МОТИВИ
към
Присъда № 460/24.06.2011г. постановена по НОХД № 379/2011 г. по описа на
Районен съд Разград
РРП е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.А.А., роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
/с изменение по реда на чл. 287, ал.1 НПК/, В ТОВА, ЧЕ:
На 13.08.2008г.
в местността „Ч.” в землището на с.Т.,
община Р., в съучастие като в съучастие като съизвършител с Т.А.Д., и А.З.А. и
в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на МПС – лек автомобил “****” с рег.№ ******
с прикачено към него автомобилно ремарке с рег.№ *****, са отнели чужди движими
вещи – 240 /двеста и четиридесет/ броя цигли на обща стойност 108,00 лева от
владението на ЕТ „И.-Й.П.”***, собственост на Й.Й.П. ***, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.196,ал.І,т.2 във
вр.с чл.195,ал.І,т.3 и т.4,пр.1 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с
чл.20,ал.ІІ от НК - за всеки от тях.
И В ТОВА ЧЕ
- на 13.08.2008
г. в местността “Ч.” в землището на с. Т., по непредпазливост повредил
противозаконно чужда недвижима вещ – селскостопанска постройка – овчарник,
собственост на ЕТ “И.-Й.П.”***, като причинените вреди са на стойност 1840 лв.
- престъпление по чл. 216, ал. 6 във вр. с ал.1 НК.
Наказателното производство за горните деяния
срещу съподсъдимите Т. Д. и А. А. е прекратено с одобрено споразумение от
друг състав на РРС, поради което на основание чл. 118, ал.1, т.1 НПК, същите са
свидетели по делото.
В открито
съдебно заседание РРП поддържа обвинението.
Защитникът моли
за наказание в законовия минимум.
Делото бе
разгледано в отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269, ал.3, т.2 НПК.
С протоколно
определение от 16.12.2003г. по НОХД № 864/03г. на РС-Р.,
обв. В.А.А. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл.196,ал.І,т.2 във вр.с чл.195,ал.І,т.3 във вр.с
чл.194,ал.І от НК , като му е било наложено наказание, при условията на
чл.55,ал.І,т.1 от НК, 1 година и 6
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Протоколното определение влязло в сила на 16.12.2003 година.
Това осъждане
на обв.В.А. обуславя квалификацията „Опасен рецидив”
по смисъла на чл.29,ал.І,б.”а” от НК на новото деяние, извършено от него.
В.А.А., Т.А.Д.
и А.З.А. *** и се познавали.
На
13.08.2008г., след обяд, тримата се срещнали в с.С., след което обв.В.А. предложил на останалите двама, да извършат кражба
на цигли от стопанските постройки на овчарник, намиращ се в местността „Ч.”, в
землището на с.Т.. Д. и А.А. се съгласили, след което отишли с лек автомобил „***”
с рег.№ *****, с прикачено към него автомобилно
ремарке с рег.№ ****, собственост на обв.В.А. ***, до
овчарника, намиращ се в горепосочената местност, в землището на с.Т.. Същият
бил собственост на ЕТ „И-Й.П.”***, представляван от Й.Й.П. ***, който бил
собственик и управител. Стигайки до овчарника, установили, че същият бил
обграден с оградна мрежа от бодлива тел и дървени
колове. След това обв.В.А. казал на останалите, да
махнат бодливата тел на част от оградата, за да премине с лекия автомобил и
ремаркето вътре след заграждението и да отиде до стопанските постройки. После
Т.Д. и А.А. слезли от лекия автомобил, съборили част от дървените колове на
оградата и скъсали бодливата тел от същите, след което обв.
В.А. влязъл с лекия автомобил и ремаркето в ограденото пространство и спрял до
една от стопанските постройки на овчарника. После единият от тях се качил на покрива на стопанската
постройка и започнал да сваля цигли от там, като разпокривал
по този начин покрива. Тези цигли подавал на другия, който бил на земята и
поемал ги поемал с ръце, а след това ги предавал на третия, който ги товарел в
ремаркето, прикачено към лекия автомобил. По този начин тримата извършили
кражба общо на 240 броя цигли, собственост на ЕТ „И.-Й.П.”***, представляван от
Й.Й.П.. След като напълнили ремаркето на лекия автомобил с цигли, решили да се
приберат в с.С.. Тримата се качили в лекия автомобил, като обв.В.А.
управлявал същия. След като излязъл от ограденото пространство на овчарника с
лекия автомобил и прикаченото към него ремарке, обв.В.А.
изгубил контрол върху управлението за момент, в резултат на което лекия
автомобил влязъл в изорана до пътя нива. След това тримата се опитали да
изкарат автомобила от нивата, но същия забуксувал и не успели. После Д. и А.А.
започнали да бутат автомобила, но отново не успели да го изкарат от нивата.
След това, в резултат на форсирането на двигателя на лекия автомобил, се
получили искри, от които пламнала сухата тревна растителност около нивата.
Виждайки това, тримата успели да изгасят първоначално тревата, но продължили да
опитват отново да избутат лекия автомобил. Поради това отново възникнал пожар,
който бил причинен пак от искрите, изхвърчащи от двигателния отсек на лекия
автомобил, които отново подпалили сухата трева около автомобила. Този път те не
успели да изгасят пожара. Същият се разраснал и преминал към стопанските
постройки на овчарника, собственост на ЕТ „И.-Й.П.”***, представляван от Й.Й.П..
Виждайки, че не могат да угасят пожара, тримата си заминали пеша, като оставили лекия
автомобил с ремаркето и циглите в него на местопрестъплението. Поради това лекия автомобил също изгорял
заедно с ремаркето. В резултат на възникналия пожар изгоряла част от
стопанските постройки на овчарника. Междувременно пожарът бил забелязан от
жители на с.Т., които сигнализирали РЗ „ПАБ”-Р. и в последствие огънят бил
изгасен от пристигналите на местопрестъпление служители на Противопожарната
служба-Р., които предотвратили разрастването му и опасността да бъдат унищожени
изцяло другите стопански постройки на овчарника, както и намиращата се на близо
гора, собственост на Държавния горски фонд.
От заключението
на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите
240 броя цигли възлиза на 108,00 лева.
Така с
деянието си, при пряк умисъл, подсъдимият В.А.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196,ал.І,т.2 във вр.с
чл.195,ал.І,т.3 и т.4,пр.1 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с чл.20,ал.ІІ от НК.
По делото е
била назначена пожаро-техническа експертиза, от
заключението на която е видно, че:
1.Пожара е
възникнал в зоната на лекия автомобил „ВАЗ”, във времето между 17,30 и 17,50
часа. Предпоставка за възникването и разпространението на пожара са наличието
на голямо количество суха тревна растителност и храсти около опожарения
автомобил и прилежащата територия, включително територията на стопанския двор.
Разпространението на фронта на пожара е било в посока запад от автомобила – към
стопанския двор, като с разширяване по фланговете е навлязъл в горския масив,
намиращ се в южна посока.
2.Причина за
възникването на пожара е умишлено запалване на автомобила и ремаркето, като при
това най-вероятно е използвана леснозапалима течност като катализатор за
бързото възпламеняване.
3.Пожарът е
представлявал опасност и е засегнал съседни имоти – стопански постройки и
горски масив. Пожарът не е представлявал опасност за живота на хората, тъй като
се е развивал на открито, а засегнатата постройка и съседните застрашени, са
необитаеми.
От
заключението на назначената по делото допълнителна пожаро-техническа
експертиза е видно, че:
1.Прерязването
на тръбопровода, идващ от газовата бутилка на автомобила, не може да бъде
причина за възникване на пожара.
2.Причината за
възникване на пожара е претоварването на двигателя в следствие на което е
възникнало запалване в двигателния отсек. Прерязването на тръбопровода, идващ
от газовата бутилка на автомобила е спомогнало за по-бързото развитие на
горенето и пълното опожаряване на автомобила. Най-вероятно, именно, изтичащият
газ, който се е разстлал ниско по земята, е пренесъл горенето и в сухите треви
на разстояние от него.
По делото не
се събраха доказателства, че запаленото имущество е със значителна стойност.
Както
съдебната практика, така и правната доктрина /“Наказателно право на НРБ. Особена част” том.І, автор Проф. Д-р ИВАН НЕНОВ, държавно издателство
“Наука и изкуство”, гр. София, 1956г., стр. 243; “Наказателно право на РБ.
Особена част”, автор проф. Д-р Антон Гиргинов, издателство “Софи-Р”, 2005г. стр.
247, 248, второ издание/, са категорични, че когато запаленото имущество не е
със значително стойност, е налице престъпление по чл. 216 НК.
Подсъдимият по
непредпазливост е повредил горепосоченото имущество /селскостопанска постройка
– овчарник/, което е било запалено. Така осъществил състава по чл. 216, ал. 6 във вр. с ал.1 НК
Обвинението се
подкрепя от показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание, както и
прочетените показания на основание чл. 281, ал.5 НПК – Д., А.А., П.И./л.16-17 ДП/, Й.П./л.22-23,л.107 ДП/,
П.Т./л.24,л.25-26 ДП/, К.Р./л.27, л.28-29 ДП/,И.С./л.128-130 ДП/, М.Н./л.131-133
ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум/л.4-5,л.7-10 ДП/,
статистически лист за пожар/л.13 ДП/, телефонограма/л.14 ДП/, пожаро-техническа експертиза/л.31-35 ДП/, схема на
пожар/л.36 ДП/, съдебно-оценъчна експертиза/л.90-92 ДП/, допълнителна пожаро-техническа експертиза/л.94-96 ДП/, комплексна
строително-оценъчна експертиза/л.98-103 ДП/,
писмо от ОД на МВР-Разград/л.141 ДП/.
Относно наложеното наказание.
За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в
работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на
данни за личността на подсъдимия, които данни са изключително важни за
определяне на справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на
ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни
решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната
тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о.; Решение № 59 от
25.03.1993г. по н.д. № 59/1993г., ВК, съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1993г., стр. 6/.
За изясняване
на личността на подсъдимия, която е част от предмета на доказване /чл. 102, т.3 НПК/ и имаща изключително значение за индивидуализацията на наказанието, РРС
воден от разпоредбата на 13, 14, 18 и чл. 107, ал.2 НПК изиска характеристична
справка за подсъдимия от РУП МВР по местоживеене, както и справка за
неприключили наказателни производства от ОСО РОП.
Видно от
същите е, че подсъдимият е с лоши характеристични данни, което представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни
производства спрямо подсъдимия. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от
закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на
обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело
(различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на
обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се
отбележи, че презумпцията за
невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно
производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано
отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да
се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало
много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните
по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна
практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д.
№ 442/99 г., I н. о.,
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства представляват и многобройните предходни осъждания
спрямо подсъдимия. Същите далеч надхвърлят необходимите осъждания за
квалифициране на кражбата като извършена
при условията на опасен рецидив. Следва да се отчете и факта, че кражбата е
извършена при повече от едно квалифициращо обстоятелство.
Всичко
изложено до тук очертава подсъдимия като личност с трайно установени престъпни
навици, проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите му до момента
наказания не се е поправил и превъзпитал.
Относно
деянието по чл. 216, ал.6 във вр. с ал.1 НК съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство и високата стойност на причинените щети, както и
реалната опасност пожара да засегне съседни постройки и горски масив.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете даденото съгласие чрез
защитника, за прочитането на показанията на свидетелите по делото дадени на
досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал.5 НПК, както и съгласието да
не се извършва разпит на неявилото се вещо лице, на основание чл. 282, ал.3 НПК. По този начин, бе оказано съществено съдействие за разкриване на
обективната истина. Смекчаващо отговорността обстоятелство и за двете
престъпления представлява възстановяването на щетите, макар и не от подсъдимия.
Относно престъплението кражба съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство и невисоката стойност на предмета на престъплението.
Основното
смекчаващо отговорността обстоятелство представлява неразумно дългият срок на
наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен
срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК. Ако не бе нарушен разумния срок,
съдът щеше да определи за извършеното
престъпление по чл. 196,ал.І,т.2 във вр.с
чл.195,ал.І,т.3 и т.4,пр.1 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с чл.20,ал.ІІ от НК, наказание Лишаване от свобода за
срок от 9 години и щеше да постанови конфискация на една втора от имуществото
на подсъдимия. Предвид обаче нарушението на “разумния срок”, съдът определи на
подсъдимия наказание ЛС в законовия минимум – 3 години и не постанови
конфискация.
Ако не бе
нарушен разумния срок, съдът щеше да определи за извършеното престъпление по
чл. 216, ал.6 във вр. с ал.1 НК, наказание Лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца. Предвид обаче нарушението на “разумния срок”, съдът определи
на подсъдимия наказание ЛС в законовия минимум – 3 месеца.
Тъй като двете
горепосочени престъпления са извършени от подсъдимия преди за което и да е от
тях да е била влязла в сила присъда, на основание чл. 23, ал.1 НК, съдът наложи
за двете престъпления едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 3
години.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 24 НК, тъй като
прие, че с оглед нарушението на “разумния срок” на наказателното производство
общо определеното наказание е справедливо и съответно на съвкупността от
престъпните деяния и второ, че със същото това наказание мога да се постигнат
целите на наказателната репресия. Ако не бе нарушен “разумния срок”, съдът щеше
да увеличи наложеното общо наказание в законовия максимум позволен от разпоредбата
на чл. 24 НК.
Тъй като
подсъдимият е бил осъждан на наказание ЛС, така наложеното му наказание следва
да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален
строг режим, на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.
189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия, с оглед изхода от делото,
да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 480 лв. представляваща
разноски направени на ДП, както и да заплати сумата от 180 лв., представляваща
разноски направени в съдебната фаза на процеса.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Х./