РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Белоградчик, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200185 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община – Димово, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Д., ул. „Г. Д.” № ..., представлявана от
С. С. – Кмет, против Наказателно постановление № НЯСС – 54/ 17.05.2023 г.
на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) - гр. София, с което на осн. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ),
на Община – Димово, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500
лв., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия
закон.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено. В
жалбата се инвокират доводи, че дадените на жалбоподателя предписания от
страна на контролните органи, са изпълнени. Твърди се, че не е
конкретизирано в Констативния протокол „къде и колко са били израслите
храсти“. Навеждат се доводи, че Наказателното постановление е издадено на
основание АУАН № 03 – 023 от 05.12.2022 г., срещу който жалбоподателя е
депозирал възражения в законния срок, по които наказващия орган не се е
1
произнесъл, което съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди се,
че в атакуваното Наказателно постановление е посочено, че Възраженията са
с вх. № 85 – 02 – 173 от 01.03.2022 г. и няма как жалбоподателя да е възразил
на посочената дата срещу АУАН, който все още не е бил съставен. Поради
това се моли, съда да отмени Наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от адв. Р. Д. от
АК – Видин. Същата поддържа жалбата и моли съда да отмени Наказателното
постановление, предвид доводите, изложени в хода по същество на делото.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е
допуснат и разпитан св. И. Е. Т.– „служител по сигурността на
информацията“ в Община – Димово, който е присъствал на проверката.
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание. В
представено Писмено становище, молят съда да потвърди издаденото
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно, поради това,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
поради това, че е доказано осъществено административно нарушение от
наказаното юридическо лице.
По делото е допусната и разпитана свидетелката на въззиваемата страна
– И. А. С. – „старши инспектор” в Регионален отдел „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях” Северозападна България, гр. Враца –
актосъставител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в
законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелката И. С. – старши инспектор в Регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” Северозападна
България, гр. Враца – актосъставител, се установи следната фактическа
обстановка: На 19.10.2022 г. контролните органи извършили проверка на
язовир „Върбовчец“, собственост на Община Димово, с цел да бъде
проверено изпълнени ли са Предписания дадени с Протокол № 4 от
14.06.2022 г. на Комисия, назначена от Областния управител на Област –
2
Видин. С Констативният протокол, на жалбоподателя Община – Димово били
дадени предписания – да се почисти водният и въздушнитя откос на
язовирната стена от самозалесилата се храстовидна и дървесна растителност,
като срока на изпълнение е бил 31.08.2022 г. На проверката извършена на
19.10.2023 г., присъствал и представител на Община – Димово – св. И. Е. Т. –
„Служител по сигурността на информацията“ в Община – Димово.
Свидетелката С. заяви, че в хода на проверката установили, че предписанието
дадено в горния смисъл, не било изпълнено. В показанията си свидетелката
твърди, че предписанията не са изпълнявани изобщо, тъй като е невъзможно
за 3 месеца на мястото да израснат храсти и дървета, в случай, че
растителността е била почистена до 31.08.2022 г.
Св. И. С. съставила на жалбоподателя – Община – Димово, АУАН № 03
– 023 от 05.12.2022 г., връчен на Кмета на Община – Димово на 21.02.2023 г.,
чрез органите на РУ – Белоградчик.
От своя страна, свидетелят на жалбоподателя – св. И. Е. Т. заяви, че е
присъствал на проверката, извършена на 19.10.2022 г. и действително на
мястото е имало растителност, но същата отново е пораснала след като
почистена от тяхна страна, в резултат на пролетните дъждове. Заяви, че не
знае точно кога е почистена, тъй като това задължение не е в неговия ресор.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № НЯСС – 54/ 17.05.2023 г. на Председателя на Държавна
агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) - гр. София, с което
на жалбоподателя Община – Димово е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв.
От правна страна съдът намира следното :
С Протокол № 4/ 14.06.2022 г. на жалбоподателя Община – Димово, от
страна на контролните органи е дадено задължително предписание – т. 2,
пункт 3 – да почистят водния и въздушния откос на язовирната стена на
Язовир „Върбовчец“, общ. Димово, обл. Видин, от самозалесилата се
дървесна и храстовидна растителност. Срокът за изпълнение на
предписанието е бил 31.08.2022 г., а отговорник за изпълнението му –
собственикът на язовира.
Видно от материалите по административнонаказателната преписка,
предписанието дадено с Констативен протокол № 4/ 14.06.2022 г., е
3
достигнало до своя адресат – Писмо изх. № 2803 – 5286 от 29.07.2022 г.,
получено в Община – Димово на 02.08.2022 г. и регистрирано с вх. № УТ – 06
– 00 – 8 от същата дата.
При извършена последваща проверка на 19.10.2022 г., за което е
съставен Констативен протокол № 03 – 03 – 28 от 21.10.2022 г., контролните
органи установили, че даденото в горния смисъл предписание не е изпълнено
– т. III – Неизпълнени: да се почистят водния и въздушния откос на
язовирната стена от самозалесилата се дървесна и храстовидна растителност.
Съдът, при анализа на събрания по делото доказателствен материал –
писмен и устен, приема, че е налице извършено административно нарушение,
реализирано чрез бездействие от страна на нарушителя.
На първо място, съдът приема, че именно жалбоподателя – Община –
Димово е наказателноотговорното юридическо лице като собственик на
язовирното съоръжение. Видно от представения по
административнонаказателната преписка Акт за публична общинска
собственост № 6, съставен на 10.05.2006 и вписан в Службата по вписванията
при РС – Белоградчик, както и от скица на имота, язовир „Върбовчец“ е
публична общинска собственост на Община – Димово. Поради това и
съгласно дадените предписания, именно Община – Димово отговаря за
стопанисването и поддръжката му.
Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите,
Комисиите, назначени от областните управители, които във връзка със
заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа,
в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение.
В случая, такова задължително предписание е било дадено на
собственика на язовира по силата на Протокол № 4/ 14.06.2022 г., което не е
било изпълнено от задълженото лице в указания срок – 31.08.2022 г.
Неизпълнението на дадено предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ,
представлява административно нарушение, инкриминирано като такова в чл.
4
190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
Доколко са били налице основанията за издаване на предписанието, би
имало значение в случай, че наказаното лице е обжалвало даденото
предписание, като ПАМ. Предписанието подлежи на самостоятелно
обжалване, по реда на АПК. В случай, че жалбоподателят не е бил съгласен с
даденото от контролните органи предписание, е разполагал със законовата
възможност да оспори същото по реда на АПК. Доказателства, така даденото
предписание да е обжалвано – няма, поради което същото подлежи на
изпълнение. Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална
възможност да извършва преценка до колко законосъобразно е даденото
предписание, тъй като наказаното лице е разполагал с друг специален ред, по
който да го атакува. За настоящият процес от значение е само констатацията,
че има дадено предписание от контролен орган, което е задължително и
същото не е изпълнено.
Поради това, само с факта на неизпълнение на дадените предписания,
жалбоподателя реализира административно нарушение по чл. 200, ал.1, т. 39
ЗВ. Разпоредбата на цитирания законов текст, урежда едно дължимо
поведение, при неизпълнението на което се нарушават законови разпоредби и
само с горната констатация се доказва осъществен състав на административно
нарушение. Нарушението е извършено от ЮЛ, чиято отговорност е
безвиновна и обективна. Поради това, не следва да се установява
субективната страна на деянието или виновно поведение на нарушителя.
Освен това, нарушението е формално. Поведението на нарушителя, изразено
в негово бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението за което е
наказан.
Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна страна.
Показанията на свидетелката С. са източник на доказателствена сила, че при
извършената проверка на 19.10.2022 г. е установено наличието на дървесна и
храстовидна растителност, която не е била почистена от жалбоподателя.
Съдът няма причина да не кредитира показанията й, тъй като същите не са
пристрастни и заинтересовани. Св. С. е участвала в състава на Комисията
извършила проверката на 14.06.2022 г. и дала предписанието на
жалбоподателя, както е присъствала и на проверката на 19.10.2022 г., при
която е констатирано неизпълнението на дадените предписания.
5
Възприятията й са лични и непосредствени. Същата заяви, че установената
растителност по водния и въздушния откос на язовира е била от храсти и
дървета, които няма как да израснат за период от 3 месеца – от момента на
дадените предписания – 14.06.2022 г. до последвалата проверка 19.10.2022 г.,
още повече – срока за изпълнение на предписанията е бил до края на месец
август, което още повече скъсява времето за което може да се самозалеси
мястото. Поради това, при постановяване на настоящия съдебен акт, съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелката на въззиваемата страна.
От друга страна – показанията на свидетеля на жалбоподателя – св.
Иван Еленков Табаков не установиха обстоятелства, които да променят
изхода на делото. Същият заяви, че е присъствал на проверката на 19.10.2022
г. и пресъздаде възприятията си, че на мястото действително е имало храсти и
дървета, но изрази предположение, че растителността през пролетта израства
за един месец, поради дъждовете. Заяви, че незнае кога е извършено
почистването на растителността около язовира, тъй като това не е в неговите
задължения.
Тези показания, сами по себе си, съдът приема за недостатъчни за да
докажат защитната теза на жалбоподателя. Свидетелят Т. не е присъствал на
почистването на мястото, не знае кога е извършено това и сподели пред съда
свои предположения, но не и лични впечатления.
Представеното писмено доказателство от страна на жалбоподателя –
Фактура № ********** от 14.04.2022 г. за закупен продукт Наса 360
/глифозат/, също не е достатъчно да докаже, че въпросния хербицид е
използван именно за почистване на растителността на язовир „Върбовчец“.
Поради това, съдът приема, че ангажираните от жалбоподателя доказателства
са косвени и недостатъчни да докажат основателността на жалбата.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и
атакуваното Нак. постановление съдържат всички задължителни реквизити,
визирани в ЗАНН. Съдът приема, че както в акта, така и в НП, нарушението е
описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
6
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение
на процесуално правни норми.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от лица,
притежаваща необходимата материална компетентност.
Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал
нарушените законови разпоредби. Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна квалификация
на деянието. АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена
фактическа обстановка.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по връчване на АУАН и
Наказателното постановление.
Досежно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя,
че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу съставения АУАН,
съдът намира следното :
В издаденото Наказателно постановление, наказващия орган е изложил
мотиви, че възражението подадено по реда на чл. 44 ЗАНН от страна на
жалбоподателя, е неоснователно и е приел, че наказаното ЮЛ е извършило
административно нарушение поради неизпълнение на даденото предписание.
Действително, при описание на датата на входящия номер на възражението, е
допусната грешка, като е посочена дата 01.09.2022 г., вместо 01.03.2022 г.,
когато на практика е входено възражение вх. № 85 – 02 – 173. Горното обаче
съдът не възприема като процесуален пропуск, още по – малко съществен
такъв, който да нарушава правото на защита на наказаното лице и да
ограничава възможността му да узнае в какво нарушение е обвинен, че е
извършил. Погрешното посочване на датата на регистриране на възражението
по чл. 44 ЗАНН не ограничава по никакъв начин правата на жалбоподателя,
поради което съдът не го възприема като самостоятелно основание за отмяна
на крайния акт и приема, че това не води до порочност на производството.
Възраженията са разгледани от наказващия орган и са възприети като
неоснователни, за което са изложени мотиви в издаденото НП.
Съдът приема, че правилно е определена нарушената законова
разпоредба – чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
За неизпълнение на задължението по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е приложима
7
санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ, на което основание е
ангажирана административнонаказателна отговорност от жалбоподателя.
Поради това, правилно е определена и административнонаказателната
разпоредба.
При проверката за законосъобразност на размера на наложената
имуществена санкция, съдът намира, че същия е законосъобразен.
Предвидената имуществена санкция за процесното административно
нарушение е от 1 000 лв. до 20 000 лв. На жалбоподателя е наложена такава в
размер на 1 500 лв., като в Наказателното постановление, наказващия орган е
изложил мотиви защо е определил размера й над законоустановения
минимум – тъй като жалбоподателя вече е бил наказван за същото нарушение
с Наказателно постановление № НЯСС – 110 от 19.05.2022 г., влязло в
законна сила на 19.04.2023 г. Цитираното НП е представено по
административнонаказателната преписка, от което е видно, че действително
на жалбоподателя вече е налагано наказание за нарушение на същите
законови текстове. Правилно наказващия орган е отчел това, като отегчаващо
отговорността на жалбоподателя обстоятелство и е определил размера на
наложеното наказание малко над законоустановения минимум. При тези
съображения, съдът намира, че и размера на наказанието е законосъобразен.
При тези мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
В представеното по делото Писмено становище от въззиваемата страна
се претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Предвид изхода на делото – съдът
потвърждава Наказателното постановление, то в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт, осъществил
процесуално представителство по делото. Съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
8
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Поради това, съдът присъжда в полза на въззиваемата
страна направените разноски за процесуален представител – юрисконсулт в
законоустановения диапазон, а именно в размер на 100.00 лв. – съгласно чл.
63д, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС – 54/
17.05.2023 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) - гр. София, с което на Община – Димово, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Д., ул. „Г. Д.” № ...,
представлявана от С. С. – Кмет, на осн. 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите
(ЗВ), на Община – Димово, е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във
вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон.
ОСЪЖДА Община – Димово, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Димово, ул. „Георги Димитров” № 137, представлявана
от С. С. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция по метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) - гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № ..., направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
(сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9