Решение по дело №470/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260029
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20192100900470
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 240                                        01.09.2020г.                                      гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти август                                                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 470 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Априлов” № 18, адвокат Панайот Велков срещу НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2.

Видно от изложеното, на 05.09.2018 г. ищцата пътува като пътник на предна седалка в МПС марка Фолксваген голф с peг. № ЕН 4056 АХ по път III - 9061 посока от с. Оризаре, общ. Несебър към к.к. Сл. Бряг. Водачът на МПС е К.И.П.. Около 12:40 ч. на същата дата микробус М.С.управляван от Й.В., движещ се в съседната пътна лента /насрещното платно/, навлиза в платното за движение по което правомерно се движи МПС с per. № ЕН 4056 АХ, следствие на което между двете МПС настъпва ПТП. Горното е констатирано с КП № 304р - 26211/ 05.09.2018г. на РУ Несебър при ОД на МВР гр. Бургас, а по случая е образувано ДП № 1715/ 2018 г. по описа на РУ - гр. Несебър. /304- ЗМ- 1715/2018 г. на РУ Несебър/. От ПТП ищцата за кратко изпада в безсъзнание. От МПС е извадена посредством трети притекли се на помощ лица и с Екип от ЦСМП е откарана в УМБАЛ Бургас, където е настанена. Изследванията установяват - фрактура на дясна китка. На 08.09.2018 г. е извършена планова операция с поставяне на медицински - киршнерови игли. Направена е и гипсова имобилизация. На 12.10.2018 г. посредством нова планова операция са извадени поставените на 08.09.2018 г. киршнерови игли.

Според ищцата, произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Й.В., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората; чл. 20, ал. ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка. При ПТП пострадала - ищца за кратко губи съзнание. Извадена от МПС и свестена от притекли се на помощ трети лица. Силата на ударът е съсредоточена именно в предната дясна страна на МПС където е пътувала ищцата. Наранено /натъртено/ е цялото тяло в дясната му част - рамо, ръка, хълбок, крак, получени са наранявания и по краката по които и до днес личат белези. Счупена е дясната китка. Ударите от ПТП са силни и предизвикват гадене и повръщане. Съгласно епикриза на УМБАЛ Бургас е отразена следната анамнеза за ищцата: Постъпва за I път в ООТ- пострадала при ПТП с болки, оток и рана с размер около 3 см. Дорзално на дясна гривнена става. Болка в мишнична област. Постъпила за оперативно лечение. Извършени са образни и инвазивни изследвания, с които се установяват следните травматични увреждания: Рентгенография - ФРАКТУРА РАДИИ ДЕКСТРИ ИН ПАРТИС ДИСТАЛИС; На 06.09.2018 г. е извършена консултация с УНГ, който констатира оток под лявата част на долната челюст. Вероятно от зъбен произход. Препоръчано е зъболечение. Направена е консултация с кардиолог, която установи повишен сърдечно- съдов риск. Съгласно Оперативен протокол № 1116/08.09.20108 г. след въвеждане в анестезия се извърши закрита репозиция на фрактурата под рьо контрол и се задържа е Киршнерови игли. Направена е стерилна превръзка. Поставена е гипсова имобилизация за период от 35 дни. Назначен е контролен преглед и рьо контрол след 35 дни и оперативно остраняване на поставените К-игли. Болничен престой 05.09.2018 г - 08.09.2018 г. Съгласно епикриза по ИЗ № 25219 на 12.10.2018 г. постъпила в отделение по ООТ при УМБАЛ Бургас. Отразена е следната анамнеза: Снета по данни на пациента. Постъпва за II път в ООТ- за премахване на метален имплант (К игли) Повод за първата хоспитализация е фрактура в областта на дясната китка. Претърпяла оперативно лечение с поставяне на метален имплант. Съгласно Оперативен протокол № 1274 на 12.10.2018 г. с местна анестезия се извърши екстракция на метален имплант. Лечението е продължено в домашни условия. Към 14.10.2018 г. и сл. месеци ищцата не може да си служи с водещата дясна ръка. Налице са болки както в мястото на фрактурата (дясна китка), така и в дясната половина на тялото - което е поема силата на удара при ПТП. Наложително е било приемане на обезболяващи.По време на възстановителния период ищцата не може да се обслужва самостоятелно. За периода от 18.09.2018 г. до 28.09.2018 г. ищцата не посещавала учебни занятия, а е била последна година в училище при получаване на средно образование. По същия начин след извършване на екстракцията на импланта за периода от 10.10.2018 г. до 18.10.2018 г. не е посещавала учебни занятия. Фрактурата в дясната китка възпрепятстват воденето на записки в учебните часове, а от там добрата подготовка за крайните изпити - матури. Освен физическите неудобства, ПТП е довело до отрицателни изживявания в психологически и емоционален план. Освен преживения шок от неочаквано настъпилото ПТП, довело до цялостно преобръщане на живота й, ищцата е преживяла силен стрес, прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото е нещастие. Продължително време страда от безсъние, от болки на травмираните места при студено и влажно време, от внезапно чувство на безпокойство, тревожност и безнадеждност. Страхува се от автомобили. Няма и следа от предишния млад лъчезарен човек, затворила се в себе си вътрешно преживява случилото се отново и отново. Налице са и загрозяващи белези по долните крайници, които напомнят за претърпяното ПТП.

Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени още продължително време, ищцата претендира от ответника обезщетение в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди / лева. Виновният водач управляващ МПС Мерцедес Спринтер, per. № СЕ 7414 АМ има валиден сертификат „Зелена Карта“ № UA015/********* в Застрахователна компания „KNIAREA“. Съгласно чл. 513 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 ответникът е единствено процесуално легитимиран пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. В изпълнение на разпоредбите в чл. 511 КЗ и предвид, че ЗК KNIAREA няма кореспондент за България на 26.09.2018 г. пред ответника е депозирано заявление за определяне и изплащане на обезщетение следствие претърпяното на 05.09.2018 г. ПТП, към което са приложени и изискуемите от закона книжа- протокол за ПТП. медицински книжа. На 01.02.2019 г. пред ответника е депозирано допълнително заявление към което са приложени и допълните медицински книжа. До момента няма определено съответно изплатено обезщетение. С оглед на което и обезщетението се претендира по съдебен ред.

Ответникът е взел становище по предявения иск. Същият отрича, че са налице предпоставки за отправяне на предявената претенция срещу него. Оспорва предявените срещу него искове както по основание, така и по размер, като счита, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат. На първо място се оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като в тази връзка се оспорва и представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На второ място се оспорва изключителната вина на Й.В. за настъпване на произшествието, като се  счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както от страна на пострадалото лице, така и от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ЕН 4056 АХ. Твърди се, че ищцата е пътувала в горепосочения автомобил без поставен предпазен колан, в риск да бъде увредена, като не е положила дължимата грижа за опазване на собствения си живот и здраве. Отделно от горното, се счита че с поведението си водачът К.П. е допринесъл в значителна степен за настъпване на произшествието, като същият се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост, в резултат на което не е успял да спре при възникналата опасност /навлизане на лекия автомобил в неговата лента за движение/ и да предотврати настъпването на удара между двете МПС, респективно дори да бе настъпило съприкосновението, то уврежданията, получени от страна на Д.С. биха били по-малко на брой и в по-лека степен. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между всички претендирани от ищцата увреждания и механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Счита се, че ищцата е получила само единствено фрактура на дясна китка, в резултат на което е извършена закрита репозиция на фрактурата под ръо контрол с поставяне на К игли и й е поставена гипсова шина за 30 дни. На 12.10.2018г. е извършена екстракция на металния имплант и е препоръчано провеждането на рехабилитация. Оспорва се твърдението досежно изпадането в безсъзнание на ищцата при настъпването на процесното ПТП, както и че същата е била настанена по спешност в ЦСПМ към УМБАЛ „Бургас". Отделно от горното се счита, че с поведението си ищцата е допринесла за здравословното си състояние след настъпване на произшествието, като не е извършвала необходимата рехабилитация и не е спазвала предписания й оздравителен режим. Оспорва се предявения иск и по размер. Счита се, че претендираната от ищцата сума не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултата на ПТП и за лихва за забава върху това обезщетение.

Предявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 52 от ЗЗД. Видно от изложената фактология, ищцата е пострадала като пътник в автомобил, който е участвал в ПТП, като другият участник в произшествието, за който се твърди, че е виновен за същото, е застрахован в държава членка на Съвета на Бюрата по смисъла на Кодекса за застраховането и няма кореспондент за територията на Република България.

Така предявените претенции са допустими. Безспорно установено по делото, че ищцата е пострадала в ПТП, като водачът, за който се твърди, че е виновен за това произшествие, е застрахован в украинско застрахователно дружество, което не е посочило свой кореспондент на територията на Република България. В подобна хипотеза, НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ играе ролята на компенсаторен орган, който следва  да отговаря за обезщетенията на увредени лица в такива хипотези. Предвид на неоспорването от страна на ответника, че Република Украйна членува в Съвета на Бюрата, както и че не е посочила кореспондент за уреждане на претенции на чуждестранния застраховател, то надлежно исковете са насочени към НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ.

Относно основателността на исковете съдът намира следното:

За да бъде основателна претенцията към компенсаторния орган, какъвто е ответника, по делото следва да бъдат установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на виновното лице, при настъпили вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие. Конкретно следва да се докаже настъпило пътно-транспортно произшествие, механизма на същото, настъпването на вреди за ищцата, както и че същите са в причинно следствена връзка с това ПТП. Следва да се докажат по вид и размер настъпилите вреди, които се твърдят. В случая претенцията, която принципно пострадалото лице може да предяви чрез пряк иск срещу застрахователя или срещу прекия причинител на вредата, се предявява срещу НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ по изложеното вече по-горе, защо искът е надлежно предявен срещу него.

Съдът намира, че при преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а именно медицински документи, протокол за ПТП, извършените медицинска и съдебно-автотехнически експертизи и разпит на свидетеля К.П., свидетелката  Й.С. и свидетеля Х.М., са налице всички изискуеми по закон предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за претърпяните от ищцата вреди. Безспорно установено посредством неоспорения констативен протокол за ПТП е, че на 05.09.2018г. се е случило пътното произшествие, описано от ищцата в исковата молба, като са се сблъскали лек автомобил, управляван от свидетеля К.П., в който като пътник се е возила ищцата и микробус, който е управляван от Й.В.-румънски гражданин, чийто автомобил е застрахован в Украйна. Леката кола се е движила в посока от с. Тънково към к. к. Слънчев бряг, а микробусът в насрещната лента в посока от к. к. Слънчев бряг към с. Оризаре. По делото са извършени две съдебно автотехнически експертизи-първоначалната от вещото лице Г. и повторна такава от вещото лице П., като съдът намира, че фактологията, изложена от вещите лица относно механизма на ПТП съвпада относно основните факти, но се различава в изводите на експертите относно вината на водачите за настъпилото ПТП. Съдът приема за по-коректно и пълно заключението на вещото лице П. относно начина на настъпване на катастрофата и съответно за правилен неговия извод, че основна причина за настъпването и е факта, че водачът на микробуса е навлязъл в насрещното платно. И двете вещи лица са констатирали, че  водачът на лекия автомобил също има вина за настъпилото ПТП, тъй като се е движил нелогично по пътната лента. Преди катастрофата, този водач е предприел маневра в дясно в своята лента, поради което е излязъл в банкета на своята лента. За да се върне обратно на пътното платно е маневрирал рязко наляво, при което по заключението и на двете експертизи е навлязъл леко, с левите гуми на автомобила си в насрещната лента, където се е движил микробуса. Микробусът е възприел навлизането на лекия автомобил в неговата лента, като опасност от челен сблъсък и е решил да предприеме маневра за да предотврати този сблъсък, като е решил да избегне удара, като влезе в лентата на лекия автомобил. В това време, водачът на последния е успял да овладее колата си и да се върне в своята лента, където вече обаче е и микробуса и така е настъпил пътният инцидент. Както вече беше казано, налице е принос за настъпване на ПТП и от страна на водача на лекия автомобил, но съдът намира, че основна вина носи водачът на микробуса. Съдът намира за обоснован извода на повторната съдебно-автотехническа експертиза, че в нарушение на правилата за движение, водачът на микробуса е решил да избегне удара, като влезе в насрещната лента. Правилното поведение е било да се опита да спре или да отбие в дясно на своята лента, а не да влезе в насрещната. В крайна сметка именно поради тази маневра е настъпило ПТП и следователно е налице вина на този водач за настъпилия инцидент, в който е пострадала ищцата. Недоказано е твърдението на ответника, че е налице съпречиняване на вредоносния резултат. Правилно е изложеното от ищцовата страна, че ако водачът на автомобила, в който се е возила ищцата, също носи вина за ПТП, то евентуално се  касае за солидарна отговорност за настъпилите вреди, но не се касае за наличие на съпречиняване. Такова е налице когато пострадалото лице, със своите действия или бездействия е допринесло за настъпването на резултата. Такова поведение на ищцата не се установи по делото. Недоказано е твърдението на ответника, че ищцата е била без колан, поради което е допринесла за вредите си. Видно от съдебно-автотехническите експертизи, няма данни, дали ищцата е била с колан. Съдът обаче намира, че от разпита на свидетелката  Й.С. и свидетеля Х.М.може да се направи извод, че ищцата е била с колан, тъй като същите са видели ищцата непосредствено след инцидента и са констатирали, че има охлузвания в дясно на бузата, врата, рамото, които предвид начина на настъпване на ПТП, вероятна са получени от колана. Освен това съдът споделя принципното становище на експертите по съдебно-автотехническите експертизи, че коланът играе основна предпазна функция при челни прави удари и задни прави удари, както и при обръщане на колата по таван. В тези случай коланът запазва пътника на седалката и го предпазва от удари в части от колата. Коланът не е толкова ефективен при странични удари, тъй като не спира движението на тялото странично. Ударът на автомобила, в който се е возила ищцата е бил страничен, следователно носенето на колана не е бил решаващ за настъпването или не на конкретна травма. Въпреки това, съдът приема, че ищцата е била с колан иначе освен травмата на дясната си ръка, би имала повече травми, ако не се е била задържала на седалката. Изготвената съдебно-медицинска експертиза, представените медицински документи и разпита на свидетелката Й.С. и свидетеля Х.М.установиха по безспорен начин, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила счупване на дясната лъчева кост в областта на китката. Проведена е оперативна интервенция по наместване на счупването, поставянето на метални импланти и гипсова имобилизация за срок от тридесет дни. След зарастване на счупването, на тридесет и петия следоперативен ден, са отстранени металните импланти. Свидетелските показания установяват също така наличието на охлузвания в дясно на бузата, врата, рамото. Свидетелят К.П. установява, че веднага след инцидента, ищцата е била в безсъзнание. Счупването на ръката на ищцата, особено в периода на оперативното лечение /вещото лице Т./ и след това е довело да претъпени от същата болки и страдания. Касае се за период на невъзможност за служене с дясната ръка за период от около два месеца, през който период ищцата е изпитвала болки и неудобства, свързани с претърпяната травма. Медицинският експерт е заключил, че е налице пълно възстановяване на функциите на пострадалата ръка с изключение на установено леко ограничение на движението в последните 5 градуса, като последните не затрудняват обслужването с ръката и са преодолими с правилна рехабилитация. Налице е психическо травмиране у ищцата състоящо се в страх да пътува в превозни средства, за което свидетелстват свидетелката Й.С. и свидетеля Х.М..

Така констатираните физически болки и психически страдания съдът определя по справедливост на сумата от 10 000 лева, до който размер намира, че е основателен предявения иск. При определяна на конкретната стойност на вредите, съдът отчита факта, че болките са търпяни кратко време и че е налице пълно възстановяване на пострадалия крайник на ищцата.

            Върху сумата за обезщетение, определена от съда, следва да бъде присъдена законна лихва за забава. Същата се претендира от датата на деликта, но такава с оглед на разпоредбата на чл. 497 от Кодекса за застраховане, която е приложима и за обезщетенията, дължими от компенсаторния орган, се дължи не от датата на деликта. НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, макар и отговарящ в хипотезата на наличие на деликт, носи отговорност по силата на закона и ще бъде забава, в момента, когато е уведомен за настъпилата щета и неоснователно е отказал да я обезщети. Следователно ответникът е в забава за процесното обезщетение, от момента, в който ищецът е предявил претенцията си към него. На лист 8 от делото е видно, че претенцията на ищеца е заявена при ответника на 26.09.20118г., от който момент по принцип се дължи законната лихва /решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска/.

             Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 400 лева.

На ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски съответно на уважената част на иска в размер на  503,85 лева.

Ответникът е направил искане за разноски. Предвид частичната основателност на иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника  разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 1 275,07 лева.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Априлов” № 18, адвокат Панайот Вълков,  сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва за забава от 26.09.2018г. до окончателното и изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на болки и страдания от получени травми при пътно-транспортно произшествие на 05.09.2018г., констатирано с КП № 304р - 26211/ 05.09.2018г. на РУ Несебър при ОД на МВР гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 10 000 лева до претендираната от 26 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода 08.09.2018г-25.09.2018г.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, да заплати на Д.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Априлов” № 18, адвокат Панайот Вълков, сумата от 503,85 /петстотин и три лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Априлов” № 18, адвокат Панайот Вълков да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2 сумата от 1 275,07 /хиляда двеста седемдесет и пет лева и седем стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: