№ 242
гр. Добрич, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200042 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******,
чрез адвокат СТ. К. СТ. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: ******,
срещу наказателно постановление № 21-0851-001788 от 20.10.2021 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, в
частта, с която на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди)
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., наказателното
постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от
съда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана
му част, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си
поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA, № ****** от ****** г., съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на
длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от
заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е
възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на
територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят
М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е
връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е
заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам
възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е
депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно
дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на
спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без
уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока
е бил изготвен и писмен отговор до Д. Н. Д. с рег. № ****** г. (л. 14 от
2
делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са
били изготвени и докладните записки от актосъставителя М. Г. Г. – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 11) и
Г. Д. – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 13
от делото). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз
основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН,
наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г. Л. Д. (виж
резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-14009/13.10.2021 г. –
л. 9 от делото), като са били изискани от Началника на Първо РУ при ОДМВР
- Добрич и записите от видеокамерите, разположени на кръстовището на ул.
„******“ с ул. „******“ и ул. „******“ за времето от ****** ч. на ****** г.,
след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил
акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки
възраженията и събраните доказателства.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Н. С. СТ.,
но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган
и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
3
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения,
да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност
по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на
съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП
при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП
на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” (СПП) при ОДМВР -
Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП
е посочена съответната разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е
нарушена (чл. 104б, т. 2 от ЗДвП), като разминаване на фактическо и правно
положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена
съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
АУАН е съставен на Д. Н. Д. за това, че на ****** г., в ****** часа, в
гр. Добрич, по ул. „******”, в посока към кръговото движение с ул. „******“,
управлява лек автомобил „******“ с рег. № ******, като навлиза в кръговото
кръстовище и умишлено увеличава оборотите на двигателя и поднася задната
4
част вдясно на автомобила, като така преминава през цялото кръгово
движение. Не използва пътя по предназначение – нарушение по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това,
че на ****** г., в ****** часа, в гр. Добрич, по ул. „******” в посока към
кръговото движение с ул. „******“, управлява лек автомобил „******“ с рег.
№ ******, като навлиза в кръговото кръстовище и умишлено увеличава
оборотите на двигателя и поднася задната част вдясно на автомобила, като
така преминава през цялото кръгово движение. Не използва пътя по
предназначение – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е
нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с
жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил
вмененото му нарушение. Така например в съдебно заседание, на даденото му
право на лична защита, жалбоподателят заявява: „Аз си карах нормално.
Преди мен минаха коли, които дрифтираха, но аз си преминах нормално“
(цитат).
След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията
на свидетелите М. Г. Г. и Н. С. СТ..
От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни
доказателства, обективирани посредством обясненията си, подкрепени със
заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета
от съда Съдебно-техническа (видео-техническа) експертиза.
Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с
5
взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да
опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Видно от показанията на свидетеля М. Г. Г. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич и Н. С. СТ. – към датата на
нарушението - полицай в Първо РУ на МВР- Добрич, на ****** г. в ****** ч.,
същите, в състав на автопатрул, заели установъчен пункт по ул. „Гоце
Делчев“, съгласно часовия график. Чувайки няколко пъти свистене на гуми,
полицейските служители се отправили по ул. „******“ към кръговото
кръстовище с ул. „******“, като спрели до магазин „******“. След около 10
минути, полицейските служители видели лек автомобил марка „******“,
водачът на който форсирал двигателя и поднасял автомобила по цялото
кръгово кръстовище. Полицейските служители последвали лекия автомобил
„******“, като след подадения светлинен и звуков сигнал, водачът на
последния преустановил движението си. При извършената проверка се
установило, че процесният лек автомобил марка „******“ с рег. № ****** се
управлява от жалбоподателя по настоящото дело - Д. Н. Д..
Безспорно, дрифтът е техника, характерна с умишленото извеждане на
автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на
сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на
задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага
контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази
контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При
дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя),
ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан
със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго,
като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В
същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“
при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна
скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление
и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Понякога една
малка грешка, като подаването на твърде много газ може да намали
сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на автомобила
става невъзможно.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
6
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая
показанията на свидетелите М.Г. и Н.С., както и твърденията на
жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената, изготвена,
неоспорена и приета от съда Съдебна видео-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
видео-техническа експертиза, както и след възпроизвеждане в съдебно
заседание на видеофайловете, съдържащи се в предоставените от Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич два броя оптични
носители CD-R, марка „******“ 700МВ, се установява, че водачът на лекия
автомобил „******“ с рег. № ******, преминава два пъти през кръговото
кръстовище, но не дрифтира. Така например при проведения в съдебно
заседание разпит на вещото лице, на въпроса на защитата на жалбоподателя:
„Можете ли да посочите дали се вижда въпросният автомобил „******“
да поднася при преминаването през кръговото кръстовище?“(цитат), вещото
лице отговаря: „Според мен се опитва да се завърти, но не се вижда да
дрифтира. За „БМВ“ - то мога да кажа, че дрифтира, но за въпросния
автомобил – не, опитва се да поднесе, но като цяло скоростта, с която се
движи водачът на „******а“ не позволява да има елементи на поднасяне…
Според мен, реално се опитва да извърши дрифт, но скоростта е ниска, за
разлика от предните автомобили“(цитат). Също така, вещото лице е
категорично, че при преминаването през кръговото кръстовище,
управляваният от жалбоподателя автомобил не губи устойчивостта си.
Ето защо, приемайки заключението на вещото лице по изготвената
видео-техническа експертиза, съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на свидетелите М.Г. и Н.С..
В настоящия случай, Д. Н. Д. е бил санкциониран, без
административнонаказващият орган да е установил по безспорен и
категоричен начин наличието на виновно извършено от Д. нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
Нещо повече – в съдебно заседание се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил,
поради което наложеното наказание по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
следва да бъде отменено.
В действителност, жалбоподателя се е опитал да дрифтира с
7
управлявания от него автомобил, но това негово поведение не следва да бъде
санкционирано, отчитайки, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН,
опитът към административно нарушение не се наказва.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само на
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 145,58 лева (сто четиридесет и пет лева и петдесет и осем
лева), представляващи разходи за изготвяне на видео-техническата експертиза
и възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание, следва да
останат за сметка на държавата.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 400 (четиристотин) лв.
Приложените по делото веществени доказателства - 2 бр. оптични
носители - CD-R, марка „******“ 700МВ, следва да останат по делото, в срока
8
на съхранение на същото, след което да се унищожат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон,
поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0851-001788 от
20.10.2021г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-
Добрич, в частта, с която на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три
хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Наказателното постановление в останалата му част, като необжалвано е
влязло в сила.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото остават за сметка на държавата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Приложените по делото веществени доказателства - 2 бр. оптични
носители - CD-R, марка „******“ 700МВ, да останат по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9