Решение по дело №2123/2017 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 № 160

гр. С., 30 май 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  втори май 2018 г., в състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 2123 по описа на съда за 2017 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Д.“ ООД твърди, че

-чрез постановление  от 31.03.2016 г. на ЧСИ Г. Г., издадено по изп.д. № ....., влязло в сила на 29.08.2016 г. и вписано в СВ – С. на 09.09.2016 г. под № 200, т. 13 придобил правото на собственост върху 104/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ....... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № 2 с идентификатор 66425.514.502.2 с площ от 44 кв.м., състояща се от складово помещение заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-чрез постановление  от 31.03.2016 г. на ЧСИ Г. Г., издадено по изп.д. № ....., влязло в сила на 17.05.2016 г. и вписано в СВ – С. на 08.06.2016 г. под № 50, т. 8 придобил правото на собственост върху 196/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № . с идентификатор ..... с площ от 83 кв.м., състояща се от складови помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-и чрез постановление  от 31.03.2016 г. на ЧСИ Г. Г., издадено по изп.д. № ...., влязло в сила на 17.05.2016 г. и вписано в СВ – Силистра на 08.06.2016 г. под № 49, т. 8 придобил правото на собственост върху 338/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № ... с идентификатор ...... с площ от 143 кв.м., състояща се от складови и обслужващи помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации.

При вписване на постановленията ищецът установил, че посредством НА № ., т. . по описа на СВ – С.за 2011 г. първият ответник „Т. на едро – СС“ ЕООД, длъжник по изп.д. № .... по описа на ЧСИ Г. Г., прехвърлил чрез договор за покупко – продажба на втория ответник 13,04 % от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ................... и сгради с идентификатори .............., ............. и .............. Счита, че тази сделка е недействителна спрямо него, тъй като по изпълнителното дело, по което е  проведена проданта, от която е придобил описаните в постановленията за възлагане идеални части от имота и посочените сгради, е вписана възбрана върху имота и сградите на 08.11.2010 г., т.е. преди вписването на извършения в полза на втория ответник нотариален акт. Възбраната обосновавала недействителност на вписаните след нея сделки по отношение на взискателя, съответно и спрямо ищеца като купувач на публична продан, поради което моли съда за признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на:

-13,04 % от 104/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ................. по кадастралната карта и регистри на гр. С............., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с 13,04 % от построената в него едноетажна масивна сграда – склад № 2 с идентификатор 66425.514.502.2 с площ от 44 кв.м., състояща се от складово помещение заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-13,04 % от 196/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ................ по кадастралната карта и регистри на гр. С...., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с 13,04 % от построената в него едноетажна масивна сграда – склад № 3 с идентификатор .............. с площ от 83 кв.м., състояща се от складови помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-и 13,04 % от 338/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .................... по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно 13,04 % от с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № .. с идентификатор .............. с площ от 143 кв.м., състояща се от складови и обслужващи помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации.

Претендира направените по делото разноски.

   В предоставения им от закона срок ответниците „Т.на едро – СС“ ЕООД и „Л. С.“ ЕООД оспорват исковете с възражението, че към момента взискател по изп.д. № 20107670401397 по описа на ЧСИ Г. Г. е „Р.“ ЕООД, а не „ОББ“ АД, който взискател не оспорвал сделката по НА № ., т. . по описа на СВ – Силистра за 2011 г. Твърдят, че НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С. за 2011 г. е вписан повече от 5 години преди постановленията за възлагане, от които ищецът черпи правата си, поради което считат, че е изтекъл петгодишен давностен срок за оспорване на последиците от сделката, обективирана в нотариалния акт. Считат, че е изтекъл и петгодишен давностен срок за придобиване по давност на идеалните части, предмет на НА  № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., от страна на втория ответник.

  Считат, че постановленията за възлагане, с които се легитимира ищецът, са недействителни в частта за комуникациите, тъй като такива не са остойностявани и не са изнасяни на публична продан.

  В писмения си отговор ответниците са направили възражение за недопустимост на съдебното производство за установяване правото на собственост на ищеца върху  13,04 % от идеалните части от имот с идентификатор ............, закупени с всяко от постановленията за възлагане (т.е. 13,04 % от 638/18066 ид.ч. от имота – сбора от идеалните части по трите постановления за възлагане - 104/18066 ид.ч., 196/18066 ид.ч. и 338/18066 ид.ч.), поради липсата на правен интерес от провеждането на такъв иск, следваща от обстоятелството, че 13,04 % от имота, закупени от втория ответник чрез НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С.за 2011 г., не накърняват правата на ищеца по постановленията за възлагане. Изразяват становище, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо и в останалата си част, тъй като вторият ответник не оспорва собственическите права на ищеца върху 13,04 % ид.ч. от посочените в исковата молба сгради,  считайки, че същите са дори в по – голям обем.

   При отхвърляне на исковете претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК.

От представените по делото доказателства става ясно, че на 08.11.2010 г. по искане на ЧСИ Г. Г. като обезпечение по изп.д. № ... е вписана възбрана върху поземлен имот с идентификатор .. по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК и върху построените в имота сгради, подробно описани в искането, всред които попадат и сгради с идентификатори ..........., ........... и ............, собственост на ответника „Т. на едро – СС“ ЕООД. На 17.01.2011 г. този ответник в качеството на продавач и вторият ответник в качеството на продавач сключили договор за покупко – продажба по отношение на 13,04 % от имота и сградите в него, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа на СВ – С.. за 2011 г., вписан в СВ – Силистра на същата дата. Възбраненият имот и сгради били изнесени на  публична продан по изп.д. № ...., като в нея взело участие ищцовото дружество, което било обявено за купувач на:

-104/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .............. по кадастралната карта и регистри на гр. С..., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № 2 с идентификатор ............. с площ от 44 кв.м., състояща се от складово помещение заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-196/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ................... по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № . с идентификатор ......... с площ от 83 кв.м., състояща се от складови помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации;

-и 338/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .............. по кадастралната карта и регистри на гр. С.........., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда – склад № .. с идентификатор .............. с площ от 143 кв.м., състояща се от складови и обслужващи помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации.

и придобило правото на собственост върху тези имоти чрез  3 бр. постановления за възлагане от 31.03.2016 г., влезли в сила съответно на 29.08.2016 г. - за постановлението, касаещо първия имот и на  17.05.2016 г. - за постановленията, касаещи втория и третия имоти. Първото от постановленията за възлагане е вписано в СВ – С. на  09.09.2016 г., а останалите две – на 08.06.2016 г.

            В тази ситуация съдът счита,  че възражението за недопустимост на съдебното производство за установяване правото на собственост на ищеца върху  13,04 % от идеалните части от имот с идентификатор ..................., закупени с всяко от постановленията за възлагане,  е основателно и следва да се уважи. Казаното се основава на изтъкнатите от ответниците аргументи за липса на правен интерес от провеждането на иска, тъй като правото собственост на ищеца върху възложените му с постановленията за възлагане идеални части от имота не се оспорва от ответниците, при положение, че придобитите от втория ответник идеални части от имота не накърняват тези, придобити от купувача по публичната продан. Този извод се потвърждава и от представен от ответната страна протокол за провеждане на публична продан от 25.03.2016 г. по  изп.д. № ...., по който са обявени купувачи на общо 2023/18066 ид.ч. от имот с идентификатор .............., съвместяващи се с идеалните части на „Л.С.“ ЕООД, придобити чрез НА № ., т. . по описа на СВ – С.за 2011 г. Становището на ищеца, че придобитите от втория ответник идеални части се разпростират върху всяка частица от имота, като по този начин се засягат и неговите собственически права, е неоснователно, тъй като в такъв случай всяка продажба на идеална част от съсобствен имот би засягала собственическите права на останалите съсобственици, дори да не надхвърля по размер идеалната част, притежавана от прехвърлителя.

            Възражението за недопустимост на съдебното производство в останалата му част е неоснователно, тъй като съсредоточаването на претенцията на ищеца върху 13,04 % ид.ч. от сгради с идентификатори ..............., .............. и ........, предмет на НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., концентрира предмета на делото именно върху оспорените от ответниците собственически права, което разкрива наличието на правен спор между страните и обосновава интерес от неговото разрешаване.

Цитираните по – горе влезли в сила постановления за възлагане легитимират ищеца като собственик на сгради с идентификатори .............., ........... и ................... с оглед разпоредбата на  чл. 496 ГПК, според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Възраженията на ответниците, че настоящият взискател по изп.д. № ..., по което е извършена публичната продан - „Р.“ ЕООД, не  оспорва сделката, обективирана в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., са неоснователни, тъй като липсата на оспорване не е пречка за настъпването на вещния ефект на публичната продан. На първо място не се спори, че „Р.“ ЕООД не е бил взискател по изпълнителното дело нито към момента на сключване на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С.за 2011 г., нито към момента на публичната продан, поради което това дружество не би могло към някой от двата момента да се съгласява в качеството си на кредитор със сделка, която накърнява правото му да получи удовлетворение по вземането си от конкретно имуществено благо на неговия длъжник. От друга страна евентуалното  одобрение на извършено от длъжника разпореждане с възбранения имот от страна на взискателя би следвало да се прояви чрез прекратяване на принудителното изпълнение спрямо имота, а не чрез формалното съставяне на декларация за неоспорване на сделката (каквато именно е представена по делото), въпреки фактическото продължаване на изпълнението върху продадената вещ.

Възражението на ответниците, че правото да се оспорва сделката, обективирана в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., е погасено по давност също е неоснователно. Чл. 452, ал. 2 ГПК гласи, че когато изпълнението е насочено върху имот, извършените от длъжника след вписването на възбраната разпореждания с него са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Тази разпоредба сочи, че относителната недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, сключена след вписването на възбраната върху него, е настъпила по право, т.е. по силата на самия закон, поради което за прилагането на нейните последици не е необходимо предявяването на нарочен иск, а евентуалният такъв би имал установителен характер.  Правото за завеждане на установителен иск не се погасява по давност, а провеждането на самостоятелно съдебно производство за обявяване недействителността на сделката не е предпоставка за  настъпване на вещно – правния ефект на публичната продан, тъй като тази недействителност може да се констатира в мотивите на съдебното решение по иска за установяване правото на собственост на купувача по проданта без ограничение във времето. Този извод следва от разрешението, дадено в решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 915/2012 г., IV г.о. и  решение № 312 от 28.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2800/2012 г., IV г.о., според които конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е недопустим, когато целените с него гражданскоправни последици (относителна недействителност на разпоредителното действие) са настъпили на основание чл. 452, ал. 2 ГПК поради вписване на възбрана върху имота, предмет на разпореждането.

Възражението, че вторият ответник е придобил правото на собственост върху  13,04 % ид.ч. от сгради с идентификатори ............, ............... и ........... по давност чрез упражняване на петгодишно добросъвестно владение също е неоснователно. Договорът за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., бидейки правно основание за придобиване на вещни права, е проявил вещно – правния си ефект, като е довел до преминаване правото на собственост върху посочените в него имоти в патримониума на купувача. Този договор е недействителен единствено спрямо взискателя, в чиято полза върху имотите е вписана възбрана, поради което той би могъл да поиска да удовлетвори вземането си спрямо длъжника – продавач именно чрез провеждане на принудително изпълнение върху тези имоти. Въпреки това ограничение договорът за покупко – продажба се явява основание за прехвърляне на правото на собственост върху имотите в полза на купувача, когото легитимира като техен собственик след момента на неговото сключване. Придобиването на вещното право на договорно основание изключва упражняването на давностно владение от страна на купувача – собственик, върху собствения му имот, а още по – малко последващото му придобиване от него на оригинерно основание (в този смисъл например решение № 159 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1435/2014 г., I г.о.). Поради тези причини не би могло да се приеме, че вторият ответник разполага с още едно вещно право върху сгради с идентификатори ............, .............. и ..............., различно от непротивопоставимото на взискателя право, възникнало от договора за покупко – продажба, което да изключи по някакъв начин собственическите права на ищеца, произтичащи от публичната продан. Същевременно следва да се добави, че дори да се допусне възможност за повторно придобиване на сгради с идентификатори ............, ............... и ................. от втория ответник по давност, то такава не е изтекла към момента на въвода във владение на ищеца в сградите, тъй като изминалият период от сключването на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г., до въвода във владение е по – кратък от 10 години и тъй като прилагането на кратката петгодишна давност не би могло да се коментира поради невъзможността за третиране на ответника като добросъвестен владелец при наличието на вписана върху имотите възбрана.

Непротивопоставимостта на разпорежданията с възбранен имот спрямо взискателя, в чиято полза е наложена възбраната, обуславят настъпване на вещноправния ефект на публичната продан по силата на чл. 496, ал. 2 ГПК, който гласи, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като правата, които трети лица са придобили върху него, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. При тези предпоставки проданта обуславя правото на собственост на ищеца върху сгради с идентификатори ..................., ................ и ..................., поради което предявените от него искове за неговото съдебно потвърждаване се явяват основателни и следва да се уважат.

Неоснователно се явява и възражението на ответниците за недействителност на  постановленията за възлагане, с които се легитимира ищецът, в частта за комуникациите, тъй като такива не били остойностявани и изнасяни на публична продан - тези комуникации се явяват общи части към сградите, тъй като ги обслужват, поради което съответната идеална част от правото на собственост върху тях преминава автоматично с прехвърляне  правото на собственост върху основния обект, дори без да бъдат упоменати в придобивния акт.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер на 42,44 лв. за държавна такса,  339,53 лв. за адвокатски хонорар и 8,20 лв. за вписване на исковата молба, които следва да се разпределят по равно между двамата ответници. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да възстанови на всеки от ответниците разноските съразмерно на прекратената част от исковете в размер на 181,41 лв. за адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност е неоснователно, тъй като платеният от всеки от ответниците хонорар на неговия процесуален представител възлиза на сумата от 1200 лв., а съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията по граждански дела се определят за всеки иск поотделно (в конкретния случай исковете са 3 на брой), а съгласно чл. 7, ал. 5 от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Поради изложените причини и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от „Д.“ ООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. В.” № ., представлявано от Д. В. Д., против „Т. на едро – СС“ ЕООД  с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С.И. С., и „Л.СИС“ ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С.И. С., чрез който ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на 13,04 % от 638/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м. поради липса на правен интерес от неговото провеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на  „Тъ.на едро – СС“ ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С. И.С., и „Л. С.“ ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С. И.С., за недопустимост на съдебното производство и в останалата му част поради липса на правен интерес.

ПРИЗНАВА   ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „Т. на едро – СС“ ЕООД  с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С.И. С., и „Л.СИС“ ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С.И. С.,, че  „Д.“ ООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. В.” № ., представлявано от Д. В.Д., е собственик на 13,04 % идеални части от

-едноетажна масивна сграда – склад № . с идентификатор ............ (....................) с площ от 44 кв.м. (четиридесет и четири кв.м.), построена в поземлен имот с идентификатор ........................... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м. (осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), състояща се от складово помещение заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори  .................., ..................., ..............., ............. и ................;

-едноетажна масивна сграда – склад № . с идентификатор . (..............) с площ от 83 кв.м. (осемдесет и три кв.м.), построена в поземлен имот с идентификатор ........... по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м. (осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), състояща се от складови помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори  ................, ..............., .............., ........... и ...........;

-и едноетажна масивна сграда – склад № .. с идентификатор ............... (.............) с площ от 143 кв.м. (сто четиридесет и три кв.м.), построена в поземлен имот с идентификатор ........ по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 18066 кв.м. (осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), състояща се от складови и обслужващи помещения заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори  .............., ............., .............., .............. и ............,

които идеални части са предмет на сключен между ответниците договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. . по описа на СВ – С. за 2011 г. Правото на собственост на ищеца произтича от 3 бр. постановления за възлагане от 31.03.2016 г., влезли в сила съответно на 29.08.2016 г. - за постановлението, касаещо първия имот и на  17.05.2016 г. - за постановленията, касаещи втория и третия имоти, вписани в СВ – С. на 09.09.2016 г. под № .., т. . – за постановлението, касаещо първия имот, на 08.06.2016 г. под № ., т. . – за постановлението, касаещо втория имот и на  08.06.2016 г. под № ., т. .. – за постановлението, касаещо третия имот.

ОСЪЖДА  „Т. на едро – СС“ ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С. И. С.,  да заплати на   „Д.“ ООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.В.” № ., представлявано от Д. В. Д., направените по делото разноски в размер на 21,22 лв. (двадесет и един лв. и 22 ст.) за държавна такса,  169,77 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 77 ст.) за адвокатски хонорар и 4,10 лв. (четири лв. и 10 ст.) държавна такса за вписване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕООД с ЕИК ....... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С. И. С., да заплати на   „Д.“ ООД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. В.” № ., представлявано от Д.В. Д., направените по делото разноски в размер на 21,22 лв. (двадесет и един лв. и 22 ст.) за държавна такса,  169,77 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 77 ст.) за адвокатски хонорар и 4,10 лв. (четири лв. и 10 ст.) държавна такса за вписване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА „Д.“ ООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.В.” № ., представлявано от Д. В. Д., да заплати на  „Т.на едро – СС“ ЕООД  с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.Д.” № ., представлявано от С. И. С.,  разноски съразмерно на прекратената част от исковете в размер на  181,41 лв. (сто осемдесет и един лв. и 41 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.

ОСЪЖДА „Д.“ ООД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.В.” № ., представлявано от Д. В. Д., да заплати на  „Л.СИС“ ЕООД с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.” № ., представлявано от С. И. С.,   разноски съразмерно на прекратената част от исковете в размер на  181,41 лв. (сто осемдесет и един лв. и 41 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/