Мотиви към присъда № 37/03.06.2014г., постановена по НОХД № 273/14г. по описа на Окръжен съд гР. Плевен

 

 

Обвинението е против Х.Х.Х., роден на ***г***, обл.Търговище, ул.„Г.Д.” **, българин, с двойно гражданство – българско и турско, със средно образование, не осъждан за престъпления от общ характер, ЕГН: **********, в това, че на 07.06.2013г. на републикански път І-3 (гР.Бяла – гР.Ботевград) пътен участък на км.63 +174 в близост до разклона за с.******** обл.Плевен, при управление на товарен автомобил модел „Скания Р-420” с рег.№ ВТ *** ВС с прикачено полуремарке  „Кроне” СДП 27” с рег.№ ВТ **** ЕВ нарушил правила за движение по пътищата:

- чл.20 ал.2 изР.1 пР.3 и пР.5 от ЗДвП – „Водачите на пътно превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на движението за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”;

- чл.23 ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на  такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.

- чл.75 ал.1 от ППЗДвП – „Водачът в зависимост от скоростта на движение от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно-превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.

и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. Р., В. Г. Р., Р.Й.Г. и Н.Н.Р., всички от с.******** обл.Русе – престъпление по чл.343 ал.3 пР.5 б.„б” пР.1 вР. ал.1 вР. чл.342 ал.1 от НК.

По делото са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, както следва :

1.Граждански иск предявен от Г.Р.В.  против  подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание чл.45 от ЗДД, и с цена  200 000 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка със  смъртта на Р. Г. Р., баща на пострадалата,  вследствие на извършеното от подсъдимия деяние, както и иск в размер на 2965 лева за имуществени вреди,  и за направените по делото разноски.

         2. Граждански иск предявен от Г.Р.В.  против подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание  чл.45 от ЗЗД, и с цена 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта на Н.Н.Р., майка на пострадалата, както и за  направените по делото разноски.

         3. Граждански иск от пострадалата Г.Р.В. против подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание  чл.45 от ЗЗД, и цена  100 000 лева, представляваща обезщетение за  причинени  неимуществени вреди във връзка със смъртта на Р.Й.Г.  - баба на пострадалата, както и  за направените  до настоящия момент разноски.

         4. Граждански иск предявен от Р.Р.Г.,  против  подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание чл.45 от ЗДД, и с цена  200 000 лева представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със  смъртта на Р. Г. Р., баща на пострадалия, вследствие на извършеното от подсъдимия  деяние, и за направените по делото разноски.

         5. Граждански иск предявен от Р.Р.Г., против подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание  чл.45 от ЗЗД, и с цена  200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта на Н.Н.Р., майка на пострадалия , както и за  направените по делото разноски.

         6. Граждански иск от пострадалия Р.Р.Г.,  против подсъдимия Х.Х.Х. с правно основание  чл.45 от ЗЗД, и цена  100 000 лева представляваща обезщетение за  причинени  неимуществени вреди  във връзка със смъртта на Р.Й.Г.,  баба на пострадалия , както и  за направените  до настоящия момент разноски.         

Г.Р.В. и Р.Р.Г. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители  с повереник  адв.Р.Х..

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, изразява становище, че същото е доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия направено в съдебно заседание. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при отчитане на баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което наказание да бъде редуцирано съобразно правилата на чл.58а НК предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27 НПК съобразно искането на подсъдимия и неговата защита.  С оглед тежкия противоправен резултат от престъплението, пледира за ефективно наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим, което да се търпи в затворническо общежитие от открит тип. Предлага да бъде постановено и лишаване от права по чл.343г НК за срок от 5 години. По отношение на предявените граждански искове изразява становище,че същите са основателни и следва да бъдат уважени.

Гражданските ищци и частни обвинители чрез адв. Х. изразяват становище, че обвинението е доказано, поради което деецът следва да носи наказателна отговорност. Пледират за уважаване на предявените искове в пълен размеР.

Подсъдимият Х. се явява лично и със защитниците си адв. А.К. и адв.Д.Т.. Заявява, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Изразява желание съдебното следствие да се проведе по реда на глава 27, чл.371, т.2 НПК

Защитата прави искане производството да протече по реда на глава 27, чл.371, т.2 НПК. Адвокат К. пледира да бъде определено наказание при отчитане превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Оспорва предявените граждански искове по размер, а тези предявени за обезщетенията във връзка със смъртта на Р.И.Г.- по основание.

Защитникът адв. Т. също прави искане производството да се разгледа по реда на глава 27, чл.371, т.2 НПК.Изразява становище, че осъщественото от подзащитния му деяние следва да се квалифицира по леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.“г“ НК, след което да се определи наказание, което да се редуцира по чл.58а НК, предвид вида на проведеното съдебно следствие.Пледира за налагане на наказание при отчитане превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.66, ал.1 НК. Оспорва предявените граждански искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта на бабата на гР. ищци изцяло като неоснователни, а за останалите изразява становище, че доверителят му има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и тези вреди следва да бъдат заплатени от застрахователя.

Плевенски окръжен съд като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка становищата на страните в открито съдебно заседание, намира за установено следното :

Съдебното следствие по настоящето производство е проведено по реда на гл. 27, чл.371, т.2 и сл. НПК.Ето защо и на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, които са следните :

На 07.06.2013г. пострадалите Р. Г. Р., В. Г. Р., Р.Й.Г. и Н.Н.Р., всички от с.******** обл.Русе, предприели пътуване от гР.София до с.******** обл.Русе, с лек автомобил „Рено” модел „Меган-Сценик” с рег.№ Р-****-АР, собственост на Р. Г. Р., който и управлявал моторното превозно средство (МПС). На предна дясна седалка се возел пострадалият В. Г. Р., на задна лява седалка зад шофьора се возела пострадалата Н.Н.Р., а на задна дясна седалка до нея пътувала пострадалата Р.Й.Г..

Пътуването се извършвало през светлата част на денонощието при сухо и слънчево време с неограничена видимост по републикански път РП І-3 Бяла – Ботевград, посока гР.Русе. Около 18.20 часа в пътен участък на км.63 +174 в близост до разклона на с.********, автомобила на пострадалите се е движил като последна кола в колона от 5-6 автомобила. Пострадалият Р. Р. управлявал своето МПС със скорост около 67 км/ч, като дистанцията между всеки един от автомобилите в колоната е била около 8м.

По същото време в направление гР.Плевен - гР.Бяла обл.Велико Търново пътувал подс. Х.Х.. Той управлявал тежкотоварен автомобил модел „Скания Р-420” с рег.№ ВТ *** ВС с прикачено ремарке рег.№ ВТ **** ЕВ. Тежкотоварния се движил със скорост 90 км/ч.

В 18:18:45 часа подс. Х. започнал да провежда изходящ телефонен разговор с Я.З.С. ***. Този разговор по мобилния  телефон продължил 8 минути и 12 секунди. По време на телефонния си разговор в 18 часа и 20 минути, подс. Х. на мобилния си телефон получил и входящ SMS (текстово съобщение) от Й.К.Г.. (т.3 л.10-12)

В района на кръстовището за с. ******** тежкотоварния автомобил управляван от подс.Х., настигнал автомобилната колона, в която последен се движел автомобил управляван от пострадалия Р. Р.. Поради разликата в скоростите на движение между лек автомобил „Рено” модел „Меган-Сценик” – 66,6 км/ч и тежкотоварен автомобил „Скания Р-420” – 90 км/ч, дистанцията помежду им бързо се скъсила. За да предотврати удар с движещ се пред него лек автомобил, подс. Х. задействал спирачната система на тежкотоварния автомобил и завъртял волана на ляво, за да промени посоката му на движение. Настъпило незначително изместване на предната част на товарния автомобил на ляво спрямо задната част на лекия автомобил „Рено”. Въпреки предприетите действия, поради закъснялата реакция на подсъдимия и липсата на необходима дистанция, която да позволи предотвратяване на пътното произшествие, последвал неизбежен и силен сблъсък между предна дясна част на тежкотоварния автомобил и задната част на лек автомобил „Рено” модел „Меган-Сценик”. Удара между двете моторни превозни средства настъпил на пътното платно в лентата за движение и на двамата водачи, като към този момент скоростта, с която се е движил тежкотоварния автомобил е била 85 км/ч.

В следствие действието на ударните сили последвала силна деформация на задната част на лекия автомобил, която достигнала до задно ляво колело и предизвикала разрушаване на джантата – разделянето й на две части по надлъжната и напречната ос. Винтовата връзка между главината на колелото и рамото за окачване били подложени на натоварване отзад напред и странично ляво, в резултата на което два от придържащите болтове се скъсали, а другите два разкъсали отворите на фланеца. Това довело до откъсване на задно ляво колело и попадането му под предната част на товарния автомобил „Скания Р-420”. В резултат на удара се разрушил пластмасовия резервоар на лекия автомобил и горивото се запалило. След съприкосновението лекия автомобил „Рено” бил отблъснат надясно и напред по посоката си на движение. На 22,8 м. от първоначалния контакт, лекият автомобил се отделил от тежкотоварния автомобил, изминал още 6,1м. в лентата си за движение чрез съчетано от транслация и ротация движение, след което напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и затревения участък след него. Там автомобилът се преобърнал на таван и продължил движението си до установяването си в покой, като процеса на горене във вътрешната част на купето продължил. В следствие на задействана от подс.Х. спирачна система, товарната композиция преустановила движението си като останала в платното, в което се движели преди настъпването на ПТП. Окончателното спиране на тежкотоварния автомобил настъпило в 18.29 часа

Поради силното горене на лекия автомобил „Рено”, подс. Х. преместил товарния автомобил напред от мястото му за спиране.

По същото време в района на произшествието се намирал св. Е.Б.Д. ***, по професия механизатоР. Той забелязал гъстия черен дим, който се издигал над пътя гР.Плевен-гР.Русе и незабавно с личния си трактор се придвижил до стопанския двор на ЗК „Възход-39” с.********, откъдето с друг трактор с прикачена цистерна с вода се придвижил бързо до автомобила на пострадалите и за около 20мин. успял да изгаси напълно горящия автомобил. Въпреки тези негови действия пострадалите четири лица Р. Г. Р., В. Г. Р., Р.Й.Г. и Н.Н.Р., всички от с.******** обл.Русе починали от причинените им несъвместими с живота механични травми и термични увреждания (изгаряния).

Преминаващи с колите си граждани подали сигнал на тел.112 и съобщили за настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Подсъдимият Х.Х.Х. е  правоспособен водач, придобил категории за правоуправление на МПС - „Е” и „Д”. Притежава турско свидетелство за правоуправление на МПС , видно от писмените доказателства от досъдебното производство- т.3 л.39.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние Х. е наказван в качеството му на водач на МПС с глоба в размер на 50 лева за извършено от него нарушение на 09.04.2013г., на чл.183 ал.4 т.5 от Закона за движение по пътищата- „Използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му”.

Няма регистрирани на територията на Р. България други нарушения на ЗДвП.

Така приетите за установени обстоятелства се подкрепят от самопризнанието на подс.Х. и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

От съществено значение за разкриване на обективната истина са показанията от досъдебното производство на свидетеля И.Б.Б.. Той е очевидец на станалото ПТП. Пътувал е в лек автомобил, управляван от свид. Г.И., който се е движел непосредствено преди л.а. „Рено” модел „Меган-Сценик” с рег.№ Р-****-АР, собственост и управлявано към момента на произшествието от Р. Г. Р.. Свидетелят твърди, че движещият се зад лекия автомобил товарен такъв „Скания“ го е настигнал и ударил отзад, вследствие на което л.а.“Рено“ завило рязко надясно по посока на движението си, излетял от пътя, обърнал се в канавката и избухнал в пламъци. Товарният автомобил „Скания“ спрял по- късно, на разстояние от около 30-40 м. Свидетелят твърди, че се е обадил веднага на тел. 112, след което със свидетеля  Г.И. слезли от автомобила, с който пътували, Г. взел пожарогасител и в това време последвал един, а по-късно и няколко по-слаби гърма, а пламъците били огромни. В отговор на въпрос от разследващия орган какви действия е предприел водачът на т.а. „Скания“, обаждал ли се е на „Бърза помощ“, предприел ли е действия по гасене на автомобила, свидетелят отговаря, че  подсъдимият дошъл при тях и другите хора, които спрели на местопроизшествието, но само седял и гледал без да говори.

Показанията на този свидетел са идентични с тези на свид. Г.П.И., който също е очевидец. Този свидетел е управлявал л.а. „Голф-4“, в който пътувал свид. Б.. Движели се непосредствено пред л.а. „Рено Меган Сценик“, управлявано от постР. Р.. И. описва абсолютно същия механизъм на настъпилото произшествие, който е наблюдавал на огледалото за обратно виждане.

Показанията на тези двама свидетели напълно кореспондират със заключенията по тройната автотехническа и допълнителната тройна автотехнически експертизи по делото в частта им досежно скоростта на движение на л.а. „Рено“ и механизма на настъпилото произшествие, поради което се кредитират от настоящия съдебен състав. Тези показания кореспондират с показанията на свидетеля А.Ц., която е пътувала в управлявания от свид. И. автомобил. Тя не е възприела самия удар, а непосредствените последици от  него- преобърнат горящ автомобил в канавката на пътя зад автомобила, в който пътувала.Тази свидетелка категорично заявява, че водачът на товарния автомобил не е правил опит да гаси пожара. Видяла го само да говори по телефона.

От показанията на свидетеля С.М. се установява фактическото положение на местопроизшествието след настъпилото ПТП, което съответства на описаното по протокола за оглед на местопроизшествие. Този свидетел не е очевидец на произшествието и описва последващите действия свързани с гасенето на лекия автомобил, както и действията на служителите на МВР и Спешна медицинска помощ. Идентични с тези показания са показанията на свидетелката С.Т.М., която е пътувала заедно със С.М..

 Показанията на свидетеля Д.Б.Д. кореспондират с тези на М. и М.. Същият очевидно е пристигнал на местопроизшествието след тях, когато вече е било приключено гасенето на лекия автомобил и описва фактическата обсановка на местопроизшествието по сходен начин.Сходни с тези показания са и показанията на свидетеля  С.М., колега на подсъдимия, който е пристигнал на местопроизшествието за да прибере товарния автомобил, управляван от Х.. От показанията на Я.С., колега на подс. Х. се установява, че последният му се обадил, че тръгва с камиона си от гР.Плевен за гР.В.Търново. След 15-тина минути отново му се обадил, звучал изплашено и повикал свидетеля да дойде при него, защото е станала катастрофа. На въпроса какво точно е станало само повтарял „гори, гори“.

Показанията на свидетеля  Е.Д. касаят извършеното загасяване на лекия автомобил. Той е лицето, което с помощта на цистерна пълна с вода е изгасил същия, но не е възприел настъпилото произшествие, а само фактическото положение на местопроизшествието след това, което кореспондира с описаното от свидетелите и това описано по протокола за оглед на местопроизшествие.

Показанията на свидетелите  М.З. и В. В. кореспондират с останалите гласни доказателства, но са с косвена доказателствена стойност, доколкото тези двама свидетели са пристигнали на местопроизшествието на по-късен етап и единствено са се обадили на тел.112. Възприели са фактическата обстановка след настъпилото произшествие. Свид. М.З. твърди, докато е бил на местопроизшествието не е възприел да са извършвани действия за загасяване на горящия лек автомобил.

Показанията от досъдебното производство на Г.Р.В. и Р.Р.Г. в качеството им на пострадали не касаят самото произшествие. С тях се установява обстоятелства, относими към предявените от тях в хода на съдебното производство граждански искове, а именно близките отношения между тях и техните починали вследствие произшествието близки роднини.

 Показанията на свидетелката  Й.Г. са без съществено значение за установяване обективната истина по делото. Тя е лицето, което е изпратило SMS на подс.Х. непосредствено преди произшествието.

 Относно възприетия механизъм на настъпилото произшествие от съществено значение са данните от изготвената по делото тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица маг. инж. В.К.П., маг. инж. В.Т.И. и маг. инж. П.И.В.. От същото е видно, че двата автомобила взели участие в  ПТП- то, което е предмет на настоящето производство, са били технически изправни преди настъпване на произшествието и не съществуват технически неизправности, които да са в причинно-следствена връзка с него. Описаният съобразно експертизата механизъм на произшествието е съответен на възприетия такъв съобразно обв. акт. Тежкотоварният автомобил управляван от подс.Х., настигнал автомобилна колона, в която последен се движел автомобил управляван от пострадалия Р. Р.. Лекият автомобил „Рено” модел „Меган-Сценик” управляван от Р. се движел със скорост 66,6 км/ч, а тежкотоварният автомобил „Скания Р-420”, управляван от подсъдимия с 90 км/ч, поради което дистанцията помежду им бързо се скъсила. Изводът за скоростта на движение на товарния автомобил е направен от разчитането на тахографния диск и извършени аналитични изчисления.

Подс. Х. задействал спирачната система на тежкотоварния автомобил и завъртял волана на ляво, за да промени посоката му на движение. Настъпило незначително изместване на предната част на товарния автомобил на ляво спрямо задната част на лекия автомобил „Рено”. Поради закъснялата реакция на подсъдимия обаче, както и поради липсата на необходима дистанция, която да позволи предотвратяване на пътното произшествие, последвал неизбежен и силен сблъсък между предна дясна част на тежкотоварния автомобил и задната част на лек автомобил „Рено” модел „Меган-Сценик”. Скоростта на  товарната композиция, състояща се от влекач марка „Скания” модел R-420 с рег.№В-***-ВС и полуремарке с рег.№ВТ-****-ЕВ към момента на първоначалния контакт с лекия автомобил е определена на 84,45 км/ч.

 Ударът между двете моторни превозни средства настъпил на пътното платно в лентата за движение и на двамата водачи. В следствие на този удар последвала силна деформация на задната част на лекия автомобил, която довела до откъсване на задно ляво колело и попадането му под предната част на товарния автомобил „Скания Р-420”. В резултат на удара се разрушил пластмасовия резервоар на лекия автомобил и горивото се запалило. След съприкосновението лекия автомобил „Рено” бил отблъснат надясно и напред по посоката си на движение. На 22,8 м. от първоначалния контакт, лекият автомобил се отделил от тежкотоварния автомобил, изминал още 6,1м. в лентата си за движение чрез съчетано от транслация и ротация движение, след което напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и затревения участък след него, където се преобърнал и продължил движението си до установяването си в покой, като процеса на горене във вътрешната част на купето продължил. В следствие на задействана от подс.Х. спирачна система, товарната композиция преустановила движението си като останала в платното. Окончателното спиране на тежкотоварния автомобил настъпило в 18.29 часа.

 От горното заключение е видно, че водачът на товарната композиция /подс. Х./ е имал техническа възможност да предотврати удара, като намали скоростта на движение на композицията до тази на лекия автомобил, но е допуснал закъснение при използване на спирачната система. Пътният участък е бил прав с неограничена видимост. Между товарната композиция и лекия автомобил не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водача на  товарния автомобил. Спирачната система е била изправна и е предоставила техническа възможност да се намали скоростта или да се спре преди удара в задната част на лекия автомобил „Рено”. Подс.Х. обаче е допуснал закъснение при използване на спирачната система на управлявания от него автомобил.  Преди ПТП-то, товарната композиция се е движела със скорост от 90 км/ч, която е с 20 км/ч по-висока от разрешената. Прокуратурата обаче е приела, че превишената скорост не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, поради което не е повдигнала обвинение за горното нарушение.

От същото заключение се установява, че водачът на лекия автомобил се е движел в дясната лента по посока на движението си, със скоростта на движещите се преди него в колона леки автомобили, няма данни да е изменял рязко скоростта или посоката си на движение и не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

По делото е назначена и допълнителна тройна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на тази същата, дължината на „опасната зона” за спиране на  тежкотоварния автомобил при скорост 90 км/ч е 100,8м. Минималното отстояние между предната челна част на товарната композиция и задната част на лекия автомобил, която водача на тежкотоварното МПС е имал техническа възможност да осигури при скорост 90 км/ч за да не се блъсне в лекия автомобил и предотврати ПТП съобразено със скоростите на двете МПС-та преди удара е 55,54м. 

Вещите лица са дали заключение, че подс.Х. е имал техническа възможност да намали скоростта на управлявания от него тежкотоварен автомобил до скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара и при реална своя скорост на движение 90 км/ч и при скорост 70 км/ч, която е максимално разрешена за съответното МПС (товарна композиция) и вида на пътното платно и да предотврати настъпването на ПТП между двата автомобила. Водачът на лекия автомобил Р. Р. е управлявал същия в дясната лента по посоката на движение със скоростта на движещите се пред него леки автомобили, не е променял рязко скоростта си на движение и не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП.

От съдебномедицинските експертизи по делото се установява, че смъртта на Р. Г. Р. се дължи на тежка гръдна травма – счупени ребра и контузия на белите дробове и овъгляване на трупа. Смъртта на В. Г. Р. се дължи на тежка и несъвместима с живота  термична травма от суха топлина – изгаряне на около 50% от първа и втора степен и овъгляване на останалата част от трупа. Смъртта на Р.Й.Г. се дължи на тежка комбинирана механична гръдна травма – счупени ребра и контузия на белите дробове и термична травма - овъгляване на трупа 100%. Смъртта на Н.Н.Р. се дължи на тежки множествени счупвания на кости на гръбначен стълб и гръдна травма, съчетани с действието на висока температура, довела до термична травма. От горните заключения е видно, че и за четиримата пострадали смъртта е настъпила сравнително бързо и е била практически неизбежна.При химическото изследване на труповете на четиримата пострадали не е установено съдържание на алкохол в кръвта.

От изготвената по делото пожаро-техническа експертиза,  се установява, че възникването на пожара е станало вследствие на нарушаване целостта на конструкцията на лекия автомобил и неговия резервоар за съхранение на гориво. Пожарът се е разразил след удара на лекия автомобил от тежкотоварния автомобил. Температурата на горене е била изключително висока и пожара е бил съпроводен със силно и токсично димоотделяне.

По делото е назначена химическа експертиза, съгласно заключението на която кръвната проба иззета от обв.Х.Х., не е установено наличие на алкохол. Назначена е и съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, съгласно заключението на която в предоставените проби на кръв и урина на обв.Х. не са установени упойващи вещества и техни метаболити.

Съдът намира, че обсъдените по- горе заключения са обективни и обосновани, тъй като кореспондират с останалите доказателства събрани в хода на досъдебното производство, както и със самопризнанията на подсъдимия Х..

Обсъдените по- горе доказателства и способи за доказване кореспондират и със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства.

 На л.8- 18 от т.1 на досъдебното производство е приложен протокол за оглед на местопроизшествие, който отразява законосъобразното извършване на горното следствено действие при спазване на установените от НПК правила за това. Описаната по този протокол фактическа обстановка на местопроизшествието съответства на тази описана от разпитаните по делото свидетели и кореспондира с изводите на вещите лица изготвили автотехническите експертизи по делото.

По делото е приложена и справка от Сектор „КАТ” при ОДП-Търговище за обв. Х., от която е видно, че той не притежава отпечатано свидетелство за правоуправление в Р.България. Наказван е на 27.05.2013г. с глоба в размер на 50 лева за нарушение извършено на 09.04.2013г. по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП- т.3 л.8. Видно от писмените доказателства от досъдебното производство- т.3 л.39, подсъдимият Х.Х.Х. е правоспособен водач, придобил категории за правоуправление на МПС - „Е” и „Д”. Притежава турско свидетелство за правоуправление на МПС.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подс.Х.Х.Х. е осъществил  от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343 ал.3 пР.5 б.„б” пР.1 вР. ал.1 вР. чл.342 ал.1 от НК, за който му е повдигнато обвинение.

Нормата на чл.343 ал.3 пР.5 б.„б” пР.1 вР. ал.1 вР. чл.342 ал.1 от НК е бланкетна. От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с нарушаване на конкретни правила за движение, регламентирани в ЗДП и ППЗДП, при което се причинява смърт на повече от едно лице.

Съдът намира за доказано, че с деянието си подс. Х.Х.Х. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изР.1 пР.3 и пР.5 от ЗДвП – „Водачите на пътно превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя и  превозното средство, с характера и интензивността на движението за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”. По делото, от тройната автотехническа експертиза е видно, че : „…Водачът на товарната композиция е имал техническа възможност при реалната скорост на движение да намали скоростта до тази на удара с лекия автомобил и да се движи със скорост до 70 км/ч, с което да предотврати ПТП.“

Съдът намира за доказано и извършеното нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на  такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”. Нормата касае задължението за спазване на необходимата дистанция по отношение на движещо се отпред превозно средство, което очевидно не е спазено, доколкото от назначените по делото автотехнически експертизи е видно, че подсъдимият се е приближил прекомерно до предно движещият се лек автомобил и твърде късно водачът е предприел действия за намаляване на скоростта на движение, от което е последвал и удар между двете МПС. По горните съображения съдът счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.75 ал.1 от ППЗДвП, чието съдържание е почти идентично с това на чл.23, ал.1 от ЗДвП и касае отново задължението за спазване на дистанция по отношение на движещо се отпред превозно средство – „Водачът в зависимост от скоростта на движение от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно-превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата в лицето на адв. Т. за наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б.“г“ от НК. Горната разпоредба би била приложима ако по делото се установи, че след деянието деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. На първо място такова поведение на подсъдимия не се установява по един безспорен начин.Единствените доказателства в тази насока са в показанията на свидетелката С.Т.М., но те, на първо място, не са категорични. Тази свидетелка твърди,че е видяла водачът на товарния автомобил да „тича“ с пожарогасител, но същевременно казва : „…но колко е гасил до пристигане на трактора с цистерната не мога да кажа. До преди да дойде цистерната имаше хора с пожарогасители, но не посмяхме да се приближим до колата заради възможен взрив, а и пламъкът се увеличаваше бързо“. Тази свидетелка твърди, че в гасенето са се включили различни хора, вкл. и подсъдимият, но едва след идване на цистерната. Тези нейни показания са изолирани и противоречат на показанията на други свидетели, които категорично твърдят, че не са възприели подобни действия от страна на подс. Х.. Така например свидетелите И.Б. и А.Ц. на изрично зададен въпрос в тази насока са отговорили, че подсъдимият само е седял и не е правил нищо. В такава насока са и показанията на свидетелите Г.И. и М.З., които също не са възприели описаните от М. обстоятелства. По делото няма данни подсъдимият да се е обаждал на тел.112. На л.9-12 са приложени разпечатки от ползваните от подс. Х. мобилни телефони, от които не се установява да е осъществявал изходящо обаждане към спешен телефон. От гласните доказателства е видно, че такива обаждания са направили голяма част от разпитаните свидетели.

На следващо място съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на леко наказуемия състав на чл. 343а, ал.1, б.“г“ от НК и с оглед задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС : „…Друго изискване е помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия“.

 Съдът намира, че с оглед данните от автотехническите експертизи за механизма на произшествието / „…в резултат на удара се разрушил пластмасовия резервоар на лекия автомобил и горивото се запалило“; „..лекият автомобил…след което напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и затревения участък след него, където се преобърнал и продължил движението си до установяването си в покой, като процеса на горене във вътрешната част на купето продължил“/, данните от пожаротехническата експертиза /“ …пожарът се е разразил след удара на лекия автомобил от тежкотоварния автомобил. Температурата на горене е била изключително висока и пожара е бил съпроводен със силно и токсично димоотделяне“/ както и съдебномедицинските експертизи, от които се установява, че и за четиримата пострадали смъртта е настъпила сравнително бързо и е била практически неизбежна, не са налице изискванията на цитираното по- горе постановление.  

От субективна страна престъплението е извършено от подс.Х.Х. при форма на вина несъзнавана непредпазливост (небрежност). Той не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По делото от събраните писмени доказателства е установено, че подсъдимият е професионален шофьор, водач на тежкотоварен автомобил, притежаващ категории „Д” и „Е”, което означава, че към него изискванията за притежаване на професионални качества и умения са по-високи.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и доброто му процесуално поведение.

Първото отегчаващо отговорността обстоятелство, което съдът отчита са сериозните противоправни последици от престъплението, които се изразяват в броя на пострадалите вследствие на инкриминираното деяние. Съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение касае случаите, когато е причинена смърт на повече от едно лица, а в резултат на инкриминираното деяние са починали четири лица, което несъмнено разкрива по- тежки противоправни последици в сравнение с други престъпления по същия законов текст. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство е, че Х. е наказван по административен ред за нарушение извършено на 09.04.2013г. /т.е. само два месеца преди инкриминираното деяние/ по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, а от обстоятелствената част на обв. акт /която се признава от подсъдимия с оглед вида на проведеното съкратено съдебно следствие/ е видно, че непосредствено преди инкриминираното ПТП Х. е осъществил същото нарушение, макар и обвинението да не твърди пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилото произшествие. Горното обаче показва незачитане на законоустановените правила за движение по пътищата и липсата на стремеж от страна на подс. Х. към спазване на тези правила, а несъмнено инкриминираното деяние пряко е свързано и с други нарушени от този подсъдим на такива правила.

Причина за извършване на престъплението е именно неспазването и незачитаното от страна на подсъдимия на установените в Р. България правила за движение по пътищата.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че справедливото наказание, което следва да се определи при условията на чл.54 НК е над средното такова предвидено от закона, а именно 6 /шест/ години лишаване от свобода. С оглед вида на проведеното съдебно следствие и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК вР. чл.58а, ал.1 от НК, горното наказание се редуцира с 1/3 и съдът налага наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода, което съобразно изискванията на ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

Следва да се приложи и разпоредбата на чл.343г вР. чл.49, ал.2 вР. чл.37, ал.1, т.7 от НК и да бъде постановено наказание по вид лишаване от права. Съдът намира, че продължителността на горното наказание следва да бъде 6 години, тъй като за този вид наказание не е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, а съобразно съдебната практика по чл.49, ал.2 НК, наказанието лишаване от право за управление на МПС не може да бъде с по-малка продължителност от наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания ще способстват за постигане на специалната и генералната превенция по смисъла на чл.36 НК.

По отношение на  предявените граждански искове съдът намира за установено следното :

За да бъде налице деликтна отговорност по смисъла на чл.45 ЗЗД, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки : да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно, от което да е последвала вреда. Противоправността се свързва с нарушаване чрез действие или бездействие на определени правни норми, а вината се предполага до доказване на противното. Характера на вредите може да бъде имуществен или неимуществен.

Във връзка с гореизложеното и доколкото съдът намира, че е установена причинно –следствена връзка между деянието на подсъдимия и смъртта на Р. Г. Р. и Н.Н.Р., то предявените от техните наследници по закон Г.Р.В. и Р.Р.Г. граждански искове с правно основание чл.45 ЗЗД за причинените от престъплението неимуществени вреди се явяват основателни. Гражданските ищци са дъщеря, респ. син на посочените по-горе починали, поради което  несъмнено са претърпели вреди, изразени в страдания за едновременната загуба на своите родители. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетенията се определя по справедливост. Двамата граждански ищци са изгубили едновременно и двамата си родители, които са били тяхна морална опора в живота. Начинът, по който родителите на двамата ищци са загинали също допринася за едни по-сериозни като тежест страдания у ищците от така претърпяната загуба. Ето защо съдът намира за справедлив размер на всяка от предявените от гР. ищци претенции за обезщетяване на причинените от деянието неимуществени вреди, свързани със смъртта на техните родители, сумите от по 100 000 лв. за всяка от тях. Претенциите следва да бъдат отхвърлени за разликите до 200 000 лв. като недоказани и неоснователни.

Съдът намира, че следва да уважи изцяло претенцията на гР. ищца  Г.Р.В. за обезщетяване на основание чл.45 ЗЗД на причинени от деянието имуществени вреди в размер на 2965 лв., които представляват разходи по погребението на наследодателите на гР. ищца. Размерът на тези разходи се доказва от представените с исковата молба заверени копия от фактури и касова бележка за горната сума /л.32 и 33 от съдебното производство/.

Съдът намира за изцяло неоснователни претенциите на двамата граждански ищци за присъждане на обезщетения във връзка със смъртта на пострадалата Р.И.Г..  Тя е баба на гражданските ищци, респ. последните са нейни внуци. Внуците са изключени от изчерпателния кръг наследници, които могат да бъдат конституирани като граждански ищци, защото те не са от категорията "най-близки", каквито са родителите като възходящи и децата като низходящи. Въпросът не търпи друго решение и когато родителите не са между живите. В този смисъл е практиката на ВКС на РБ /напР. решение № 217 от 22.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 102/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова./

Ето защо така предявените претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Предвид горното произнасяне по предявените граждански искове, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. Х. следва да бъде осъден да заплати направените от гР. ищци разноски в хода на настоящето производство за упълномощаване и процесуално представителство на повереник в размер на по 3000 лв. за всеки от тях.

На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК съдът следва да се произнесе по въпроса за веществените доказателства по делото. Видно от обв. акт, като такива са иззети части и детайли от автомобила на пострадалите. По отношение на въпросните части и детайли не са налице основанията на чл.53 от НК, поради които същите подлежат на връщане /след влизане в сила на присъдата/ на наследниците на пострадалия Р. Р., който е бил собственик на този автомобил, а именно гР. ищци и частни обвинители Р.Г. и Г.В..

С оглед този изход от настоящето производство, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. Х. следва да бъде осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство деловодни разноски в размер на 3280,82 лв. по сметка на ОП Плевен, направени деловодни разноски в размер на 189, 00 лв. /пътни разноски на свидетели и възнаграждение за явяване на вещи лица/ по сметка на ОС Плевен, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове – 16118,24 лв. по сметка на ОС Плевен.

Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :