Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
12.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1999 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза по
извършване на делбата на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект жилище, апартамент с идентификатор
*****.***по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, ул. „*****“,
****, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с площ от
61,01 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, с прилежащите 0,7043 % ид.ч. от
общите части на сградата и изба с площ от 3,40 кв.м., със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж *****.1.98 и *****.1.96, под обекта - *****.1.82
и над обекта - *****.1.112, при квоти: ¼
ид.ч. за О.М.Г. с ЕГН **********, ¼
ид.ч. за Р.О.Г. с ЕГН ********** и ½
ид.ч. за М.Н.Н. с ЕГН **********.
В
първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба са приети за съвместно разглеждане претенции по
сметките на основание чл.346 от ГПК, заявени от О.М.Г. с ЕГН ********** лично и в качеството му на
баща и законен представител на Р.О.Г. с ЕГН ********** срещу М.Н.Н. с ЕГН **********
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на всеки от ищците на сума в
размер на 1275 лева, намалена впоследствие
на 936,25 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на припадащата им се част от имота за
периода от 09.02.2018г. до 16.09.2018г. Още в
исковата молба за делба са изложени твърдения, че ответникът ползва процесния
имот и не допуска до него ищците, които твърдения се поддържат и във втората
фаза на делбата. Началната дата на претенцията – 09.02.2018г. се обосновава с
датата на подаване на исковата молба за делба, в която е заявено, че искът
следва да се счита като покана за заплащане на обезщетение.
В първото по делото съдебно заседание О.М.Г. с ЕГН **********
лично и в качеството му на баща и законен представител на Р.О.Г. с ЕГН **********
е заявил и искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на ответника да заплаща на
всеки от ищците по 75 лева, намалени впоследствие на 48,75 лева месечно, считано от 17.09.2019г. до датата на влизане в
сила на решението по делбата.
Особеният представител в съдебно заседание оспорва
предявените искове по сметки, както и искането за привременни мерки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е допусната делба на имот, представляващ
самостоятелен обект жилище, апартамент с идентификатор
*****.***по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, ул. „*****“,
****, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с площ от
61,01 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, с прилежащите 0,7043 % ид.ч. от
общите части на сградата и изба с площ от 3,40 кв.м., със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж *****.1.98 и *****.1.96, под обекта - *****.1.82
и над обекта - *****.1.112, при квоти: ¼
ид.ч. за О.М.Г. с ЕГН **********, ¼
ид.ч. за Р.О.Г. с ЕГН ********** и ½
ид.ч. за М.Н.Н. с ЕГН **********.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищците – К.Г.
(брат на ищеца О.Г.). Съгласно показанията на същия поне от три години О. не е
ходил в процесния имот, тъй като няма ключ от същия. М. живеел и работел в
Германия и си идвал периодично. Той казал на О., че няма касателство към имота,
в който имало вещи на М. и че имотът си е негов – за тези разговори свидетелят
знае от брат си.
От заключенията на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно изготвено, се установяват следните обстоятелства: допуснатият до
делба имот е неподеляем; пазарната стойност на имота е 77900 лева. От
заключението на допълнителната СТЕ, което съдът също кредитира изцяло се
установява, че средният пазарен наем за процесния имот за периода от 09.02.2018г.
до 16.09.2018г. е 3745 лева (по 195 лева на месец), а средномесечният пазарен
наем към 17.09.2019г. е в размер на 195 лева на месец.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява
по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК,
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК,
или чрез
изнасяне на имота на публична
продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване
на реални дялове
за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите
до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно
начина на нейното
извършване.
Предвид заключението на СТЕ досежно поделяемостта
на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че процесният недвижим
имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на действащите нормативи. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в
делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да
бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан.
С оглед на изложеното и предвид липсата на искане за възлагане на имота,
съдът намира, че делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез
изнасянето му на публична продан.
По претенцията по сметки по чл.31,
ал.2 от ЗС
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда, че когато
общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника и
писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другия
съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се заплаща обезщетение. Доказателствената
тежест за доказване на посочените обстоятелства е върху ищеца по този иск.
Единственото доказателство, което ищците са ангажирали
в подкрепа на твърденията им, че са лишени от ползване на техните идеални части
от процесния имот са показанията на свидетеля К.Г.. Съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани. На първо място, предвид близката му родствена
връзка с двамата ищци, свидетеля се явява заинтересован и на основание чл.172
от ГПК показанията му следва да се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото. Такива данни в настоящия случай липсват, с оглед на което не може
да се направи съпоставка. На второ място, свидетелят не дава показания за
обстоятелства, които е възприел лично, а само косвени такива чрез преразказ на
нещо, което е чул, при това от ищеца. С оглед на изложеното съдът намира, че
ищците не са доказали обстоятелството, че са лишени от ползването на техните
части от имота.
По гореизложените съображения съдът намира, че
претенциите по сметки следва да бъдат отхвърлени.
По привременните мерки по чл.344, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в
решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването.
Легитимирано лице по смисъла на
чл.344, ал.2 ГПК е всеки съделител, който не
ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Искането може да бъде
както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение, като
съдът е обвързан от искането на съделителя. Характерът на искането касае
постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация. Съдебният акт, който се постановява, има
характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не
се разрешава окончателно материално-правен спор между страните, а действието на
определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна
на обстоятелствата.
В настоящия случай заявеното
искане е за заплащане на обезщетение. За уважаване на заявеното искане следва
да бъде доказано обстоятелството, че ответникът еднолично ползва целия имот и
лишава ищците от ползването на техните идеални части. Както бе посочено
по-горе, единственото ангажирано доказателство в тази насока са свидетелските
показания на св. Г., които не се кредитират от съда. Доколкото недоказано
остана обстоятелството, че ответникът ползва еднолично имота, искането по чл.344,
ал.2 от ГПК също следва да бъде отхвърлено.
По разноските
Съобразно квотите на
съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена
по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по
4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, на основание чл. 355
от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, а именно: О.М.Г. – 779 лева, Р.О.Г.
– 779 лева и М.Н.Н. – 1558 лева.
По претенциите по сметки и
съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78 от ГПК О.М.Г. – 779 лева, Р.О.Г. следва
да заплатят държавна такса по сметка на ВРС в размер на по 51 лева, предвид
отхвърлянето на претенциите им по чл.31, ал.2 от ЗС.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен
обект жилище, апартамент с идентификатор
*****.***по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, ул. „*****“,
****, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с площ от
61,01 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, с прилежащите 0,7043 % ид.ч. от
общите части на сградата и изба с площ от 3,40 кв.м., със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж *****.1.98 и *****.1.96, под обекта - *****.1.82
и над обекта - *****.1.112, при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, но не по-малка от 77900
лева, като получената при продажбата сума
се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно ¼
ид.ч. за О.М.Г. с ЕГН **********, ¼ ид.ч. за Р.О.Г. с ЕГН ********** и
½ ид.ч. за М.Н.Н. с ЕГН **********, на
основание чл. 348 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу М.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 936,25 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на неговата 1/4 идеална част от имота, представляващ самостоятелен обект
жилище, апартамент с идентификатор *****.***по
КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, ул. „*****“, ****,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 61,01 кв.м., състоящ се от две стаи и
кухня, с прилежащите 0,7043 % ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ
от 3,40 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *****.1.98
и *****.1.96, под обекта - *****.1.82 и над обекта - *****.1.112, за периода от 09.02.2018г. до 16.09.2018г.,
на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.М.Г., ЕГН ********** в
качеството му на баща и законен представител на Р.О.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане
на сумата
от 936,25 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на неговата 1/4 идеална част от имота,
представляващ самостоятелен обект жилище, апартамент с идентификатор *****.***по КК и КР на гр. Варна с административен
адрес гр. Варна, ул. „*****“, ****, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****,
с площ от 61,01 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, с прилежащите 0,7043 %
ид.ч. от общите части на сградата и изба с площ от 3,40 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *****.1.98 и *****.1.96, под
обекта - *****.1.82 и над обекта - *****.1.112, за периода от 09.02.2018г. до 16.09.2018г.,
на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от О.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу М.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***
искане за заплащане на сумата от 48,75 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване
на идеалната част на О.М.Г. от делбения имот, считано от 17.09.2019г.
до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от О.М.Г., ЕГН ********** в
качеството му на баща и законен представител на Р.О.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу М.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***
искане за заплащане на сумата от 48,75 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване
на идеалната част на Р.О.Г. от делбения имот, считано от 17.09.2019г.
до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА О.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 779 лева върху стойността на дела, както и държавна такса
по иска по сметки в размер на 51 лева.
ОСЪЖДА Р.О.Г., ЕГН ********** чрез нейния баща и
законен представител О.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка
на ВРС държавна такса в размер на 779 лева върху стойността на дела, както и държавна такса по иска по сметки в
размер на 51 лева.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 1558 лева върху стойността на дела.
Решението в подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: