Решение по дело №1382/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В. А. Д., чрез адвокат М. М., и съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 1, партер, е оспорил решение № 610/19.06.2023г. по АНД № 1544/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0431-000009/07.03.2023г., издадено от началник на сектор в Първо РУ Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложено наказание – глоба, в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.първо от същия закон.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на процесуалните норми. Твърди се, че касаторът не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, а оттам и за отсъствие на субективен елемент при осъществяване на процесното деяние. Касаторът счита, че прекратяването на регистрацията не настъпва ex lege, а контролните органи следва да уведомят собственика на автомобила. След като касаторът не е бил наясно с обстоятелството относно прекратената регистрация на автомобила, според аргументите в жалбата той не следва да носи административнонаказателна отговорност за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат М., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт, а по същество – за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация – началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР Бургас, не се явява и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Администартивнонаказателната отговорност на В. Д., е ангажирана за това, че на 08.01.2023г., около 04:30 часа е управлявал автомобил с рег. № [рег. номер] собственост на Ш. Р. Б. и при извършена проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2022г.

С обжалваното решение на Районен съд Бургас е потвърдено наказателното постановление. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата регламентирана в ЗАНН. Установени са всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Съдът е изложил подробни мотиви относно възражението, касаещо съобщаването на служебно прекратена регистрация на автомобила, като е приел, че такова съобщаване не се изисква от приложимата норма, а освен това прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на административнонаказващия орган.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като нарушена е посочена нормата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП. Според тази норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определени за това места.

Според чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Тази норма за разлика от разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП не предвижда нормативно закрепено задължение органите да уведомяват собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. Това е така защото настъпването по силата на закона на прекратяване на регистрацията произтича от неизпълнение на задължението на собственика да регистрира в двумесечен срок от придобиването пътното превозно средство, тоест не изпълнението на това задължение от страна на собственика води като последица до прекратяването на регистрацията.

Субект на процесното нарушение може да бъде само собственикът на автомобила, тъй като задължението да го регистрира е само на собственика. Затова именно неизпълнението на това задължение е факт, който се знае от собственика, но не и от други лица. Ето защо на собственика се вменява задължението да познава последиците от неизпълнението на това си задължение. По отношение на всички други лица, които евентуално биха могли да управляват превозното средство, това знание се предполага, а административнонаказателната отговорност не може да се реализира въз основа на предположения.

В конкретния случай съдът установи, че като собственик на автомобил в АУАН не е вписан касаторът В. Д., а друго лице – Ш. Р. Б.. Именно по тази причина съдът задължи ответника да представи доказателства, от които се установява кой е бил собственикът на автомобила към датата на нарушението. Така по делото е представен договор за покупко-продажба на МПС,сключен на 21.10.2022г. в [населено място], по силата на който Ш. Р. Б. е продал на В. А. Д. лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. Подписите на договора са нотариално заверени на 21.10.2022г. Процесното нарушение е извършено на 08.01.2023г. Тези факти категорично установяват, че към датата на извършване на нарушението собственикът на автомобила е именно лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана.

По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 610/19.06.2023г., постановено по АНД № 1544/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.