Р Е Ш
Е Н И Е
№ 973
гр.
Велико Търново, 19.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря П.И.и участието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 67/ 2024 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Б.К. от САК, като пълномощник
на И.Е.Г. с ЕГН **********,*** и посочен адрес за призоваване гр. ***, първи надпартерен
етаж, вдясно, срещу Решение № 71/ 27.11.2023 г. по АНД № 20234150200217/ 2023
г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното решение е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 7638929, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на И.Е.Г., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при
неизяснена в цялост фактическа обстановка и съответно недоказаност на
санкционираното нарушение. Счита, че поначало установяването на административни
нарушения по ЗДвП е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, работещи на автоматичен режим, без нужда от
обслужване от контролен орган, а при използване на мобилни технически средства,
обслужвани непосредствено от контролен орган, е приложим общият ред за
установяване и санкциониране на нарушения – чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП. Намира и че в производството пред районния съд не е била установена
техническата годност на АТС, използвано в конкретния случай, както и че в
административната фаза на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Изложените в касационната жалба оплаквания настоящият
съдебен състав квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени решението
на РС - Свищов и разреши спора по същество, като отмени и потвърдения с него
електронен фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В представена писмена молба, чрез пълномощника си по
делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по доводите,
изложени в нея. Претендира присъждане на адвокатко възнаграждение на
пълномощника си за две съдебни инстанции, в размер общо на 800,00 лева.
Ответникът по касационна жалба – ОД
на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна. Счита, че Свищовският районен съд е постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон, изяснена фактическата обстановка и
след анализ на събраните доказателства. Намира за неоснователно позоваването на
касатора на Тълкувателно решение № 1/ 2014 г. по т.д. № 1/ 2013 г. на ВАС,
което е загубило правната си сила при направените законодателни изменения на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 09.07.2017 година/. Предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. Според представената преписка, на 15.06.2023 г. в
10:47 часа в гр. Свищов, на ул. „Отец Паисий“, до бензиностанция „Йоана“, в
посока ул. „Дунав“, чрез мобилна видео – радарна система „ARH CAM S1” с
фабричен № 120сс90, е заснет лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ , с peг. №
***, движещ се със скорост 65 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено
място. Извършен е преглед на нарушението на 19.06.2023 г., с изготвени снимков
материал и справка за собствеността на автомобила, като е констатирано, че
същият е собственост на касатора И.Е.Г.. За нарушението е съставен електронен
фиш серия К № 7638929, връчен на адресата на 29.08.2023 година. Не е
представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Недоволен от наложеното с ЕФ
административно наказание, Г. го е обжалвал в законовия срок пред териториално
компетентния районнен съд, с оплаквания за незаконосъобразността му,
аналогичнии на тези изложени в касационната жалба. Заявил е, че оспорва
техническата годност на АТС, използвано за установяване на нарушението. В
производството пред РС - Свищов са приобщени документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, вкл. удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, с приложение към него, протокол от проверка, протокол за
използването на АТСС и снимков материал за местоположението на същото
при установяване на нарушението. Въз основа на тези доказателства от районния
съд е установена горната фактическа
обстановка, съобразно която решаващият състав е преценил
подадената пред него жалба за неоснователна, като е намерил оспорения
електронен фиш за формално, процесуално и материално законосъобразен. Преценено
е, че ЕФ съдържа изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, в т.ч. дата,
точно и конкретно място на извършване на нарушението. Съдът е намерил, че
нарушението е заснето с мобилна система за контрол на скоростта, одобрен тип средство за измерване и преминало
последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението.
Прието е, че от описанието на нарушението по несъмнен начин се установява, че
мобилната система за видеоконтрол е била разположена в населено място и предвид
липсата на пътен знак, установяващ друго, е била приложима определената в ЗДвП
допустима скорост. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и е констатирано, че по безспорен начин се установява неговото извършване от
обективна и субективна страна, като при налагане на наказанието е приложена
съответната санкционна разпоредба.
Постановеното от
Районен съд – Свищов решение е правилно по изложените в него мотиви, които в
пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
В
производството пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд,
като видно от протокола за проведеното открито съдебно заседание и
представената пред районния съд писмена молба, същият не се е явилл и не е
изпрътил нпердставител. Не е имал доказателствени искания и не представял
доказателства, към делото са приобщени административно-наказателната преписка,
включваща и изброените по-горе доказателства. Делото пред въззивната инстанция
е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност. В мотивите на съдебното решение са
посочени фактите, както и доказателствата, подкрепящи изводите на съда. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция
възражения са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а
препраща към тях.
Неоснователни са доводите на касатора, че
установяването на административни нарушения от вида на процесното може да се
извършва само чрез стационарно позиционирани АТСС, работещи на автоматичен
режим. Действително такова виждане бе застъпено в Тълкувателно решение № 1/
26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №
1/ 2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС.
Изложените в мотивите на решението водещите основания за такова произнасяне
бяха в две насоки: 1. по смисъла на тогавашната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /обн. ДВ бр. 10 от 2011 г./
се изиква установяването и заснемането на нарушенията да бъде извършено в
отсъствието на контролен орган, т.е. от стационарни АТС без нужда от
обслужване; 2. липсва детайлно разписана процедура при
използването на мобилни технически средства, която да дава гаранции за
законосъобразност на действията на контролните органи от една страна, и
достатъчно пълно и точно описание на съставомерните елементи на нарушението,
вкл. място на извършването и обстоятелства, при които е извършено. С приемането
на Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015
г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в
практиката се възприе, че е отпаднала втората група основания за цитираното
произнасяне на ОС на съдиите във ВАС, но при липсата на адекватна промяна в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, редица съдебни състави /вкл. и настоящият/ приемаха, че
няма нормативно основание за прилагане на тази процедура по
санкциониране на водач, при установяване на нарушението с мобилни АТС. След извършената със ЗИЗДвП
/обн. ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г./, промяна
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, новата редакция на посочения текст не изисква системата за видеоконтрол да е стационарна, доколкото
обособената част от текста „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”,
вече не касае установяването и заснемането на нарушението с техническото
средство, а издаването на електронния фиш за налагане на наказанието. Смисълът
на посочения текст е достаъчно ясно формулиран и обратно на поддържаното от
касатора, не визира установяването и заснемането на нарушението при отсътвие на
контролен орган.
Обратно на твърденията в касационната жалба,
районният съд подробно е обсъдил въпроса за техническата изправност на АТСС, с
което е установено нарушението. От съдържащите се в административната преписка
документи се установява, че на датата на заснемане/извършване на нарушението
/15.06.2023 г./, в гр. Свищов, на ул. „Отец Паисий“, до
бензиностанция „Йоана“, от контролните органи е използвано именно автоматизирано техническо
средство или система тип „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс90, което съставлява
одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 г., видно
от Удостоверение № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология.
Използваната мобилна система за видеоконтрол на скоростта е преминала
последваща проверка за годност според представения Протокол за проверка №
070-СГ-ИСИС/ 19.05.2023 г. на БИМ, което е установено и от въззивния съд.
Използването на мобилната АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г./, съставен
от обслужващия полицейски служител. В протокола изчерпателно са посочени
точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за
контролирания участък скоростен режим, режима на измерване и посоката на
задействане, началото и края на работа и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. По
делото е представена и снимка на разположението на уреда, но дори при нейната
липса, положението на уреда се установява от приложения протокол като същото е
било разположено извън полицейския автомобил, монтирано върху статив, в режим
на измерване стационарен, измерване скорост на приближаващи се автомобили.
От формална страна електронният фиш съдържа
предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да
се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри, вкл. мястото на
извършване и описание на нарушението, са неверни и неясни като същият се явява
редовно съставен. В електронния фиш изрично е посочено, че нарушението е
извършено в населено място, както и в кой участък, от кой път се е движил
касатора и каква е била посоката му на движение, а в приложения снимков
материал са отразени конкретните координати на мястото на извършване на
нарушението.
Съставомерността на деяние правилно е била
възприета от районния съд като доказана от обективна и субективна страна.
Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва
автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство
- снимков материал, което има висока
доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В конкретният
случай безспорно се установява превишаване на разрешената максимална скорост от
50 км/ч в населено място, като вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 65
км/ч е след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Действително, съглесно снимковия
материал към него момент в участъка на измерване са се намирали два автомобила,
но видно от пресечната точка на маркерите на изображението /л. 12 от въззивното
дело/, измерената скорост е именно на автомобила на касатора /вж. фигура 3 от
приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване/.
Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и санкционната такава по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а наложеното наказание е
в предвидения от закона абсолютен размер. Правилно е ангажирана отговорността
на касатора като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, след като
от последния не е инициирана процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалвания пред него електронен фишза
налагане на глоба, СвРС правилно е приложил закона.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от визираните в жалбата на И.Е.Г. пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на защитника му
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 71 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 20234150200217/ 2023 г. по
описа на Районен съд – Свищов.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.