Решение по дело №1417/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260312
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20203110101417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ................/16.09.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1417 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител – адв. П.П.Д., срещу Д.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1255.10 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 43080311500208, в резултат на реализираното на 25.04.2015 г., около 23:58 часа, в гр. Варна, пътно-транспортно произшествие между управлявания от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № В 4578 НА, и лек автомобил „Хюндай Траджет”, с рег. № В 6687 РТ, в резултат на което са причинени имуществени вреди върху лекия автомобил „Хюндай Траджет“, което ПТП е настъпило след употреба на алкохол от страна на ответника над допустимата по закон норма, а именно – 2.88 промила, ведно със законната лихва върху главницата 1255.10 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 15 лв., представляваща сторени ликвидационни разноски по щета № 43080311500208, ведно със законната лихва върху главницата 15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 386.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата сума 1270.10 лв. за периода 03.02.2017 г. – 03.02.2020г.

В исковата си молба ищецът „Д.З.” ЕАД излага, че на 25.04.2015 г., в гр. Варна, на кръстовището, образувано от бул. „Сливница“ и ул. „Отец Паисий“ е настъпило ПТП между застрахования в дружеството по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и управляван от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № В 4578 НА и лек автомобил „Хюндай Траджет“, рег. № В 6687 РТ, собственост на Димитър Миланов Николов. Посочва, че мястото на произшествието е било посетено от органите на КАТ, Пътна полиция при ОД на МВР – гр. Варна, за което бил съставен протокол за ПТП от 25.04.2015 г., който установявал, че причина за настъпилия пътен инцидент е неправомерното поведение на ответника, който е преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. В протокола било отбелязано също, че водачът е управлявал лекият автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 промила, а именно 2.88 промила. Твърди, че срещу ответника бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 3343/2015 г., III наказателен състав, приключило със споразумение по реда на чл. 384 НПК, като ответникът се признал за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Поддържа, че вследствие на реализираното ПТП са настъпили щети по лек „Хюндай Траджет“, рег. № В 6687 РТ, поради което пред застрахователя е образувана преписка по щета № 43080311500208. Поддържа, че е заплатило в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1255.10 лв., за което са извършени и съответни плащания на 12.05.2015 г. и 13.05.2015г. Излага, че е сторил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лв. Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение и на основание чл. 274, ал. 1 КЗ дружеството има право на регрес срещу виновния водач. Поддържа, че е изпратил на последния регресна покана с искане за възстановяване на заплатените суми, която е получено редовно от него на 29.05.2015 г., но плащане от негова страна не е постъпило и до настоящия момент. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Д.В.Б., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 10.09.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

При така предявените обективно кумулативно съединени искове в тежест на ищеца е да установи, че на посочената дата 25.04.2015 г. е настъпило ПТП по вина на ответника Д.В.Б., в резултат на което са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер; че инцидентът е настъпил след употреба на алкохол от страна на водача Д.В.Б.; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при дружеството, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на реализираното ПТП; че е изпратил регресна покана до ответника, съответно какъв е размерът на претендираното обезщетение за забава през процесния период.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 450.80 лв., от които 100.80 лв. – държавна такса и 350 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита й съдействие от 27.01.2020 г., която сума следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата 1255.10 лв. /хиляда двеста петдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 43080311500208, в резултат на реализираното на 25.04.2015 г., около 23:58 часа, в гр. Варна, пътно-транспортно произшествие между управлявания от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № В 4578 НА, и лек автомобил „Хюндай Траджет”, с рег. № В 6687 РТ, в резултат на което са причинени имуществени вреди върху лекия автомобил „Хюндай Траджет“, което ПТП е настъпило след употреба на алкохол от страна на ответника над допустимата по закон норма, а именно – 2.88 промила, ведно със законната лихва върху главницата 1255.10 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторени ликвидационни разноски по щета № 43080311500208, ведно със законната лихва върху главницата 15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 386.64 лв. /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху общо дължимата сума 1270.10 лв. за периода 03.02.2017 г. – 03.02.2020 г.

ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 450.80 лв. /четиристотин и петдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Начин на плащане: по банкова сметка, *** „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: