Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260065 12.11.2020 г.
гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …............……………........................………..…….... състав
на четиринадесети октомври ………………………… две хиляди и двадесета година
в открито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
секретар Д* Х* ……………………………………………..……….……
прокурор ……………………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ...…..................…..………...
В. гр. дело № 789 по описа за 2019 г…..…………………………………………………
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба на В.И. *** против отказа на ЧСИ Н. К* да уважи подадените възражения за прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи и е отказано вдигането на възбрана и прекратяване на изпълнението спрямо СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37, постановени по и.д. № 20169290402132 и по и.д. № 20179290401318.
Жалбоподателят твърди,че отказът на ЧСИ Кавакова да уважи подадените възражения за прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи и отказът й вдигне наложената възбрана и да прекрати изпълнението спрямо СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37, постановени по посочените изпълнителни дела е незаконосъобразен. Твърди,че с въведеното изменение в ГПК – чл.442А законодателят изрично е въвел изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи. Твърди,че с цитираното изменение и допълнение в ГПК се разширил и кръга от действия, които длъжникът може да обжалва, като на същия се предоставило правото по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК да обжалва отказа на СИ да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава право на взискателя да обжалва отказа на СИ да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия на ЧСИ Н.К*. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпило писмено възражение от адв. А., пълномощник на С.Н.И., с който оспорва подадената жалба. Счита,че подадената жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
В срок е постъпило писмено възражение от адв. Д., пълномощник на „ Уникредит Булбанк“ АД. Не оспорва подадената жалба и счита,че няма пречки да бъде вдигната наложената възбрана върху имота.
В срок е постъпило писмено становище от адв. Илчев, пълномощник на „БИБ 2004“ ЕООД, с който оспорва подадената жалба. Счита,че подадената жалба е недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане.
ЧСИ в писмените мотиви взема становище за допустимост на подадената жалба. Счита,че същата е неоснователна по същество.
Допълнително в съдебно заседание са представени и приети като доказателство по делото удостоверение изх. № 34896 от 29.07.2020 г. на ЧСИ Н. К* за размера на дълга по изп.д. № 20169290402132 и разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20169290402132
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страната, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, констатира следното:
Жалба вх. № 37340/01.11.2019 г. е подадена от В.И. ***, длъжник в изпълнителното производство и в предвидените срокове/ подадена по куриер на 31.10.2019 г./.
С Определение № 1099 от 18.12.2019 г. съдът е приел, че жалбата е недопустима и е оставил същата без разглеждане. С Определение № 309 от 21.07.2020 г. на ПАС, постановено по В.ч.гр.д. № 330/2020 г. е отменено Определение № 1099 от 18.12.2019 г. на ХОС и делото е върнато за произнасяне по същество на подадената жалба. С оглед на изложеното съдът приема подадената жалба за допустима, а разгледана по същество- за основателна.
Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ Н. К* да уважи подадените възражения за прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи и да вдигне наложената възбрана и прекрати изпълнението спрямо СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37, постановени по и.д. № 20169290402132 и по и.д. № 20179290401318 .
Разпоредбата
на чл. 442а, ал. 1 от ГПК въвежда изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441,
ал. 2 от ГПК.
Изп.д.№ 20169290402132 по описа на ЧСИ Н. К* е образувано по молба на „ Уникредит Булбанк“ АД гр. София. Длъжници в изпълнителното производство са ЕТ „ КИКИ- К* И*а – И.И.“, В.И.С. и И.В.И.. Видно от приложеният по делото изпълнителен лист № 481/04.10.2016 г. е,че ЕТ „ КИКИ- К* И* – И.И.“, В.И.С. и И.В.И. са осъдени да заплатят солидарно на „ Уникредит Булбанк“ АД гр. София сумата от 145 211,12 лв. главница, 12 481,81 договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 30.09.2016 г. до окончателното изплащане и 6 628,33 лв. – разноски в производството.
Към настоящият момент, видно от представеното и прието в съдебно заседание разпореждане изх. № 26283 от 11.06.2020 г. на ЧСИ Н. К*а, постановено по изп.д. № 20169290402132, е че производството по това дело е приключило на основание пълното погасяване на задължението на взискателя „ Уникредит Булбанк“ АД гр. София. Съдия изпълнителят е наредил със същото разпореждане да бъдат вдигнати служебно всички наложени възбрани, запори и др. обезпечителни мерки, след като разпореждането влезе в сила и бъдат заплатени всички държавни такси и разноски. От така представеното удостоверение е видно, че изпълнението по това дело е приключило с извършеното плащане, поради което и е отпаднала нуждата от обезпечения на това производство. Разпореждането е влязло в сила на 29.06.2020 г. Т.като няма данни към момента да са заплатени дължимите ДТ и такси по ТТРЗЧСИ, при което ЧСИ служебно вдига всички наложени възбрани и др. обезпечения съдът намира,че следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени отказа на ЧСИ да вдигне наложената възбрана спрямо СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37, постановена по и.д. № 20169290402132.
Изп.д. № 20179290401318 по описа на ЧСИ Н.К* е образувано по молба на С.Н.И.. Длъжник в производството е В.И.С.. Видно от приложения изпълнителен лист № 52 от 26.05.2017 г. е, че В.И.С. е осъден да заплати на С.Н.И. сумата от 20 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане и 4065 лв. направени в производството разноски.
Видно от представеното по делото удостоверение № 34896/29.07.2020 г. за дълга по изп.д. № 20179290401318 е че към 12.08.2020 г. общият размер на задължението е 47 805,57 лв., от които 39 116,60 лв. главница и 5 467,58 лв. лихва за периода от 30.08.2016 г. до 12.08.2020 г. По делото се съдържат данни за извършено плащане по изпълнителния лист, като няма данни дали тези плащания да са отразени в издаденото съдебно удостоверение.
Видно от приложеното изпълнително дело ,е че за обезпечение на изпълнението ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника В.И.С. разкрити в „ Уникредит Булбанк“ АД гр. София/ л.56/, наложена е възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника С. общо върху 23 недвижими имота, между които й СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37/ л.23 и сл./, както и притежаваните от него ¼ идеални части от общо четири недвижими имота. Наложен е също така запор върху вземанията на длъжника.
По изп.д. № 20169290402132 е изготвено заключение на ВЛ, видно от което е, че стойността на шест от възбранените имоти, между които не попада имот с идентификатор 77181.11.8.3.37, възлиза на 911 830 лв. , което значително надвишава сбора от задължението по издадените 2 бр.изпълнителен лист. Два от възбранените имоти са продадени на публична продан на стойност 30 321 лв.- имот с идентификатор 77181.11.8.35 и на стойност 46 305 лв. имот с идентификатор 77181.11.8.3.3. Изготвена е актуална оценка на стойността на останалите четири недвижими имота, по отношение на които са били предприети действия по принудително изпълнение, а именно СОС с идентификатор 77181.11.8.34 със стойност 87 600 лв., СОС с идентификатор 77181.11.8.36 със стойност 57 600 лв. , СОС с идентификатор 77181.11.8.3.2 със стойност 55 600 лв. и СОС с идентификатор 77181.11.8.1.800 със стойност 100 500 лв. Задължението, както вече се посочи по това изпълнително дело е изцяло погасено.
Задължението
по изп.д. № 20179290401318 към
12.08.2020 г. е в размер на 47 805,57 лв. и както и по-горе се
посочи, по делото се съдържат данни за извършено плащане по изпълнителния лист,
като няма данни дали тези плащания да са
отразени в издаденото съдебно удостоверение, както и няма данни за извършени
плащания по делото, след като същото е било изпратено на ХОС по подадената
жалба. Независимо от това, и при извършена продан на посочените по-горе шест
недвижими имота за удовлетворяване на вземането по изп.д. № 20169290402132, то
е видно, че остават достатъчно
обезпечения, които да гарантират удовлетворяването
на задължението и по изп.д. № 20179290401318.
С оглед на изложеното съдът намира, че изпълнението по изпълнително дело № 20179290401318 е свръх обезпечено, поради което отказът на ЧСИ да вдигне наложената възбрана върху СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37 е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и вдигната наложената възбрана върху този имот.
По направеното искане от жалбоподателя за заплащане на разноски:
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Начинът и условията за разпределение на разноските е уреден в чл. 78 ГПК, според който отговорността за разноски се носи от загубилата спора страна. Цитираната разпоредба е израз на разбирането, че страната, която е предизвикала съдебното производство с неоснователното си оспорване, следва да заплати направените от насрещната страна разноски. Проявление на това разбиране е правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретният случай взискателят по никакъв начин не е станал причина за образуването на настоящото производство, поради което и не следва в негова тежест да бъдат възложени разноските, сторени от жалбоподателя в настоящото производство. Действително по негово искане са наложени възбраните върху собствените на длъжника имоти, както и запор върху банковите му сметки и вземанията, които има, но преценката на обема на обезпеченията съразмерно на дълга е предоставено на съдебния изпълнител. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението и при направено възражение за прекомерност на наложените обезпечения ЧСИ е бил длъжен/ ал.2/ да прецени тяхната съразмерност с оглед на дълга. В случая се касае за проверка на действията на ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по делото не носят отговорност, поради което и не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. Ето защо направените във въззивното производство разноски следва да останат за сметка на страната, която ги е направила/ евентуално би могла да ги претендира за заплащане по реда на чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ/.
О П Р Е Д Е Л И :
По подадената от В.И.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.А., жалба вх. № 37340/01.11.2019 г. :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н. К* да уважи подадените възражения за прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи и да вдигне наложената възбрана и прекрати изпълнението спрямо СОС с идентификатор 77181.11.8.3.37, постановени по и.д. № 20169290402132 и по и.д. № 20179290401318.
Оставя без уважение направеното искане от В.И.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.А. за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 457 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове 1.
2.