№ 765
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Т. Ц. Т.
срещу определение № 1230 по н.ч.х.д. № 1994/2022 г. на СРС, НО, 12 състав,
от 15.04.2022 г., с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е
прекратено наказателното производство по частната тъжба на Т. Ц. Т. поради
това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 НПК.
В жалбата, подадена от Т. Ц. Т., се прави искане за отмяна на
определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на
наказателното производство по тъжбата. Не се излагат доводи за
неправилността на атакувания съдебен акт, а се излагат твърдения по
същество на обвинението.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, частният
тъжител Т. Ц. Т., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Съдът, след като провери изцяло правилността на
обжалваното определение, намира за установено следното от фактическа
страна.
Първоинстанционното производство е образувано на 14.02.2022 г.
по тъжба на частния тъжител Т. Ц. Т., насочена срещу адв. С.Н.Т..
В тъжбата е изложено декларативното твърдение, че тъжителят е
жертва на престъпления от общ и частен характер, извършени от адв. С.Н.Т. в
периода от септември 2013 г. до май 2022 г. и се излагат множество общи
1
съждения за престъпления, без необходимата конкретизация по време, място
и начин на извършването им. В заключителната част е направено обобщение,
в което е заявено дословно следното: адв. С. Т. се е представила в Агенцията
за вписване като адвокат, била е упълномощена от А. Н. в качеството на
управител на „С.“ ООД от 20.09.2014 г. да го представлява в Агенцията по
вписване. Това пълномощно било издадено, когато вече Н. не бил управител.
Адв. Т. в т. 8, стр. 6 на Национална следствена служба декларирала, че
документите, които внася в Агенцията по вписване са представени от
заявителя – 3 бр. пълномощни за провеждане на общо събрание на „С.“ ООД,
протоколи от общо събрание на дружеството, които били преправени,
неистински, като с тях се извършвала клевета и обида спрямо тъжителя.
С определение № 552 от 22.02.2022 г. съдията - докладчик приема,
че тъжбата е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Съдът посочва, че в случая
тъжителят е изложил факти, които не могат да бъдат квалифицирани като
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като
същевременно няма доказателства за внесена държавна такса. Съдът е дал
указания на тъжителя в 7-дневен срок от съобщението да отстрани
изтъкнатите недостатъци.
Тъжителят бил уведомен за дадените му указания с надлежно
връчена призовка на 21.03.2022 г.
На 28.03.2022 г. тъжителят депозирал писмен отговор, в който
заявил, че представя престъпления „против личността от частен характер,
закана с принуда, телесна повреда, обида и клевета“ и „против правата на
гражданите от частен характер с частно имущество“.
С определение № 1230 от 15.04.2022 г., предмет на въззивния
съдебен контрол, съдията-докладчик прекратява наказателното производство
на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като приема, че тъжбата
не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 НПК, тъй като в отговора
тъжителят отново е изложил фактически твърдения, идентични на тези в
частната тъжба, без да посочва такива, които могат да бъдат квалифицирани
като разпространение на клевета или отправяне на обида. Съдът отбелязва, че
липсва конкретизация на време място и начин на извършване на конкретни
престъпления.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и
движението на делото съдът намира следното по правните въпроси,
значими за правилното му решаване във въззивното производство.
Въззивната жалба е неоснователна.
І. По приложението на процесуалния закон и обхвата на правомощията
на съдията-докладчик
Съдията-докладчик се е произнесъл по реда на чл. 289, ал. 1 НПК, но
доколкото ход на тъжбата изобщо не е бил даден, тъй като тя е приета за
изначално нередовна, преценката му е направена в стадия на съдията-
докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК.
2
Процесуалната спецификата на конкретния случай изисква, на първо
място, да се обсъди значението на настъпилата промяна в процесуалния закон
с ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), с която се
отменя правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да
прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в
обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.
От мотивите на определението, което има характер на разпореждане,
става ясно, че правомощието на съдията-докладчик произтича от чл. 250, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. От естеството и границите на предметния му
обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици – е видно,
че правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди
престъпление, респективно дали то е токава, което се преследва именно по
този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на
прокуратурата. Поради това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2
НПК, което представляваше процесуална тавтология на част от първо
възникналото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по
същество не представлява правна промяна.
Съдът стигна до този извод въз основа на историческо тълкуване за
правомощието на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата,
както и въз основа на съдържателния му анализ, който дава отговор дали
проверката за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК включва
имплицитно и изискването съдът да установи дали в тъжбата, с която е
сезиран, се твърди престъпление.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията,
посочени в чл. 81 НПК. От 5.11.2017 г. първоначалната компетентност да
проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдията-
докладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от
5.11.2017 г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал.
2 вр. ал.1, т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на
пострадалия. Правомощието на председателя на съда да отказва да образува
дело от частен характер е въведено със ЗИД (дв, бр. 28 от 1982 г.) на НПК,
отм. (Дв бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 НПК, като негова изключителна компетентност, т.е. към този период
съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за
редовност на тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди
образуването на наказателното производство.
С приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005
г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл.
247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.) продължава да съществува като суверенна
компетентност, а съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите
на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано
3
в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдията-
докладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в
чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.
С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр.
32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдията-
докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява образуваното
производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК
(актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в
тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2
НПК.
При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния
закон до 5.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на
тъжбата – и преди образуването на делото и след – в първия стадий на
съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и постоянната съдебна
практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да
отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало
спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява в
именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с
нормативните изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им
– първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК
– в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – например решение № 16 от 14.03.2001
г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., р ешение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС
по н. д. № 424/2001 г., II н. о.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК,
освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето,
срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.
Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на
тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на
престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да
направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в
тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този
процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от
прокуратурата и разследващите органи.
Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на
съдията-докладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл.
81, ал. 1 НПК, без да е било необходимо експлицитното препрещане към
разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на тъжбата,
съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е започвало
само когато действително тъжбата е навеждала факти, които председателят на
съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на
правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е
било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата.
По аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично
правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство,
4
в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това
несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се
твърдят обстоятелства на престъпление. Членуването на думата
“престъпление” е езиков аргумент, съществуващ наред с формално
логическия, който изисква да бъде установено от компетентния орган кое е
конкретното заявено престъпление.
Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на
фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на
подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се
извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то.
По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното
качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме
тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в
разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна
квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за
разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове,
споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност
от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно
чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по
който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е
съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е
фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик,
с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението,
предмет на разглеждане.
Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде
на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по
тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от
резулатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните
на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. С други
думи – и понастоящем, след отмяна на дублиращото се правомощие на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на тъжбата, не е
настъпила никаква съдържателна промяна в процесуалната му власт.
II. По отношение съответствието на тъжбата на Т. Ц. Т. с изискванията
на чл. 81, ал. 1 НПК и законосъобразността на обжалваното разпореждане за
прекратяване на делото.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1
НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване на
наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че
крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е годна
да възбуди наказателно преследване, защото в нея не се твърди престъпление,
е правилен.
Видно от съдържанието на тъжбата и писменото й уточнение от
5
28.03.2022 г. в нея изобщо не са изложени конкретни обстоятелства на
престъпление. Поради това и декларативно заявеното, че тъжителят иска да
започне наказателно преследване за клевета и обида не е достатъчно.
Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи
спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността
като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е
необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни
позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице
възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за
пострадалия. Подобно деяние е в достатъчна степен общественоопасно по
смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само поради обективната си годност да застраши
нечия репутация и добро име, обекти на защита на лични абсолютни
субективни права. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите
неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги
защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са
неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на
изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. В съдебната практика,
както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема,
че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства,
време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства
следва да бъдат позорни, т. е недостойни от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на
обществото или в частност да представляват приписване на престъпление. На
следващо място тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми
на субективна психическа дейност. Обидата представлява унизително
отнасяне към някого чрез непристойна реч или друго действие, накърняващо
честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
В конкретния случай тъжителят изобщо не е инкриминирал изрази и
действия на лицето, срещу което е насочена тъжбата, за които съдът да може
да извърши проверка дали са годен предмет на клевета и обида. Тъжителят не
е сторил това и след изрично предоставената му възможност от съда с
конкретни указания.
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и недостатъците й
са непреодолими. Това е достатъчно на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство, образувано по нея, да бъде
прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1230 по н.ч.х.д. № 1994/2022 г.
на СРС, НО, 12 състав, от 15.04.2022 г., с което е прекратено наказателното
производство по частната тъжба на Т. Ц. Т., депозирана на 11.02.2022 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7