Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря ЕмИ. Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 6786 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).

С решение от 10.04.2013 г., постановено по гр. д. № 14178/2003 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав са отхвърлени предявените от С.В.Т. и В.В.М. срещу Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н.срещу М.П.М.; Т.И.Г.; Т.Ф.Т.; С.Н.И.– М.; Т.К.Т., Е.Г.Г.; Н.С.Т.; С.А.Т.; А. А. Т.; М.Й.Ф., Д.И.Ф.; В.Р.С., К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д. искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на договор за покупко-продажба, сключена с нот.акт № 83 от 1961г. и нот.акт 124 от 1983г. и договор за дарение от 19.12.1983 г. по Нот.акт № 124, том XXXIII, дело № 5328/1983г. на нотариус при СРС, на 500.00 кв.м. от имот с пл. 2229, кв.19, по плана на в.з. Банкя от 1961г., идентичен с имот с кад.№ 1766 от кад. лист А-2-9-Г, кв.19, в.з. Банкя, м. Търнов рид, район Банкя, град София, идентичен с имот с кад. № 1865, кв.19, в.з. Банкя, по плана на град Банкя от 1998г за местността Търнов рид, от който са образувани парцел XXVI-1865; XXIV-2230; XXXІ-2230,1856; XXIII-2230,1865 и III-1544,1865, идентичен с имот с идентификационен номер 02659.2191.1766, с граници: 02659.2191.1294, 02659.2191.705, 02659.2191.2053, 02659.2191.1544, 02659.2191.126 и 02659.2191.2230. С решението са осъдени С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на М.Й.Ф. и Д.И.Ф. сумата от 400,00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на В.Р.С. и К.Н.С., сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С решението са осъдени С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на Н.А.Д. и Г.И.Д. сумата от 400,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на М.Й.Ф., Д.И.Ф., В.Р.С., К.Н.С., Н.А.Д. и Г.И.Д. разноски в размер на сумата от 100,00 лева платени като депозит за СТЕ. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на ответника Т.Ф.Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. А.И. в размер на 100,00 лева. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на да заплатят солидарно на ответника Н. С.Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева. Също така са осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно да заплатят солидарно на ответниците С.А.Т. и А. А. Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева.

С решение от 10.04.2013 г., постановено по гр. д. № 14178/2003 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав е оставена без уважение молбата на В.М. и С.Т. от 17.06.2013 г., с която се иска допълване на решението, допускане на поправка на явна фактическа грешка, както и изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от В.В.М. и С.В.Т., като са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност, неоснователност на решението, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че била предявена искова молба по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 от ГПК /отм./, а съдът се бил произнесъл само по иска по чл. 180 от ЗС. По делото било доказано, че ищците били доказали факта на принадлежност на правото на собственост върху процесния имот в тяхна полза, като същото било възникнало на различно основание - в полза на В.М. и П.М.на основание наследствено правоприемство, а на в полза на С.Т. е възникнало по силата на дарение. По делото било доказано, че П.В. не бил собственик на процесния имот и не го бил внасял в ТКЗС, както и че възстановеният му с решение 709/1993 на ПК – Банкя имот не бил идентичен с внесения от него имот в ТКЗС, който бил описан в емлячния регистър и заявлението –декларация, подадена от него при влизането му в ТКЗС през 1959г. Решение № 709/1993 на ПК – Банкя било незаконосъобразно, поради което не било възстановено правото на собственост, като извършените сделки с имота от страна на ответниците не можели да им се противопоставят. Посочва се, че след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банкя, процесният имот бил нанесен с идентификатор № 02659.2191.1766 и за собственици били посочени ищците, но не и ответниците. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивниците поддържат жалбите и претендират за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна Е.Г.Г., чрез особения представител адв. П.Л., е подала възражение, с което счита въззивната жалба за неоснователна. Посочва се, че правилно съдът е установил, че ищците не са собственици на процесния имот. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, поради което не било наличие придобивно основание годно да направи ищците собственици на процесния имот. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна, моли съда да остави без уважение въззивната жалба, претендират разноски, за което представят списък.

Въззиваемите страни Н.С.Т., С.А.Т. и А. А. Т., че адв. Д. В., са подали възражение, с което считат въззивната жалба за неоснователна. Посочва се, че неправилно се твърдяло, че съдът не се бил произнесъл по исковете по чл. 97 от ГПК /отм./, доколкото производството по тях било прекратено с влязло в сила определение. Посочва се, че ищците основават правото си на собственост на попупко-продажба, извършена с нотариален акт № 83/1961 г. отН. М., която сделка била нищожна като извършена в противоречие с действащата към този момент разпоредба на чл. 11 от ПУ на ТКЗС /отм./, поради което наследодателката на ищците е нямало как да придобие правото на собственост върху процесния имот. Посочва се, че ищците не са доказали идентичност между претендираните от тях 500 кв. м. и част от имота на въззивниците, като по делото не били ангажирани доказателства в тази насока. В случая била приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която земята подлежала на възстановяване на бившия ѝ собственик или наследниците му, макар да е била предмет на правомерна сделка, щом не била застроена със законен строеж, поради което съдът правилно бил приел, че по силата на посочената разпоредба се отменял вещно прехвърлителния ефект на сделките с разпореждане със земеделски земи и ищците не можели да се легитимират като собственици. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна моли съда да остави без уважение въззивната жалба и претендира разноски, за което представят списък.

Срещу допълнителното решението е подадена въззивна жалба от В.В.М. и С.В.Т., с което е оставена без уважение молбата на В.М. и С.Т. от 17.06.2013 г., като са изложени твърдения за за незаконосъобразност, неправилност, неоснователност на решението, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че нямало изменение на иска, като съдът неправилно бил приел, че исковете срещу областния управител и СО район Банкя били прекратени като неправилно предявени, а следвало да се приеме, че били прекратени като признати. Неправилно съдът бил приел, че искът по отношение на В.В.и П.С.били прекратени.

Въззиваемите страни Н.С.Т., С.А.Т. и А. А. Т., че адв. Д. В. са подала възражение, с което считат въззивната жалба срещу допълнителното решение за неоснователна. Посочва се, че по делото нямало предявени искове, по които съдът да не се е произнесъл. Неоснователни били твърденията, че съдът не се бил произнесъл по отрицателни установителни искове срещи ответници № 3,4,5,6,7 и 8, тъй като такива не били предявявани, още повече, че този иск бил субсидиарен на иска по чл. 108 от ЗС. Нямало основание съдът да се произнася и по отношение на иска срещу областния управител, доколкото производството в тази му част било прекратено. Неоснователни били доводите по отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд срещу основното решение, е подадена в срока по чл. 197 ГПК /отм./ и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С решение № 8315 от 03.12.2015 г. постановено по в. гр. д. № 4664/2015 г. по описа на СГС, III Б състав е обезсилено решение от 10.04.2013г., постановено по гр.д.№ 14178/03г. на СРС, 39 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на В.В.М. и С.В.Т. срещу М.П.М.; Т.И.Г.; Т.Ф.Т.; С.Н.И.– М.; Т.К.Т. и Е.Г.Г., които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са съсобственици /заедно с първоначалните ищци/ по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83, том XXII, нотар.дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотар.дело № 5328 19.12.1983 г на нотариус при СРС за дарение; на 500 кв.м от имот пл.№ 2229 кв.19 по плана на в.з. Банкя от 1961 г; идентичен с имот кад.№ 1766 от к.л.А-2-9-Г; идентичен с имот кад.№ 1865 кв.19 в.з.Банкя по плана от 1998 г - от който са образувани парцел XXVI-1865, XXIV-2230, XXXI-2230,1856, XXIII-2230,1865 и III-1544,1865; идентичен с имот с идентификатор № 02659.2191.1766 с граници имот № 02659.2191.1294, имот № 02659.2191.705, имот № 02659.2191.2053, имот № 02659.2191.1544, имот № 02659.2191.126 и имот № 02659.2191.2230; и за предаване на имота и в частта, в която В.В.М. и С.В.Т. са осъдени да заплатят на Т.Ф.Т. 100 лева адвокатско възнаграждение пред СРС; като постановено по непредявени искове. Отменено е решение от 10.04.2013г, постановено по гр.д.№ 14178/03г. на СРС, 39 състав, в частта, с която са отхвърлени искове на В.В.М. и С.В.Т. срещу Н.С.Т.; С.А.Т.; А. А. Т.; М.Й.Ф.; Д.И.Ф.; В.Р.С.; К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д., които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са собственици  /заедно с останалите първоначални ищци/ по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83 том XXII нотар.дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотариално дело № 5328 19.12.1983г. на нотариус при СРС за дарение; на 500 кв.м от имот пл.№ 2229 кв.19 по плана на в.з. Банкя от 1961 г; идентичен с имот кад.№ 1766 от к.л.А-2-9-Г; идентичен с имот кад.№ 1865 кв.19 в.з.Банкя по плана от 1998 г - от който са образувани парцел XXVI-1865, XXIV-2230, XXXI-2230,1856, XXIII-2230,1865 и III-1544,1865; идентичен с имот с идентификатор № 02659.2191.1766 с граници имот № 02659.2191.1294, имот № 02659.2191.705, имот № 02659.2191.2053, имот № 02659.2191.1544, имот № 02659.2191.126 и имот № 02659.2191.2230; и за осъждане на ответниците да предадат имота; за както и в частта за разноските по отношение на В.В.М. и С.В.Т.; и вместо него е постановено: отхвърлени са искове на В.В.М. и С.В.Т. срещу Н.С.Т.; С.А.Т.; А. А. Т.; М.Й.Ф.; Д.И.Ф.; В.Р.С.; К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д.; които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са съсобственици по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83 том XXII нотариално дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотариално дело № 5328 19.12.1983г. на нотариус при СРС за дарение; на следния недвижим имот: съответно на 125/1880 идеални части и на 250/1880 идеални части от поземлен имот № 02659.2191.1766 с граници имот № 02659.2191.1294, имот № 02659.2191.705, имот № 02659.2191.2053, имот № 02659.2191.1544, имот № 02659.2191.126 и имот № 02659.2191.2230; и да се осъдят ответниците да предадат имота. С решението е обезсилено допълнително решение от 10.04.2014 г по гр.д.№ 14178/03 г на СРС, 39 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба за допълване от 17.06.2013 г на В.В.М. и С.В.Т. за произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост за посочения по-горе имот спрямо Е.П..С.; както и в частта, в която е оставена без уважение молбата за допълване и произнасяне по искове по чл. 97, ал.3 ГПК (отм.); срещу В. Д.И., В.П.В.и Е.П..С. / починала в течение на делото с наследник П.Д.С./ за установяване, че декларация на Е.С.е с невярно съдържание и е прекратено производството по искове по чл. 97, ал.3 ГПК /отм.); срещу В. Д.И., В.П.В.и П.Д.С.. Оставено е в сила допълнително решение от 10.04.2014 г по гр.д.№ 14178/03 г на СРС, 39 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба за допълване от 17.06.2013 г на В.В.М. и С.В.Т. относно: отрицателни установителни искове за собственост върху описания по-горе имот на В.В.М. и С.В.Т. срещу М.П.М.; Т.И.Г.; Т.Ф.Т.; С.Н.И.-М.; Т.К.Т.; Е.Г.Г.; и В.П.В.и П.Д.С.; изричен диспозитив по възражение на В.В.М. и С.В.Т. за нищожност на решение № 709/93 г на ПК Б.; изричен диспозитив по искане за спиране на делото до приключване на гр.д.№ 8956/01 г на СРС, 48 състав; изричен диспозитив, в който да се посочи, че има подадена искова молба срещу нот.акт № 25/93 г на П.В. по гр.д. 7684/94 г на СРС, 30 състав, тъй като това е въпрос извън основния предмет на делото; не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка чрез посочване на промяната на състава на СРС разгледал делото от 48-ми на 39-ти; не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно уточнения относно номерацията на имота по действащия план. Осъдени са В.В.М. и С.В.Т. да заплатят следните разноски: на М.Й.Ф. и Д.И.Ф.; сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС; на В.Р.С. и К.Н.С.; сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС; на Н.А.Д. и Г.И.Д.; сумата от 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС; М.Й.Ф., Д.И.Ф., В.Р.С., К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д.; сумата от 75 лева разноски за СТЕ пред СРС; на Н.С.Т.; сумата от 750 лева адвокатско възнаграждение пред СРС; на С.А.Т. и А. А. Т.; сумата от 750 лева адвокатско възнаграждение пред СРС. С решението са осъдени още В.В.М. и С.В.Т. да заплатят на Н.С.Т. сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение пред СГС; и на С.А.Т. и А. А. Т. сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение пред СГС.

С решение № 39 от 29.05.2017г., постановено по гр.д. № 3394/2016г. по описа на ВКС, е отменено решение № 8315 от 03.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4664 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, III състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В.В.М. и С.В.Т. против Н.С.Т., С.А.Т., А. А. Т., М.Й.Ф., Д.И.Ф., В.Р.С., К.Н.С., Н.А.Д. и Г.И.Д. искове по чл.108 ЗС по отношение 125/1880 ид.ч. за първата ищца и 250/1880 ид.ч. за втората ищца, от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766 и в частта за разноските по ревандикационния иск. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

С оглед на горното, предмет на разглеждане пред настоящата въззивна инстанция се явява предявен осъдителен иск с правно основание на чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Н.С.Т., С.А.Т., А. А. Т., М.Й.Ф., Д.И.Ф., В.Р.С., К.Н.С., Н.А.Д. и Г.И.Д., че В.В.М. и С.В.Т. са собственици на 125/1880 ид.ч. за първата ищца и на 250/1880 ид.ч. за втората ищца от поземлен имот с идентификатор № 02659.2191.1766.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 21.10.1961 г., т. XXII, д. 3916/1961 г., по силата на който ТКЗС „Д. ***, продава на З.А.Б.от гр. София,Н. К.М. ***, М.Н.Б.от гр. София, В.Б.Й.от гр. София и Н. ***, а последните купуват празно дворно място от 1880 кв. м. съставляващо парцел IV имот планоснимачен № 2229 от квартал 19 по проекторегулационен план на вилна зона на с. Банкя – София, находящо се в землището на Банкя-София, местността „Търнов рид“. Като З.А.Б.купувала 500/1880 ид. ч.,Н. К.М. купувала 500/1880 ид. ч., М.Н.Б.купувала 440/1880 ид. ч., В.Б.Й.купувал 220/1880 ид. ч. и Н. Г.Н. купувал 220/1880 ид. ч.

От представеното удостоверение за наследници от 1997 г. се установява, чеН. К.М. след смъртта си е оставила следните наследници, а именно В.В.Т. – дъщеря и П.В.М.– син.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124 от 19.12.1983 г., т. XXXIII, д. № 5328/83, съгласно койтоН. К.М. дарявала на внучка си С.В.Т. собствената си ½ ид. ч. от следния недвижим имот 500/1880 ид. ч. от празно вилно място, цялото от 1880 кв. м., което е част от имот пл. № 2229 от кв. 19 по плана на вилна зона Банкя- София, целият имот от 3100 кв. м.

Представена е и заповед № РД-40-1180 от 06.08.1987 г., на председателя на ИК на СГНС, съгласно която се отчуждавал в полза на държавата недвижим имот съставляващ парцел с пл. № 2229 от кв. 19, местност „Търнов рид“, вилна зона на с. Банкя – София, собственост на З.А.Б., М.Н.Б., В.В.М., П.В.М., С.В.Т., В.Б.Й.и Н. Г.Н., като имотът се отчуждавал за профилакториум, като на собствениците, като обезщетение е отстъпено на правото на строеж върху парцел XXII-46 от кв. 1- кв. Михайлово. По делото е представена преписка № 1100-1757 от 04.03.2007 г. на Столична община, в която преписка се намира заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-282 от 22.06.1992 г. на кмета на Столична община, съгласно която е отменено на отчуждаването на цял имот пл. № 2229 от кв. 19 в местност „Търнов рид“, в.з. Банкя, гр. София, собственост на З.А.Б., М.Н.Б., В.В.М., П.В.М., С.В.Т., В.Б.Й.и Н. Г.Н. отчужден със заповед на председателя на ИК на СНС.

По делото е представена заповед № Б-08-00-0255/93 от 30.05.1994 г. на Министъра на финансите, съгласно която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни имоти и предаде на правоимащите следния недвижим имот пл. № 2229 от кв. 19 по в.з. Банкя, целият 1880 кв. м., актуван с акт за държавна собственост № 796/87 на ОНС – Банкя. 

Представена е от Областна дирекция „Земеделие и гори“ – София преписка за възстановяване собствеността на наследниците на П.В. И.. В преписката се намират удостоверение за наследници В. Д.И. –съпруга, Е.П..С. дъщеря и В.П.В.– дъщеря. Представено е решение № 709 от 03.06.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Банкя, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на П.В. И. в стари реални граници на нива от 3058 кв. м., находяща се в Банкя, местност „Търнов рид“ имот № 2229. В преписката се намира и нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот придобито чрез обстоятелствена проверка № 94 от 04.07.1921 г., том I, дело № 263/1921 г., съгласно който И.С. от гр. Банкя е признат за собственик по покупка и давностно владение на нива в местността „Търнов рид“ от 3 декара и 2 ара. Представен е и договор за доброволна частична подялба на съсобствен недвижим имот от 01.09.1947 г., съгласно койтоС.И.С., Д.И.С. и П.В. И. доброволно разпределят собствеността придобита по завещателен акт № 199 от 24.07.1937 г. от И.С. М..

По делото е представено удостоверение № 144 от 29.05.2003 г., съгласно което ОС „ЗГ“ притежава единствено копие на решение № 709/03.06.1993 г., писана под индиго.

От представеното решение № 700-1 за възстановяването правото на собственост на земи в съществуващите или възстановими стари реални граници в землището на град Банкя от 10.05.1997 г. издадено от ПК – Община Банкя, се установява, че се признава правото на собственост на наследниците на П.В. И. в съществуващи стари реални граници на сления имот“ нива от 3.3 дка, находящ се в землището на гр. Банкя в местността „Търнов рид“, имот № 2229.

Представен е нотариален акт от 12.10.1993 г., съгласно който, решение на ОПК гр. Банкя № 709 от 03.06.1993 г. било влязло в сила от 20.06.1993 г. за възстановено правото на собственост на наследодателя П.И. В., поради което е признато правото на собственост на В. Д.И. за собственик на 4/6 ид. ч., В.П.В.и Е.П..С. за собственици на по 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: урегулирано дворно място с площ 3100 кв. м. в землището на гр. Банкя, местност „Търнов рид“, с планоснимачен № 1766 от неободрен кадастрален план заснет през 1993 г. В нотариалния акт е посочено, че се издава въз основа на решение на ОПК гр. Банкя № 709/03.06.1993 г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1 от 28.07.1994 г., том LXXXVII, дело 17268/94 г. Е.П..С., В. Д.И. и В.П.В.продават на М.П.М., Т.И.Г. и Т.Ф.Т. следния свой собствен недвижим имот, а именно урегулирано дворно място , с площ 3100 кв. м., находящо се в землището на гр. Банкя, местност „Търнов рид“, представляващо имот – планоснимачен номер 1766 от неободрен кадастрален план заснет през 1993 г.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том I, рег. № 253, дело № 4 от 1999 г., съгласно който М.П.М., С.Н.И. – М., Т.И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на М. А. К.следния свой собствен недвижим имот урегулирано дворно място с площ 820 кв. м., находящо се в землището на гр. Банкя, местност „Търнов рид“, парцел XXVI, от квартал 19 по плана на в.з. Банкя. От представеното удостоверение с изх. № ПНИО-9400-151/1/ от 16.06.2009 г. от Столична община се установява, че М. А. К.е починала на 11.03.2009 г. и е оставила за наследници по закон Н.С.Т. – син, С.А.Т. – внук, А. А. Т. – внучка.  

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, том V, рег. № 6449, дело № 936 от 1999 г., съгласно който М.П.М., С.Н.И.– М., Т.К.Т., Т.Ф.Т., Т.И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на В.Р.С., Г.И.Д. и И.Д.Ф./наследодател на М.Д. Ф.и Д.И. Ф. съгласно удостоверение за наследници № 43 от 05.01.2007 г./ следния свой собствен недвижим имот празно дворно място, съставляващо парцел XXXI-1865 по плана на в.з. Банкя, София, целият с площ 870 кв. м.

Представен е и договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 20.02.2001 г., съгласно който Г.И.Д. и съпругата ми Н.А.Д. получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място, съставляващо парцел XXIII-2230,1865 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София, целият с площ 1000 кв. м.И.Д. Ф. и съпругата му М.Д. Ф.получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място, съставляващо парцел XXXI-1865,2230 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София, целият с площ 1 000 кв. м.

Представена е и скица на поземлен имот № 50444/30.07.2012 г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 02659.2191.1766 на поземлен имот с адрес гр. Банкя, ул. „Ропотамо“, с площ 2699 кв. м.   

 Пред въззивния съд,  в съответствие със задължителните указания на ВКС, е приета съдебно-техническа експертиза относно изясняване регулационния статут на имота, респ. засягането на процесния имот стар пл. № 2229 от измененията на регулацията през 1998г. и 2000г.

Съгласно заключението на СТЕ и уточнение в о.с.з., рег. план от 1998г. е отменен, като  видно от решение по ахд № 215/2002г. на СГС, ІІІ Б състав, е отменена заповед  от 29.10.98г., с която е одобрено ЧИЗРП за парцели ІІІ от XX до  XXXІ включително  от кв. 19, в.з. Банкя, в частта, касаеща  отредените УПИ за имот пл. № 1865, идентичен с бивш имот пл. № 2229.

Вещото лице Ч. дава заключение, че регулационният план от 1961г., съгласно който е бил отреден парцел ІV за имот пл. № 2229, не е приложен, поради което кадастралната карта отразява като имотни границите на ПИ № 1766 по кадастрален план, предшестващ КККР, с идентификатор 02659.2191.1766. В експертизата е посочено, че процесните 1880 кв. м. са част от стар имот с пл. № 2229, представляват по описание в АДС идеална част от имот 02659.2191.1766, целият с площ от 2699 кв.м., а в документа за собственост - н. а. № 83/1961 г., процесният имот е описан като парцел IV – 2229. Парцел IV – 2229 с площ 1880 кв. м., отреден за имот 2229 по неприложения рег. план от 1960 г., е частично идентичен с: имот 1865, за който са отредени  п-л XXIV-2230, 1865 и XXXI-2230, 1865 по плана от 1998 г.; имот 1865, за който са образувани УПИ XXVI-1865, УПИ XXIV-2230, 1865 и УПИ XXXI-2230, 1865 по плана от 2000 г.; имот пл. № 1766 по кадастралния план, предшестващ кадастралната карта, с площ 3094 кв. м.; 1880 кв.м., съставляващи ид. ч. от имот 02659.2191.1766, целият с площ 2699 кв. м. При съвместяване на графичните данни за имотите от наличните /планове и карти/ не се установява геометрично съответствие в границите според вещото лице, като от приложените към експертизата скици се установява, че процесната част от стар им. пл. № 2229, за който отреден п-л IV-2229, припокрива/застъпва държавната част от 819 кв. м. и навлиза в нея с около 200 кв. м. по букви АБВГА на приложената скица към заключението. Съгласно заключението, искането за определяне на реални граници на процесния имот от 1880 кв. м., описа в н.а. 83/1961 г. спрямо: имот 1865, за който са образувани п-л XXIV-2230, 1865 и XXXI-2230, 1865 по плана от 1998 г.; имот 1865, за който са образувани УПИ XXVI-1865, УПИ XXIV-2230, 1865 и УПИ XXXI-2230, 1865 по плана от 2000 г.; имот 02659.2191.1766 целият с площ 2699 кв. м., за които има сключени договорис ответниците, не може да се направи, с оглед действието на кадастралната карта. Вещото лице графично на комбинирана скица 4 и 5, представляваща неразделна част от заключението, е изготвило извлечение за УПИ XXVI-1865, УПИ XXIV-2230, 1865 и УПИ XXXI-2230, 1865 по плана от 2000 г., спрямо 1800 кв. м. съставляваща част от имот 02659.2191.1766 по КККР.

По делото са налице данни, че  с влязло в сила решение по ахд № 2254/2002г. е прогласена за нищожна заповедта от 2000г., с която е одобрено ЧИЗРП на в.з. Банкя, относно парцели УПИ XXXI-2230, XXIV-2230, 1865; XXV-2230 и XXXI-2230, 1865 от кв. 19. В съдебно заседание при разпита вещото лице прави уточнение, че планът от 2000г. също е отменен, но кадастралният план, послужил за отменените планове, не е отменен и същият кадастрален план е послужил за изработване на действащата кадастрална карта от 2012г. Вещото лице е отразило на скица, в съответствие с указанията на ВКС, отреждането за процесния имот съгласно ЧИЗРП от 2000г., съгласно който процесните 1880 кв.м. попадат в границите на УПИ XXVI- 1865, УПИ XXІV -2230, 1865 и УПИ XXXI-2230, 1865, като от посочените три УПИ последните две са предмет на съдебното решение, с  което е обявена нищожността на заповедта за ЧИЗРП.

За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху недвижимия имот; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца.

Основателни се явяват оплакванията на въззивниците, че от събраните по делото доказателства се установява, че същите се явяват собственици на претендираните от тях идеални части от процесния недвижим имот. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 21.10.1961 г., т. XXII, д. 3916/1961 г. се установява, че ТКЗС „Д. ***, продава на З.А.Б.,Н. К.М., М.Н.Б., В.Б.Й.и Н. Г.Н. празно дворно място от 1880 кв. м. съставляващо парцел IV имот планоснимачен № 2229 от квартал 19 по проекторегулационен план на вилна зона на с. Банкя – София, находящо се в землището на Банкя-София, местността „Търнов рид“, като З.А.Б.купувала 500/1880 ид. ч.,Н. К.М. купувала 500/1880 ид. ч., М.Н.Б.купувала 440/1880 ид. ч., В.Б.Й.купувал 220/1880 ид. ч. и Н. Г.Н. купувал 220/1880 ид. ч. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124 от 19.12.1983 г., т. XXXIII, д. № 5328/83,Н. К.М. е дарила внучка си С.В.Т. собствената си ½ ид. ч. от следния недвижим имот 500/1880 ид. ч. от празно вилно място, цялото от 1880 кв. м., което е част от имот пл. № 2229 от кв. 19 по плана на вилна зона Банкя- София, целият имот от 3100 кв. м. По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, чеН. К.М. след смъртта си е оставила следните наследници В.В.Т. – дъщеря и П.В.М.– син.

Действително по делото се установява, че със заповед № РД-40-1180 от 06.08.1987 г., на председателя на ИК на СГНС, е бил отчужден за профилакториум в полза на държавата недвижим имот съставляващ парцел с пл. № 2229 от кв. 19, местност „Търнов рид“, вилна зона на с. Банкя – София, собственост на З.А.Б., М.Н.Б., В.В.М., П.В.М., С.В.Т., В.Б.Й.и Н. Г.Н.. В същото време от представената преписка № 1100-1757 от 04.03.2007 г. на Столична община, се установява, че с последваща заповед № РД-43-282 от 22.06.1992 г. на кмета на Столична община, е отменено на отчуждаването на цял имот пл. № 2229 от кв. 19 в местност „Търнов рид“, в.з. Банкя, гр. София, собственост на З.А.Б., М.Н.Б., В.В.М., П.В.М., С.В.Т., В.Б.Й.и Н. Г.Н. отчужден със заповед на председателя на ИК на СНС. Като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т. XXII д. 3961/21.10.1961 г. с пл. 2229, е идентичен с имот пл. № № 1865, а също и с  имот пл. № 1766. С оглед на гореизложеното се установява, че В.В.М. и С.В.Т. са собственици съответно на 125/1880 ид.ч. за първата ищца и на 250/1880 ид.ч. за втората ищца от част от имот с идентификатор № 02659.2191.1766 по действащата кадастрална карта.

Ответниците по делото противопоставят на ищците права в основата, на които стои

решение № 709 от 03.06.1993г. на ОПК гр. Банкя, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на П.В. И. в стари реални граници на нива от 3058 кв. м., находяща се в Банкя, местност „Търнов рид“, имот пл. № 2229. С нотариален акт от 12.10.1993 г., съгласно който решение на ОПК гр. Банкя № 709 от 03.06.1993 г. било влязло в сила от 20.06.1993 г. за възстановено правото на собственост на наследодателя П.И. В., поради което е признато правото на собственост на В. Д.И. за 4/6 ид. ч., В.П.В.и Е.П..С. за собственици на по 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: урегулирано дворно място с площ 3100 кв. м. в землището на гр. Банкя, местност „Търнов рид“, с планоснимачен № 1766 от неободрен кадастрален план заснет през 1993 г., който имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1 от 28.07.1994 г., том LXXXVII, дело 17268/94 г. е бил продаден на М.П.М., Т.И.Г. и Т.Ф.Т.. От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, том I, рег. № 253, дело № 4 от 1999 г., се установява, че М.П.М., С.Н.И. – М., Т.И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на М. А. К./наследодател на Н.С.Т., С.А.Т., А. А. Т./ следния недвижим имот урегулирано дворно място с площ 820 кв. м., находящо се в землището на гр. Банкя, местност „Търнов рид“, парцел XXVI, от квартал 19 по плана на в.з. Банкя. Като с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, том V, рег. № 6449, дело № 936 от 1999 г., съгласно който М.П.М., С.Н.И.– М., Т.К.Т., Т.Ф.Т., Т.И.Г., Е.Г.Г., Т.Ф.Т. и Т.К.Т. продават на В.Р.С., Г.И.Д. и И.Д.Ф./наследодател на М.Д. Ф.и Д.И. Ф. следния свой собствен недвижим имот празно дворно място, съставляващо парцел XXXI-1865 по плана на в.з. Банкя, София, целият с площ 870 кв. м. като на 20.02.2001 г., е извършена доброволна делба и Г.И.Д. и съпругата ми Н.А.Д. получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място, съставляващо парцел XXIII-2230,1865 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София, целият с площ 1000 кв. м.И.Д. Ф. и съпругата му М.Д. Ф.получават в дял и стават изключителни собственици на празно дворно място, съставляващо парцел XXXI-1865,2230 в квартал 19 по плана на в.з. Банкя София, целият с площ 1000 кв. м.

Настоящата въззивна инстанция намира, че доколкото и двете страни в правния спор удостоверяват придобиването на правото на собственост върху спорното имущество с нотариални актове, то всяка страна следва да докаже осъществяването на съответното придобивно основание, като разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./. В случая в тежест на въззиваемите е да докажат материалните предпоставки за законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, доколкото с решение № 709 от 03.06.1993 г. е възстановено правото на собственост на техните праводатели. При въведената конкуренция на материални права, ответниците следва да установят въведеното от тях основание за право на собственост, на основание реституция по ЗСПЗЗ, което да е противопоставимо на правото на собственост на ищците. В случая не е налице пълно и главно доказване на предпоставките за възникването на правото им на собственост по делото. На първо място принцип на реституционното законодателство, насочено към възстановяване на собствеността върху принудително отнетата собственост в периода след 1944 г., е зачитането на валидно придобитите права на трети лица върху одържавените или масовизирани имоти. Доколкото от това правило са налице изключения, същите са посочени изрично в реституционните закони, като по естеството си тези изключения, като накърняващи собственически права, възникнали при спазване на действащото към съответния момент законодателство на държавата, не търпят разширително тълкуване и прилагане. Изключение от посочения принцип представлява и разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 97 г./, съгласно която всички актове /гражданско- и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, се явяват непротивопоставими на лицата, които искат възстановяване на тези земи, макар и тези актове да са били правомерно извършени. Съобразно новата практика на ВКСq обективирана в Решение № 132/3.11.2016 г. по гр. д. № 1984 /2016 г., II Г.О., а и съобразно задължителните указания в отменителното решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане от настоящя съдебен състав, разпоредбата е материалноправна и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото законодателят изрично не ѝ е придал обратно действие /чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове/. Следователно следва да се приеме, че до влизането ѝ в сила, масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници. Да се приеме противното, като се признае настъпил реституционен ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване собственост върху имот, който към датата на произнасяне на административния орган не подлежи на възстановяване, би означавало в нарушение на закона да се придаде обратно действие на нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Както се посочи по-горе обаче, доколкото тази разпоредба по съществото си накърнява валидно придобити собственически права, разширителното ѝ тълкуване и прилагане се явява несъвместимо с принципите на правовата държава. В този смисъл следва да се приеме, че щом решението за възстановяване на собствеността върху имот, валидно прехвърлен от ТКЗС или друга селскостопанска организация, предшества влизането в сила на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, същото е незаконосъобразно и като такова е непротивопоставимо на приобретателя на имота. Доколкото последният не е бил участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол /чл. 17, ал. 2 ГПК/ да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело реституционното си действие, като съобразно това се произнесе за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Както е прието в ТР № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК, предвиденото в чл. 17, ал. 2 ГПК правомощие на гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на административни актове с обуславящо значение за съществуването на субективното право, предмет на гражданскоправния спор, е проявление на установеното в чл. 117 от Конституцията задължение на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че не се възстановяват правата на собствениците върху незастроени земеделски земи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако са били продадени на трети лица с валидни договори за покупко-продажба.

Издаденото в полза на частните праводатели на ответниците решение № 709 от 03.06.1993 г. на ПК Банкя за възстановяване на собствеността върху процесния имот по изложените по-горе съображения се явява незаконосъобразно и като такова - непротивопоставимо на ищците, в качеството им на наследници на лицето, закупило имота през 1961 г. от ТКЗС „Д. *** с валиден договор за покупко-продажба. Разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. изрично предвижда възможност включените в стопанството земи да се продават по решение на общото събрание, като получените от продажбата суми се внасят във фонд „Неделим“ на ТКЗС. По тези съображения следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот валидно е било придобито от праводателя на ищцитеН. К.М., а същевременно собствеността върху имота не е била възстановена в полза на наследниците на бившия собственик П.И. В., доколкото издаденото в тяхна полза реституционно решение от 1993г. се явява незаконосъобразно и като такова - непротивопоставимо на насрещната страна по спора за собственост. Оттук и изводът, че ответниците, като частни правоприемнци на лицата, в чиято полза е постановено решението на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността, не са могли да придобият права върху имота, доколкото са договаряли с несобственици.

 По гореизложените съображения, обжалваното решение, с което предявените субективно съединени искове за собственост по чл. 108 ЗС на В.В.М. и С.В.Т. са отхвърлени, се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, вместо което се постанови решение, с което претенциите бъдат уважени, доколкото упражняваното от ответниците владение върху процесните ид. части от имота не е спорно по делото.

С оглед изложеното по –горе досежно идентификацията на имота, съдът намира, че с оглед изводите на вещото лице, че актуалната идентификация на имота е по действащата кадастрална карта от 2012г., както и липсата на възможност за конкретизация на претендираните ид. части в рамките на процесната реална част от 1880 кв.м. от имот с идентификатор 02659.2191.1766, целият с площ от 2699 кв.м., както и отмяната на плана от 1998г., касаеща отреждането на всички парцели за процесния имот, респ. прогласяването нищожността на заповедта от 2000г., касаеща частично отреждането на УПИ за имот пл. № 1865г., част от който е имот пл. № 1766, въззивният съд намира, че имотът следва да бъде идентифицаран съгласно кадастралната карта от 2012г., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху съответните идеални части от имота.

По отношение на площта от 200 кв.м., която според вещото лице навлиза в актуваните като частна държавна собственост 819/2699 ид.части от имота, съдът намира, че по настоящото дело това не е пречка за уважаване на иска срещу ответниците за посочената площ, част от процесните 1880 кв.м. по документите за собственост на ищците, а при спор с Държавата същият следва да бъде решен в отделно производство.

Решението следва да отменено и в частта, в която В.М. и С.Т. са осъдени за заплатят на ответниците сторените разноски по делото.

При този изход на спора, на въззивника В.М. следва да бъде присъдена сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса. С оглед основателността на въззивната жалба, на въззиваемите страни не следва да се присъждат разноски.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 10.04.2013г., постановено по гр. д. № 14178/2003 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** и В.В.М. с ЕГН ********** и адрес: *** против Н.С.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез адв. В., С.А.Т. ЕГН ********** и адрес: *** съдебен адрес ***, „********, А. А. Т. с ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, „********, М.Й.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху  250/1880 ид.ч. за първата ищца и 125/1880 ид. части за втората ищца от долуописания недвижим имот; в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на М.Й.Ф. и Д.И.Ф. сумата от 400,00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на В.Р.С. и К.Н.С., сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на Н.А.Д. и Г.И.Д. сумата от 400,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на М.Й.Ф., Д.И.Ф., В.Р.С., К.Н.С., Н.А.Д. и Г.И.Д. разноски в размер на сумата от 100,00 лева платени като депозит за СТЕ, в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на Н. С.Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева, както и в частта, в която С.В.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят солидарно на С.А.Т. и А. А. Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от С.В.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** и В.В.М., с ЕГН ********** и адрес: *** против Н.С.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез адв. В., С.А.Т. ЕГН ********** и адрес: *** съдебен адрес ***, „********, А. А. Т. с ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, „********, М.Й.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.108 ЗС, че С.В.Т. е собственик на 250/1880 ид.части, а В.В.М. е собственик на 125/1880 ид.части,  на основание договор за покупко-продажба, сключена с нот.акт № 83 от 1961г., нот.акт 124 от 1983г. и договор за дарение от 19.12.1983г., сключен с нот.акт № 124, том XXXIII, дело № 5328/1983г. на нотариус при СРС, от недвижим имот с идентификационен номер 02659.2191.1766 по действащата КККР, одобрена със заповед № РД -18-13/17.01.2012г., при граници: 02659.2191.1294, 02659.2191.705, 02659.2191.2053, 02659.2191.1544, 02659.2191.126 и 02659.2191.2230, целият с площ от 2 699 кв.м., частично идентичен с имот пл. № 2229 /стар/ от кв. 19, по плана на в.з. Банкя от 1961г., както и с имот с пл. № 1766 от кад. лист А-2-9-Г, кв.19, в.з. Банкя, м. Търнов рид, район Банкя, град София, частично идентичен с имот пл. № 1865, за който по ЧИЗРП от 2000 г. са отредени УПИ XXVI-1865, УПИ XXIV-2230, 1865 и УПИ XXXI-2230, 1865, съгласно комбинирани скици № 3, 4 и 5 към заключението на вещото лице Д.Ч., приподписани от състава на съда и неразделна част от решението, като на основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА ответниците да предадат на всяка от ищците владението върху съответните идеални части от гореописания недвижим имот.

ОСЪЖДА Н.С.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, съдебен адрес:*** чрез адв. В., С.А.Т. ЕГН ********** и адрес: *** съдебен адрес ***, „********, А. А. Т. с ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, „********, М.Й.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***  да заплатят на В.В.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1         

 

                       

2.