Определение по дело №1567/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Г.А.К., чрез адв. А.Т.А., против ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г. с правно основание чл.60, ал.4 АПК.

Във връзка с дадени от съда указания с Разпореждане № 7239/13.07.2023г., с уточняваща молба № 10688/14.07.2023г. жалбоподателят посочва, че искането му е за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ЗППАМ, което следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК. Уточнява, че в жалбата е посочил обстоятелства от категорията на визираните в нормата на чл.166, ал.2 от АПК.

След извършена служебна деловодна справка се установи, че по идентична жалба от Г.А.К. срещу горепосочената ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., на 29.06.2023г. е образувано адм. дело № 1452/2023г.

Съдът намира, че с отправеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната ЗППАМ е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес, при наличие на висящо производство по оспорването й, поради което същото е допустимо.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение с изрично волеизявление на административния орган, заложено като част от диспозитива на заповедта, представлява разпореждане при отнета негова компетентност, с оглед разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, да преценява дали са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение, поради което и въпросното разпореждане е незаконосъобразно до степен на нищожност. Въпреки това, с оглед допуснатото по закон предварително изпълнение по цитираната разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, и с оглед уточняващата молба на жалбоподателя за предмета на оспорване, съдът намира, че следва да разгледа искането по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

В случая, в жалбата се посочва, че К. е служител на „Петролен Терминал Варна“ ЕООД, и превозва служители със служебен автомобил, за което му е необходимо СУМПС, като прилага доказателства в тази насока – служебна бележка от дружеството. Подчертава се, че по този начин жалбоподателят удовлетворява нуждите си от трудови доходи, като се излагат аргументи за конституционно гарантираното право на труд. Извън горните доводи се представят Справка за комбиниран тест за опоидни вещества № 2378814/18.06.2023г.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., като неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят не посочва и не установява такива обстоятелства, с които да обоснове основателността на искането си по чл. 166, ал. 4 АПК. Приложената от жалбоподателя служебна бележка не съдържа данни за конкретната длъжност на К., респективно - трудовите му функции и задължения, и в частност не доказва, че единствената дейност, която той извършва за работодателя си е „превоз на служители със служебен автомобил“, т.е. че е професионален шофьор. Този извод се подкрепя и от приложената Справка нарушител/водач, видно от която К. притежава единствено категория „В“. Съдържанието на служебната бележка и притежаваната категория налагат извод, че К. има и други задължения към работодателя си, чрез които би могъл да реализира правото си на труд, както е очевидно, и че превозът на служители със служебен автомобил може да се изпълнява и от друго лице с категория „В“.

Касателно приложената Справка за комбиниран тест за опоидни вещества № 2378814/18.06.2023г. съдът намира, че същата е ирелевантна в производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. С нея не се доказва настъпването на трудно поправими вреди в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а проведените изследвания са неотносими и към въпроса за вероятната основателност на самата жалба. Същите не са направени по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а и са изготвени в последващ извършената проверка момент, при сериозна значимост за резултатите на фактора време.

Наред с горното, следва да се посочи, че жалбоподателят поначало не сочи конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Същите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Както се сочи в определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г., настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т.н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта.

Предвид изложеното, искането по чл. 166, ал. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид воденото производство по адм. дело № 1452/2023г. между същите страни и със същия предмет, настоящата повторна жалба срещу ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., инкорпорирала искането за спиране на предварително изпълнение, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по настоящото дело – да се прекрати, на основание чл. 159, т.7 от АПК.

Предвид изложеното, Административен съд-Варна, IХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 166, ал. 4 АП,К за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Г.А.К. против ЗППАМ № 23-0819-000725/19.06.2023г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1567/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е отхвърлено искането за спиране, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.166, ал.3 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е оставена без разглеждане жалбата и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.160, ал.1 АПК.

	Съдия: