РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 23.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1441 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, представляван от Оле Бьорн Шулстъд, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адв.В.Г., против Р.Н.Т., ЕГН: **********,***, с която са предявени
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с
който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи
на ищцовото дружество сумата от общо 128,83 лв., представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, за периода от 15.06.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 552 от 10.07.2018 г., по ч.
гр.д. № 966, по описа на Велинградския районен съд за 2018 г., както и
осъдителен иск с правно основание чл. 347, ал.
2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 311,80 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.07.2016 г., за мобилен номер
0896/192420, за периода от 15.06.2016 г. до м. 06/2018 г., с абонатен номер №
*********.
Ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД твърди, че подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от № 552 от 10.07.2018 г., по ч.гр.д. № 966, по описа на
Велинградския районен съд за 2018 г, като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал.
5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 08.07.2016 г., с
клиентски номер № *********, с мобилен №
+359896/192420, с избрана абонаментна програма Нон Стоп 30,99 лв., с уговорен
срок на действие за периода до
08.07.2018 г., при използване на преференциални условия на Оператора, по
силата на който ответникът взел мобилно устройство LG
K10 LTE black на изплащане- 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 15,99 лева, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Твърди се, че за потребените от абоната услуги за периода
от 15.06.2016 г. до 14.11.2016 г., ищцовото дружество е издало фактури №
**********/15.07.2016 г., № **********/15.08.2016 г. и фактура № **********/15.09.2016 г. на обща стойност от
128,83 лв.. Поддържа се, че предвид предсрочното прекратяване на сключения
договор ответникът дължи и лизнговите вноски за предоставенето му мобилно
устройство в общ размер на 311,80 лева. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Р.Н.Т. дължи на
„Теленор България“ ЕАД, сумата от от общо 128,83 лв., представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, за периода от 15.06.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 552 от 10.07.2018 г., по ч.
гр.д. № 966, по описа на Велинградския районен съд за 2018 г., както и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 347, ал.
2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 311,80 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.07.2016 г., за мобилен номер
0896/192420, за периода от 15.06.2016 г. до м. 06/2018 г., с абонатен номер №
*********. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът Р.Н.Т. в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата, съдът извежда от наличните по делото данни, че на Р.Н.Т., е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е
подала отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и
не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 460 лв., представляващи платена държавна
такса и възнаграждение за един адвокат в заповедното производство и платени
държавна такса и възнаграждение за един адвокат в исковото производство,
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, представляван от Оле Бьорн Шулстъд, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адв.В.Г., против Р.Н.Т., ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, че Р.Н.Т., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ НА „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********,
сумата от 128,83 лв., представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, за периода от 15.06.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 552 от 10.07.2018 г., по ч.
гр.д. № 966, по описа на Велинградския районен съд за 2018 г..
ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Оле Бьорн Шулстъд, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адв.В.Г., на
основание чл. 347, ал.
2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 311,80 лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.07.2016
г., за мобилен номер 0896/192420, за периода от 15.06.2016 г. до м. 06/2018 г.,
с абонатен номер № *********, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА