МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 137/ 23.11.2009г.

       ПО НОХД № 746/2009г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал., б. „а” и „б”, и във връзка с чл. 55, ал.1 т. 1. от НК.

            На 26.08.2009г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-гр.Стара Загора против подсъдимите Г.М.Й. и И.И.М. за това, че на 19.10.2008г. в гр.Стара Загора в съучастие като съизвършители, чрез използване на сила отнели от владението на П.Д.А. чужди движими вещи – 1бр. удостоверение за постоянен адрес, издадено на името на П.Д.А., 3 бр. снимки за лични документи, 2 бр. тото фишове за тото 6 от 49, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с контролно талонче към нея, 1бр. контролен талон за преминат годишен технически преглед на МПС, 1бр. СУМПС издадено на името на П.Д.А., ведно с контролния талон към това свидетелство, 1бр. лична карта издадена на името на П.Д.А., 1бр. лична карта издадена на името на М. Вълкова Ангелова, 1бр. карта за пътуване в градския транспорт за един месец, издадена на името на М. Вълкова Ангелова, на стойност 62,90 лева, и парична сума от 245.00лв.– всичко на обща стойност 307,90 лева /триста и седем лева и деветдесет стотинки/ с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал., б. „а” и „б” от НК.

              Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни изцяло по повдигнатото им обвинения като им се наложи предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да бъде определен под минимума на предвиденото в закона наказание с оглед реда, по който е протекло съдебното следствие, а именно - съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимите да бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” в размер малко под 4 години, което на основание чл.57, ал.1 и чл.61, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.Счита, че по отношение и на двамата подсъдими предвид предишните им осъждания са налице условията на чл.23, ал.1 вр. с чл.25, ал.1 от НК за кумулиране на наказанието по настоящата присъда с наказанията по други техни осъждания като конкретно посочва същите и моли да бъде определено едно общо наказание по тях. Също така счита, че следва да бъдат приспаднати от наложените наказания и времето, през което и двамата са търпели МН„Задържане под стража”.  

          Служебният защитник на подсъдимия Г.Й. адв. М. взема становище относно вида и размера на наказанието, което според него следвало да бъде ефективно наказание „Лишаване от свобода”, но в много по-малък размер от посочения от представителя на обвинението предвид обстоятелството, че в обвинителния акт никъде не било посочено неговият подзащитен да е участвал в принудата чрез упражняване на сила или заплаха.  

           Служебният защитник на подсъдимия И.М. адв.Н. П. също счита, че предложения от прокурора размер на наказание е прекалено голям и моли на подзащитния му да бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. Също така моли да не бъде извършвана кумулация на наложеното наказание с наказанията по предишни осъждания на лицето, за които са налице основания за това, тъй като предстояло извършването на друга кумулация през м.декември по дело пред ХОС.

             Подсъдимите Г.М.Й. и И.И.М. поддържат казаното от защитниците си. В последната си дума към съда заявяват, че предоставят на съда определянето на наказанието им и молят за по-леко наказание.

             По делото не е предявяван и приеман за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите от пострадалия от престъплението П.Д.А., който заявява, че няма никакви претенции за обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди и предвид проточването на разследването във времето моли повече да не бъде призоваван по това дело.

 

             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

          Подсъдимият Г.М.Й. е роден на ***г. в гр.Стара Загора, ***, живущ ***, понастоящем в Затвора– гр.Стара Загора, ЕГН **********.

          Подсъдимият И.И.М. е роден на ***г. в гр.Стара Загора, *** живущ ***, понастоящем в Затвора – гр.Пазарджик, ЕГН **********.

          Видно от справката му за съдимост подсъдимият Г.М.Й. е осъждан многократно на лишаване от свобода за различен срок, като към момента на извършване на настоящото престъпление не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 1095/ 2005г. на РС –гр.Стара Загора, влязла в сила на 22.08.2005г., по която е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 вр.чл.54 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален „общ” режим. Наказанието е изтърпяно на 29.10.2006г.. Към момента на извършване на настоящото престъпление същият търпи и наказание по друга присъда от 05.12.2008г. по НОХД № 1474/ 08г. по описа на РС- Ст.Загора, с която същият е признат за виновен  в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. с чл.195, ал.1 т.3, 4 и 5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.„б” от НК, поради което и във връзка с чл.55, ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание в размер на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим съгласно чл. 47, ал.1 б. „б” от ЗИН.

            Видно от справката за съдимост подсъдимият И.И.М. е осъждан многократно на лишаване от свобода за различен срок, като към момента на извършване на настоящото престъпление не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 1154/2007г. на РС – Стара Загора, влязла в сила на 24.10.2007г., по която е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.54 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца при първоначален „Строг” режим. Наказанието е изтърпяно на 15.05.2008г..

             При проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:

              На 19.10.2008г. пострадалият свидетел П.А. заедно с дъщеря си, св.М.Д., били на павилиона за плодове и зеленчуци, находящ се на ул.”Цар Калоян” № 6 в гр. Стара Загора, който държали под наем. Около 12:15 часа до павилиона се приближили подсъдимите И.М. и Г.Й., както и св.И.К.Д.. Подсъдимият Й. поискал да купи половин зелка. Св.А. му отговорил, че не продават по половин зелка и подс.Й. му казал, че иска половин килограм круши. Св.А. започнал да слага в найлонова торбичка круши, за да ги притегли. В този момент подс.Й. застанал от дясната страна на свидетеля, а подс.М. от лявата му страна. Подсъдимият Г.Й. започнал и той да слага круши в торбичката, която държал св.А.. В този момент подсъдимият И.М. бръкнал в левия джоб на панталона на св.А. и взел от там портфейла му с намиращите се в него пари и документи. Св.А. усетил, че му вземат портфейла, започвал да вика и се опитал да си върне портфейла от подсъдимия М..

           Подсъдимият М. блъснал свидетеля А., който залитнал, и заедно с подсъдимия Й. ***. През цялото това време свидетеля И.Д. стоял встрани на павилиона и наблюдавал другите двама подсъдими.

Св.А. започнал да бяга след двамата подсъдими М. и Й., а св.Д. останал до павилиона.

Малко след това св.Д. тръгнал също в посока към болницата след  подсъдимите М. и Й. и гонещия ги св.А.. Вървейки натам св.Д. се срещнал с връщащия се св.А., който не могъл да настигне двамата подсъдими. Св.А. дръпнал св.Д. и започнал да го пита къде му е портфейла. Св.Д. успял да се отскубне от св.А. и продължил към болницата, като влязъл в двора й и там видял другите двама подсъдими. Последните в това време били отворили портфейла на пострадалия А. и си делели намиращите се в него пари, след което изхвърлили другите вещи и  тръгнали заедно със св.Д. към Руския пазар. 

Св.А., връщайки се към павилиона си забелязал полицейски патрул и сигнализирал за случилото се, като бил качен в патрулната кола и заедно с полицейските служители започнали да обикалят квартала и да търсят подсъдимите. В близост до магазин „Билла” св.А. забелязал двамата подсъдими М. и Й. и св.Д., и полицейските служители спрели автомобила до тях. Подсъдимите М. и Й., виждайки полицейския автомобил, хукнали да бягат, а св.Д. останал на място. След това бил заловен подсъдимия Й., и заедно със св.Д. били откарани в РУ на МВР – Стара Загора. Св.Д. и подсъдимия Й. посочили мястото, на което били изхвърлени вещите на св.А.. Извършен бил оглед на местопроизшествие.

В хода на разследването, видно от изготвеното заключение на съдебно –икономическа експертиза стойността на отнетите от владението на св.А. вещи е 307,90 лева.

В хода на разследването са извършени разпознавания от св.А. и св.Д., както и очни ставки между св.Д. и св.А. и между св.Д. и св.Д..

С постановление от 08.07.2009г. на водещия разследването прокурор от ОП- Стара Загора Нейка Тенева поради липса на доказателства- неустановяване по безспорен и категоричен начин участието на обвиняемия И.Д. в извършване на горното престъпление в съучастие с подсъдимите по настоящото дело относно субективната страна на деянието както при отнемане на вещите, така и при запазване на владението върху тях, е било частично прекратено по отношение на този обвиняем разследването по ДП № 1424/ 2009г. по описа на РУ на МВР- Стара Загора и е била отменена взетата по отношение на същия МН„Задържане под стража”. Постановлението е влязло в законна сила като не е било обжалвано.

По гореописания начин с деянието си подсъдимите И.И.М. и Г.М.Й. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 във вр.чл.198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 букви ”А” и „Б”от НК.

                   Престъплението, извършено от подсъдимите М. и Й. представлява за всеки един от тях опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, букви „А” и „Б” от НК, тъй като е извършено от обвиняемите, след като същите са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, и са осъждани два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне по едно от тях наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. Освен това към момента на извършване на настоящото деяние от изтърпяването на наказанията по предишните им присъди, за които са били налице условията на чл.28 и чл.29 от НК, са изтекли пет години, поради което с оглед разпоредбата на чл.30 от НК настоящото им деяние правилно е било квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на чл.29 б.„а”и б.„б” от НК.      

От заключението на назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза за установяване пазарната стойност на отнетите движимите вещи – предмет на грабежа, е видно че общата стойност на същите възлиза на 62.90лева /шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/. Отделно от това в обвинителния акт е посочено, и подсъдимите са изразили съгласие с това, че отнетата при грабежа парична сума е в размер на 245.00лв., или обща стойност  на отнетото имущество е 307.90 лева.  

По описания начин двамата подсъдими Г.Й. и И.М. в съучастие, като съизвършители, като са употребили сила, са отнели от владението на пострадалия П.Д.А. чужди движими вещи: 1бр. удостоверение за постоянен адрес, издадено на името на П.Д.А., 3бр. снимки за лични документи, 2 бр. тото фишове за тото 6 от 49, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с контролно талонче към нея, 1бр. контролен талон за преминат годишен технически преглед на МПС, 1бр. СУМПС издадено на името на П.Д.А., ведно с контролния талон към това свидетелство, 1бр. лична карта издадена на името на П.Д.А., 1бр. лична карта издадена на името на М. Вълкова Ангелова, 1бр. карта за пътуване в градския транспорт за един месец, издадена на името на М. Вълкова Ангелова, на стойност 62,90 лева, и парична сума от 245 лева – всичко на обща стойност 307,90 лева /триста и седем лева и деветдесет стотинки/ без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, както от обективна, така и от субективна страна, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал., б. „а” и „б” от НК.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие – л.4-5, постановление за привличане на обвиняем л. 12-13, 22-23, 146-148, 153-155, протокол за разпит на обвиняем – л. 14-15, 24-25, 149-150, 156-157, декларация за СМПИС-16, 26, 151, 158,, справка за съдимост л. 30-36, 83-89, протоколи за разпит на свидетели – л.48-49, 139-141, 123, протокол за разпознаване на лица и предмети – л.122, 124, съдебно икономическа експертиза – л.96-98, протокол за предявяване на разследване – л.100-103, 159-160, заключително постановление – л.161.

              Разпитани в хода на досъдебното производство обвиняемите не се признават за виновни, поради което първоначално делото е внесено с разпореждане в открито съдебно заседание по общия ред, но в съдебното заседание, в което е бил даден ход на делото, след назначаване на служебен защитник на подсъдимия И.М. /поради отказ от договорна защита/ е било направено искане и от страна и на двамата подсъдими и на техните служебни защитници адв.М. и адв.П. за предварително изслушване на страните по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и поради това, че с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2, във връзка с чл.369а от НПК няма право да откаже такова предварително изслушване, когато са налице условията за това, както и с оглед изявленията на подсъдимите, че признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт като изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти, е допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК и преценка след служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП,   че същите подкрепят направените самопризнания, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът с определение на основание чл.372, ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания от подсъдимите без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

Предвид гореизложеното както и във връзка с направените от подсъдимите пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът намира, че по безспорен начин се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.

С оглед на което следва да бъде прието за установено по безспорен начин, че с деянията си подсъдимите Г.Й. и И.М. в съучастие, като съизвършители, като са употребили сила, са отнели от владението на пострадалия П.Д.А. чужди движими вещи:  1бр. удостоверение за постоянен адрес, издадено на името на П.Д.А., 3бр. снимки за лични документи, 2бр. тото фишове за тото 6 от 49, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с контролно талонче към нея, 1бр. контролен талон за преминат годишен технически преглед на МПС, 1бр. СУМПС издадено на името на П.Д.А., ведно с контролния талон към това свидетелство, 1бр. лична карта издадена на името на П.Д.А., 1бр. лична карта издадена на името на М. Вълкова Ангелова, 1бр. карта за пътуване в градския транспорт за един месец, издадена на името на М. Вълкова Ангелова, на стойност 62,90 лева, и парична сума от 245 лева – всичко на обща стойност 307,90 лева /триста и седем лева и деветдесет стотинки/ без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, както от обективна, така и от субективна страна, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал., б. „а” и „б” от НК.

Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по ДП доказателства, а именно: показания на свидетели, включително и на пострадалия П.Д.А.; св.И.К.Д.; св.М.П.Д.; частично от обясненията на подсъдимите; както и от протоколите за очна ставка от 24.04.2009г. м/у пострадалия П.А. и св.И.Д.К., както и от този от същата дата м/у св.М.П.Д. и св.И.Д.К.; заключението на СИЕ; справки за съдимост  заедно с бюлетините за съдимост към тях; характеристични справки за подсъдимите; декларации за СМПИС; протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2008г. и протоколи за предявяване на разследване.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Д.А.; И.К.Д.; и М.П.Д. се установява какво е било поведението на подсъдимите преди и след отнемането на горните вещи, и начина на установяването им от органите на полицията.

От всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че инкриминираното деяние е осъществено на 19.10.2008г. в гр.Стара Загора от двамата подсъдими в съучастие като макар физическата сила спрямо пострадалия /удар, от който последният е залитнал/ да е била употребена само от подсъдимия М. с цел запазване на владението върху вещта, и двамата са участвали в отнемането на вещите от владението на собственика им с намерение да ги присвоят. От показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на подсъдимите/ които са заявили, че не оспорват обстоятелствата по обвинителния акт/ се установява, че непосредствено преди извършване на деянието двамата подсъдими М. и Й. са застанали от двете му страни, което само по себе си представлява един акт на застрашаване спрямо личността на пострадалия и подготовка за извършване на деянието. Същевременно безспорно е установено, че докато подсъдимият Й. е отклонявал вниманието на пострадалия/ като си е избирал и е слагал круши в торбата/, другият подсъдим М. в това време е измъкнал портфейла от джоба му, поради което е  налице и разпределение на роли, в каквато насока са и признанията на самите подсъдими/ частични такива- още на ДП/. Принудата, осъществена чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалия/ само от страна на подсъдимия М./ е била необходима поради това, че същият се е съпротивлявал и е направил опит да си върне отнетото. Последният е нанесъл на пострадалия удар, от който последният е залитнал, и е целял париране на съпротивата му, както и успешно довършване на започнатото чрез бягство от местопрестъплението. Установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства е и обстоятелството, че след успешното отнемане на вещите от владението на собственика им, и двамата подсъдими са избягали заедно от мястото на деянието с цел запазване на владението върху вещта, което също представлява съучастие в изпълнителното деяние на грабежа/ и по-точно в отнемането/. От показанията на свидетелите и на самите подсъдими е видно, че и двамата непосредствено след отнемането на вещите са побягнали в неизвестна посока и в един по- късен момент са си разделили отнетите пари като са захвърлили намиращите се в портфейла документи. Видно от протокола за оглед/ на л.4 от ДП/ последните са били намерени на посоченото именно от подсъдимите място/. Св.Д. през цялото време е стоял отстрани и е останал до масата, когато двамата са побягнали с отнетото, поради което по отношение на него правилно е прието, че от субективна страна деянието не е доказано и производството е било прекратено/. С оглед на което следва да бъде направен извода, че всеки от подсъдимите е участвал в самото изпълнение на деянието - отнемане на въпросните движими вещи след осъществена от подс.М. принуда с цел отнемане/ запазване на владението/ на вещите. Константна практика на ВСР е, че при грабежа не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено в принудата. Достатъчно е съзнанието, че те действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност./ В този смисъл е напр. Р № 199/ 06.07.1995г. по н. д. 509/ 94г.1 докл. с.Пламен Томов/. Установено по делото е и обстоятелството, че след като подсъдимите напуснали местопроизшествието, същите са си разделили паричната сума, намерена в портфейла на пострадалия А. в размер на 245.00лв. /обстоятелство неоспорено от подсъдимите/, а останалите вещи: 1бр. удостоверение за постоянен адрес, издадено на името на П.Д.А., 3бр. снимки за лични документи, 2 бр. тото фишове за тото 6 от 49, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с контролно талонче към нея, 1бр. контролен талон за преминат годишен технически преглед на МПС, 1бр. СУМПС издадено на името на П.Д.А., ведно с контролния талон към това свидетелство, 1бр. лична карта издадена на името на П.Д.А.; 1бр. лична карта издадена на името на М. Вълкова Ангелова, 1бр. карта за пътуване в градския транспорт за един месец, издадена на името на М. Вълкова Ангелова, на стойност 62.90 лева /обстоятелство, установено от СИЕ/ са изхвърлили на установено от тях място/ посочено в огледния протокол/. След залавянето им благодарение на усилията на самия пострадал и случайното стечение на обстоятелствата/ спиране на полицейска патрулка и обход на района на местопрестъплението заедно с пострадалия/ са били засечени и задържани извършителите на деянието.

При извършените очни ставки от 24.04.2009г. /л.125 и л.128 от ДП/ между пострадалия П.А. и св.И.Д.К. /който преди това е бил обвиняем по това дело/ и между свидетелката М.П.Д. и св.И.Д.К. се установява, че двамата са разпознали свидетеля К. като лицето, което е придружавало двамата подсъдими по време на извършване на деянието. В разпитът по време на очните ставки св.И.Д.К., както и в извършения му самостоятелен разпит е описал подробно времето, мястото и начина на извършване на деянието, като показанията му кореспондират напълно с приетото за установено от прокурора в 0обстоятелствената част на обвинителния акт, както и с показанията на пострадалия свидетел А..

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимите Г.Й. и И.М.,*** Загора в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на сила, са отнели от владението на пострадалия П.Д.А. описаните по-горе чужди движими вещи на обща стойност 307,90лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието представлява опасен рецидив, и е безспорно установено и доказано.

 

Касае се до квалифициран грабеж, представляващ по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК /обикновен грабеж/, деяние с висока степен на обществена опасност. Грабежът по смисъла на чл.198, ал.1. от НК е едно типично двуактно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ употреба на принуда /физическа или психическа/ и 2/отнемане на вещта. Принудата/ която може да бъде психическа или физическа/ е начинът за преодоляване съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите. Според съдебната практика принудата може да бъде насочена към преодоляване на реална или възможна съпротива на лицето./ В този смисъл са Решение № 436 /06.06.1996г. на ІІ-ро н.о. на ВС и др./. В случая употребата на физическа сила се е наложила поради оказана реална съпротива на жертвата след отнемането на вещта. Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерение противозаконното им присвояване /кражба/. При грабежа е необходимо принудата винаги да предхожда или да съпровожда отнемането на вещите. В случая е налице втората хипотеза. От субективна страна освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. В случая поради разделянето на паричната сума между подсъдимите след отнемането безспорно е доказано присвоителното намерение на извършителите. Грабежът подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. И двамата подсъдими с оглед осъществените от тях действия, а именно- нанесеният удар на пострадалия от подс.М. и бягството от местопрестъплението и на двамата, са съзнавали, че с посочените действия обективно се улеснява отнемането и са извършили същите със съзнанието, че по този начин запазват владението си върху отнетата вещ. Горното е установено по безспорен начин от доказателствата по делото. След упражнената принуда и отнемането подсъдимите са си разделили вещите, които са намерили у пострадалия, като по-ценните, а именно парите, са били поделени поравно, а документите като по-маловажни са били изхвърлени.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че дейците – подсъдимите Й. и М. са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и са целели настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието са действали умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимите Г.Й. и И.М. са осъществили състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновни, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с    чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, букви „А” и „Б”   от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, дори и да не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, букви „А” и „Б” от НК предвижда налагането на наказание в размер от пет до петнадесет години „Лишаване от свобода” и кумулативно- конфискация до една втора от имуществото на виновния. Видно от приложената по дознанието декларация за СИП подсъдимите са безработни, млади хора, и не притежават недвижими имоти и МПС. С оглед на което съдът прецени, че не е целесъобразно налагането на другото кумулативно предвидено наказание - „Конфискация до една втора от имуществото”. Посочените обстоятелства могат да се считат като единствени смекчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая.

                  И двамата подсъдими са осъждани и с лоши характеристични данни, което е видно от справките им за съдимост с приложени към тях бюлетини, така и от справките им за криминалистическа регистрация /образувани и неприключили срещу тях множество ДП предимно за квалифицирани кражби/ от Районна прокуратура-гр.Стара Загора и Районен съд – гр.Стара Загора, които обстоятелства ги характеризират като личности с голяма степен на обществена опасност /изобщо, както и за този вид престъпления/. Самото деяние също се характеризира с висока степен на обществена опасност, освен по своя характер и с оглед предмета на отнетото имущество е с немалка стойност – 307.90лв.

                     Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително задължават съда да определи наказанието в размер, който се доближава до максималния, тъй като горните обстоятелства се явяват допълнителни отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Но само по себе си деянието с оглед неговия характер е с висока степен на обществена опасност, извършено е с изключителната бруталност, /тъй като е извършено на публично място в присъствието на много хора и посред бял ден/, които обстоятелства пък следва да бъде отчетени като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Гореизложеното дава основание наказанието на подсъдимите да бъде определено, макар и под минимума на предвиденото в закона наказание, /предвид обстоятелството, че същото предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК се налага при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК /пет години „Лишаване от свобода”/, над средата на предвиденото в  закона наказание, а именно към максимума/ в случая - пет години. Съдът счете, че този размер следва да бъде не по-малък от четири години „лишаване от свобода”, поради което съдът определи наказанието на подсъдимия Г.Й. в размер на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода. Последният размер според съда е най-подходящ и целесъобразен в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.

С оглед по-голямото участие на подсъдимия М. в упражняването на принудата на същият следва да бъде наложено малко по-високо наказание, а именно в размер на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца ЛС. Съдът определи този размер и вид наказание като взе предвид и обстоятелството, че с оглед справките за съдимост и на двамата подсъдими, и вида на извършваните от тях престъпления, които са главно против собствеността – квалифицирани кражби, както и наложените им до този момент наказания, най-високото от тях - за подсъдимия Г.Й.- в размер на две години и десет месеца ЛС, а за подсъдимия И.М. – три години „лишаване от свобода”, не са изиграли своята поправяща и превъзпитаваща роля, макар и да са били ефективни. Предвид което съдът счете, че един по-нисък от посочения размер наказание ЛС не би удовлетворил целите на чл.36 от НК.

Императивно кумулативно предвиденото в чл.199, ал.1 т.4 от НК заедно с лишаването от свобода, по-леко наказание „конфискация” на основание чл.55, ал.3 от НК е по преценка на съда, и в предвид гореизложеното и на това основание не следва да бъде налагано.

 

          ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

           Съдът прецени, че с оглед липсата на предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК/ многократни ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на опасен рецидив и за двамата подсъдими, налагане на наказания над 3 години, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдените, е необходимо същите да изтърпят ефективно наложеното им наказание, поради което определи подсъдимия Г.М.Й. да изтърпи така наложеното му ефективно наказание в размер на четири години „Лишаване от свобода”, в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим, на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Съдът прецени, че с оглед липсата на горните предпоставки  на чл.66, ал.1 от НК,  и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия И.И.М., е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което определи подсъдимият да изтърпи така наложеното му ефективно наказание в размер  четири години и шест месеца “Лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

 

                Предвид наличието на основанията по чл.23, ал.1 вр. чл.25, ал.1 от НК, съдът  КУМУЛИРА така наложеното наказание на подсъдимия Г.М.Й. с наказанието му по присъда от 19.11.2008г., постановена по НОХД № 1474/ 2008г.по описа на Районен съд –гр.Стара Загора, влязла в сила на 05.12.2008г., както и с наказанието с определението от 19.11.2008г. постановено по НОХД № 1580/ 2008г. по описа на Ст.З.РС, влязло в сила на 19.11.2008г., които с определението от 29.01.2009г.,постановено по ЧНД № 2051/ 2008г. по описа на РС-Стара Загора са били кумулирани като е определено едно общо наказание в размер на 2г. и 10 месеца ЛС при „строг” режим на изтърпяване, увеличено на основание чл.24 от НК с два месеца ЛС, така че същото е в размер на 3 години ЛС, при „строг” режим на изтърпяване и при зачитане на изтърпяната част от наказанията по тези присъди, като определи едно общо наказание по горната съвкупност от наказания до размера на по-тежкото от тях - в размер на четири години „Лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

 

           На основание чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК от НК приспадна времето, през което осъденият Г.М.Й. с ЕГН ********** е бил с МН „Задържане под стража”, считано от 20.10.2008г., както и изтърпяното до момента наказание по присъдите, с която е кумулирано настоящото наказание.

 

Предвид наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 вр. чл.25, ал.1 от НК съдът КУМУЛИРА така наложеното наказание  на подсъдимия И.И.М. с наказанието по присъда № 74/ 24.11.2008г., постановена по НОХД № 1682/ 2008г. по описа на РС- Ст.Загора, влязла в сила на 10.12.2008г., и с наказанието по присъда № 107/ 23.04.2009г., постановена по НОХД № 241/ 2009г. по описа на РС- Ст.Загора, влязла в сила на 09.05.2009г., които с последната присъда са били кумулирани и е било определено едно общо наказание в размер на 1 година и 2 месеца ЛС при „строг” режим на изтърпяване, при зачитане на изтърпяната част от наказанията по тези присъди, като определи едно общо наказание до размера на по-тежкото от тях в размер на 4/четири/ години и шест месеца „Лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което осъденият И.И.М. е бил с МН„Задържане под стража”, считано от влизане в сила на определението по чл.309, ал.1 от НПК по настоящото дело до влизане в сила на присъдата, както и изтърпяното до момента наказание по присъдите, с които е кумулирано настоящото наказание.  

   ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимите Г.Й. и И.М. са признати за виновни и са им наложени съответните наказания по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл.189, ал.1 от НПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят всички направени по делото разноски в полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София в обслужващата го “Корпоративна търговска банка”АД – клон гр.Стара Загора в размер на сумата от 65.00лв. /шестдесет и пет лева/, от които: сумата от 50.00лв. - направени по делото разноски на досъдебната му фаза, и сумата от 15.00лв. - в съдебната фаза на процеса.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите, незачитане нравствените устои и законите на обществото, и желание да се облагодетелстват по неправомерен начин.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: 

 

                                                                           / СП. ДРАГОТИНОВА/