№ 11151
гр. С, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110113851 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 84949/11.03.2025 г.,
с която от името на Т, ЕИК *** против Ц. В. П., ЕГН ** са предявени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 236,96 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за
периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на
Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена
топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот, през посочения период,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 43,71 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2022 г. – 08.01.2025 г. върху
сумата от 236,96 лева; 3/ сумата от 28,81 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ М, находящ
се в гр. С, ***,, ет. партер за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., с която сума Ц. В.
П. се е обогатил за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на
услугата дялово разпределение за горепосочения топлоснабден имот, през
посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
1
01.07.2022 г. – 08.01.2025 г., върху сумата от 28,81 лева.
Със заявление вх. № 7682/10.01.2025 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. В. П., ЕГН ** за суми, както
следва: 1/ сумата от 236,96 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в
гр. С, ***,, ет. партер за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се
е обогатил за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на
доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот, през
посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 43,71 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.12.2022 г. – 08.01.2025 г. върху сумата от 236,96 лева; 3/ сумата от 28,81 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка
на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на услугата дялово
разпределение за горепосочения топлоснабден имот, през посочения период, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,75 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2022 г. – 08.01.2025 г., върху
сумата от 28,81 лева. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с
посочените суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството.
На 10.01.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК. На 24.02.2025 г. ищецът е уведомен за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на
11.03.2025 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответницата е потребявала енергия в имот,
представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Навеждат се съображения,
че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от отдел „Дялово
разпределение“ на Т, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
2
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли
се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че не е налице договорно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот,
което да е обвързвало страните през процесния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на топлинна енергия за
стопански нужди в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение
на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният
имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на
§ 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като
3
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие
и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция
се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора
– доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете,
тъй като те са предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на
процесния имот през посочения период е бил ответникът. Това обстоятелство се
установява от приобщения към доказателствения материал по делото Договор за
доброволна делба на недвижими имоти акт № 191, т. II, РЕГ. № **/22.06.2012 г. от
22.06.2012 г., по силата на уговорките в който, ответникът Ц. В. П. е получил в
изключителна собственост процесния недвижим имот, представляващ М, находящ
се в гр. С, ***,, ет. партер. Същевременно, за да се установи, че същият се е
обогатил със стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността
на предявените претенции), следва да се докаже, че той действително е ползвал
имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. Това
обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се
измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско
измерване – общ топломер. Посочва се, че са взети предвид и технологичните
разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от
общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. Установява се още, че през процесния период до процесния имот не е
доставяна, респективно потребявана топлинна енергия за отопление на имот, както
и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Установява се, че е
доставяна, потребявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 243 кубически метра, като за
процесния период същата е на стойност от 236,94 лева.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетата в производството съдебно-техническа експертиза, по
4
делото е установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна
енергия, като ответникът се е обогатил със стойността на така потребената в имота
енергия за сметка на ищцовото дружеството, доколкото по делото се установи, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот,
представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер, както и че действително е
ползвал имота и е консумирал количество топлинна енергия, твърдяно от ищеца.
Възраженията на ответника в тази връзка се явяват неоснователни, доколкото от
събраните по делото доказателства безспорно се установиха горепосочените
обстоятелства. Същевременно в отговора си на исковата молба, ответникът не е
възразил, че именно той ползва имота. Едно от правомощията на собственика на
една вещ е да ползва същата, като правото на ползване е едно правомощията на
собственика на вещта, наред с правото да владее собствената си вещ и да се
разпорежда с нея. По делото нито е оспорено, че именно ответникът е ползвал
процесния имот, през заявения в исковата молба период, нито са наведени
твърдения, че имотът е ползван от трето за производството лице /още по-малко са
представени доказателства в тази връзка/.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, който е преминал през изискуемите
метрологични проверки и е функционирал правилно и без отчетени грешки и
неточности в измерването.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза изрично се установи, че през
процесния период до процесния имот не е доставяна, респективно потребявана
топлинна енергия за отопление на имот, както и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Установява се, че е доставяна, потребявана топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 243 кубически метра, като за процесния период същата е на
стойност от 236,94 лева.
5
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената
и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна
енергия, е от общо 236,94 лева /като са взети предвид и сумите по изравнителни
сметки в размер на 6,92 лева, които за процесния период са за „доплащане“ и
същите са прибавени към общата стойност на потребената в имота топлинна
енергия/.
Предвид гореизложеното, съдъта намира, че предявеният иск за главница,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за
периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на
Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена
топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот, през посочения период, се
явява доказан до размера от 236,94 лева, като за разликата над него до пълния
предявен размер от 236,96 лева – искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
43,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.12.2022 г. – 08.01.2025 г. върху сумата от 236,96 лева, настоящият
съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер
за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка
на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена
топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот, през посочения период,
поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 43,71 лева,
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
6
32,86 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., с която се твърди, че ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищцовото дружество, съдът намира следното:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца
ОУ са неприложими, следователно в тежест на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата се е обогатила за негова
сметка, спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че услугата дялово разпределение е извършена
лично от служители на Т, респективно, че ответникът е спестил разходи за цена на
услуга дялово разпределение, която е била дължима в полза на ищцовото
дружество. От събраните по делото доказателства, в това число изготвените и
приети по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза се
установи в производството, че услугата дялово разпределение в сградата-етажна
собственост, в която се намира и процесния имот, е извършвана от отдел „Дялово
разпределение“ на Т. Същевременно по делото се установи, че през процесния
период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил собственост и се е
ползвал от ответника Ц. В. П., който е бил позлвател и на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия /доколкото от събраните по делото
доказателства, включително заключението на вещото лице по СТЕ, се установи
това обстоятелство/, като е спестил разход за заплащане стойността на
предоставената и ползвана услуга. Същевременно по делото не е спорно, че
стойността на предоставената и ползвана услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за процесния период е в размер на 28,81 лева. Следователно
претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 28,81 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка
на Т, спестявайки си разходи за заплащане стойността на услугата дялово
разпределение за горепосочения топлоснабден имот, през посочения период, се
явява основателна и доказана за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
5,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.07.2022 г. – 08.01.2025 г., върху сумата от 28,81 лева, настоящият
съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
7
дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответницата е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойността на цена на услугата
дялово разпределение, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
5,75 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството. От името на страните своевременно са направени искания за
присъждане на разноски.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 1444/2025 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата в производството съдебно-техническа в размер на 300
лева. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, **, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. Я **, сумата от 63,24 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
1444/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
8
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищецът се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в общ размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ц. В. П., ЕГН
**, с адрес: гр. С, ***,, **, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я **, сумата от 400,54
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС в размер
на 600 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство
в размер на 400,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
9
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита.
За извършената от адвокат Р. работа в заповедното производство,
изразяваща се в депозиране на бланкетно възражение срещу издадената в същото
производство заповед за изпълнение, следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
За извършената от адвокат Р. работа в исковото производство, изразяващо се
в депозиране на искова молба от името на ответника и процесуално
представителство в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, следва
да бъде определено възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я ** ,следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответника Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,,
**, сумата от 31,35 лева, представляваща разноски в заповедното производство
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Предвид горното, с оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я ** ,следва да
10
бъде осъден да заплати в полза на ответника Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,,
**, сумата от 62,71 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С,ул. Я * против Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, ** иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ц. В. П., ЕГН
** дължи в полза на Т, ЕИК *** сумата от 236,94 лева, представляваща стойност
на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
М, находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с
която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на Т, спестявайки си разходи за
заплащане стойността на доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения
топлоснабден имот, през посочения период, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2025
г. по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 236,94 лева до пълния предявен размер от
236,96 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С,ул. Я * против Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, ** иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ц. В. П., ЕГН
** дължи в полза на Т, ЕИК *** сумата от 28,81 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ М,
находящ се в гр. С, ***,, ет. партер за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., с която
сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на Т, спестявайки си разходи за заплащане
стойността на услугата дялово разпределение за горепосочения топлоснабден
имот, през посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2025 г. по ч.гр.д. №
1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,ул. Я * против Ц. В.
П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, **, искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. В. П., ЕГН ** дължи в
полза на Т, ЕИК *** сумата от 43,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 31.12.2022 г. – 08.01.2025 г. върху сумата от
236,96 лева и сумата от 5,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 01.07.2022 г. – 08.01.2025 г., върху сумата от 28,81
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, ** да заплати в полза на Т,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я *, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 63,24 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
1444/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, ** да заплати в полза на Т,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я *, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 400,54 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я *
да заплати в полза на Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, **, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 31,35 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **, с адрес: гр. С, ***,, **, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 62,71 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12