№ 4268
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110149082 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 265389/19.08.2024
г., подадено по пощата на 16.08.2024 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК: * със седалище и адрес: гр. С*, представлявано от управителите П* и
Х*, чрез юрк. Б* - пълномощник на управителите, тел. *, имейл адрес:
******@***********.*** срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Н*, с която
са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
899.70 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ №
834961_bc/04.07.2020г ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г.,
начислена на върху главница от 899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от
Договор за предоставяне на кредит “Бяла Карта“ №
1
834961_bc/04.07.2020г
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на
СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2020 година Т. Н.
Н. е сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № 834961_bc с „АКСЕС
ФАЙНЪНС“ ООД, по силата на който договор кредитополучателят е получил
сумата от 900 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което
кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение.
Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР в
размер 45.9 %. Твърди се, че е договорено, че ответникът следва да върне
главницата ведно начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за
неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4
и ал. 5 от Договора за кредит.
Сочи, че страните се договорили, ако кредитополучателят трябва да
обезпечи кредита в размер на 15 % от максималния кредитен лимит.
Договорено било, че ако заемателят не изпълни задължението си на падежа, то
той дължи обезпечение под формата на поръчителство, като при
неизпълнение да обезпечи кредита, заемателят дължи неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение.
Твърди, че според договорът страните се споразумели за договорна
лихва за забава в размер на 10 % за всеки ден забава. Договорено било, че се
дължи такса в размер на 2.50 лева за всеки ден дабава, която представлявала
разходи за действия за действия по събиране на задълженията. Било
уговорено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем, са дължи
такси 120.00 лева.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Посочва,
че с договор за цесия от 31.03.2022 г. ищецът е получил вземането си, а
ответникът бил уведомен за цесията. При условията на евентуалност моли
съда да приема, че с връчването на исковата молба се връчва е уведомлението
за цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в заповедно и исково
производство, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева за заповедното и 275.00 лева в исковото. Моли делото де се гледа в
негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковата
претенция. Прави възражение, че липсва договора за цесия и ответникът не е
уведомен, не е ясно в какъв размер е прехвърлено вземането. Оспорва, че
сумата е получена от ответника. Оспорва изискуемостта на сумите, тъй като
първата вноска е дължима на следващия месец от посочената в ИМ дата.
Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че е
2
извършвал плащания към цедента и цесионера суми, като към цесионера е
изплатил сумата от 800.00 лева за периода от 24.06.2022 г. до 17.03.2023 г.
Сочи, че следствие на заплащането му, задълженията не са намалели, а се
увеличили, поради което спрял да плаща. Твърди, че вземанията са погасени
чрез доброволно плащане. Оспорва като нищожни и неравноправни чл.12,
ал.1 и чл.21, ал.4, ал.5 от договора. Прави възражение за прихващане с
претендираните с ИМ суми до размера на по-малката от тях.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат в о.с.з.
Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли претенциите.
Представя съдебна практика. Представя списък по чл.80 ГПК. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 44431/01.11.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 97-104
от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 44431/01.11.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 97-104 от
делото).
Страните не спорят, че между ответника, като кредитополучател и
„АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ от
04.07.2020 г. Главницата по този кредит е в максимален размер 900.00 лева,
която може да се усвои по всяко време. Срокът по кредита бил неопределен
(чл.4) с фиксиран ГЛП – 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита,
ответникът дължи дневен лихвен процес (ДЛП) в размер на 0.12 %, като
лихвата се изчислява всяка ден върху усвоената непогасена главница, като 1
3
месец има 30 дни.
Посочено е, че общата сума по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е сборът от
усвоената непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница, такси за ползване на картата.
Посочено е в договора, че ГПР е 45.9 % при следните условия: пълно
изпълнение по договора, заемът е усвоен незабавно и то в пълен размер.
Съгласно чл.2, ал.2-3 от договора, същият се счита, че е разписка за
получаване на кредитната карта.
Ответникът се задължил да връща задължението си по договора до 2-ро
число на месеца.
Съгласно договора, ако ответникът не заплати задължението си на
падежа, то същият следва да предостави обезпечение на заема чрез поръчител
(чл.15 от договора).
Страните не спорят, че съгласно договора, ако ответникът не погаси
задълженията си в указания срок, същият следва да предостави обезпечение
по договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния
кредитен лимит (чл.12, ал.1 от договора).
Съгласно чл.20, ал.1 от договора, ако ответникът не предостави
обезпечение в срока по чл.15 от договора, се начислява неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение.
Не се спори, че ответникът се е задължил да заплати на кредитора 2.50
лева за всеки ден, ако има допуснато забавяне на плащанията, която сума
представлява такса за събиране на задълженията (чл.21, ал.3 от договора).
Когато ответникът не е предоставил обезпечение, но е заплатил сумата
от 15 %, то неустойката по чл.20, ал.1 от договора се дължала, а таксата от
2.50 не са дължала чл.21, ал.4 от договора)
Страните са се договорили, че кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост на кредита в случай на забава. Не е спорно, че след настъпване на
предсрочна изискуемост ответникът дължи еднократно такса в размер на
120.00 лева, представляваща разходи на кредитора за дейността за лице, което
осъществява и администрира дейността на извънсъдебно събиране на
вземания.
Не е спорно между страните, че допълнителните елементи от договора,
освен главница и договорна лихва включвали:
такса в размер на 15 %, ако ответникът изпадне в забава - чл.12, ал.1
неустойка в размер на 10 % от непогасена главница, при липса но
обезпечение след срока на изпадане на забавата – чл.20, ал.1
такса в размер на 2.50 лева на всеки ден забава, представляващи разходи
по събиране на кредита – чл.21, ал.4
Таксата в размер на 2.50 ще отпадне, ако ответникът е заплатил таксата в
размер на 15 %. Неустойката по чл.20, ал.1 не отпада никога -
4
Такса в размер на 120.00 лева, при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – чл.21, ал.5
Не е спорно, че между ищецът и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е сключен
договор за цесия от 31.03.2022 г.
Не се спори, че ищецът е упълномощен от първоначалния кредитор да
уведоми ответника за извършената цесия.
Спорно остава дали договорът е недействителен по смисъла по чл.22
ЗПК, налице ли са неравноправни клаузи. Настъпила ли е изискуемостта на
вземанията, каква сума е усвоена от ответника и кога.
Спорно остава дали процесният договор е част от договора за цесия.
Спорно остава дали ответникът е уведомен за цесията преди датата на
връчване на исковата молба – 25.09.2024 г.
Спорно остава дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди
датата на връчване на исковата молба – 25.09.2024 г.
За да бъде уважен иска следва да са доказани следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание
– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, неустойка, такси за извънсъдебно събиране на
вземанията
2. предаването на сумата/картата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
4. Процесният договор и вземанията са част от цесията
5. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС)
6. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж, настъпила предсрочна изискуемост
7. Размера на търсените суми
За да бъде отхвърлен иска следва да се установи следното от ответника:
плащането на процесните суми
предоставил е обезпечение по заема
да обори презумпцията, че получателят на картата е усвоил кредита
С оглед отделените факти и обстоятелства, съдът приема, че са доказани
първата и второто предпоставка за уважаване на иска.
Видно от представените доказателства, а именно извадка от договор за
цесия, ищецът е цесионер и е встъпил в правата на кредитор по
правоотношението. Следователно същият е легитимиран по материалното
право да търси вземането, въз основа на договора (л.158-159 от делото).
Доказаната е четвъртата предпоставка за уважаване на иска.
Видно от представеното пълномощно ищецът като цесионер е
упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за извършената цесия (л.41
от делото). По делото липсват доказателства, че цесията е съобщена на
длъжника преди ИМ, но с връчването на ИМ съдът приема, че цесията е
съобщена на длъжника. В този смисъл е т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно цесията е редовно съобщена
на длъжника и е произвела действие. Налице е петата предпоставка за
5
уважаване на иска.
Съдът не кредитира представената обратна разписка от куриерско
дружество, находящи се на л.67-68 от делото, защото от същите не може да се
установи какви документи са изпратени на ответника. Написано е декларация
и документи, но не е ясно дали става въпрос за съобщение за цесия или за
предсрочна изискуемост или друго по договора (л.67-68 от делото).
По делото липсват данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем
по смисъла на чл. 60 ЗКИ. В този смисъл е т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това, съгласно дадените
указания в ТР 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът приема, че следва да се уважат вноските с настъпил падеж в хода на
процеса.
По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза, чиято заключение
съдът напълно кредитира, като компетентно, обосновано и пълно. От нея се
установи, че ищецът е погасил сумата от 1 485.00 лева по договора, преди
цесията, а след договора 800.00 лева. Установи се, че в ГПР е включена само
договорната лихва и е в размер на 49.5 %. В ГПР не са включени разходите за
неустойка за липса на обезпечение (чл.20 от договора), сума по чл.12, ал.1 от
договора и такси за извънсъдебно събиране на вземанията (чл.21, ал.4-5 от
договора). Видно от отговора на въпрос 12, дължимата главница е 899.70 лева.
Максималният ГПР към момента на включване на договора е 50 %. При
положение, че след като в ГПР не са включени три други компоненти, то съдът
прилагайки формалната логика приема, че след като се включват тези три
компоненти, то ГПР се получава над 50 %. Установи се, че преди сесията
ответникът е погасил сумата от 945.73 лева за неустойката по чл.20 от
договора и 335.00 лева по чл.21, ал.4 от договора. След цесията ответникът е
погасил сумата 489.88 лева за неустойка по чл.20 от договора, 80.00 лева
разходи по чл.21, ал.4 и 120.00 лева разходи по чл.21, ал.5 от договора (л.164-
168 от делото).
С оглед даденото в Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с таксата за липса на представено обезпечение (неустойка,
чл.20 от договора), сума по чл.12, ал.1 от договора и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията (чл.21, ал.4-5 от договора), заобикалят императивна
правна норма, а именно чл.10, чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно тези компоненти не са включени в
ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е
включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на
кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност
потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се
включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11,
ал.1, т.10-11 ЗПК. ГПР е в нарушение на чл.19 ЗПК.
Налага се извод, че действителният размер на ГПР, след прибавяне на
дължимата неустойка, надвишава максимално допустимия по закон размер от
6
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаният в договора параметър не
кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, независимо дали същият
надхвърля максималния размер или не, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д.
№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от
10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
Ето защо съдът приема, че договорът е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК.
Съдът е указал на ищеца, че служебно ще приложи императивна правна
норма по чл.7, ал.3 ГПК, както и служебно следни за нищожността на
договорите, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г.
по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение, на
основание чл.23 ЗПК, ответникът следва да върне само сумата за главница.
Ето защо не се дължи договорна лихва.
С оглед извършените плащания от страна на ответника по
недействителните клаузи, които суми не се дължат, съдът приема, че
ответникът е погасил изцяло задължението си за главница. Ответникът е
платил общо сумата от 945.73 лева само по неустойката по чл.20 от договора,
което е повече от търсимата главница. По чл.21, ал.4 от договора ответникът е
платил 335.00 лева. Следователно като се съберат сумите се получава, че
ответникът е платил по неравноправните клаузи и то преди цесия сумата от
1280.73 лева, което е повече от сумата по двата иска (1147.25=
899.70+247.59).След като ответникът е платил сума, която не се дължи, тъй
като съдът е обявил договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК, то с
тази сума е погасена изцяло търсимата главница. На това основание искът за
главница е неоснователен.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са неоснователни и
7
следва да бъдат отхвърлени изцяло. Не е доказана 7 предпоставка за
уважаване на иска и изискуемостта на сумата.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Нито с ИМ, нито с последващите писма ищецът е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо съдът не дължи
произнасяне.
По заповедното производство ответникът не е претендирал разноски.
Ответникът е представи списък, съгласно който претендира 500.00 лева
за адвокатски хонорар, както и представя доказателства за тяхното
извършване (л.184-186 от делото).
Ето защо „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес:
гр. С* следва да бъде осъден да заплати на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес:
Н* сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляващи разноски по гр. д.
№ 49082/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр. С*
срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Н*, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който се иска да бъде признато, че Т. Н. Н., ЕГН **********
дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * сумата от 899.70 лева,
представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за
предоставяне на кредит “Бяла Карта“ № 834961_bc/04.07.2020г ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.06.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че Т. Н. Н., ЕГН ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК: * сумата от 247.59 лева, представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г., начислена на върху главница
от 899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от Договор за предоставяне на
кредит “Бяла Карта“ № 834961_bc/04.07.2020г
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на
8
СРС.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и
адрес: гр. С* да заплати на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Н* сумата от
500.00 лева (петстотин лева), представляващи разноски по гр. д. №
49082/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9