случая българското
право не е приложимо в тази ситуация, а българският орган единствено трябва да
се съобрази с вече извършената процедура в Република Германия и да я отчете /
зачете/ при регистрацията на автомобила, а като поставя допълнителни изисквания
към процедурата по регистрация на автомобила се нарушават редица норми на ЕС,
сред които ДЕС и ДФЕС, както и Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999
г. /изменена от Директива 2003/127/ ЕО/ относно документите за регистрация на
превозни средства /Директива 1999/37/ЕО/. В случая не е установено намеса /интервенция/
нито преди, нито след закупуването на автомобила. Твърди, че неправилно е
отказана регистрацията, тъй като номерът на двигателя е установен. Твърди, че съгласно
чл.140, ал.5 ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния
регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства
след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която
са регистрирани. В случая е представен Сертификат за регистрация в превод на
български език. Самата процедура по регистрация е уредена в разпоредбите на чл.
12, както и чл. 5, ал. З от Наредба №І-45/2000 г. за регистрацията, отчета и
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени
от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласно която при
регистрация структурните звена на МВР извършват необходимата проверка за
идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква;
достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода;
техническата изправност и комплектуване на превозното средство. Нормата на чл.
12а, ал.1, т.3 от Наредба № 1-45/2000 г. в редакцията, действаща към датата на
постановения отказ /ДВ, бр. 94/2009 г/, предвижда, че за първоначална
регистрация на превозно средство с регистрация в държава -членка на ЕС или ЕИП,
собственикът представя свидетелство за регистрация -част I и част ІІ /ако съществува/, издадени от
съответния компетентен орган на държавата -членка на ЕС или ЕИП, както и всички
други нужни документи съгласно наредбата необходими за регистрацията. Свидетелството
за регистрация - част I е
официален свидетелстващ документ, издаван в съответствие с Директива 1999/37/ЕО,
която хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по аргумент
на чл. 4 от Директивата, свидетелството за регистрация, издадено от държава -
членка се признава от другите държави членки за индентифициране на превозното
средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава
членка. Следователно, предпоставка за регистрацията на МПС, е наличието на оригинални
документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето
на административния орган. В настоящия случай административният орган е
следвало да проведе процедурата по регистрация на МПС-то по чл.140 от ЗДвП,
доколкото се касае за вече регистрирано по надлежния ред МПС във Република
Германия, като зачете обвързващата материална доказателствена сила на
издаденото във Република Германия свидетелство за регистрация на „Тойота
Хайлукс”. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – началникът
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к.Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че безспорно
е установено, че има интервенция по двигателя и жалбата следва да бъде
отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалва се писмо изх.№
УРИ 819000-29605/30.07.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, с което е отказано да се бъде регистриран лек автомобил марка
„Тойота Хайлукс“ с номер рама AHTFZ29G409102881, собственост на
жалбоподателя.
От заявление за
първоначална регистрация № 180819005185 се установява, че е подадено от П.Г.Г. за
извършване на първоначална регистрация на превозно средство- товарен автомобил
Тойота Хайлукс, категория N1, рама AHTFZ29G409102881,
като попълнения двигател е задраскан. Посочено е, че са представени документи и приети табели с рег.№ VG498А-
2 бр., свидетелство за регистрация № ХВ 609252, договор. Видно от представените
удостоверения за регистрация на автомобил- част І и част ІІ, издадени от
Федерална Република Германия товарният автомобил е собственост на
жалбоподателя. Представена е фактура за двигател, включваща и монтаж и
демонтаж. Жалбоподателят е представил и сертификат за съответствие на
автомобила на типа, описан в посоченото одобрение, както и документ за основен
технически преглед, и сключена гражданска отговорност и договор за
покупко-продажба на употребяван автомобил. Изготвен е протокол за преглед за
техническа изправност на ППС. От докладна записка УРИ № 819р-3005/01.02.2018г.
от полицейски инспектор в група „РОППСС” към сектор „ПП” до председателя на
комисията, назначена със заповед № 365з-85/09.01.18г. се установява, че на
01.02.18г. в пункта за регистрация на ПС за първоначална регистрация с услуга
„Употребявано от ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария” е представен товарен
автомобил с рег. номер и рама по СРМПС, двигател без номер, СРМПС част І и част
ІІ /Германия/ и при извършена идентификация на канал І е установено, че
превозното средство е с година на първа регистрация по-малка от 5 години и
съгласно т.1, т.ІV от Заповед № 365з-85/09.01.18г. е необходимо да бъде
извършен допълнителен преглед от комисия
за проверка на автентичност на идентификационния VIN
№ на ПС,
двигател № и проверка за автентичност и преправка на представените СРМПС,
поради което е направено искане за извършване на такава проверка. От експертна
справка №191/191 от 01.02.18г. се установява, че е извършена такава проверка
въз основа на цитираната заповед, при която е установено, че относно състояние
и съдържание на VIN е дадено мнение за автентичност, а по
отношение на номер на двигател- идентификационната част от номера на двигателя
е заличена чрез разпробити отвори на голяма дълбочина и номерът не може да бъде
установен, а по отношение на състояние СРМПС- че СРМПС част І и част ІІ по
образец на ФР Германия е истинска бланка без следи от преправки. С докладна
записка УРИ №819р-4076/12.02.18г. директорът на ОД на МРР-Варна е уведомен за
експертната справка №191 и е направено предложение преписката да бъде предадена
на „Криминална полиция” във ІІ РУ на ОД на МВР-Варна за допълнителна проверка
относно фактите и обстоятелствата, касаещи номера на двигателя. От
постановление № 3306/18г. на прокурор при ВРП се установява, че е отказано да
бъде образувано наказателно производство и е прекратена преписката.
С докладна записка УРИ
№819р-15525, предвид представеният в хода на проверката документ,
удостоверяващ, че е била извършена промяна на двигателя и поставеният от завода
производител е бил подменен и с оглед приключване на административното
производство по заявлението за регистрация на жалбоподателя, е направено искане
за възлагане на трасологична експертиза, а от протокол №49 от 10.07.2018г., че
е извършено изследване на двигателя на т.а. с рама AHTFZ29G409102881 и рег.№ VG498А,
при което са установени следи от механично въздействие, изразяващи се в
разпробити отвори един до друг с голяма дълбочина, вследствие на което са
заличени позициите на номера на двигателя, без първата, и понеже номера на
двигателя е дълбоко заличен същият не може да бъде посочен и установен; не са
установени, без първата, позициите на номера на двигателя както на автентичния,
поставен от завода производител, така и на посочения като подменен номер на
двигател.
От писмо изх.№ УРИ
819000-29605/30.07.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна се установява, че като е взел предвид посоченото в експертна справка
№ 191 и заключението на трасологическата експертиза и с оглед разпоредбата на
чл.143 ал.2 ЗДвП е уведомил жалбоподателя, че първоначална регистрация на
товарния автомобил марка „Тойота Хайлукс“ с номер рама AHTFZ29G409102881, може да бъде
извършена след оборудването му с двигател, номерът на който не е заличен и/или
подправен, и при спазване на изискванията на Наредба № Н-3/18.02.13г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите-членки на европейския съюз, или друга държава- страна по
споразумението за европейското икономическо пространство. Прието е, че изискването
на ЗДвП, имащо касателство в случая е двигателят на превозното средство да не е
подправен и /или заличен, а именно чл.143 ал.2 ЗДвП.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт –
отказ, обективиран в писмо изх.№ УРИ 819000-29605/30.07.2018г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна за регистрация на ППС е връчен на
жалбоподателя на 01.08.18г. Жалбата е подадена чрез административният орган с
вх.№ УРИ 819-32022/16.08.18г. в 14-дневен срок, предвид това, че 15.08.18г. е
неработен за гр.Варна. В оспореният акт не е посочено пред кого и в какъв срок
подлежи на обжалване, поради което приложим е срокът по чл.140 ал.1 АПК.
С определение
№638/15.01.2019г. по адм.д.№15338/18г. Върховният административен съд е отменил
определение №10786/13.09.18г., поправено с определение №10862/20.09.18г. по
адм.д.№2457/18г. на Административен съд-Варна и е върнал делото за продължаване
на съдопроизводствените действия. Прието е, че оспореният акт – отказ на
административния орган да извърши регистрация на товарния автомобил безспорно
засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което оспорването по
съдебен ред е допустимо.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършване на задължителната
проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:
Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване
на изискванията на чл.59 от АПК, поради което същият не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По съществото на спора
съдът намира следното:
С оспорения акт на
жалбоподателя е отказано да бъде извършена първоначална регистрация на товарен
автомобил по подаденото от него заявление № 180819005185 с оглед разпоредбата
на чл.143 ал.2 ЗДвП и това, че номерът на двигателя на представения за
първоначална регистрация т.а. е дълбоко заличен и не може да бъде установен.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е
подал заявление за първоначална регистрация на превозно средство- товарен
автомобил Тойота Хайлукс, категория N1, рама AHTFZ29G409102881,
рег. № VG498А.
Съгласно чл. 143, ал.1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения
от производителя идентификационен номер на превозното средство. Съгласно чл.143
ал.2 ЗДП забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния
номер и номера на двигателя на превозното средство, а съгласно ал.3 на чл.143
ЗДП ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се
регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер,
поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето
в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като
регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Законодателят в разпоредбата
на ал. 1 на чл. 143 от ЗДвП е въвел изискване регистрирането на моторното превозно средство да
се извърши по поставения от производителя идентификационен номер. Основание за
отказ за регистрация е единствено наличието на подправен, заличен или повреден
идентификационен номер на превозното средство, докато не бъде установен
автентичният, поставен от производителя. Съществената характеристика на
превозното средство, определена от закона, е номерът на рамата. Двигателят на
автомобила е компонент на автомобила, като за възстановяване на номера му
/поради интервенция, заличаване/ не е уредена възможност в Наредба. Целта на
цитираните разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторни превозни
средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от
производителя. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер,
поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за
неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен,
заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за
установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е
поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на
пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен
номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с
производствените стандарти.
В настоящия случай не
е установено да е подправен, заличен или повреден идентификационният номер на
автомобила, а изрично е дадено в експертна справка №191/191 мнение за неговата автентичност.
След като идентификационният номер, поставен от производителя не е изменен,
подменен или заличен, административният орган не може да откаже регистрация на
основание чл.143 ал.3 ЗДвП. Нормата на чл.143, ал.2 ЗДвП има императивен
характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал.3 на
чл.143 от ЗДвП, които не могат да се прилагат разширително, т.е. спрямо
автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен номер на
рамата, но е констатирана механична интервенция върху знаци на фабрично
поставения номер на двигателя на автомобила.
Регистрацията на пътно
превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието
на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен
номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното
средство. В случая безспорно са налице и двете предпоставки.
С оглед
гореизложеното, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката
следва да бъде изпратена на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, за ново произнасяне с оглед задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 310 лв., от които
10лв.-ДТ и 300лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ писмо изх.№ УРИ 819000-29605/30.07.2018г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което е отказано да се
бъде регистриран лек автомобил марка „Тойота Хайлукс“ с номер рама AHTFZ29G409102881,
собственост на П.Г.Г., по подаденото от него заявление № 180819005185.
ИЗПРАЩА преписката на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна за ново произнасяне по заявление № 180819005185 с оглед задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 310лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :