Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260831 08.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1000 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.Г.Д., ЕГН
**********, адрес: *** срещу Г.В.А., ЕГН **********,
В.Г.А.,
ЕГН **********, В.А.В., ЕГН **********, И.А.В., ЕГН ********** и М.И.А., ЕГН **********, с искане съдът да развали договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № *, т. II, д.
981/28.07.1997 г.,
с който ПА. се е разпоредила със
собствените си 8/12 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 1889, кв. 158 по плана на гр. Айтос, ведно с
жилищната сграда, построена в него, находящи се на
ул. Сакар № 4.
Посочено е, че наследодателят на ищцата ПГ.А. е
прехвърлила на синовете си Г.А. и АА. 8/12 ид. ч. от
имота срещу задължение за издръжка и гледане, съответно на Г.А. – 5/12 ид. ч. и на АА. – 3/12 ид. ч. Г.А.
от време на време се интересувал от майка си, но неговата съпруга В.Г. – не, а
другият й син въобще не се интересувал от нея. След като той починал през
10.2018 г., никой от наследниците му – съпруга и синове (ответниците
М.А., В.В. и И.В.) не полагал
грижи за нея. За ПА. не били полагани необходимите грижи, изразяващи се във
финансова помощ и непосредствено снабдяване с храна и лекарства на възрастния
човек. А. починала на 14.11.2020 г., като приживе е съставила саморъчно
завещание, като заветник в същото е посочена П.Д..
Със завещанието Д. е посочила, че завещава цялото движимо и недвижимо
имущество, което притежава, на Д..
Моли съда да развали процесния
договор.
Ответниците В.Г. и Г.А. са посочили, че признават иска. Молят
съда да не им възлагат разноски.
Ответникът М.А. чрез назначения й особен представител
е посочила, че съпругът й – син на ПА., е починал през 2018 г. Въпреки
твърдението в исковата молба, че синът й не се е грижил за нея приживе, нито
той, нито съпругата му са получавали от прехвърлителя
по договора покана за изпълнение на договора. Освен това прехвърлителят
не е предал владението върху имота на приобретателя,
което е основание за изискване на дължимите му насрещни престации
по договора – издръжка и гледане.
На следващо място е посочено, че към настоящия момент
правото да се иска разваляне на договора е погасено по давност. В исковата
молба е описано, че още от подписване на договора до смъртта на ищцата приобретателите не са полагали никакви грижи за нея, а от
момента на неизпълнение на задължението започва да тече петгодишната давност за
разваляне на договора, изтекла към настоящия момент.
Изложени са и доводи, че представеното по делото
завещание всъщност е завет, тъй като в него е описан конкретен недвижим имот.
Този имот обаче е прехвърлен на синовете й, поради което заветът е
недействителен. Посочено е, че към момента на смъртта си ПА. не е притежавала
никакво имущество. В периода 1991 г. до датата на смъртта си ПА. е прехвърлила
цялото си имущество, включително е дарила на внучката си – ищца по делото, 8
свои имота, следователно е имала средства и не се е нуждаела от издръжка.
Моли съда да отхвърли иска.
Правната квалификация на
предявения иск е чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съдът счита, че предявените искове са допустими като
предявени от легитимирано лице. Това е така, тъй като правото да се иска
разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо
(в този смисъл т. 3 на Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК
на ВС). Искът е предявен от ПА., като след смъртта й в хода на делото на нейно
място е конституиран нейният наследник по завещание П.Д.. По силата
на наследственото правоприемство Д. е наследила
цялото имущество, останало след смъртта на първоначалния ищец. В решение № 653/25.11.2003
г. по гр. д. № 146/2003 г. на І гр. отд. на ВКС е
прието, че при смърт на кредитора-прехвърлител на
вещното право, неговите наследници могат да искат да се развали договора за
издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, само до размера на
субективните им права, произтичащи от наследяването. В случая Д. е универсален
наследник на А., поради което е изместила наследниците по закон (чл. 16, ал. 1 ЗН). Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника М.А.
за ненадлежно легитимирана страна поради недействителност на завета, тъй като
имотът, посочен в завещанието, не бил собственост на А.. Споровете между лицата
– наследници на починалото лице по завещание или по закон, относно валидността
на завещанието, на което някоя от тях основава правата си, са извън предмета на
делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство. Заместването в
процесуалното правоотношение настъпва по право, като спорът между претендентите
на наследството е недопустимо да се разглежда в настоящото производство чрез
инцидентен установителен иск или възражение.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност за предявяване на иска. Съобразно практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014
г. на ВКС), задължението на приобретателя по договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за
продължително изпълнение, като давността за правото за разваляне на договора
възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника за всяко отделно
неизпълнение – т. е. давността за предявяване на иска за разваляне на договора
започва да тече от момента на всяко отделно неизпълнение на договорните
задължения на приобретателя и не се счита изтекла,
ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за
разваляне.
По предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане в тежест
на ищеца бе да докаже наличието на валиден договор за издръжка и гледане,
нуждите на прехвърлителя от издръжка и грижи, а в
тежест на ответниците – че задължението за издръжка и
гледане е изпълнявано.
От анализа на
събраните по делото гласни доказателства (показания на свидетеля Д) съдът
приема, че Г.А., неговата съпруга В.А., АА. (до смъртта му през 2018 г.) и
неговата съпруга М.А. не са изпълнявали задължението си за издръжка и гледане,
поето с договора. При условията на действащия към момента на прехвърлянето
режим на съпружеска имуществена общност собственици на имота са станали и
съпругите на Г.А. и АА., следователно облигационното задължение по договора е и
за съпругите на приобретателите. Въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест, ответниците не установиха, че са били изправна страна по
договора за издръжка и гледане (съответно и че наследодателят им АА. е
изпълнявал задълженията си). Наследниците
на А. – ответниците И. и В. Василеви, на основание
чл. 60 ЗН също отговарят пред прехвърлителя до
размера на наследствения им дял, но няма твърдения, нито доказателства в насока
след смъртта на баща си да са престирали гледане и
издръжка по отношение на А., като се установява противното от показанията на
свидетеля Д. Приобретателите по договора са дължали
изпълнение на ежедневни грижи и издръжка със собствени средства и труд по
отношение на своята майка съобразно нейните нужди. Това задължение за гледане и
издръжка е единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране
на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато
е необходимо, което не е установено по делото. От събраните гласни
доказателства се установи единствено, че до 2017 г. Г.А. е помагал на майка си,
но след това се е разболял и е спрял да се грижи за А.. За да е изправен
длъжникът, следва да помага на кредитора изцяло за периода на действие на
договора. Неизпълнението за част от периода се приравнява на пълно неизпълнение
поради неделимостта и ежедневния характер на задължението. Съгласно
задължителната съдебна практика, установена с решение № 20/22.07.2015 г. по гр.
д. 1853/2014 г. на IV гр. отд. на ВКС, издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможностите му да се издържа
сам от имуществото и доходите си), както и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам. Поради обстоятелството, че ответниците не
са установили предоставяне на грижи и финансова подкрепа, а напротив – изобщо
не са престирали такива съобразно показанията на
свидетеля Д, исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.
Процесуалният
представител на ответника М.А. е навел възражения, че нито А., нито съпругата
му са получавали от прехвърлителя по договора покана
за изпълнение на договора, а освен това прехвърлителят
не е предал владението върху имота на приобретателя,
което представлява неизпълнение на задълженията на прехвърлителя
и е основание за отпадане на насрещните престации по
договора. Съдът намира същите за неоснователни. Неизпълнението на задължението за
издръжка и гледане за предходен период не може да се компенсира по-късно, необходимо
е изпълнението на задълженията на приобретателите по
договора да е постоянно, като всяко неизпълнение е предпоставка за възникване
на правото за разваляне на договора. Поради тези особености на престацията не е необходима покана, за да бъде поставен
длъжникът в забава. Дори и наследниците
на А. да не са знаели за сключения договор за издръжка и гледане, съответно за
задълженията си по него, достатъчно за разваляне на договора е неизпълнението
на същия от страна на баща им до смъртта му през 2018 г. (давността за което не
е изтекла към предявяване на исковата молба през 2020 г.). На следващо място, в
приложения по делото нотариален акт, в който е обективиран
атакуваният договор, е посочено, че ПА. запазва за себе си правото на пожизнено
ползване на прехвърлените части от имота, следователно с договора А. не е поела
задължение за прехвърляне владението върху имота на синовете си и те са били
наясно с това.
При горните мотиви
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за настоящото производство в размер на общо 1540,02 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответниците В.А. и Г.А. са направили искания да не им бъдат възлагани разноски по делото, тъй като са признали иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото се възлагат върху ищеца при кумулативното наличие на следните предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал подов за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е налице само втората предпоставка – признание на иска, но поведението на Анастасови е предпоставка за завеждане на иска – неполагане на дължимите грижи и издръжка в полза на прегвърлителката им, поради което и искането на ответниците следва да се остави без уважение. Ответницата М.А. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноските за назначения й особен представител, а останалата част от разноските следва да бъдат заплатени от ответниците, съразмерно на притежаваните от тях права върху имота.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № *, т. II, д.
981/28.07.1997 г.,
с който ПГ.А., ЕГН ********** се е
разпоредила със собствените си 8/12 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 1889, кв. 158 по плана на гр. Айтос, ведно с
жилищната сграда, построена в него, находящи се на
ул. Сакар № 4, както следва: в полза на Г.В.А., ЕГН ********** – 5/12 ид. ч.
и в полза на АВ.А., ЕГН ********** – 3/12 ид. ч.
ОСЪЖДА Г.В.А., ЕГН ********** и В.Г.А., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на П.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 587,51 лева (петстотин осемдесет и седем лева и петдесет и
една стотинки) направени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 600 лева (шестстотин лева) направени по делото съдебно-деловодни
разноски за особен представител.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, И.А.В., ЕГН ********** и М.И.А., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на П.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 352,51 лева (триста петдесет и два лева и петдесет и една
стотинки) направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева