Р Е Ш Е Н И Е № 107
08.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 30.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10554 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 вр. с чл. 439, ал.1 ГПК.
Ищец Е.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ***иска да се признае за установено, че не дължи в полза на ответник Първа Инвестиционна Банка АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр. София, ул. „Драган Цанков" № 37, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), съставляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта, сключен на *** сумата 1 286,43 лв, съставляваща просрочена лихва, дължима за периода от 19.06.2008 г. до 13.01.2009 г., както и сумата 591,45 лв. разноски по делото, както и че не дължи всякакви други произтичащите от главното вземане допълнителни вземания представляващи - обезщетение, лихви, разноски, възнаграждения и такси поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист от 23.01.2009г. от Районен съд-Пловдив на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 418/2009г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІV граждански състав, в полза на ответника в настоящето производство - „Първа инвестиционна банка“ АД. Като видно от изпълнителния лист ищцата била осъдена да заплати сумата от 10 000 лева – съставляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта, сключен на 24.08.2007г., сумата от 1286,43 лева, съставляваща просрочена лихва, дължима за периода от 19.06.2008г. до 13.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 591,45 лева разноски по делото.
Твърди се, че с молба адресирана до ***, с вх. № ***. ответника „Първа инвестиционна банка“ АД е образувал изпълнително дело № *** по описа на *** ***, район на действие- Окръжен съд- Пловдив за събиране на сумите, присъдени в изпълнителния лист. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извърши всички действия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, да определи изпълнителен способ, както и да изпрати на ищеца покана за доброволно изпълнение.
Твърди се, че с разпореждане от 11.02.2009г. на *** *** същия разпорежда действия за проучване на имуществото на ищеца Е.Б.К., като след получаване на справките с разпореждане от 17.06.2009г. *** *** налага запор над: трудово възнаграждение на Е.Б.К., получавано от „КАЛА ЕНДЖИ 2008“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Опълченска“ № 1;Лек автомобил „***“, с рег. ***, цвят- ** като налага запор и насрочва опис за 28.07.2009г. от 10.00 часа ; Движимите вещи на Е.Б.К., находящи се в жилището му, като насрочва опис за 28.07.2009г. о 10.00ч.
Твърди се, че *** *** е разпоредил да се изпрати запорно съобщение до ОД „Полиция“, сектор „Пътна Полиция“- КАТ- гр. Пловдив, както и да се изпрати ПДИ до ищцата с уведомление за наложените запори, както и да се уведоми взискателя за дължимата такса за опис съгл. т. 20 от ТТРЗЧСИ. Посочва се, че с разпореждане от 02.03.2011г. е насрочен нов опис за 14.04.2011г. от 12.00 часа на МПС, собственост на Е.Б.К., а именно : лек автомобил „***“, с рег. ***, цвят- *** както и опис за 14.04.2011г. от 12.00 часа на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището й. Ищцата сочи, че на 07.03.2011г. с молба, с вх. № **, взискателят е поискал запор на трудово й възнаграждение съгласно приложена извадка от НОИ. В резултата на това е наложен запор на трудовото възнаграждение, което К. е получавала от „БЛАМАГ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Атанас Кременаров“ № 15 и е изпратено съответно запорно съобщение до работодателя с изх. **. по описа на *** с рег. № **. Съгласно съобщение до ищеца с изх. № ***. *** *** вдигнал наложения запор върху лек автомобил „***“, с рег. ***, цвят- **, собственост на длъжника.
Ищцата счита, че след последното изпълнително действие за събиране на вземането, а именно искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от работодателя БЛАМАГ ЕООД (07.03.2011 г.), по изпълнителното дело са извършвани само справки за имуществото на длъжника и са изпращани писма за съдействие от съдебния изпълнител до съответните институции. Извършвано е и разпределение на постъпили по делото суми като се посочва, че едва с молба вх. № *** взискателят е поискал от *** *** да проучи имущественото състояние на длъжника и в случай, че установи такова да наложи запор на банкова сметка, ***, вземане, движимо или недвижимо имущество, както и да насрочи опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
Излага се, че с постановление № ***., съдебният изпълнител прекратява изпълнително дело № ***, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че с протокол от *** оригиналът на изпълнителен лист от 23.01.2009 г., издаден въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е предаден на взискателя.
Твърди се, че със същия изпълнителен лист, ответникът образува ново изпълнително дело № *** по описа на *** *** срещу същия длъжник. което дело е образувано след като е настъпила перемция по предходното изпълнително дело № *** и след като вземането, обективирано в изпълнителен лист от 23.01.2009г. се е погасило по давност. Като към настоящия момент има новообразувано изпълнително дело № **** е активно и има предприети принудителни действия спрямо Е.Б.К..
Предвид на гореизложеното се иска уважването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от банката – ответник, с „Първа инвестиционна банка“ АД, в който се излагат подробни съображения като се счита, че предявения иск е недоказан и неоснователен и се оспорват изцяло. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск
Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Установено е по делото, че със заповед за изпълнение № 246/19.01.2009г. по чл. 417 ГПК ответника се е снабдил с ИЛ от 23.01.2009г. по ч.гр.д. № 418/2009г. на РС – Пловдив за сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), съставляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта, сключен на *** сумата 1 286,43 лв, съставляваща просрочена лихва, дължима за периода от 19.06.2008 г. до 13.01.2009 г., както и сумата 591,45 лв. разноски по делото. Било образувано изп.дело № ***по описа на *** с рег.№ *** и район на действие ПОС.
Молбата за образуване на изпълнителното производство била подадена на 11.02.2009г, с разпореждане от 11.02.2009г. е образувано изпълнително дело, а с постановление от 19.10.2018г. *** е прекратил изп.дело поради изтекъл двугодишен срок от последното изпълнително действие поискано от взискателя, което в случая е било от дата 13.04.2011г. и представлява запор на трудовото възнаграждение на ищцата получавано от работодателя „Бламаг“ ООД.
Следователно,
като се вземат предвид задължителните указания на т.р. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, нито образуването на изпъллнителното дело, нито ПДИ, нито имуществените
справки прекъсват започналата да тече давност след издаването на ИЛ. Такова
прекъсване според ВКС настъпва с предприемането на съответния изпълнителен
способ – какъвто в случая е изпълнението върху вземанията на ищеца по трудово
правоотношение с налагането на запор. Съгласно приетото от ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно, давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение,
поради което и за период 13.04.2011г. до 19.10.2018г.. не се установява такова
действие. Нещо повече в този период ответника дори не е посочвал изпълнителни
способи, а е получавал частично удовлетворяване на притезанието си чрез
извършени от *** разпределения на постъпилите суми като дори да се приеме, че
се посочват изпълнителни способи реално с даденото от ВКС разрешение се указва
на съдилищата да спазват буквата на закона, която изисква предприемане на
действия по принудително изпълнение, а не посочване на такива действия.
Следва да се посочи и че с постановление от
19.10.2018г. *** е констатирал, че повече от две години не са извършвани
изпълнителни действия, при което считано от 13.04.2011г. давност тече и
погасява главницата към 13.04.2016г. като дори да се приеме, че давността
започва да тече от последното плащане – 06.06.2012г. към 06.06.2017г. давността
е вече изтекла. Като след 06.06.2012г. по делото не са постъпвали нито суми за
удовлетворение на ответника, нито пък последния е посочвал изпълнителни
способи, нито *** пък служебно е предприемал такива.
Не се споделят възраженията на ответника
относно неприложимостта на т.р. № /2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изложеното
касае действието на нормативните актове занапред, респ. след дата на
обявяването на тълкувателно решение 26.06.2015г. същото е задължително за
съдилищата по приложението институа на погасителната давност уреден в чл. 110 и
сл. ЗЗД независимо от заварените случай – какъвто е настоящия. Ето и защо
настоящата инстанция намира за приложимо това тълкувателно решение, а не ППВС №
3/18.11.1980г. което е изрично обявено за загубило действие.
Предвид на гореизложеното предявения
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на
сумата от 1 355 лева съгласно представения списък на л. 298 от делото.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Е.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ***НЕ ДЪЛЖИ в полза на „Първа Инвестиционна Банка АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр. София, ул. „Драган Цанков" № 37, представлявана от Н.Н. и С.П. сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), съставляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта, сключен на *** сумата 1 286,43 лв, съставляваща просрочена лихва, дължима за периода от 19.06.2008 г. до 13.01.2009 г., както и сумата 591,45 лв. разноски по ч.гр.д. № 418/2009г. на РС – Пловдив за които е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2009г., както и всякакви други произтичащите от главното вземане допълнителни вземания представляващи - обезщетение, лихви, разноски, възнаграждения и такси поради погасяването им по давност;
ОСЪЖДА Първа Инвестиционна Банка АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление, гр. София, ул. „Драган Цанков" № 37, представлявана от Н.Н. и С.П. да заплати в полза на Е.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ***сумата от 1 355 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.