Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 99/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Г. с вх. № 5144722/05.09.2019 г. – ищец по
гр. дело № 42850/2018 г., Софийски районен съд, 120 състав срещу постановеното
по него Решение № 188123/08.08.2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от него срещу ответника иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. – неимуществени вреди
В жалбата се твърди, че решението е неправилно.
Счита се, че съдът неоправдано е кредитирал показанията на св. Т. без тя да е
очевидец, а същевременно не са подкрепени свидетелските показания на майката на
ищеца, която също не била пряк очевидец на събитията. Неправилно съдът не дал
вяра на доказателствата за влошеното състояние на ищеца след предприеманите от
ответника действия срещу него.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение и уважаване на предявения иск.
Въззиваемият Д.Д. оспорва въззивната жалба. Счита
решението за правилно и изаконосъобразно.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 42850/2018 г., Софийски районен съд, 120 състав е образувано по искова молба на В.Г. с твърдението, че ответника в качеството му на съсед и домоуправител на ЕС, в която ищецът бил наемател многократно упражнявал психически тормоз срещу него като подавал сигнали до различни институции с неверни твърдения, извършил насилствени действия срещу съпругата му, което създавало страх и безпокойство в него, което в съвкупност с вече диагностицирано психическо заболяване засилило тревожността и стреса в него. За тези негативни емоции от противоправното поведение на ответника ищецът претендирал обезщетение в размер на 3 000 лв.
Ответникът оспорил исковете като недопустими, тъй като наказателното производство било инициирано от прокуратурата. По същество оспорил исковете по сонвание и размер, тъй като търсел винаги съдействието на правоохранителните органи и не стигал до физическа саморазправа. Напрежението с ответника се получило по повод подозренията, че той отклонява към себе си неправомерно електрическа енергия.
По делото са представени документи от н.о.х.д. №
2348/2013 г., СРС, 115 състав, чийто краен акт е оправдал ищеца като подсъдим
за престъпление с правна квалификация чл. 234в, ал. 1 НК, резултат потвърден с
решение от 09.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 4758/2017 г.; епикриза от УМБАЛ
„Александровска” ЕАД за лечение в периода 02-22.11.2016 г. с диагноза Шизоидно
личностно разстройство; епикриза от ЦЗД „Никола Шипковенски”, гр. София за
лечение в периода 28.03.2016 г. – 18.04.2016 г. с диагноза параноидно
разстройство на личността, заболяване чиято давност е от 1982 г.; прокурорско
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство с дата
15.05.2009 г. на СРП; заповед за задържане на лице от 27.03.2011 г. за срок от
24 часа.
Според свидетелката И.М.– майка на ищеца,
тогавашните му съседи смятали, че не гледа добре детето си. След възникналите с
тях проблеми той влизал няколко пъти за лечение в клиника.
Свидетелката Т. – живуща в жилищния блок в
процесния период, чувала от други съседи, че ищецът и съпругата му не гледали
добре детето им, тъй като дълго време го сотвяли само и то плачело. По думи на
съседи са идвали служители на Агенция за закрила на детето, но тя лично не ги
била виждала. Тя и други съседи имали нереално високи сметки за ток, а ищецът
твърдейки че не ползвал такъв в действителност имал такъв. При непроменено потребление
на ток в един от зимните месеци нормалната сметка била 150 лв., а получила
съобщение за задължение в размер на 700 лв. От инкасатора на дружеството
снабдител разбрала, че някой се е вързал за нейния електромер.
Свидетелят М.М., също живущ в жилищния блок твърди,
чеимал проблеми със сметките за ток и това го навело на мисълта, че някой се е
вързал с неговия електромер. Същият проблем имал и ответникът и поради това
двамата направили проверка на електрическите си кабели и установили, че има
монтиран на тях т.нар. мост, който водел към жилището на ищеца. Подали сигнал
до „ЧЕЗ България” ЕАД и до РУ на МВР, откъдето изпратили екипи. В апартамента
му имало работеш хладилник и бойлер с топла вода.
За да отхвърли претенцията съдът е преценил, че
липсват елементите от фактическия състав на деликта.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
същото е правилно поради което съдът препраща към мотивите му. В съответствие с
изложените възражения следва да се добави следното.
Липсва причинна връзка между влизането на ищеца в психиатрични заведения и поведението на ответника. Ищецът има заболяване на психиката с давност от 1982 г. и по делото пред СРС не е направено разграничение между суицидните мисли свързани със самото заболяване и със събитията в ЕС, които събития по твърдението на ищеца са предизвикани от ответника. Нито едно свидетелско показание не твърди, че ответникът е подал сигнал до Агенция за закрила на детето. Свидетелката Т. само е чувала, че са идвали представители на тази институция, но не ги е виждала. И двамата свидетели ангажирани от ответника твърдят, че те лично, но и други съседи са имали проблеми със сметките за ток. Напълно нормално е в такава ситуация да се сигнализира специализирана институция – полиция и електроразпределителното дружество. Обстоятелството, че ответникът е сигнализирал органите на досъдебното производство по повод съмнения за кражба на ток не е неоснователно в собствените му представи, тъй като от свидетелските показания става ясно, че ответникът действително е имал съмнения за нерегламентирано отклонение на електричество и поради това е сигнализирал полиция и прокуратура с ясното съзнание, че само те могат да предприемат законосъобразни мерки по този повод. Друго би било положението ако ответникът беше подавал сигнали без да има каквито и да е съмнения само и единствено със злонамерени спрямо ищеца намерения, което обаче по делото не е установено.
Поради това
жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционото решение правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
Страните не са
поискали присъждане на разноски.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
188123/08.08.2019 г., по гр. дело № 42850/2018 г., Софийски районен съд, 120
състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./