№ 73
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора В. В. В.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Частно
наказателно дело № 20223200200352 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.
1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд –
гр.Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, издадено от съдебните власти на Г. и засягащо
българския гражданин М. Г. Н. с ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Засегнатото лице лично и чрез упълномощения си защитник – адв.
Бранимир Н. от АК-гр.Добрич изразява становище за уважаване на искането.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение за налагане на
глоба № SG31-530-Covid19-552/21 от 07.07.2021г., постановено от
Административна служба Р.-И. Г., с което на българския гражданин М. Н. е
наложена парична глоба за административно нарушение, извършено на
територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на
1
българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция
– осъждане за заплащане на парична сума в размер на 500 евро,
представляваща парична глоба, както и заплащане на сторените в съдебното и
административно производство разходи в размер 25 евро. Осъждането е за
деяние, реализирано на територията на Г. /издаващата държава/, на
22.03.2021г. и квалифицирано като административно нарушение съгласно § 3
ал. 2 т.1 от Разпоредба за навлизане в страната при корона–непредставяне на
тестов сертификат.
Решението за налагане на глоба № SG31-530-Covid19-552/21 от
07.07.2021г., постановено от Административна служба Р.-И. Г., е влязло в
законна сила на 28.07.2021г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен съд–гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова
санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС е акт
за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на
правилата за движение.
Деянието, осъществено от засегнатото лице М. Н. съставлява нарушение
и по законодателство на Р България. Съгласно чл. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., Министърът на здравеопазването
освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и
ограничения, определени в закон. Такива са заповедите, с които се въвеждат
специални мерки за превенция разпространението на Коронавирус /Covid 19/,
като за неизпълнение на същите е предвидена санкция - глоба съгласно чл.
209а, ал.1 от Закона за здравето.
2
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция
от чужд съд, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е
издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български
език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу М. Н. за същото
деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на немските власти не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията
на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 525 евро
/равностойни на 1026,81лв по курс на Българска Народна Банка към датата на
постановяване на решението – 07.07.2021г./, от които 500 евро - парична сума,
наложена с осъждане за извършеното деяние и 25 евро-сторени разходи по
съдебното и административно производство. Решението е постановено срещу
пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи
наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието,
предмет на решението. Производството срещу М. Н. е било писмено, като
същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Предвид обстоятелството, че М. Г. Н. е български гражданин, с
постоянен адрес – гр.Д. ж.к.”Х.Б.” № 4, вх. В, ет.2, ап.4, т.е. местоживеенето
му е на територията на Р България, съдът намира че е налице една от
алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за
3
налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на глоба № SG31-530-Covid19-552/21
от 07.07.2021г., постановено от Административна служба Р.-И. Г., влязло в
законна сила на 28.07.2021г., с което на българския гражданин М. Г. Н., роден
на 07.01.1971год. в гр.Д. Р България, с ЕГН********** е наложена финансова
санкция в общ размер на 525 евро /равностойни на 1026,81лв по курс на
Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението –
07.07.2021г./, от които 500 евро - парична сума, наложена с осъждане за
извършеното деяние и 25 евро-сторени разходи по съдебното и
административно производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с Решение
за налагане на глоба № SG31-530-Covid19-552/21 от 07.07.2021г.,
постановено от Административна служба Р.-И. Г., влязло в законна сила на
28.07.2021г., да се изпратят на органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение!
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия
съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.
36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице!
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5