№ 5469
гр. С., 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110137600 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „К.И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. К. ЯНК., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.Р.“ ул. „Х.П.
20“, ап. 15, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 183,34 лв. -
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Е.“ № 82416/11.12.2018 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., сумата от
108,01 лв., представляваща договорна такса за услуга „Гарант“ за периода 11.01.2020 г. до
11.02.2020 г. и сумата от 21,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.01.2020 г. до 05.04.2021 г.
Претендира присъждане на направените в исковото и заповедното производство
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на ответника.
С исковата молба са представени Заявка № 82416, Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 82416 от 11.12.2018 г., Общи условия към договорите за предоставяне на
кредит от „К.И.“ АД, разписки за извършени електронни плащания, извлечения от банкови
преводи, Заповед № БНБ-23940/21.02.2020 г., Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, удостоверение за актуално състояние, пълномощно.
Направено е искане за изискване и за прилагане към настоящето дело на ч.гр.д.№
19825/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между
страните.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба документи
като относими към предмета на спора. Следва да бъде приобщено и ч.гр.д № 19825/2021 г.
по описа на СРС, 159 с-в, по което се е развило заповедното производство между страните.
1
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2022г. от
14.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от „К.И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. К. ЯНК., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.Р.“ ул. „Х.П.
20“, ап. 15, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 183,34 лв. -
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Е.“ № 82416/11.12.2018 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2020 г. до 11.02.2020 г., сумата от
108,01 лв., представляваща договорна такса за услуга „Гарант“ за периода 11.01.2020 г. до
11.02.2020 г. и сумата от 21,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.01.2020 г. до 05.04.2021 г.
Претендира присъждане на направените в исковото и заповедното производство
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит от разстояние № 82416 от 11.12.2018 г., с който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 1100,00 лв., която сума била получена от последния на каса в
офис на „Изипей“ АД. Ответната страна се съгласила да й бъде осигурен и гарант за
ползването на кредита, поради което към ежемесечната й вноска по договора била
начислена такса „Гарант“. Кредитът, заедно с договорната лихва и таксата „Гарант“
следвало да се погасява на 12 месечни вноски в общ размер от 2072,40 лв., с падеж 11-то
число на съответния месец. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита бил удължен
до 11.02.2020 г., но ответникът не изплатил две вноски с падежи 11.01.2020 г. и 11.02.2020
г., с което изпаднал в забава.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
при възражения, че липсва облигационно отношение между страните, тъй като не е
получавал сумата от 1100,00 лв. В условията на евентуалност, излага съображения за
недействителност на процесния договор за кредит, тъй като не били спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размера на шрифта, на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за приложен
погасителен план към договора и на чл. 11, ал. 1 т. 20 ЗПК. Поради недействителност на
процесния договр ответникът счита, че следва да дължи на ищеца единствено чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди, че клаузата за договорна лихва
също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като се надвишавал повече от
три пъти размерът на законната лихва за забава и се стигало до нееквивалентност на
насрещните престации. Счита тази клауза за част от същественото съдържание на договора,
от което прави извод за недействителност на цялата сделка. Навежда възражение и за
недължимост на таксата за услугата „Гарант“, поради непредоставяне на същата, респ. -
нищожност на клаузата, в която е уговорена.
Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът черпи права от предоставени в заем парични средства;
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 вр. чл.415, ал.1
ГПК;
2
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
ищецът следва да установи: 1) наличието на сключен договор за заем, със съдържанието,
посочено в исковата молба; 2) изпълнение на задълженията си по него – предоставяне на
парична сума; 3) размера на претенциите си /главница и лихви/. Ищецът следва да докаже и
проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящите искове
вземане.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил
исковата сума.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –ищецът не сочи
доказателства, че договорената заемна сума е предоставена на ответника по посочения в
договора начин, както и относно размера на претенциите си; ответникът не сочи
доказателства, че е заплатил исковата сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: Заявка № 82416, Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 82416 от 11.12.2018 г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
„К.И.“ АД, разписки за извършени електронни плащания, извлечения от банкови преводи,
Заповед № БНБ-23940/21.02.2020 г., Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити, удостоверение за актуално състояние, пълномощно на ищеца, пълномощно на
ответника, ведно с приложения.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящото дело ч.гр.д.№ 19825/2021 г. по
описа на СРС, 159 с-в.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3