О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2499

 

Гр. Бургас, 18.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия :  ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  1773 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази  следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Д.Н.Н. с ЕГН **********, представляван от адв. М.М. *** против Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. Витоша № 2 чрез Окръжна прокуратура – Бургас.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.

Съдебните книжа по делото са съставени и  разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищецът основава исканията си:

 Ищецът твърди, че до 22.08.2014 г. имал тих и спокоен живот, отдаден на семейството си. Винаги спазвал реда и законите в страната, не бил конфликтен. През юли същата година започнал нова работа, която имала висока обществена значимост, поради което работодателя му направил щателно проучване. Семейството му притежавало къща в с. Веселие, която посещавали през топлите месеци на годината и през почивните дни. През пролетта на 2014 г. установил, че в къщата му било проникнато с взлом и откраднати множество описани вещи. Кражби били извършени и от други къщи в района, включително и от тази на неговия братовчед Станислав Панайотов. Ищецът пуснал жалба в полицията. Близо де неговата къща била къщата на Тодор Костадинов, с когото били в добри отношения, неговия син – Калин бил приятел с неговите деца. През лятото синът му споделил, че от негови приятели разбрал, че един от крадците бил синът на съседа – Калин. Ищецът споделил това с братовчед си, но решили да изчакат развитието на полицейското следствие. Вечерта на 22.08.2014 г. братовчедът Станислав и други приятели били в ищеца на гости. По време на вечерта цигарите им свършили и ищеца с братовчед си тръгнали с колата до магазина на селото да купят цигари. По пътя срещнали момчето Калин, заедно с други деца. Спрели колата и попитали дали те са откраднали вещите от къщата на ищеца. Всички побягнали, а на мястото с останал Калин, който се качил доброволно в колата за да ги заведе до къщата, в която вещите били скрити. Ищецът и братовчед му не са посягали на момчето да го бият. Внезапно Калин изскочил през отключената врата на колата и побягнал. По-късно му се оБадил бащата на Калин да му търси сметка защо е бил сина му, започнал и да го заплашва. Около два- два и половина след полунощ пред къщата спрели две патрулки, като в едната бил братовчед му Станислав с белезници. Пред семейството му полицаите поставили белезници и на ищеца и го отвели в РУ – Приморско. Полицаите ги заплашвали, че ще лежат в затвора. Било образувано досъдебно производство № 305/2014  г. на РПУ-Приморско,  № 511/14 на БОП. Повдигнато им било обвинение за отвличане на детето и закана с убийство. На следващия ден ги пуснали. На 23.12.2014 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпленията: отвличане на детето чрез употреба на сила и закана с убийство на непълнолетен. Престъпленията за което бил обвинен били тежки. По време на следствието към него се отнасяли като към насилник на дете. Малко след това при ищеца отишъл Тодор и казал, че разбрал от сина си каква е истината и ще отиде да я каже в полицията, заедно със сина си. При предявяване на следствието на 05.01.2015 г. адвоката направил искане за повторен разпит на тези свидетели, но прокурора отказал. Цялото производство било водено тенденциозно с намерение ищеца да се уплаши и да си признае нещо което не е направил. Заедно с него страдали и неговото семейство и приятелите му. Ищецът спрял да общува с хората и да се събира с приятелите си. Убеждението на ищеца, че ще бъде осъден несправедливо нараснали, когато прокурорът отказал повторен разпит на свидетели и събиране на други доказателства. Ищецът ангажирал адвокатска защита. Прокурорът му  предложил да се признае за виновен, като бъде определена по- ниска присъда, но адвоката отказал. Страховете на ищеца не намалели и след изготвянето на обвинителния акт, в който отново престъпленията били описано с най-черни краски, независимо че той не ги е извършил. Нервите на ищеца били обтегнати до краен предел, получил хипертонична криза. В съдебното производство свидетелите разказали какво наистина се е случило, но прокурора искал от съда да не им вярва. Това продължило през няколко съдебни заседания, като у ищеца се засилило съмнението, че прокурора иска да го вкара в затвора  за много дълго време. Ищецът бил оправдан от съда с присъда от 10.02.2016 г. по НОХД № 226/2015 г. БОС. На следващия ден прокурорът внесъл протест с искане за ефективно осъждане. Страхът у ищеца от осъждане отново се възродил и то с по – голяма сила. Ищецът загубил и работата си, социалните му контакти били спаднали до нулата. Здравето му се влошило, оттогава страда от високо кръвно налягане. С решение от 12.07.2016 г. по ВНОХД № 79/2016 г. БАС, втората инстанция потвърдила оправдателната присъда. Ищецът твърди, че ответникът съсипал живота и бъдещето му, които никога нямало да може да съгради отново.    

 

     Ищецът отправя исканията: да бъде постановено решение, по силата на което  да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати общо сумата от 68 208 лв., обезщетение за причинени вреди предизвикани от обвинение в извършване на престъпления, за които бил оправдан, от която: 

 сумата от 50 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на иска 14.11.2019 г. до изплащането;

сумата 16 222 лв., мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за времето от 31.08.2014 г. да датата на иска 14.11.2019 г.;

сумата от 1 500 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар, ведно със законна лихва от датата на иска 14.11.2019 г. до изплащането;

сумата от 486 лв., мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди за времето от 31.08.2014 г. да датата на иска 14.11.2019 г.

Претендират се и разноски.     

 

Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

 

Обстоятелства, на които Прокуратурата на РБ основава възраженията си:

 Прокуратурата на РБ оспорва иска.

 Искът се оспорва, като недоказан. Тежестта на доказване е на ищеца. В случая твърденията му за загуба на работа, намалени социални контакти, влошено здравословно състояние, които са пряк резултат от обвиненията не са подкрепени с доказателства.

  По отношение имуществени вреди се твърди, че в приложения договор за правна помощ не се съдържат данни за фактическото изплащане на хонорара от 1 500 лв. Липсват доказателства и за обема на извършените от адвоката процесуални действия, тъй като в протокола привличане на обвиняем и за предявяване на  разследване адвоката е бил друг.

Оспорва се искането за мораторни лихви. Лихвата следва да се присъди в определен от съда начален момент. Въвежда се възражение за погасяване на вземането за лихва с изтекла тригодишна давност. Това вземане е неоснователно за времето 31.08.2014 г. до 14.11.2016 г.

Иска се отхвърляне на исковете или при основателността им да се присъди обезщетение в по – нисък размер, тъй като не е съобразен със закона – чл. 52 ЗЗД. Аргументира се, че въпреки тежестта на обвиненията, мярката за неотклонение е „парична гаранция“ 1000 лв., разследването и съдебната фаза са протекли в разумни срокове.

 

Относно доказателствата:

С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да се допуснат. Поискано е прилагане на НОХД № 226/2015 г. на БОС и ДП 305/2014 г. на РУП-Приморско , пор. № 511/2014 г. БОП. Поискано е разпит на свидетели, което е допустимо. Искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза не е съобразена с предмета и не следва да се допуска.   

 

По доказателствената тежест. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

В случая върху ищецът е доказателствената тежест да доказва претърпените от него  неимуществени и имуществени вреди, техния размер и връзката им с наказателното преследване. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното, на осн. чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК  БОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за 13.02.2020 г. от 11.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА се изиска НОХД № 226/2015 г. на БОС и ДП 305/2014 г. на РУП-Приморско , пор. № 511/2014 г. БОП.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца при довеждане.

УКАЗВА на страните доказателствената тежест, според мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: