Решение по дело №2517/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 660
Дата: 29 декември 2015 г. (в сила от 20 януари 2016 г.)
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20155510102517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                  29.12.2015г.                      гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                                   І-ви граждански състав

На 23.12.                                                                                          2015 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Х.К.

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 2517 по описа за 2015г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.Т.Г., ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на малолетния Т.Ц.Р., ЕГН ********** против Ц.К.Р., ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че родителите на ищеца съжителствали в периода 2000-2007г., като нямали сключен граждански брак, но имали роден син - Т.Ц.Р., ЕГН **********. Твърди, че след прекратяване на фактическото съжителство ответникът изцяло се дезинтересирал от детето, като не осъществявал контакта с него, не давал средства за издръжка, не участвал  по какъвто и да било друг начин в полагането на грижи по отглеждането. По тази причина било заведено гр.дело за издръжка с №1852 от 2007г. на КРС. Същото завършило с определение от 29.11.2007г. по гр.д.№1852/07г. по описа на РС-гр.Казанлък, с което ответникът бил осъден да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка в размер на 50лв. месечно, считано от 01.09.2007г. Оттогава до настоящия момент за ищеца се грижила само майката и той живеел при нея. С ответника нямали никакъв контакт, а присъдената месечна издръжка ищеца получавал от Община Казанлък по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, поради наличие на предпоставките по чл.2 от същата.От постановяването на съдебния акт, с който бил определен размерът на месечната издръжка до настоящия момент изминал значителен период от време, през който нуждите на ищеца значително нараснали. Средства били необходими не само за дрехи и прехрана, но и за учебници и други помагала. Били налице достатъчно обективни обстоятелства, поради които размера на месечната издръжка да бъде увеличен. Още повече, че с приемането на новия Семеен кодекс било предвидено, че минималната издръжка за едно дете била равна на една четвърт от минималната работна заплата. От съда се иска  да постанови съдебен акт, с който да се допусне увеличение на дължимата на  Т.Ц.Р. издръжка, платима чрез неговата майка и законен представител Г.Т.Г., като се осъди бащата  Ц.К.Р., вместо досегашните 50 лева, да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв./сто лева/, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й.

В срока по чл. 131, ал.1 ответникът не е депозирал писмен отговор.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, в залата се явява ищеца и законният му представител  Г.Г. – майка. Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Заинтересованата страна  АСП, Д“СП“ – Казанлък  редовно призована, не изпраща  процесуален представител.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, твърденията на страните  и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане на Т.Ц.Р. е видно, че ответникът му е баща.

Не се спори също така, че по гр. д.  № 1852/2007г. по описа на КРС е одобрена съдебна спогодба, по силата на която ответникът се задължил да заплаща на малолетното си дете  - Т.Р. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от  01.09.2007г.

От представеното по делото  Удостоверение от   ПГТТМ се установява, че през учебната  2015/2016г. Т.Ц.Р. е записан в осми клас в книгата  за подлежащите на  задължително  обучение  деца  до 16 – годишна възраст.

От представеното Удостоверение с изх. № 2330/11.08.2015г. от Арсенал – АД се установява, че майката на ищеца  е получила  за периода  07.2014г. до  06.2015г.  брутно трудово възнаграждение в размер на  8844,40 лв. В съдебно заседание Г.Г. заяви, че има още едно дете, което към настоящия момент е студентка и на която също осигурява издръжка..

При изготвяне на социалния доклад социалните работници са констатирали, че основни грижи за детето полага  неговата майка, като бащата не участва  в отглеждането възпитанието и грижите за детето.

В съдебно заседание майката заяви, че от раздялата си с бащата на детето не го е виждала и няма информация  нито къде работи, нито дали  има друго семейство.

При така събраните по делото доказателства съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена.

В чл. 143, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че родителите  дължат издръжка на  своите ненавършили пълнолетие деца независимо  дали са трудоспособни и дали могат да се  издържат  от   имуществото си. В чл. 142, ал.1 от СК законодателят е посочил, че размерът на издръжката се  определя според нуждите на лицето, което  има право  на издръжка, и възможностите  на лицето, което  я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието, извънкласни занимания и др. Възможностите на дължащия издръжка се определят според неговите доходи, имотно състояние, квалификация.

Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия.

Съдът приема, че е налице промяна в обстоятелствата, касаещи детето. Предходният размер издръжка е определен преди повече от  осем години. Към настоящия момент детето Т. е ученик в осми клас. Ноторно известен факт е, че в гимназиалните класове учебниците и учебните помагала се закупуват и родителите имат  грижа за тяхното набавяне. Необходими са допълнителни средства за „джобни“ на детето, за закупуване на дрехи, включително и спортни екипи за училище.

По делото се установи, че бащата се е дезинтересирал от детето и не участва по никакъв начин в грижите и издръжката му.

В допълнение следва да се посочи, че е налице и промяна в социално-икономическите условия на живот, като размерът на минималната работна заплата за страната се увеличава на 380 лв., което се отразява върху минималния размер издръжка, визиран в чл. 142, ал.2 СК.

Съгласно задължителната практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят съобразено с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Според съда издръжката на Т., съобразявайки възраст, образование и потребности във връзка с обучението, възлиза на около 195 лв. месечно. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. След като съобрази това съдът счита, че бащата следва да участва в издържаката със 100 лв.. Останалата издръжка следва да се поеме от майката ведно с грижите  по отглеждането и възпитанието на детето.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 150 от СК за изменяне размера на присъдената издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на 100 лв., считано от 07.10.2015г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката.

На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжките, в размер на 72 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, КРС

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ размера на  определената по гр. д. № 1852/2007г. по  описа на КРС издръжка, като

ОСЪЖДА, на осн. чл. 150 СК, Ц.К.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Т.Ц.Р., ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител Г.Т.Г., ЕГН ********** ***  месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 07.10.2015г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката. 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за издръжката на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, Ц.К.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на КРС държавна такса  върху увеличения  размер на  издръжките в размер на 72 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от  06.01.2016г..

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: