20.08.2020 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав
Административен
съдия: Иглика Жекова
При секретар Радостина Желева като разгледа докладваното от съдията Жекова адм. дело № 85 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 7 и чл. 156
от ДОПК и чл. 145
и сл. от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.П. ***, подадена чрез п. адв. А.А. ***, против Акт за прихващане
или възстановяване №П-02002019171940-004-001 от 05.11.2019 г., издаден от Д.М.-
Г.и., решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване №
П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г., издаден от Д. М.- Г.и., потвърдени с
Решение № 20/24.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Бургас, с който на жалбоподателя е
извършено прихващане на сума в размер на 10 300, 80 лева и и е отказано
възстановяване на недължимо платени суми.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт за прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
оспорва АПВ и решението за поправката му като счита, че изчисленията, обективирани в него са неправилни. При издаване на акта не
било съобразено решение № 8157/27.06.2017 г. по адм.дело
№ 7559/2016 г. на ВАС. Твърди, че не е уведомен за образуваното изпълнително
дело. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за
отмяна на акта за прихващане или възстановяване и решението за поправката му
като неправилни и незаконосъобразни. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Бургас, не изпраща представител. В
писмена молба от п. си п. – юриск. Л. И. оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена
ревизия на Д.П.П. е издаден
АУЗ № 4762/27.01.2015г., с който са били определени задължения за дължими
задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ като с.се лице, за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г. След проведено обжалване по
административен и съдебен ред издаденият АУЗ е отменен с Решение №
8157/27.06.2017г. постановено по адм. дело №
7559/2016 г. на ВАС, което е окончателно.
Производството е започнало по повод подадено
от лицето Искане за прихващане или възстановяване вх.№ 13130/10.10.2019г. на недължимо платени и събрани суми по акт за
установяване на задължение /АУЗ/ № 4762/25.01.2015г., отменен с Решение №
8157/27.06.2017г. постановено по адм.дело № 7559/2016
г. на Върховен административен съд /л.111/.
С резолюция за извършване на проверка №П-02002019171940-ОРП-001
от 14.10.2019 г., издадена от С. И. на длъжност Н. сектор при ТД на НАП Бургас /л.
109/, на Д.М.е възложено извършването на проверка на Д.П. за задълженията му за
ДОО, ЗО УПФ – за самоосигуряващи
се и сметка за принудително изпълнение за периода 01.01.2014
г. – 30.09.2019 г. Определено е проверката да бъде извършена до 05.11.2019 г.
Резолюцията за извършване на проверка е издадена в електронен вид и подписана с
квалифициран електронен подпис на С. И. в посоченото й длъжностно качество – Н.
сектор при ТД на НАП – Бургас на 14.10.2019 г.
С искане № П-02002019171940-999-001/05.11.2019 г. /л.103/ г. и. Д.М.е
поискала информация от публичен изпълнител относно актуален размер на
публичните вземания по изпълнително дело, образувано за задължения на Д.П.. С
писмо изх. № С190020-181-0099869/05.11.2019 г. /л.102/ публичният изпълнител
отговаря, че срещу Д.П.П. има образувано изпълнително
производство по принудително изпълнение № ********* и общият размер на
задълженията към 05.11.2019 г. е 893,16 лева от които главница 485,13 лева и лихва
408,03 лева.
На 05.11.2019 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-02002019171940-004-001
от Д.М.– Г.и. по приходите /лист 84 и сл./, който е бил подписан с квалифициран
електронен подпис. Актът за прихващане или възстановяване е бил връчен по
електронен път на 06.11.2019 г. /л. 87 от делото/. Постановено е и решение №П-02002019187808-134-001/08.11.2019
г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване /л.76 и сл./, с което е
поправена очевидна фактическа грешка, изразяваща се в некоректно отразяване на
допълнително начислената наказателна лихва, която подлежи на възстановяване от
републиканския бюджет. Решението е връчено по електронен път на жалбоподателя
на 08.11.2019 г. С акта на основание чл.129 ал.5 от ДОПК,
на Д.П.П. е признато право на възстановяване на
събрана сума по АУЗ № 4762/27.01.2015г. в общ размер на 8 035.47лв., както
следва:
-ДОО
в размер на 4 163.29 лв., от които главница - 3 286,87 лв. и лихва - 876,42лв.;
- ДЗПО
в размер на 1 467.55 лв., от които главница- 1 193.70 лв. и лихва - 273,85лв.;
- 30
в размер на 2 404.63 лв., от които главница - 1 909.92 лв. и лихва - 494.71лв.
На
основание чл.129, ал. 6 от ДОПК върху недължимо внесените и събрани суми,
органът по приходите е изчислил законна лихва в общ размер на 2 265.33 лв., като
е била установена обща сума за възстановяване в общ размер па 10 300,80 лв.
Съгласно справка за общите задължения на лицето към 05.11.2019г. органът
приема, че Д.П.П. има изискуеми публични задължения,
чийто общ размер възлиза на 10 502,86 лв. На основание чл.128, ал.1 от ДОПК,
органът по приходите е извършил прихващане на изискуемите публични задължения
на лицето до размера на надвнесената сума - 10 300,80лв.
Срещу акта за прихващане или възстановяване и решението за поправката му е
подадена жалба на 20.11.2019 г. от Д.П.П.. По повод
на жалбата е постановено и решение № 20 от 24.01.2020 г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП /л.19/, с което актът за прихващане
или възстановяване от 05.11.2019 г. и решението за поправката му от 08.11.2019
г. са потвърдени. Решението е връчено по електронен път на 29.01.2019 г. /л.24/.
По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И.. От заключението
се установява, че от 04.09.2007 г. до датата на издаване на АПВ оспорващият е с.се
лице, упражняващо с. професия, с избран вид осигуряване - за фонд "Пенсии". Вещото лице
е установило, че същият през различните години на проверявания период е внасял ДОО освен за
фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство". За
2007 г. вещото лице е установило, че оспорващият има внесени суми за
осигурителни вноски повече от дължимите според получените облагаеми доходи от
дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО в размер на 30.80 лева,
които суми се явяват надвнесени; за 2008 г. има внесени суми за осигурителни
вноски повече от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за
годината и избрания вид осигуряване за ДОО в размер на 100,80 лева, които се
явяват надвнесени; за 2009 г. има внесени суми за осигурителни вноски повече от
установените за ДОО в размер на 396,38 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 12, 00
лева и за ЗО в размер на 19,20 лева, като тези надвнесени суми са констатирани от
органа по приходите с АУЗ № 524/25.5.2011 г.; за 2010 г. декларираните задължения
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО отговарят на дължимите, внесени са изцяло и няма
надвнесени от оспорващия суми; за 2011
г. има внесени суми за осигурителни вноски повече от декларираните за ДОО в
размер на 115,50 лева; за 2012 г. декларираните задължения за осигурителни
вноски са внесени изцяло, като няма надвнесени суми; за 2013 г. осигурителните
вноски са внесени в по-малък размер от декларираните, което се дължи на неправилно
определения от самоосигуряващото се лице окончателен
размер на годишния осигурителен доход в ГДД, поради което оспорващия има
невнесени суми – за ДОО в размер на 594,24 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 232,20
лева и ЗО в размер на 371,40 лева; за 2014 г. са внесени осигурителни вноски за
ДОО в размер на 2 лева по –малко от декларираните, но вещото лице установява, че дължимите според
получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване
осигурителни вноски са надвнесени за ДОО
в размер на 231 лева; за 2015 г. осигурителните вноски са внесени в по-малък
размер от декларираните за ДОО в размер на 874,74 лева, но има внесени за
осигурителните вноски повече от дължимите според получените облагаеми доход от
дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО – 211,75 лева.;за 2016
г. има внесени суми за осигурителни вноски различни от дължимите според
получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване
за ДОО са надвнесени суми в размер на 141,35 лева, а има за довнасяне за
ДЗПО-УПФ в размер на 27.50 лв. и за ЗО в
размер на 44 лева; за 2017 г. има за довнасяне суми за ДОО в размер на 75,90
лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 27,50 лева и за ЗО в размер на 7,20 лева. Вещото
лице е установило, че през същата година по изпълнително дело №
*********/2016г. на публичен изпълнител към НАП са внесени на 13.06.2017 г.
суми в размер на 6675,87 лева, представляващи установени задължения с АУЗ
№4762/27.01.2015 г. отменен с решение № 8157/27.06.2017 г. постановено по адм. дело № 7559/2016 г. по описа на ВАС, поради което
според експерта са надвнесени суми, както следва: за ДОО – главница 3293,57
лева и лихва 236,12 лева; ДЗПО-УПФ- главница 1072,13 лева и лихва 65,42 лева и
ЗО – главница 1879,26 лева и лихва 129,37 лева; за 2018 г. няма надвнесени
суми, като задълженията за осигурителни вноски са внесени изцяло; за 2019 г.
дължимите авансови вноски са внесени в по-малък размер от полагащото се и
невнесените суми са за ДОО в размер на 82,88 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 28
лева и за ЗО в размер на 44,80 лева. В заключение и след анализ на платежните
документи, на реално дължимите според избрания от оспорващия по-нисък процент
на осигуряване осигурителни вноски и дохода за периода от началото на дейността
като свободна професия от 04.09.2007 г. до 05.11.2029 г. експертът посочва, че
са налице реално надвнесени по съответните фондове от оспорващия суми, които са
подробно описани в приложение №1 към експертизата, както следва: за периода от
04.09.2007г. до 05.11.2019 г. надвнесена сума за ДОО– 3768,13 лева; за периода
от 04.09.2007г. до 05.11.2019 г. надвнесена сума за ДЗПО-УПФ– 769,01 лева; за периода от 04.09.2007г. до 05.11.2019 г.
надвнесена сума за ЗО – 1431,06 лева; както и лихви за същия период /други/ –
430.91 лева, коиито суми следва да бъдат възстановени
на оспорващия. По делото е назначена, изслушана и приета, като неоспорена от
страните допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
законната лихва върху надвнесените суми за фондовете на ДОО е в размер на
1320.29 лева, за ДЗПО-УПФ е 125,35 лева, изчислена върху надвнесена сума от
769,01 лева, за ЗО е 249,33 лева, изчислена върху надвнесена сума от 1431,06
лева, а върху други надвнесени суми, представляващи лихви е в размер на 104,74
лева, изчислена върху размер на 430,91 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения
Акт за прихващане или възстановяване на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК и чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът намира оспорените АПВ и РПАПВ за издадени от компетентен за целта
орган, по аргумент от разпоредбата на чл.
129, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, според която норма, прихващането или възстановяването
може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане
на лицето, както и по аргумент от разпоредбата на чл.
133, ал. 3 от ДОПК, според която норма, органът по приходите може по своя
инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа
грешка в РА (АПВ).
Оспореният АПВ и РПАПВ са издадени в съответствие с изискванията за форма
на административния акт по смисъла на чл. 59,
ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните
основания, послужили за издаването им, както и редът за тяхното оспорване. Не
са спазени обаче процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването им, основания за отмяна и връщане на преписката на
органа по приходите за издаване на акт за прихващане и възстановяване, при
съобразяване на указанията, дадени в настоящето съдебно решение.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от АПК, недължимо платени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от НАП. Процедурата по прихващането или възстановяването
може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на
лицето, след постъпване на което може да се възложи извършването на ревизия или
проверка, съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 5 от ДОПК органът по приходите е
длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или
административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло
посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в
полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за
неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции,
установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени
по писмено указание или становище и незаконосъобразно отказани за
възстановяване суми. АПВ могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове.
С въвеждането на единна сметка за внасяне на
данъци и осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравно
осигуряване и вноски за фонд ГВРС ("единна сметка"), от 01.01.2013 г. се променят редът и начинът за разпределяне на
постъпилите средства в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. Във
връзка с измененията на чл. 169, ал. 4 от ДОПК са изменени чл. 7 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ и чл. 41, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно действащата от
01.01.2013 г. разпоредба на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, когато длъжникът има
няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите,
които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им
събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано,
освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или
повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват
съразмерно.
С § 48, т. 3 от ПЗР на ЗИД ЗДДС /обн.,
ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. / са направени промени и в Закона за здравното осигуряване, като разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗО разписва:
"Осигурителните вноски по този закон се внасят по съответната
сметка на компетентната ТД на НАП. ", а съгласно ал. 2 "При наличие
на няколко публични задължения самоосигуряващите се
лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 могат да заявят по ред,
определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за
осигурителни вноски по този закон погасяват. В този случай чл. 169, ал. 4 от ДОПК не се прилага. "
Според изискването на чл. 87, ал. 1 от ДОПК на всяко регистрирано лице
се открива данъчно-осигурителна сметка. В тази сметка се отразяват данните от
подадените декларации, свързани с данъчното облагане и задължителни и
осигурителни вноски, издадени ревизионни актове, актове
за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения
по тях. В тази сметка се отразяват размерът на данъците и лихвите по тях, както
и бюджетът, в който трябва да постъпят; размерът на задължителните осигурителни
вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да
постъпят; размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници
и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да
постъпят; постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице
или от всяко трето лице в полза на субекта; сумите, постъпили в резултат от
действия по принудително изпълнение; извършените прихващания и възстановявания
на суми и основанието за това; други обстоятелства, свързани с възникване,
промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг; данните от подадените
декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски,
издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване,
наказателните постановления и съдебните решения по тях според регламента на чл. 87, ал. 2 от ДОПК. Декларираните задължения
по декларации обр. 1 и обр.
6 се съпоставят със сумите по платежните нареждания, с които се внасят
декларираните задължения. След съпоставяне на декларираните с внесените суми се
констатира липсата или наличието на задължение.
В случая от доказателствата по делото, приетата
като неоспорена от страните експертиза и от поясненията, дадени от вещото лице
при изслушването му в съдебно заседание на 07.07.2020
г., се установява, че оспорващият е извършвал плащания на задължения за ДОО, ДЗП УПФ и ЗО за периода от 04.09.2007 г.
до 05.11.2019 г., описани подробно в
констативно-съобразителната част на експертизата, както и в приложение № 1 към нея.
Установява се, че оспорващият от 04.09.2007 г. до датата
на издаване на АПВ е с.се лице, упражняващо с. професия, което е избрало вид на
осигуряване за фонд
"Пенсии". Същият обаче през
различните години на проверявания период е внасял ДОО освен за фонд
"Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Експертът е установил, че оспорващият има внесени суми за осигурителни вноски
повече от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината
и избрания вид осигуряване за ДОО, като за 2007 г. те са в размер на 30,80
лева, за 2008 г. са 100,80 лева; за 2009 г. ДДО в размер на 396,38 лева, за
ДЗПО-УПФ в размер на 12,00 лева и за ЗО в размер на 19,20 лева, за 2011 г. са надвенесени суми за ДОО в размер на 115,50 лева; Вещото
лице дава заключение, че през 2013 г. оспорващият е подавал няколко декларации,
с които се е задължил за различни суми, а осигурителните вноски са внесени в по-малък
размер от декларираните, което се дължи на неправилно определения от самоосигуряващото се лице окончателен размер на годишния
осигурителен доход в ГДД; за 2014 г. са надвнесени за ДОО суми в размер на 231
лева; за 2015 г. надвенесени ДОО – 211,75 лева.; за
2016 г. за ДОО са надвнесени суми в размер на 141,35 лева; за 2017 г. вещото
лице е установило, че по изпълнително дело № *********/2016г. на публичен
изпълнител към НАП са внесени на 13.06.2017 г. суми в размер на 6675,87 лева,
представляващи установени задължения с АУЗ №4762/27.01.2015 г., който обаче е отменен
с решение № 8157/27.06.2017 г. постановено по адм.
дело № 7559/2016 г. по описа на ВАС, поради което са надвнесени суми, както
следва: за ДОО – главница 3 293,57 лева и лихва 236,12 лева; ДЗПО-УПФ- главница
1 072,13 лева и лихва 65,42 лева и ЗО – главница 1 879,26 лева и лихва 129,37
лева; за 2019 г. невнесените суми са за ДОО в размер на 82,88 лева, за ДЗПО-УПФ
в размер на 28 лева и за ЗО в размер на 44,80 лева.
Следователно от писмените доказателства
и приетата експертиза, която съдът изцяло кредитира се установява, че
оспорващият като с.се лице е подавало декларациите обр.
6 в срок, но по няколко пъти, което е довело до разместване на погасяванията и
до разместване в размера на дължимите лихви. Като се вземат предвид всички
декларирани задължения въз основа на подадените от оспорващия декларации - обр. 1 и обр. 6, начисленията и плащанията изведени по пера по
аналогичен ред в Приложение 1 към експертизата, следвайки правилата, по които
се извършват плащанията към НАП се установява различен краен резултат – че е
налице сума за възстановяване, възлизаща на 3 768,13 лева за ДОО, 769,01
лева за ДЗПО-УПФ, 1 431,06 лева за ЗО и 430,91 лева лихви, която сума е налична и неразпределена в общата
данъчно-осигурителна сметка на лицето, а не както е установената в АПВ и РПАПВ
сума за прихващане в размер на 10 300.80 лева. Следва да се отбележи, че
съобразявайки Приложение № 1 към експертизата, в частта относно проверения от
органа по приходите в процесния АПВ период 01.01.2014 г. -30.09.2019 г. отново се установяват суми за
възстановяване за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.
Оплакванията още в жалбата срещу АПВ са били свързани с неправилна и в
несъответствие със законовите разпоредби преценка на датите на възникване на
публичните задължения, на начисленията и плащанията им, респ. на периодите, за
които се дължат лихви за тях и за неправилно разпределение на постъпилите от оспорващия
суми за заплащането на тези задължения – главници и лихви, както и за другите
присъединени за събиране суми по изпълнително дело № *********/2016 г.,
инцидентен контрол по което, в настоящото съдебно производство, не е допустим.
Причина за неправилните констатации в АПВ са необвързаните със задължения
вноски, постъпили по данъчно-осигурителната сметка на лицето. Следва всички
направени от лицето вноски да се освободят /развържат/ от задълженията, за да
се установи кои са реално задълженията на лицето, след подаване на декларация обр.6, какви са
коректните суми и едва тогава да се установи реалното състояние на ДОС,
а именно дали има задължения или надвенесни суми. С
оглед установеното от вещото лице в Приложение № 1 към експертизата, че след
анализ на задълженията /декларирано, реално дължимо и внесено/ за осигурителни
вноски за периода от 04.09.2007 г. – началото на упражняване на дейността като
свободна професия до 05.11.2019 г. - датата на издаване на акта, са налице реално надвнесени по съответните
фондове от оспорващия суми, както следва: надвнесена сума за ДОО– 3 768,13
лева; надвнесена сума за ДЗПО-УПФ– 769,01 лева;
надвнесена сума за ЗО – 1 431,06 лева; както и лихви – 430,91 лева, които
суми следва да бъдат възстановени на оспорващия, се налага извод, че следва да бъде
издаден нов АПВ, в който да бъде извършен анализ на ДОС на лицето и преценка
какви са реалните му задължения по години и какви са надвнесените от него суми към
дата на издаване на АПВ.
Налага се крайния извод, че АПВ № П-02002019171940-004-001 от 05.11.2019
г., издаден от Д.М.- Г.и., решение за поправка на акт за прихващане или
възстановяване № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г., издаден от Д. М.- Г.и.,
потвърдени с Решение № 20/24.01.2020 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас, с които на
жалбоподателя е извършено прихващане на сума в размер на 10 300,80 лева и
и е отказано възстановяване на недължимо платени суми, е неправилен и
незаконосъобразен, като същият следва да
бъде отменен. Предвид разпоредбата на чл.
160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на органа по приходите
за ново произнасяне съобразно чл.
129, ал. 6 от ДОПК и издаване на нов акт за възстановяване и прихващане при
спазване на указания по тълкуване и прилагане на закона дадените в мотивите на
решението.
Предвид изхода на правния спор и на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК е основателно искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на разноски за съдебното
производство по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 1 778,60 лева,
от които 10 лева държавна такса, 1 000 лева платен адвокатски хонорар и 768,60 лева разноски за експертиза. Разноските
в размер на 500 лева, направени при административното обжалване на актеа, не се присъждат в хода на съдебното производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П. ***, подадена чрез п. адв.
А.А. *** Акт за прихващане или възстановяване № П-02002019171940-004-001
от 05.11.2019 г., издаден от Д.М.- Г.и. и решение за поправка на акт за
прихващане или възстановяване № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г., издаден
от Д. М.- Г.и., потвърдени с Решение № 20/24.01.2020 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас, с
който на жалбоподателя е извършено прихващане на сума в размер на
10 300,80 лева и и е отказано възстановяване на недължимо платени суми,
като незоконосъобразен.
ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на ТД на НАП гр. Бургас, за
издаването на нов АПВ, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение,
при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в решението.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" при ЦУ на
НАП – Бургас да заплати на Д.П.П. ЕГН ********** *** сумата от 1 778,60 (хиляда
седемстотин седемдесет и осем и 0,60)
лева, представляваща разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република Б., в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: