№ 260295 / 5.7.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана,. 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА,. трети граждански състав,. в открито съдебно заседание на 16.06.2021 г.,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова,. като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1101 по описа на съда за 2021 г.,. за да се произнесе,. взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни с правно основание чл. 79,. ал. 1 от ЗЗД,. вр. чл. 361 от ТЗ и чл. 309 от ТЗ.
Ищецът ,.. Д. Е.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. у. Б. 3. а.,. представлявано от управителя Г. Я. В. е предявил срещу ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.Монтана,. ж.к.,.,.Младост‘‘2,. б.. в.. а.,. представлявано от управителя Цвета Гаврилова Живкова обективно съединени осъдителни искове със следния петитум: да бъде постановено от МРС съдебно решение,. с което да бъде осъден ответника ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx да заплати на ищеца: 960,.00 лв.,. представляващи дължима сума по неизплатена фактура № 15237/29.07.2019 г. за организиран и извършен международен транспорт по Заявка-договор от 24.07.2019 г.,. ведно със законната лихва върху сумата,. считано от датата на подаване на исковата молба в съда/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата; 960,.00 лв. договорна неустойка върху главното вземане,. дължима за периода от 30.07.2019 г. до 17.09.2020 г. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Между ,.. Д. Е.,. ЕИК: xxxx и ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx било сключено Рамково споразумение за спедиционен договор от 24.07.2019 г.,. съгласно което ответното дружество възлага на ,.. Д. Е. срещу възнаграждение да сключва за сметка на възложителя договори за превоз на товари. Във връзка с изпълнение на цитираното Споразумение,. на същия ден на 24.07.2019 г. било получено по ел. поща и повърдено от ищеца Заявка-Договор за организиране на международен транспорт с 3 бр. камиони на комплектен товар-машини по релация Румъния-България и с дати на товарене-26.07.2019 г. и разтоварване-27-29.07.2019 г. срещу заплащане на сумата от 800,.00 лв. с + ДДС или 960,.00 лв. с включен ДДС на камион/ за трите камиона 3х960,.00 лв.=2880,.00 лв./.
Транспортът бил организиран и извършен от наети от ,.. Д. Е. подизпълнители в рамките на договорения срок,. без да са възниквали проблеми,. а ответникът-заявител на транспорта бил информиран своевременно относно транзита на стоката. Договореното плащане към дружеството-ищец следвало да се извърши веднага след получаване от страна на поръчителя на фактура и ЧМР,. като не е имало каквито и да било допълнителни писмени или устни споразумения между страните за отложено плащане или някакви претенции. За извършената услуга били издадени фактути от всеки автомобил №№ 15235,. 15236 и 15237/29.07.2019 г.,. които същия ден били изпратени на ел. адрес на заявителя,. съгласно чл. 15 от Рамковото споразумение. Издадените от ищцовото дружество фактури били надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството и върху тях е начислен и внесен дължимия ДДС,. с сумите към подизпълнителните-превозвачи своевременно платени.
След неколкократно напомняне от страна на ,.. Д. Е. към ответника по ел. поща за неизвършено плащане по фактурите,. на 19.09.2020 г. постъпило плащане в размер от 1 920,.00 лв.,. покриващо стойността на Фактури №№ 15235 и 15236/29.07.2019 г.,. както изрично е отбелязано в преводното нареждане. Остава неплатена сума в размер на 960,.00 лв. по Ф № 15237/29.07.2019 г.,. издаден по превоза,. извършен от подизпълнителя ,.,.КОРА БЪЛГАРИЯ‘‘ ЕООД/видно от текста във фактурата и ЧМР/. Същевременно дължимото към подизпълнителя възнаграждение в размер на 798,.00 лв. било заплатено от ищеца още на 29.07.2019 г.
Освен неиздължената сума по фактурата,. на осн. чл. 13 от Рамковото споразумение,. ,.. К. 2. дължи и договорна неустойка за периода от 30.07.2019 г. до 17.09.2020 г./дата на завеждане на исковата молба/,. възлизаща на 960,.00 лв.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК,. като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът изцяло признава искът за главница от 960,.00 лв.,. като оспорва обективно съединеният иск за неустойка от 960,.00 лв.,. като неоснователен и недоказан. Твърди,. че не може едновременно да се претендира неустойка и лихва. Допусне ли се тяхното кумулиране,. би се достигнало до двойно плащане за едно и също нещо. На следващо място,. за да се претендира неустойка по договора,. същият следва да е бил развален. По делото няма представени писмени доказателства,. че договорът е бил развален по нечия вина. Настоящата искова молба също не представлява искане за разваляне на договора. Ето защо предявеният иск за неустойка е неоснователен и недоказан.
Съдът,. въз основа на закона и на събраните по делото доказателства,. на основание чл.235,. ал.2 от ГПК,. във вр. с чл. 12 от ГПК,. намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,. като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледани по същество,. съдът намира исковете за основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По главният иск с правно основание чл. 79,. ал.1 от ЗЗД,. вр.с чл. 361 от ТЗ: Тъй като по делото не е спорно,. че вземането по този иск-960,.00 лв.,. представляващи дължима сума по неизплатена фактура № 15237/29.07.2019 г. за оторизиран и извършен международен транспорт по Заявка-договор от 24.07.2019 г.,. ведно със законната лихва,. е дължимо,. то искът следва да се уважи. По същество се касае за направено от ответника признание на иска,. като съгласно чл. 237,. ал.2 от ГПК съдът не е длъжен да излага мотиви по същество.
Водим от горното,. съдът намира,. че този иск,. като признат от ответника и основателен,. следва да се уважи в пълен размер.
По иска за неустойка с правно основание чл. 309 от ТЗ:
Съгласно чл. 92,. ал.1 от ЗЗД:,.,.неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,. без да е нужно те да се доказват‘‘. Неустойката има обезпечителна,. обезщетителна и санкционна функция.
Съгласно чл. 13 от приложеното към исковата молба ,.,.Рамково споразумение за спедиционен договор‘‘: ,.,. при забава на доверителя при плащане на дължимото възнаграждение в срока по предходната алинея/в рамките на до 30 дни от получаването от доверителя на ЧМР и фактура за извършената услуга/ или на обезщетение за направените разноски,. той дължи неустойка в размер на 0,.3% от просрочената сума дневно,. но не повече от общия размер на възнаграждението/разноските/‘‘. От цитираната клауза в споразумението,. съдът намира,. че неустоечната клауза е налична в договора между страните,. а съгласно чл.20а от ЗЗД: ,.,.договорите имат силата на закон за тези,. които са ги сключили‘‘. Настоящото споразумение по своето естество е разновидност на договор. Предявяването на исковата молба представлява също и покана до длъжника да изплати сумата.
Не е спорно по делото,. че от страна на ответното дружество е налице договорно неизпълнение. Процесната фактура № **********/29.07.2019 г. за извършения товарен превоз на стойност 960,.00 лв.,. е издадена на 29.07.2019 г. Съгласно чл. 12 от споразумението,. възнаграждението е платимо в рамките на 30 дни от получаването на ЧМР и фактура. Респективно,. срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 29.08.2019 г. и считано от 30.08.2019 г. отв. ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx е бил в забава. Съответно от тази дата,. съгласно чл. 13 от споразумението,. е започнала да се начислява и неустойката.
Не отговаря на истината направеното в писмения отговор на исковата молба,. че е налице недопустимото едновременно претендиране на лихва и неустойка по споразумението. Посоченото недопустимо кумулиране се касае за мораторна лихва/чл.86,. ал.1 от ЗЗД/ и неустойка за един и същи период. В случая,. за исковия период от 30.07.2019 г. до 16.09.2020 г. се претендира единствено неустойката,. като вид наказателна лихва,. а не и мораторна такава. Претендирата законна лихва върху главницата,. считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,. няма нищо общо с обезщетението за забава по чл. 86,. ал.1 от ЗЗД и е допустимо да се претендира едновременно с неустойката.
Относно възражението на ответника за началния момент на изискуемостта на неустойката/твърди,. че не е от 30.07.2019 г.,. а от 30.08.2019 г./:тази дата би била от значение единствено при определяне на размера на неустойката,. ако за нея не беше фиксиран горен праг-в случая 960,.00 лв. Ако не беше фиксиран горен праг,. сумата на неустойката за периода от 30.08.2019 г. до 16.09.2020 г. би била дори по-голяма от претендирата,. а именно 1 088,. 64 лв. Респективно възражението на ответника относно датата на изискуемост е ирелевантно за дължимостта на неустойката. Все пак,. за прецизност и като съобрази чл. 12 от процесното споразумение,. съдът намира,. че действително началният момент,. от който се начислява неустойката е от 30.08.2019 г.,. а не от 30.07.2019 г.
Съдът следва да отбележи,. че съгласно чл. 309 от ТЗ:,. ,.не може да се намалява поради прекомерност неустойката,. дължима по търговска сделка,. сключена между търговци‘‘. В настоящият случай сделката е сключена между търговци и е абсолютна търговска сделка,. съгласно чл.1,. ал.1,. т.5 от ТЗ. Респективно,. съдът би могъл да я намали единствено поради противоречието й с добрите нрави. При настоящите обстоятелства съдът намира,. че уговорената неустойка не излиза от нейната тройна функция/ обезпечителна,. обезщетителна и санкционна/,. поради което не противоречи на добрите нрави. Уговорена е между равнопоставени стопански субекти-търговци. Именно тъй като неустоечната клауза е уговорена по търговска сделка и конкретно за забавено изпълнение и предвид важността на своевременното изпълнение по търговските сделки и големите вреди,. които търговецът би могъл да претърпи от забавата в изпълнението,. уговореният й размер доста над мораторната лихва е оправдан. Следва да се отбележи също и,. че ответникът не е направил възражение за прекомерност на неустойката.
Относно възражението на ответното дружество,. че за да може да се претендира неустойка по договор,. същият следва да бъде развален: няма такова законово изискване,. тъй като неустойката се претендира на договорно основание,. а не на основание развален на договор по реда на чл. 87,. ал.1 от ЗЗД.
Така мотивиран,. съдът намира,. че искът за неустойка,. като изцяло основателен и доказан,. следва да се уважи. Единствено поради това,. че поради погрешка денят на подаване на иска/17.09.2020 г./ е включен като последният ден на неустойката,. а от този ден се начислява законната лихва от подаване на иска,. то крайният срок до който се дължи неустойката е 16.09.2020 г. Посоченото не променя размерът на дължимата неустойка. Също,. както вече съдът отбеляза по-горе,. началният момент на неустойката следва да е от 30.08.2019 г.
При този изход на делото,. на осн. чл. 78,. ал.1 от ГПК,. ищецът има право да му се присъдят направените от него деловодни разноски,. съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК в пълен размер.
Водим от горното,. съдът,. на осн. чл. 235,. ал.2 от ГПК,. чл. 79,. ал. 1 от ЗЗД,. вр. чл. 361 от ТЗ и чл. 309 от ТЗ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.Монтана,. ж.к.,.,.Младост‘‘2,. б.. в.. а.,. представлявано от управителя Цвета Гаврилова Живкова ДА ЗАПЛАТИ на ,.. Д. Е.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. у. Б.3. а.,. представлявано от управителя Г. Я. В. сумите,. както следва: 960,.00 лв.,. представляващи дължима сума по неизплатена фактура № 15237/29.07.2019 г. за организиран и извършен международен транспорт по Заявка-договор от 24.07.2019 г.,. ведно със законната лихва върху сумата,. считано от датата на подаване на исковата молба в съда/17.09.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата; 960,.00 лв. договорна неустойка върху главното вземане,. дължима за периода от 30.08.2019 г. до 16.09.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,. ал.1 от ЗЗД ,.. К. 2.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.Монтана,. ж.к.,.,.Младост‘‘2,. б.. в.. а.,. представлявано от управителя Цвета Гаврилова Живкова ДА ЗАПЛАТИ на ,.. Д. Е.,. ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: г. у. Б.3. а.,. представлявано от управителя Г. Я. В. сумата от общо 500,.00 лв. сторени деловодни разноски/100,.00 лв. внесена държавна такса и 400,.00 лв. адвокатски хонорар/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: