Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1111
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.
537, ал. 2 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от Р.А.П., в качеството му на Министър
на земеделието, храните и горите на Р България, срещу: А.П.Г., ЕГН **********,***, С.П.Й., ЕГН **********,***,
двете като наследници на П.Г.М., Т.К.Т., ЕГН **********,***, Д.Н.Г., ЕГН **********,***
и В.Ц.А.,***, като наследник на Ц.П. А..
Допълнително в хода на делото са конституирани
като ответници Е.К.Т. и И.Л.Г..
В исковата молба се твърди, че Държавата Р.
България, чиито представител по закон е ищецът, е собственик на два имота – УПИ
І за ТКЗС – имот № 529, кв. 36, с площ от 2230 кв.м. и УПИ І за ТКЗС – имот №
530, кв. 36, с площ от 2340 кв.м., двата по регулационния план на с. Трайково, обл. Монтана.
За съседните имоти, УПИ ІІ-532 и 533 е издаден Акт за частна държавна собственост №
3763/09.09.2015 год.
Твърди се, че за УПИ І за ТКЗС – имот № 529, кв.
36, с площ от 2230 кв.м. Т.К.Т., Д.Н.Г. и Ц.П. А. са се снабдили с акт за
собственост – Нотариален акт № 34/29.05.2006 год., т. ХІІІА, рег. № 8504, д. №
1189/2006 год.
За УПИ І за ТКЗС – имот № 530, кв. 36, с площ от
2340 кв.м. П.Г.М. се е снабдил с акт за собственост – Нотариален акт № 53/18.05.2006
год., т. ХІІА, рег. № 3379, д. № 1730/2006 год.
Посочените имоти са частна държавна собственост по
силата на закона и не могат да бъдат придобивани по давност поради съществуваща
законова забрана.
Те са били отредени за ТКЗС и върху част от тях
е разположена сграда – краварник, която, по силата на Постановление за
възлагане на АДВ е възложена на Д.Ц.Т., а в последствие – дарена от нея на Й.П.Б.,
като е определена прилежащата площ към сградата.
Ответниците А.П.Г.
и С.П.Й. са наследници на П.Г.М., а ответникът В.Ц.А. – наследник на Ц.П. А..
Твърди се, че ответниците владеят двата имота
без валидно правно основание.
Иска се
от съда:
1.
Да постанови решение, с което да признае за
установено правото на собственост на Държавата, представлявана от министъра на
земеделието, храните и горите, върху:
a. УПИ
529, с площ от 2230 кв.м., в кв. 36 в землището на с. Трайково и
b. УПИ
530, с площ от 2340 кв.м., в кв. 36 в землището на с. Трайково,
КАТО осъди ответниците да предадат владението на
процесните имоти, както и
2.
Да отмени:
a. нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 34/29.05.2006
год., т. ХІІІА, рег. № 8504, д. № 1189/2006 год., вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3679/2006 год., акт № 24, т. Х, д.
№ 1884/2006 год., с който Т.К.Т., Д.Н.Г. и Ц.П. А. са признати за собственици
по давностно владение на поземлен имот, находящ се в с. Трайково, обл.
Монтана, с площ от 2230 кв.м., съставляващ имот с кадастрален № 529, кв. 36 по
плана на селото, при съседи: от две страни улици, имот с кадастрален № 530,
имот с кад. № 540, имот с кад.
№ 541,
b. нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 53/18.05.2006 год., т. ХІІА, рег. № 7684, д. № 1044/2006 год., вписан
в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3379/2006 год., акт №
72, т. ІХ, д. № 1730/2006 год., с който Първан Георгиев М. е признат за
собственик по давностно владение на поземлен имот, находящ се в с. Трайково, обл.
Монтана, с площ от 2250 кв.м., съставляващ имот с кадастрален № 530, кв. 36 по
плана на селото, при съседи: от запад – улица, от север – поземлени имоти с
кадастрални № № 531, 532, 536, от изток – имоти с кад.
№№ 537,538,539 и от юг – поземлен имот с кад. № 529.
От
ответниците, писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал единствено отв. Т.К.Т..
В отговора си, отв. Т.
Т. счита предявеният иск за допустим, но по същество неоснователен, поради
което го оспорва.
Според този ответник, спорният имот е обявен за
частна държавна собственост едва с акта от 09.09.2015
год., като не се установява от приложените към исковата молба доказателства
какъв е бил статута на имота към момента на образуване на ТКЗС, като
изясняването на това обстоятелство би определило приложимия закон в случая,
доколкото не е ясно дали изобщо процесния имот е в
приложното поле на ЗСПЗЗ.
Алтернативно, ако се приеме, че процесният имот е държавна собственост, то да се има
предвид, че макар ищецът да претендира да е собственик на целия имот, то
евентуално би могъл да бъде собственик само на сградата и прилежащият към нея
терен, а не целия УПИ.
Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и претендира разноски.
Останалите ответници не са подали отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не са изразили становище по исковете и не ангажират доказателства.
В с.з. ищецът, МЗХГ се представлява от ю.к. П.Г., редовно
упълномощена, която счита предявените искове за основателни и доказани, да ги
уважи и да присъди направените разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците не се явават. Ответниците А.П.Г., С.Й., Д.Г., В. А., И.Г. и Е.Т. не се представляват, а отв. Т.К.Т. се представлява от адв.
Н. К., МАК, който счита исковете за неоснователни и недоказани и моли за
тяхното отхвърляне. Претендира разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
С Решение по Протокол от 08.12.1995 год.,
комисията по § 29, ал. 1 ЗСПЗЗ при бившето ТКЗС – с. Трайково е предала срещу купюри по фактур № 167/08.12.1995
год., на ЗПТК ЗЕМЕДЕЛЕЦ – с. Трайково, имущество, полагащо се на правоимащите членове на кооперацията с дялово участие в
ТКЗС: Обор на ІІ стоп. Двор, Фуражна кухня, метален гараж, Краварник на №
стоп.двор, пазачница, двор, краварник за 216 крави,
краварник с родилно, столова, кантар колиен, ханбар, склад, оградна мрежаметален навес на ІІ стоп. Двор, метален навес на І
стоп.двор, адвминистративна сграда, канцелария –
стоп.двор, ГСМ, нов и бензиностанция в кв. Моминброд.
Видно от издаденото от ОСЗ Лом удостоверение,
изх. № 122/01.03.2018 год., не са постановявани решения по реда на чл. 10, ал.
7 ЗСПЗЗ, касаещи имоти с №№ 529 и 530
по плана на с. Трайково и за тези имоти не са провеждани процедури по чл. 11,
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ.
Със Заповед № 335/04.05.2015 год. на Кмета на
Община Лом е одобрен ПУП – план за регулация на УПИ І – ТКЗС в кв. 36 по плана на с. Трайково, обл.
Монтана, като от него се образуват нови
УПИ І – ТКЗС и УПИ – ІІ – 532, 533 в кв. 36.
С Акт за частна държавна собственост № 3763/09.09.2015 год., вписан в Сл.вп. Лом
под вх.рег. № 6859/11.09.2015 год., акт № 145, т. 11, е актуван като имот
частна държавна собственост УПИ ІІ – 532,
533, с площ 2604 кв.м. в кв. 36 по плана на с. Трайково, обл. Монтана, представляващ прилежащ терен към сграда –
краварник.
П.Г.М., ЕГН **********
е починал на 29.05.2010 год., вдовец, съпругата му Й.Д.М.е починала на
04.02.2011 год. Двамата имат три деца – З. П. А., поч.
08.01.2008 год., А.П.Г. и С.П.Й..
С Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение № 53, т. ХІІА, рег. № 7684,
д. № 1044/18.05.2006 год. на
нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, П.Г.М. е признат за собственик по давностно
владение върху следния недвижим имот, находящ се в с.
Трайково: ДВОРНО МЯСТО с площ от
2250 кв.м., съставляващо ПИ № 530,
кв. 36 по плана на селото, с неприложена регулация за имота
С Акт за
възлагане на недвижим имот № 42983/2004/000048/07.04.2005 год. на публичен изпълнител при АДВ, РД – Видин, на Д.Ц.Т. е възложен НЕДВИЖИМ ИМОТ - СГРАДА - краварник със застроена площ
от 460 кв.м., построена в ПИ № 529 и
№ 530 в кв. 36 по регулационния план
на с. Трайково. Актът е вписан в Сл.вп. Лом на
17.10.2005 год., т. 10, № 289, дв.вх.рег. № 6327.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, т. ІА, рег. № 773, д. №
62/28.01.2008 год. на Е. П., съдия по вписванията при РС Лом, заместващ на осн. чл. 48 ЗННД нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на
действие ЛРС, Д.Ц.Т. и Е. Т. Т. дарили на Й.П.Б. следният свой недвижим имот, находящ се в с. Трайково, обл.
Монтана: СГРАДА - краварник със
застроена площ от 460 кв.м., построена в ПИ № 529 и № 530 в кв. 36 по
регулационния план на с. Трайково.
Ц.П. А., ЕГН ********** е починал на 15.03.2009
год., вдовец, съпругата му Ц. А. П.а е починала на 08.07.2016 год. Двамата имат
един син – В.Ц.А., ЕГН **********.
Д.Н.Г., ЕГН ********** е починал на 22.11.1981
год., наследен от съпругата си И.Л.Г., ЕГН ********** и сина им Н. Д.Г., ЕГН **********.
Бракът е сключен на 22.11.1981 год.
Т.К.Т., ЕГН ********** е женен от 17.06.1973
год. за Е.К.Т., ЕГН **********. Двамата имат две дъщери – К. Т.К., ЕГН **********
и Д. Т.Т., ЕГН **********.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 34, т. ХІІІА, рег. № 8504, д. № 1189/29.05.2006 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на
действие ЛРС, Т.К.Т., Д.Н.Г. и Ц.П. А. са признати за собственици по наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот, находящ се
в с. Трайково: ПИ с площ от 2230 кв.м.,
съставляващо ПИ № 529, кв. 36 по
плана на селото, с неприложена регулация за имота
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че процесните имоти
са бивши стопански дворове на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При
отчуждаването са били годни за земеделско ползване. Незастроените площи са били
годни за възстановяване съгл. чл. 10 ЗСПЗЗ.
Няма постановявани
решения по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, касаещи УПИ 529и УПИ 530, двата в кв.
36 по действащия план на с. Трайково, обл. Монтана.
По предходния регулационен план на с. Ключова
махала от 1944 год., съединено със с. Криводол през 1950 год. и преименувано на
с. Трайково, УПИ 529и УПИ 530, двата в кв. 36 са отредени за ТКЗС. Върху част
от двата имота с молив е нанесена масивна сграда, а върху имот № 530 – две
сгради, очертани по диагонал с
прекъснати линии. В Община Лом не се съхраняват писмени доказателства,
от които да се установи по какъв ред и на какво основание е станало отреждането
от частни имоти в стопански двор на ТКЗС. От справката по разписната книга на
плана имот № 529, парцел VІ, кв. 36,
с начин на трайно ползване Градина с площ от 2230 кв.м. е записан като собственост на Т.Т. М.. Имот № 530, парцел VІ, кв. 36, начин на трайно ползване – Градина, площ – 2340 кв.м. е със собственик Герго М. Т..
Срещу платежно средство – купюри,
комисията по чл. 29 ЗСПЗЗ е предала на 08.12.1995 год. в собственост на
кооперация Земеделец, с. Трайково, обл. Монтана
сграда – краварник с площ от 460 кв.м.
С постановление за възлагане от 07.04.2005 год.
на АДВ – Видин, сградата – краварник с площ 460 кв.м., находяща
се в с. Трайково, ІІ стопански двор е възложена на Д.Ц.Т..
При извършеният на 03.11.2019 год. от вещото
лице оглед на място е установено, че в имот № 529 от Сграда – краварник е запазена южна стена с дължина 9,90 м. и
височина 3,20 м., всичко застроена площ – 4 кв.м. и незастроена – 2226 кв.м. В
имот № 530 не са установени останки
от краварник. Има запазени три стени от сграда с площ 185 кв.м. и стена от
свързаната с нея друга сграда, с площ 160 кв.м. и Общо останки от сгради –
върху 345 кв.м., а незастроена площ – 1995 кв.м.
Към 12.11.2004 год. имотната партида на сградите
е № 12759, със собственик Кооперация Земеделец, с. Трайково. След 2005 год. –
по възлагане от АДВ Видин собственик на сградите е Д.Т., а от 2008 год. – Й.П.Б..
Определянето на прилежащата площ на сградите
става с изготвяне на ПУП и не е в правомощията на вещото лице.
Определянето на границите на прилежащата площ
към сградите, попадащи в процесните УПИ 529 и УПИ 530
в кв. 36 става с ПУП, а от 2006 год. имотите са собственост на частни лица.
През 2015 год. е одобрен ПУП на с. Трайково за имоти частна държавна
собственост УПИ 532 и УПИ 533 в кв. 36, но в подробния устройствен план не попадат процесните
УПИ 529, идентичен с имота по н.а. №
34/29.05.2006 год. и УПИ 530, идентичен с имота по н.а. №
53/18.05.2006 год,
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
няма доказателства процесните имоти някога да са били
одържавявани и включвани в ТКЗС, но към момента на евентуалното отчуждаване са
били земеделски имоти – съобразно отразеното в разписните книги. Евентуално са
били отнети по силата на промяна в регулационния план на селото, извършена през
1944 год. Имотите са в регулация съгласно този план, но не са урегулирани. За
с. Трайково уличната регулация е приложена,
но дворищната не е приложена. Вероятно е имало заповед на окръжния или на
околийския народен съвет, но липсват доказателства. Липсват и доказателства за
обезщетяване на собствениците. Не са образувани отчуждителни
преписки нито в общината нито в ОСЗ.
Определянето на границите на несъществуващите
сгради може да стане с изготвянето на ПУП, какъвто може да се иска само от
собственика.
Имотите са били собственост на наследодателите
на ответниците и според в.л. В. К. са били годни за възстановяване по см. чл.
10 ЗСПЗЗ.
По искане на ищеца е назначена нова
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Д.А.Д. и също приета по делото.
Нейното заключение е, че процесните
УПИ 529 и УПИ 530, двата в кв. 36 по КККР на с. Трайково, одобрен със Заповед №
7019 и 7020/1944 год. са записани като градини, съответно на Т.Т. М. и на Г. М. Т. и са отредени за ТКЗС. За изграждането
и приемането на ТКЗС не са открити строителни книжа. Налице е идентичност между
тези имоти с процесните.
При липсата на строителни книжа за краварниците,
които евентуално са били изградени в процесните имоти
може да се предположи, че прилежащата площ, необходима за краварник от 460
кв.м., в който съгл. нормативната уредба може да се отглеждат до 76 крави е
4,750 дка. В заключение – прилежащата площ към сградата – краварник от 460
кв.м. заема цялата площ на двата процесни имота.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска се
от съда:
Да постанови решение, с
което да признае за установено правото на собственост на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, върху:
-
УПИ 529, с площ от 2230 кв.м., в кв. 36 в
землището на с. Трайково и
-
УПИ 530, с площ от 2340 кв.м., в кв. 36 в
землището на с. Трайково,
като осъди
ответниците да предадат владението на процесните
имоти, както и
Да отмени:
-
Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 34/29.05.2006
год., т. ХІІІА, рег. № 8504, д. № 1189/2006 год., вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3679/2006 год., акт № 24, т. Х, д.
№ 1884/2006 год., с който Т.К.Т., Д.Н.Г. и Ц.П. А. са признати за собственици
по давностно владение на поземлен имот, находящ се в с. Трайково, обл.
Монтана, с площ от 2230 кв.м., съставляващ имот с кадастрален № 529, кв. 36 по
плана на селото, при съседи: от две страни улици, имот с кадастрален № 530,
имот с кад. № 540, имот с кад.
№ 541,
-
Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 53/18.05.2006
год., т. ХІІА, рег. № 7684, д. № 1044/2006 год., вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3379/2006 год., акт № 72, т. ІХ, д.
№ 1730/2006 год., с който П. Г. М. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот, находящ
се в с. Трайково, обл. Монтана, с площ от 2250 кв.м.,
съставляващ имот с кадастрален № 530, кв. 36 по плана на селото, при съседи: от
запад – улица, от север – поземлени имоти с кадастрални № № 531, 532, 536, от
изток – имоти с кад. №№ 537,538,539 и от юг –
поземлен имот с кад. № 529.
С доклада си по делото съдът е приел и страните
са се съгласили, че не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, за които са представени писмени доказателства: Че
ответниците владеят двата имота, както и, че всяка от страните притежава титул
на собственост. Приет е за спорен
въпроса дали ответниците владеят имотите на валидно правно основание.
За уважаване на главния иск, с
правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три
предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее от ответника
и това владеене да е без правно основание.
Липсата на която и да
е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и
едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са
налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво
основание.
За да отпадне легитимиращото действие на
нотариалния акт е необходимо да се докаже, че титулярът
по него не е бил или е престанал да бъде собственик, както е прието в ТР №
11/2013 год. на ОСГК на ВКС, което оспорване не се развива по правилата на чл.
193 ГПК, както се посочва в същото, тъй като оспорването касае съществуването
на удостовереното с нотариалния акт право. Тежестта да се докаже обратното на
удостовереното в акта е на оспорващата страна.
В горното тълкувателно решение се прие, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост представлява правен извод след
преценката на доказателствата, а не удостоверен от него факт. Този правен
извод, направен в специално уредено от закона производство, завършило с
издаване на нотариален акт по чл. 587 ГПК, легитимира лицето, в полза на което е
издаден, за собственик, докато не се докаже обратното при оспорване на
удостовереното вещно право от трето лице, имащо правен интерес да твърди, че титулярът не е собственик. С тълкувателното решение се приема,
че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на
доказване се носи от оспорваща страна, без да намира приложение редът на чл.
193 ГПК.
Съдът е разпределил доказателствената
тежест, като е указал на ищцовата страна, че в нейна
тежест, при пълно и главно доказване е да опровергае изводите на нотариуса
относно изтичането на придобивната давност в полза на
ответника, че именно той е собственикът на процесния
имот, както и, че ответника го владее
без правно основание.
Изрично е указано на ищеца, че носи и доказателствената тежест и за оборването на оборимата презумпция, установена в чл. 69 ЗС по отношение
на намерението на владелеца, че държи вещта като своя докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В случая ищецът (Държавата) претендира, че е
собственик на процесните
имоти по силата на закона.
В Решение №
104/4.09.2017 г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е обобщена
практиката по чл. 290 ГПК по въпроса дали държавата възстановява правото си на
собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като
собственик.
В това решение е
визирано, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи.
За да се считат
земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл. 2 ЗСПЗЗ, а
именно да са предназначени за земеделско производство.
Съгласно чл. 3 ЗСПЗЗ
правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата,
общините, юридически и физически лица.
Съгласно чл. 24, ал.
1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от
ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване.
Съгласно чл. 45, ал.
1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се
установяват служебно от общинските
служби по земеделие, като се
постановяват решения по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Тези решения имат конститутивен
характер. Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на
държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях
селскостопански организации и са били включени в тях.
За земите, които нямат земеделски характер, обаче, такава процедура не се провежда.
Съгласно чл. 10, ал.
12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън
границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата.
Това възстановяване
обаче се извършва само ако земите
имат земеделски характер, тоест
годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Когато
вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за
земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственикът има право на обезщетение
по този текст на закона.
Поради това тези земи се считат за държавна собственост
съгласно чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 45, ал.
10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават
актове за държавна собственост (актуват се от областния управител), като актът
за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на
собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански
дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване,
тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12
и 29 ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, произтича по силата на закона
(„ex lege”).
Т.е. различният
характер на имотите обосновава и предвидената различна процедура по
установяването им, като в едни хипотези държавата запазва правото си на
собственост и придобива собственост по силата на закона, а в други хипотези е
предвидено издаването на решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ, имащи конститутивен характер.
Съгласно нормата на чл.5 от Закона за държавната
собственост, Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. Актът за
държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени в закона. Той няма правопораждащо действие.
Актът за държавна собственост (какъвто в случая
не е съставен за процесните имоти) има констативно, а не конститутивно действие по отношение
правото на собственост, защото записването или отписването на един държавен
имот от актовите книги за държавна собственост не създава, нито прекратява
правото на собственост на държавата върху този имот, което е възникнало по
силата на закона.
Следващият релевантен въпрос е дали тези имоти
представляват прилежащи площи към сградата – краварник, която е била изградена
в стопанския двор на бившето ТКЗС.
Отговорът и на този въпрос е положителен. Видно
от заключението на в.л. Д.Д., прилежащата площ,
необходима за краварник от 460 кв.м., в който съгл. нормативната уредба може да
се отглеждат до 76 крави е 4,750 дка. В заключение – прилежащата площ към
сградата – краварник от 460 кв.м. заема цялата площ на двата процесни имота, чиято обща площ е 4570 кв.м., т.е.. – дори
по-малка от нормативно установената в случая.
В конкретния случай ответниците са се снабдили с
констативни нотариални актове за собственост повече от десет години преди
завеждането на делото.
Имотите са наследствени, като са били
собственост на техните наследодатели преди одържавяването им, но за тях не за
заявявани претенции за възстановяване и съответно не са провеждани процедури по
чл. 10 ЗСПЗЗ.
Нотариалният акт на П.Г.М. е от 18.05.2006 год.
Нотариалният акт
на Т.К.Т., Д.Н.Г. и Ц.П. А. е от 29.05.2006
год.
Съгл. чл. 86 ЗС, ред. ДВ, бр. 31/1990 год., в
сила от 17.05.1990 год., не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. Забраната обхваща както публичната, така и
частната държавна или общинска собственост.
Според редакцията на нормата, обн. ДВ, бр. 33/1996 год., в сила от 01.06.1996 год., не може да
се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост
– т.е., частната такава е изключена от приложното поле на забраната и от това
следва, че за нея може да тече придобивна давност.
Същевременно, поради въведената законова забрана
– в § 1 ЗИДЗС (ДВ, бр. 46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год., с последно изм.,бр. 18/2020 год.), давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31.12.2022 год.
Съгл. чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижими имоти се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
В случая по отношение на процесните
имоти този срок може да тече единствено от 01.06.1996 год., когато отпада законовата
забрана на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имоти частна държавна или
общинска собственост до 01.06.2006 год., когато отново е въведена такава с § 1
ЗИДЗС.
Доколкото този период е точно 10 години, следва
еднозначен извод, че срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС няма как да е бил изтекъл в
полза на ответниците към 18.05.2006 год. и към 29.05.2006 год.
По тези съображения исковете по чл. 108 ЗС са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга
правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от
акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната
норма последица от уважаването
на предявения за защита на засегнатото
материално право иск, ищецът
е поискал да бъдат отменени
констативните нотариални актове, с които
ответниците са признати за собственици на имот. Тъй като предявеният
положителен установителен иск е
уважен, то същия има
за последица отмяна на нотариалниите актове.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, направените разноски
за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ответниците.
Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 ГПК,
според който сторените разноски са в общ размер на 815 лв.
Съобразно представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е направил
разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 786,36 лв. (176,36
лв. д.т., 10 лв. за съдебни удостоверения, общо 400 лв. за двете СТЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение), които, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се понесат от ответниците.
За останалите 28,64 лв., представляващи такса за
вписване на исковата молба и такса за предоставяне на заверени копия от архивни
дела, предоставени от Държавен архив – Монтана не са представени доказателства
и те не следва да се присъждат.
При липса на изрично уточнение, следва да се
приеме, че половината от разноските са направени във връзка с исковете по
отношение на УПИ 529, с площ от 2230 кв.м., в кв. 36 в землището на с.
Трайково, а другата половина – по тези за имот ПИ 530, с площ от 2340 кв.м., в
кв. 36, или всяка от двете групи ответници ще следва да заплати на ищеца по
393,18 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
І.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.Г., ЕГН **********,*** и С.П.Й.,
ЕГН **********,***, двете като наследници на П.Г.М., че ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на
земеделието, храните и горите, е
собственик на следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ
с кадастрален № 530, в кв. 36 по
плана на с. Трайково, обл. Монтана, с неприложена
регулация, с площ от 2250 кв.м., при
съседи: запад – улица, от север – поз. имоти с кадастрален № 531, 532, 536, от изток имоти
№№ 537,538,539, от уг – поз.имот
№ 529,
и
ОСЪЖДА,
на основание чл. 108 ЗС, А.П.Г., ЕГН **********,*** и С.П.Й., ЕГН **********,***,
да предадат на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на земеделието, храните и горите, владението на имота.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал.
2 ГПК, НОТАРИАЛЕН
АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 53, т. ХІІА, рег. № 7684, д. № 1044/18.05.2006 год.
на Нотариус Д.М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие
РС Лом, вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3379/2006
год., акт № 72, т. ІХ, д. № 1730/2006 год.
ІІ.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Т., ЕГН **********,***, Е.К.Т.,
ЕГН **********,***, Д.Н.Г., ЕГН **********,***, И.Л.Г., ЕГН **********,*** и В.Ц.А.,***,
като наследник на Ц.П. А., че
ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на земеделието,
храните и горите, е собственик на
следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ
с кадастрален № 529, в кв. 36, в с.
Трайково, обл. Монтана, с площ от 2230 кв.м., при съседи: от две страни
улица, имот кад.№ 530, имот кад.
№ 540, имот кад. № 541
и
ОСЪЖДА,
на основание чл. 108 ЗС, Т.К.Т., ЕГН **********,***, Е.К.Т., ЕГН **********,***,
Д.Н.Г., ЕГН **********,***, И.Л.Г., ЕГН **********,*** и В.Ц.А.,***, да предадат на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министър на земеделието, храните и горите, владението на имота.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал.
2 ГПК, НОТАРИАЛЕН
АКТ за собственост върху недвижим имот № 34, т. ХІІА, рег. № 8504, д. №
1189/29.05.2006 год. на
Нотариус Д.М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие РС Лом, вписан в Сл.вп. – Лом, с вх. Рег. № 3679/2006 год., акт № 24, т. Х, д.
№ 1884/2006 год.
ІІІ.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, А.П.Г., ЕГН **********,*** и С.П.Й., ЕГН **********,***, да
заплатят на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Министър на земеделието, храните и горите сумата от 393,18
лв. (триста деветдесет и три лева, 18 ст.), представляваща направени по
делото разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.К.Т., ЕГН **********,***, Е.К.Т., ЕГН **********,***,
Д.Н.Г., ЕГН **********,***, И.Л.Г., ЕГН **********,*** и В.Ц.А.,***, да
заплатят на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Министър на земеделието, храните и горите сумата от 393,18
лв. (триста деветдесет и три лева, 18 ст.), представляваща направени по
делото разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :