Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262063 21.07.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12303
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против С.М.Р., ЕГН **********, с която
са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.342, ал.1 ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало
неплатени суми, както следва:
1.
по договор за лизинг от 15.07.2016 г. за устройство „Samsung Galaxy J5 Gold” - общо 179,88 лева – лизингови вноски от
164,89 лева за периода 18.07.2017 г. – 18.06.2018 г., ведно с 14,99 лева такса
за придобиване собствеността на вещта
2.
по договор за лизинг от 31.01.2017 г. за устройство „Tablet model nJoy Arcas 7 3G Black“ – общо 19 лева – 18 лева вноски за периода
07.2017 г. – 12.2018 г. и 1 лев за придобиване
собствеността на вещта
Поради липса на
погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2233/13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3979/2019 г. на ПРС, V гр.с., връчена по реда
на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не били налице сочените облигационни
правоотношения, а ответницата не била уведомявана за размер на задълженията й.
Оспорва се да е настъпил падежът им. Претенциите за заплащане на суми за
изкупуване на устройствата били неоснователни, поради липса на подписан
допълнителен договор за изкупуване. Оспорва се реалното ползване на
предоставени устройства. Оспорва се и приложимостта на ОУ, т.к. нямало данни да
са оповестени на сайта на дружеството към датата на сключване на договорите,
липсвал и подпис на потребителя, съгл. изискването на чл. 147а, ал. 3 ЗЗП. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
От представените два броя договори за лизинг от 15.07.2016 г. и
31.01.2017 г. /в оригинал - неоспорени/, се установява, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, съгласно които операторът е предоставил на
изплащане - устройство „Samsung Galaxy J5 Gold” при лизингова вноска от 14,99 месечно за срок от 23
месеца и устройство „Tablet model nJoy Arcas 7 3G Black“ при вноска от 1 лев за
същия период. Не е спорно, че частични плащания са извършвани, като предвид
определените месечни вноски, непогасените суми за исковите периоди, възлизат на
претендираните в процеса. За общо неплатената сума е представена фактура от
18.07.2017 г.
Договорите съдържат подписи за ответника, които не
са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл.
чл. 193, ал. 1 ГПК/. Същите обвързват страната с
предвидените права и задължения.
С оглед
горното и приетите доказателства, съдът приема за установено - наличието на
облигационни правоотношения между страните по договорите за лизинг, по които
съответните устройства са били предоставени на лизингополучателя. Ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на договорните си
задължения – да плати цената на предоставените й вещи, не провежда такова.
Погасяване не се установява, при което исковете са доказани по основание и
размер.
Възраженията
на особения представител, макар принципно обосновани и резонни, отразяващи
съответна защитна позиция, не се споделят. Валидни облигационни правоотношения
са налице, ищецът няма задължение да доказва уведомяване за налични задължения,
т.к. в договорите ясно са посочени условията им – цената и падежите за плащане
на дължимите вноски, които следва да бъдат спазвани от получателя на вещите;
вземанията са изискуеми, с настъпил падеж – предвид уговорките за в чл. 3, ал.
3 – за 23 вноски и обвързаността с падежа за плащане по договорите за мобилни
услуги, за което е налице изрична уговорка; съгл. чл. 4 от договорите –
ответникът е декларирал, че устройствата реално са му били предоставени за
ползване. Липсата на подписано доп. споразумение за придобиване на вещите не
може да обоснове недължимост на предвидените суми от по една вноска – съответно
14,99 лева и 1 лева – за придобиването им, съгл. чл. 1, ал. 2, тъй като
лизингополучателят не доказва да е върнал същите на ищеца, при което дължи
плащане. Ответникът не може да бъде открит за погасяване на задълженията, вкл.
в процеса, поради което му е назначен особен представител за процесуално
представителство. Не може да се приеме, че би могъл да се възползва от
собственото си неправомерно поведение, за да черпи изгодни за себе си благоприятни
последици, като не плати уговорената цена на вещите, които фактически е
придобил – чрез получаване и невръщането им, въпреки уговорените задължения в
договорите.
С оглед
горното, съдът приема исковете за доказани по основание и размер, при което
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане на: 78,17
лева – ДТ; 200 лева – възн. особ. представител и 180 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/,
които по съразмерност /предвид непредявяване на всички искове/ възлизат на общо
179 лева /ДТ - 21,83 лв. и адв. хонорар - 157,17/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.М.Р., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 179,88 лева - главница, представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 15.07.2016 г. и 19 лева - главница, представляваща
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 11.03.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2233/13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3979/2019 г. на
ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: общо 458,17 лева /четиристотин петдесет и
осем лева и седемнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо
179 лева /сто седемдесет и девет
лева/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 3979/2019 г. на
ПРС, V гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП