№ 13481
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110153667 по описа за 2021 година
В проведеното открито съдебно заседание на 12.05.2022г. ответникът поиска
прекратяване на производството по чл. 26 вр. чл. 17 ЗЗД за установяване относителна
симулативност на договора за покупко-продажба на процесния имот с доводи за липса
на правен интерес от него у ищеца, предвид че не е приел наследството на своя
наследодател под опис, което било абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска по чл. 30 ЗН. Ответникът поиска и ревизиране на
определението на съда, с което на ищеца е допуснато събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, тъй като счита, че попадат под забраната
на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК и не е налице изключението по чл. 165, ал. 2 ГПК.
Евентуално, в случай че не бъде ревизирано определението, моли като свидетел да
бъде призован и нотариус Михаил Воденичарски, изповядал сделката.
Ответниците също направиха доказателствени искания, а именно: за изискване
на пр. пр. № 42177/2021г., преобразувана по подсъднодст в СГПК под № 20130/2021г.,
както и поддържаха отново искането си за издаване на съдебно удостоверение, което да
им послужи пред НАП и НОИ за доходите на ответника.
Съдът намира всички направени искания за неоснователни по следните
съображения:
В т. 4 от ТР № 3/2013г. по тълк. дело № 3/2013г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник
или надарен, който не е призован към наследяване. Тоест, това е предпоставка,
свързана с основателността на един такъв иск, а не с неговата допустимост. Това е
разяснено и в последващата казуална практика на ВКС - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 101 ОТ
25.06.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 904/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 130 ОТ
24.03.2017 Г. ПО ГР. Д. № 878/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 126 ОТ
06.11.2015 Г. ПО ГР. Д. № 589/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др. Недопустимо е в
един съдебен процес, имащ друг предмет, съдът да разсъждава и да се произнася по
това дали един бъдещ иск на страна по делото би бил основателен, в резултат от което
да прави изводи дали предявеният за разглеждане пред този съд иск е допустим или не.
Правният интерес за ищеца възниква от самата възможност да предяви такъв иск,
който би бил допустим. Освен това, същият разполага и с възможността от иск по чл.
227 ЗЗД, което също обуславя правния му интерес да установи, че атакуваната в
1
настоящото производство сделка има симулативен характер и прикрива дарение.
С оглед изложеното, искането за прекратяване на производството по иска по чл.
26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 ЗЗД е неоснователно.
Неоснователно се явява и искането на ответника за ревизиране на определението
на съда, обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание
15.03.2022г., с което е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата,
посочени в т. 2.1 от молбата. В настоящия случай, предвид качеството на ищеца на
наследник на прехвърлителя, е приложимо именно изключението по чл. 165, ал. 2
ГПК.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за допускане разпит на
свидетел – нотариуса, при режим на призоваване, като по идентично искане съдът вече
се е произнесъл с определение в откритото съдебно заседание на 15.03.2022г. и е
изложил съображения защо счита същото за неоснователно, които не намира за
необходимо да преповтаря.
Искането на ищеца за изискване на прокурорската преписка също е
неоснователно. Проведеното на 12.05.2022г. открито съдебно заседание се явява второ
по ред, като първото бе на 15.03.2022г. Прокурорската преписка, която се иска, датира
от 2021г., като същата е образувана именно по инициатива на ищеца, както признава
същият. От това следва, че още към първото открито съдебно заседание ищецът е знаел
за нейното съществуване и е могъл да направи това искане тогава, но не го е сторил.
Ето защо, искането не попада в нито една от хипотезите по чл. 147 ГПК и се явява
преклудирано.
По другото направено искане от ищеца, съдът вече се е произнесъл в откритото
съдебно заседание от 15.03.2022г., като е изложил съображения защо същото не следва
да бъде уважавано, които не намира за необходимо нито да преповтаря, нито да
ревизира.
С оглед изложеното, всички направени от страните искания в проведеното на
12.05.2022г. открито съдебно заседание, за които съдът им указа, че ще се произнесе в
закрито заседание, следва да бъде оставени без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от страните искания в проведеното на
12.05.2022г. открито съдебно заседание, за които съдът им указа, че ще се произнесе в
закрито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2