Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
06.07.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV А въззивен състав в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 12131 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Г.Ш.
и Л.Д.Л. срещу решението на СРС, 28 ми състав от 24.04.2015г. по гр.д.№ 22919/2012г.,
с което е отхвърлен искът им срещу Б.Д. ЕАД за заличаване на ипотека върху
недвижим имот, индивидуализиран в диспозитива на решението, и са присъдени
разноски.
Въззивниците
обжалват решението с доводи за неправилност. Твърдят, че са доказали изпълнение
на условията, които банката им е поставила, за да заличи ипотеката върху
купения от тях от ипотекарния длъжник имот, поради което искът им за
заличаването й е основателен. С този довод искат отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен.
Въззиваемият Б.Д. ЕАД оспорва жалбата.
Софийски градски съд, в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и
недопустимо. Съображенията на въззивния съд, формирани при служебна проверка,
са следните:
Основанията за заличаване на
ипотеката, за разлика от основанията за погасяването й, са строго формални – съгласие на кредитора в
нотариално заверена форма или съдебно решение (така чл. 179, ал.1 ЗЗД). Когато
се иска заличаване на ипотеката, защото кредиторът не я е заличил, защитата на
заинтересованата страна е чрез предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуване на ипотечното право ( било защото е нищожно, не е възникнало или
е погасено). Не съществува право на иск за заличаване на ипотеката. Съществува
право на иск за установяване несъществуването на ипотечното право, а
заличаването на ипотеката е последица на съдебното решение, с което този иск е
уважен. Тогава, при представяне на
препис от влязлото в сила решение, ипотеката се заличава, съгласно разпоредбата
на чл. 179, ал.2 ЗЗД.
Искът за установяване на
несъществуването на ипотечното право е оценяем. Макар и да се родее с вещните
права, ипотеката, като реално обезпечение, е зависима от обезпеченото вземане.
За определяне на цената на исковете за установяване нищожност, унищожаемост,
погасяване на ипотеката от значение е именно размерът на обезпеченото с нея
вземане. По тази причина, в отменителното определение на СГС, ТО, VІ 2 състав
от 10.01.2013г. по ч.гр. д.№ 15124/ 2012г. изрично е указано на районния съд,
че исковата молба е нередовна и следва да бъде посочена цената на иска, за да
се определи и родовата му подсъдност. Първоинстанционният съд е дал такива
указания с разпореждане от 31.01.2013г. Същите не са изпълнени и с разпореждане
от 08.03.2013г. исковата молба е върната. Това разпореждане е отменено от
състав на СГС с определение от 04.04.2013г. по ч.гр.д.№ 4579/2013г., в което
отново е прието, че искът е оценяем и цената му следва да бъде определена по
реда на чл. 69 ГПК, но в явно противоречие с данните по делото е счетено, че
първоинстанционният съд не е дал на ищците указания да посочат цената на иска (
такива са дадени с разпореждането от 31.01.2013г. и именно поради тяхното
неизпълнение е постановено разпореждането от 08.03.2013г., което съставът на
СГС е отменил). След отмяната на разпореждането от 08.03.2013г. първоинстанционният съд не е давал указания
за посочване на цената на предявения иск и го е разгледал като такъв за
заличаване на ипотека, а не като отрицателен установителен за липса на ипотечно
право.
Настоящата инстанция е оставила
исковата молба без движение с указания за посочване на размера на задължението,
чието погасяване обуславя заличаване на
ипотеката.
С
молба от 29.02.2016г. ищците са заявили, че цената на погасеното
ипотечно право е 26 000 евро. Следователно предявеният иск е отрицателен
установителен за несъществуване на ипотечно право на стойност 26 000 евро
или цената на иска е над 25 000 лева. На основание чл. 104 т.4 ГПК
предявеният иск е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, а в случая –
СГС.
Неправилната правна квалификация на
иска, дадена от първоинстанционния съд, е довела до разглеждане на родово
неподсъден нему спор. Постановеното по него решение е недопустимо и на основание чл. 270, ал.3, изр.2-ро ГПК следва да бъде
обезсилено, а делото изпратено по компетентност на СГС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на
СРС, 28 ми състав от 24.04.2015г. по гр.д.№ 22919/2012г. и ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по компетентност.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: