№ 4042
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110104763 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „В. Е. В.“ ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. Г. Д. -изпълнителен директор на
дружеството, чрез М. В. Т., с личен № *** - адвокат от САК, преупълномощен от ***, с
БУЛСТАТ № ***, със съдебен адрес за съобщения и призовки: ***, е предявило във ВРС
искова молба против ответниците: Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. К. К. - Д., ЕГН
********** , с адрес: *** и К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Посочената в титулната част на исковата молба цена на иска е 2428.11 (две хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и единадесет ст.) лева, от които: 2110.60 (две хиляди сто
и десет лева и шестдесет ст.) лева -главница; 317.51 (триста и седемнадесет лева и петдесет
и една ст.) лева - лихва за забава, представляваща сбор от законните лихви за забава върху
всяка една от падежиралите главници по всяка отделна фактура, изчислена от датата на
падежа до дата 24.03.2023 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане на
задължението.Посочено е и правно основание на исковете - чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните обстоятелства:
Във връзка с възникнал между „В. Е. В.“ ЕАД, от една страна, и ответниците по
настоящия иск - от друга страна, правен спор, ищцовата страна моли съда да приеме за
разглеждане предявената искова молба и приложените към същата доказателства, както и да
допуснете направените доказателствени искания.
Твърди се , че отношенията между страните са възникнали както следва: „В. Е. В.“
ЕАД предоставяло топлинна енергия за топлоснабден имот и открита партида на К. К. К.,
1
ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на 09.11.2017г., в качеството му на
потребител по смисъла на чл. 153 ал. 1 ЗЕ за топлофициран обект с адрес: ***, за които били
издавани фактури в периода от 28.02.2020 г. до 01.02.2023 г. За горепосочения адрес : *** по
делото имало открита партида в регистрите на „В. Е. В.“ ЕАД под номер *** на името на
титуляра К. К. К..
Между дружеството - продавач на топлинна енергия, от една страна, и потребителя -
наследодател, от друга, възникнало валидно облигационно отношение, което се регулирало
от Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, както
и от Общите условия на „В. Е. В.“ ЕАД. Сградата, в която се намира процесният
топлофициран обект, била присъединена към топлопреносната мрежа през 1996 г. и до
настоящият момент не била спирана или прекъсвана доставката на топлинна енергия към
нея. Съгласно разпоредбите на чл. 40 ал.1 от горепосочената Наредба и чл. 150 ЗЕ,
снабдяването на потребителите с топлинна енергия се осъществявало след сключване на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, предложени от продавача на
топлинна енергия и одобрени от съответния регулаторен орган, създаден със закон (КЕВР).
Общите условия влизали в сила при спазване на процедурата по чл. 150 , ал. 2 ЗЕ - в
едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник. В срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия, потребителите, които не са съгласни с
тях, имали право да внесат заявление, в което да посочат различни условия. Предложените
от потребителите и приети от продавача на топлинна енергия различни условия се
отразявали в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно приложените като доказателство по делото и влезли в сила Общи условия
на договори за продажба на топлинна енергия на „Т. В.“ ЕАД, чийто правоприемник било
ищцовото дружество „В. Е. В.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. на
ДКЕВР и публикувани във в-к „Черно море“ на 13.12.2007 г., задължение на продавача на
топлинна енергия било да доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Потребителят (абонатът), от своя страна, бил длъжен да заплати
предоставяните услуги в установения между страните срок и размер. Цените на услугите се
определяли от продавача при спазване на изискванията на Закона за Енергетиката и
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
предвиждала също, че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща
арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
В настоящия случай, ищцовото дружество твърди, че е изпълнило задължението си за
предоставяне на топлинна енергия, но ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят ползваните услуги по издадените от ищцовата страна фактури.
Със смъртта на К. К. К., ЕГН **********, неговите наследници: Н. Д. К. (съпруга), Д.
К. К. - Д. (дъщеря) и К. К. К. (дъщеря) отговаряли за задълженията, в качеството йм на
собственици на топлофицираният недвижим имот, с оглед на обстоятелството, че
2
наследодателя йм починал на дата 09.11.2017 г., а претендираните от ищцовата страна
фактури били за периоди след тази дата. По силата на наследственото правоприемство: Н. Д.
К. (съпруга), Д. К. К. -Д. (дъщеря) и К. К. К. (дъщеря) , сочи ищцовата страна, че придобили
съответно както следва : Н. К. 4/6 идеална част от правото на собственост върху
топлофицирания имот (с оглед обстоятелството, че същата е съпруга на наследодателя и
имотът преди смъртта му бил в режим на СИО, която след смъртта му преминала в
обикновена съсобственост), а Д. К. К. - Д. и К. К. К. (дъщери) по 1/6 идеална част за всяка от
тях, като по този начин посочените лица следвало да отговарят в качеството си на
собственици, придобили собствеността върху посочения по-горе недвижим имот, бивайки
обвързани от Общите условия, уреждащи снабдяването на имота с топлинна енергия, по
силата на чл. 153 , ал. 1 ЗЕ, както и на чл. 64, ал. 1 от гореспоменатите Общи условия. В
посочената разпоредба за ищцовата страна ясно бил установен редът, по който се развиват
отношенията между дружеството-продавач на топлинна енергия и наследниците на починал
потребител, а именно - последните били длъжни да уведомят писмено топлофикационното
дружество в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата, с
приложено копие на удостоверение за наследници.
Към момента на предявяване на настоящия иск, при ищцовото дружество не било
постъпвало подобно заявление, поради което и следвало да се има предвид, че както през
процесния период, така и понастоящем, партидата за топлофицирания имот се водела на
името на починалото лице К. К. К.. На името на К. К. К. били и представените като
доказателства към исковата молба извлечения от сметка на партиден № ***, установяващи
дължими и неплатени суми за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги по
партиден № *** за имот находящ се на адрес : *** за периода февруари 2020 г. до месец
януари 2023 г., включително.
Ищцовото дружество е навело и следните твърдения, на които основава претенциите
си: /буква „Б“ от искова молба/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В.“ ЕАД, в сила
от 13.01.2008 г., купувачите на топлинна енергия я заплащали по еднокомпонентна цена,
като за установяване дължимостта на сумите топлофикационното дружество издавало
данъчни фактури. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията на „В. Е. В.“ ЕАД по
Общите условия, задължението за заплащане на използваните услуги не било изпълнявано.
Предвид горното, към датата на депозиране на исковата молба, ищцовото дружество твърди,
че има изискуемо и непогасено вземане към ответниците Н. Д. К. (съпруга), Д. К. К. - Д.
(дъщеря) и К. К. К. (дъщеря) по следните фактури, изброени в табличен вид в исковата
молба : фактура №, дата на издаване, падеж, стойност и законна лихва за забава до
24.03.2023г.
********** /28.02.2020г., 31.03.2020 г., 175.15 лева, 53.42 лева
**********/31.03.2020г., 30.04.2020г.,115.24 лева, 34.42 лева
**********/30.04.2020г.,31.05.2020г., 76.70 лева, 22.25 лева
3
**********/28.07.2020г.,31.08.2020г.,110.46 лева, 29.21 лева
**********/30.11.2020г.,31.12.2020г.,53.96 лева, 12.44 лева
**********/31.12.2020г.,31.01.2021 г.,324,65 лева, 72.05 лева
**********/29.01.2021 г.,28.02.2021 г.,23.94 лева, 5.12 лева
**********/26.02.2021 г.,31.03.2021г.,114.18 лева, 23.47 лева
**********/31.03.2021 г.,30.04.2021 г.,23.80 лева, 4.69 лева
**********/29.04.2021 г.,31.05.2021г.,24.94 лева, 4.70 лева
**********/30.11.2021 г.,31.12.2021 г.,17.74 лева, 2.29 лева
**********/31.12.2021 г.,31.01.2022г.,42.84 лева, 5.16 лева
**********/31.01.2022г.,28.02.2022г.,63.10 лева, 7.12 лева
**********/28.02.2022г.,31.03.2022г.,94.09 лева, 9.80 лева
**********/31.03.2022г.,30.04.2022г.,74.39 лева, 7.13 лева
**********/30.04.2022г.,31.05.2022г.,182.80 лева,15.95 лева
**********/01.12.2022г.,31.12.2022г.,39.80 лева, 1.07 лева
**********/03.01.2023г.,31.01.2023г.,317.90 лева, 5.40 лева
**********/01.02.2023г.,01.03.2023г.,234.92 лева, 1.82 лева
Общо: 2110.60 лева за главни задължения и общо 317.51 лева за лихви за забава.
Горепосочените задължения по издадените фактури според ищцовата страна станали
изискуеми, тъй като съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В.“ ЕАД, в сила от
13.01.2008 г., потребителят разполагал с 30-дневен срок от датата на фактуриране за
плащане на задълженията за предоставените услуги, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за
принудително изпълнение по реда на ГПК.
Претендираната от ищцовото дружество главница се формирала като сбор от всички
суми по гореописаните фактури.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В.“ ЕАД, в сила от 13.01.2008 г.,
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължал на топлофикационното дружество обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
дружеството. Това давало право на ищцовата страна да иска обезщетение за забава под
формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на
падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на предявяване на настоящата искова
молба, която лихва за този период възлизала на сума в общ размер на 317.51 лева.
Предвид горното, ищцовата страна е обосновала правения си интерес от предявяване
на настоящия осъдителен иск срещу наследниците на починалото лице, които отговарят за
задълженията в качеството си на собственици, придобили собствеността върху посочения
4
по-горе недвижим имот след смъртта на своя наследодател.
В изпълнение на нормата на чл.127, ал.4 ГПК ищцовата страна е посочила банкова
сметка по която ответниците могат да заплатят паричните вземания : банкова сметка на „В.
Е. В.“ ЕАД, с реквизити : IBAN: *** , BIC: *** Банка: „***“ АД.
При всичко изложено по - горе , ищцовата страна е формулира следните петитуми на
осъдителните искове, с които съгл. чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК сезира РС Варна:
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди Н. Д. К., ЕГН
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД СУМА в размер на 1407,07 лв., представляваща
4/6 от сумата 2110.60 лева, представляваща главница, формирана от задълженията за
потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за
топлофицирания имот за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г.,
включително, възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и
качеството на потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди Н. Д. К., ЕГН
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД СУМА в размер на 211,67 лева, представляваща
4/6 от сумата 317.51 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от
01.04.2020г. до 24.03.2023 г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания
имот за периода от февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в
резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по
смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
Да бъде постановено Решение, по силата но което съдът да осъди Н. Д. К., ЕГН
**********, да заплати на „В. Е. В.“ ЕАД законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди Д. К. К. - Д., ЕГН
********** да заплати на „В. Е. В.“ ЕАД СУМА в размер на 351,77лева, представляваща 1/6
от сумата 2110.60 лева, представляваща главница, формирана от задълженията за потребена
и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания
имот за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително,
възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на
потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
Да бъде постановено Решение, по силата но което съдът да осъди Д. К. К. - Д., ЕГН
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД СУМА в размер на 52,92 лева, представляваща 1/6
от сумата 317.51 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от
01.04.2020г. до 24.03.2023 г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания
имот за периода от февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в
резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по
5
смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди Д. К. К. - Д., ЕГН
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им
изплащане;
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди К. К. К., ЕГН :
********** да заплати на „В. Е. В." ЕАД СУМА в размер на 351,77 лева, представляваща
1/6 от сумата 2110.60 лева, представляваща главница, формирана от задълженията за
потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за
топлофицирания имот за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г.,
включително, възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и
качеството на потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди К. К. К., ЕГН :
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД СУМА в размер на 52,92 лева, представляваща 1/6
от сумата 317.51 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от
01.04,2020г. до 24.03.2023 г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и
незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания
имот за периода от февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в
резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по
смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество и
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди К. К. К., ЕГН :
**********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Ищцовата страна желае уважаване на исковете и присъждане на разноските по
делото. В случай на уважаване на предявените искове се желае ответниците да бъдат
осъдени да заплатят и всички разноски по настоящото производство, в това число
заплатените при подаване на исковата молба държавна такса в размер на 134.42 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 651.37 лева с ДДС. В хода на съдебното
производство сочи ищцовата страна, че ще бъде представен списък на разноските по чл. 80
ГПК, посочващ техния размер и основание и включващ и допълнителните разноски, в
случай на сторени такива в хода на производството.
В подкрепа на изложеното по-горе, в раздел трети от исковата молба ищцовата
страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.
В проведеното по делото второ открито съдебно заседание от 1.12.2023 г. и
ответниците по делото, представлявани от адвокат Р. А. са признали исковете.
Видно от протокол № 6122/01.12.2023 г. / л.152- 153/, обективиращ процесуалните
действия на страните и на съда, съдът е уважил направеното искане от ищцовата страна за
6
постановяване на Решение при условията на чл. 237 ГПК и е прекратил съдебното дирене.
В същото съдебно заседание адн.А. в качеството му на процесуален представител на
ответниците моли съда да се произнесе с Решение при признание , като съобрази
възражението направено от ответната страна за прекомерност на адвокатско възнаграждение
.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
В проведеното по делото откритото съдебно заседание от дата 01.12.2023 г., с оглед
становищата и исканията на страните, съдът е намерил, че са налице основанията, визирани
в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като ответниците са признали исковете .
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска, а съгласно алинея 3 –та съдът не
може да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а
именно тогава, когато : 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са
положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се
произнася с Решение , съобразно направеното признание .
Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да
конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки
изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска съдът уважава изцяло
предявените осъдителни искове , така както са заявени от ищцовата страна против всеки от
тримата ответника.
При произнасянето си по същество , независимо от признанието на иска, съдът
следва да приложи нормата на чл. 81 ГПК, която повелява във всеки акт , с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът да се произнесе и по искането за разноски.Искане за
присъждане на съдебно - деловодни разноски е обективирано и поддържано от ищеца , а
ответниците са релевирали възражение с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Видно от материалите по делото , ищцовата страна е сторила следните разноски:
Преди завеждане на исковата молба, на 30.03.2023 г. е платена държавна такса по сметка на
РС Варна в размер на 134.42 лв. бе /л.10 -ти от делоот / ; на 29.03.2023 г. в полза на ***
ищовата страна е платила по банков път сумата от 542.81 лв. без ДДС (651.37лв. с ДДС ) -
адвокатско възнаграждение по т.7.2. от Рамков договор за събиране на вземания от
15.08.2022 г. - исково производство (осъдителен иск ) срещу наследници на К. К. К., ЕГН
********** ,аналитичен номер 3197 /л.66 - 71 и л.114 / ; на 11.08.2023 г. ищцовата страна е
внесла по сметка на РС Варна сумата от 400 лв. депозит за вещи лица и сумата от 10 лв. за 2
7
броя съдебни удостоверения / л. 90 - 93/.
В списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л.112 -ти от делото ищцовото дружество
претендира възстановяване на вписаните общо 4 разхода, така както са установени и
доказани по размери и основания и вписани по-горе или общо сума от 1195.79 лв.
Съдът преди да определи отговорността за разноски на всеки от тримата ответника
дължи нарочно произнасяне по възражението на ответниците за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответниците с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК, съдът следва да остави
без уважение . Това е така, тъй като съгласно редакцията на чл. 7, ал.2 , т. 2 от Наредба № 1
/09.07.2004 г. (ДВ, бр. 88/2022 г. ) за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
адвокатско възнаграждение по предявен иск с цена до 1000 лв. е 400 лв., без ДДС. В случая,
ищцовото дружество претендира адвокатско възнаграждението като обща сума за
процесуално представителство по главните и акцесорни искове против тримата ответника ,
поради което и при минимум от 400 лв. без ДДС или 480 лв. с ДДС възнаграждението за
адвокатски хонорар би било прекомерно ако надхвърля сумата от 1440 лв. с ДДС .
При доказани реално сторени разноски от ищцовото дружество в общ размер на
1195.79 лв. , съдът определя отговорността за разноски за всеки от тримата ответника ,
съобразно наследствената квота от наследството на праводателя йм К. К. : 4/6 за Н. Д. К.,
ЕГН ********** и по 1/6 за Д. К. К. - Д., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН : ********** (
797,19 лв. за Н. К. и и по 199.29 лв. за Д.К. и за Кр.К. )
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***; ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството, следните парични вземания:
СУМА в размер на 1407,07 лв., представляваща 4/6 от сумата 2110.60 лева,
представляваща главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот (находящ се на
адрес : ***) за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително,
възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на
потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
СУМА в размер на 211,67 лв., представляваща 4/6 от сумата 317.51 лева,
представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.04.2020г. до 24.03.2023
г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот за периода от
февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в резултат от
придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по смисъла на ОУ
8
на топлоснабдителното дружество, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.79 и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. К. - Д., ЕГН **********, с адрес: ***; ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството, следните парични вземания:
СУМА в размер на 351,77 лв., представляваща 1/6 от сумата 2110.60 лева,
представляваща главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот(находящ се на
адрес : ***) за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително,
възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на
потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
СУМА в размер на 52,92 лв., представляваща 1/6 от сумата 317.51 лева,
представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.04.2020г. до 24.03.2023
г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот за периода от
февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в резултат от
придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по смисъла на ОУ
на топлоснабдителното дружество ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.79 и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството, следните парични вземания:
СУМА в размер на 351,77 лв., представляваща 1/6 от сумата 2110.60 лева,
представляваща главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот(находящ се на
адрес : ***) за периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително,
възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и качеството на
потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество;
СУМА в размер на 52,92 лв., представляваща 1/6 от сумата 317.51 лева,
представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.04,2020г. до 24.03.2023
г., върху главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот за периода от
февруари 2020 г. до месец януари 2023 г., включително, възникнали в резултат от
9
придобиването на собствеността върху имота и качеството на потребител по смисъла на ОУ
на топлоснабдителното дружество, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 18.04.2023 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.79 и чл. 86
ЗЗД.
Обявява , съгласно чл.127, ал.4 ГПК, че присъдените парични вземания могат да
бъдат заплатени от ответниците по посочения от ищцовата страна начин - по банков, по
следната банкова сметка на „В. Е. В.“ ЕАД, с реквизити : IBAN: *** , BIC: *** Банка: „***“
АД.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***; ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството СУМАТА от общо 797.19 лв.
(седемстотин деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) представляваща сторените
от ищеца пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. К. - Д., ЕГН **********, с адрес: ***; ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството СУМАТА от общо 199.29 лв.(сто
деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки ) представляваща сторените от ищеца
пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. Е. В.“
ЕАД, със седалище в град Варна и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от
Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството СУМАТА от общо 199.29 лв.(сто
деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки )- представляваща сторените от ищеца
пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване
на преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд Варна /чрез РС Варна /.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11