Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
105
15. 07 . 2014г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд , граждански състав
на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав :
Председател: Ирина Сурчева
Членове
:
секретар : С.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Ирина Сурчева
т.д. № 171 по
описа за 2013 г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по постъпила по подсъдност от СГС искова молба на ”Бургаски корабостроителници” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Комлушка низина” № 1,
представлявано от Живко Демирев Демирев, прокурист, чрез процесуалния
представител М.К. от САК, с адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул.
„Денкоглу” № 5 срещу „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7,
представлявано съвместно от изпълнителните директори Левон Карекин Хампарцумян
и Андреа Казини за обявяване нищожността на договорна ипотека, оформена с
нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, н.д.
№ */2010 г. на нотариус Гергана Сазанова, с район на действие – Районен съд ,
гр. Бургас, вписан под рег. № 396 на НК
.
Ищецът твърди , че на 05.03.2010 г. / според внесеното уточнение с допълнителната искова молба/ са сключили с „Уникредит Булбанк” АД
договор в нотариална фирма, с предмет ипотека върху недвижим имот, под № *, том *, рег. № *, дело № */2010 г. на
нотариус Гергана Сазанова , с рег. № 396
в Нот. камара, вписан в АВ, с вх. рег. № */05.03.2010 г., акт № *, том *, дело № * на
СВ при АВ – гр.Бургас, по силата на който учредили ипотека върху следния собствен на
ищеца недвижим имот, представляващ 120 000 кв.м. от ПИ с идентификатор ***.9520
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, Промишлена зона
Юг, целият с площ от 123 363 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за машиностроителна и
машинообработваща промишленост, при съседи и граници на имота: ПИ с
идентификатор ***.9521, ведно с построените в имота сгради и съоръжения, като
имотът по акт за собственост представлява 120 000 кв.м. ид. части от
поземлен имот в град Бургас, Промишлена зона Юг, целият с площ от 123 908
кв.м., съставляващ имот с пл. № *, обособен със Заповед № 851/13.09.2000
г. на Община Бургас за разделяне на имот
с пл. № *, Заповед № 900/07.05.2007 г. на Община Бургас за поправка на граница
и Заповед № 144/30.01.2007 г. на Община Бургас за поправка на границите на
поземлен имот № * по плана на Промишлена зона Юг, град Бургас, при граници: север – Черно море и
имот с пл. № *, изток , юг и запад - имот с пл. № *, ведно с построените в
имота сгради, а именно: Подстанция 6А, 7А със застроена площ от 216 кв.м.,
Сграда трето хале с площ 1 296 кв.м., Сграда четвърто хале със застроена площ 1 322 кв.м.,
Пречиставателна станция със застроена площ 24 кв.м., Метална работилница със
застроена площ 252 кв.м., както и всички подобрения, включително и кейова стена
с площ 3 185 кв.м. Ищецът заявява, че сделката е извършена от него като
ипотекарен длъжник като задължението, което се обезпечава с ипотеката е на
третите лица-кредитополучатели „Холдинг Пътища” АД и „Мост строй” АД. Според
ищеца сключената договорна ипотека е нищожна по следните съображения: Съгласно
чл.166, ал.2 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако съществува
неизвестност за тъждеството на имота, като в случая не е налице тъждество на
ипотекирания имот, който не можел да бъде индивидуализиран и определен. Не било
ясно дали са ипотекирани определени квадратни метри от недвижимия имот /реална
част от него или идеални части/. Идентичността не може да бъде определена и от
посочените граници предвид факта, че според посочените в ипотеката съседи
имотът граничи само с един друг поземлен имот. На второ място не е налице и
изискването на закона ипотеката да бъде учредена за определена сума, тъй като
ипотекарният длъжник се е задължил освен за кредитните линии на
кредитополучателите, таксите, комисионните, а и за разноските и за
„последващите допълнителни споразумения и анекси”. Ищецът счита, че е
невъзможно ипотекарният длъжник да бъде задължен за бъдещи споразумения и
анекси, по които не е страна и които не са конкретизирани. На трето място
според ищеца договорната ипотека е нищожна поради липса на съгласие за
сключването й. Тя е подписана от прокуристите Веселин Кабов и Димитър Кимрянов,
които според обявените в Търговския регистър договори за прокура нямат право да
се разпореждат и обременяват с тежести недвижимите имоти, собственост на
дружеството, без да са специално упълномощени. Такова специално упълномощаване
в случая липсва и това се установява от приложените към нотариалния акт два
протокола, с които подписалите ипотеката са били упълномощавани. Ищецът счита,
че решението на Съвета на директорите не може да се приравни на изричното
упълномощаване, изисквано от чл. 22, ал.2 от Търговския закон. Според ищеца то
следва да бъде дадено в писмена форма, нотариално заверено поради изискуемостта
на нотариална форма за извършената сделка /арг. от чл. 37 от ЗЗД/. Това условие
не е спазено, поради което пълномощното било нищожно, а това влече и нищожност
на ипотечния договор. Ищецът подробно аргументира тезата си за липса на валидно
изразена воля от дружеството за извършената ипотека.
Ответникът по делото в срока по чл. 367 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявената
против него искова претенция, направил е възражения, представил е писмени
доказателства, както и е отправил доказателствени искания. Сочи се в него, че
искът е както недопустим, така и по
своята същност неоснователен.
Ответникът счита, че искът е недопустим поради
липса на правен интерес за ищеца от воденето му. Според него към датата на
завеждане на иска ищецът не е собственик на ипотекирания имот, който след
приключила публична продан и влизане в сила на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.08.2012 г. по изп.дело № 00011/2012 г. на ЧСИ Тотко Колев е
възложен на „Ел Си Енерджи” АД. Изпълнителното производство по горното дело е
образувано по молба на друг взискател, като целият поземлен имот с площ от
123 363 кв.м. е възложен на трето лице. По молба на Банката е образувано
изп.дело № 20127050400405 на съдебен изпълнител Илко Бакалов и то е спряно по
молба на ищеца като обезпечителна мярка по настоящия иск. Ответникът прави
възражение и за нередовност на исковата молба поради противоречивите твърдения
на ищеца относно индивидуализацията на ипотекирания имот, тъждеството на същия
и действителната воля на страните. От тях не ставало ясно нито на кой имот не е
идентичен ипотекираният, нито дали ищецът твърди, че действителната воля на
страните е различна от изявената пред нотариуса и удостоверена от него в
нотариалния акт, като ищецът не посочва и каква е била действителната воля на
страните. Неясно било и твърдението на ищеца за нищожност на ипотечния договор
поради това, че съществува неизвестност за обезпеченото вземане, като от
твърденията не може да се направи извод дали тази уговорка е нищожна поради
противоречието й с конкретна законова разпоредба или поради противоречие с
добрите нрави. На трето място ответникът в срок е релевирал възражение за липса
на местна подсъдност на спора на основание и в срока по чл. 109, ал. 3 от ГПК, като счита, че същият не е местно
подсъден на Софийски Градски съд. С влязло в сила определение делото е
прекратено пред СГС, където е образувано първоначално и е изпратено по подсъдност
на Бургаски Окръжен съд. Извън тези възражения по допустимостта на иска, не са констатирани служебно
от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни
процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на правото
на иск, водещи до извод за недопустимост на настоящото производство.
Ответникът
изразява становище и по основателността на иска, като го оспорва изцяло като
неоснователен. Твърди, че договорът за учредяване на ипотека е действителен и
са спазени всички законови изисквания, като не е налице нито едно от
основанията за нищожност по чл.170 от ЗЗД. Безспорен е фактът, че между банката
и ищеца е сключен договор за учредяване на ипотека, както и твърдението, че
ищецът е ипотекарен длъжник, който с ипотеката е обезпечил вземанията на
банката към кредитополучателите „Холдинг Пътища” АД и „Мост строй” АД.
Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца, касаещи неопределеността,
следваща от описанието на ипотекирания имот в нотариалния акт. Оспорва и
твърдението по т.2 на исковата молба, че не е спазено изискването ипотеката да
е учредена за определена сума, като посочва, че вземанията са подробно описани
в нотариалния акт, съгласно изискванията на чл.167, ал.2 от ЗЗД, като са
посочени и сумите на кредитните лимити, определени са лихвите – договорни и
законови. Оспорва и твърденията, че според протоколите от заседанието на Съвета
на директорите от 09.10.2009 г. и от 02.02.2010 г. са взети решения за различни
имоти, понеже описанието им в двата протокола било различно. Ответникът
посочва, че от представените писмени доказателства – нотариален акт за замяна
на недвижим имот и цифровата скица от кадастъра е видно, че и двата протокола
на Съвета на директорите имат за предмет един и същ имот. Банката оспорва и твърдението
на ищеца в т.3 от исковата молба, че липсва съгласие от негова страна за
сключване на договор за ипотека, както и че прокуристите Кабов и Кимрянов не
били овластени от Съвета на директорите за сключване на договор за ипотека,
като счита, че това обстоятелство е ирелевантно за решаване на спора, тъй като
представителната власт на прокуристите за сключване на договора била валидно
потвърдена. Ответникът заявява, че нотариалният акт за учредяване на ипотека е
в съответствие с изискванията на чл.166, ал.2 от ЗЗД и не са налице основанията
за нищожност по чл.170, ал.2 от ЗЗД. Ответникът излага подробни аргументи
относно това, че не са налице първите три основания за нищожност по чл.170 от ЗЗД, тъй като не съществува неизвестност нито за личността на кредитора, нито
за личността на длъжниците, чиито задължения се обезпечават, нито за личността
на собственика на имота, който учредява ипотеката. Не съществува неизвестност
за имота, върху който се учредява ипотеката по съображения, подробно изложени в
отговора. Ответникът подробно обосновава твърдението си за отсъствие на
всякаква неизвестност относно описанието на имота, предмет на договора за
ипотека, както и относно обезпечените с ипотеката вземания. По отношение на
липсата на съгласие за сключване на договор за ипотека, ответникът развива
тезата, че всички действия на двамата прокуристи по учредяването и подписването
на ипотеката са надлежно потвърдени на 15.03.2010 г., съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД,
от представляващия „Бургаски Корабостроителници” АД изпълнителен директор
Мирослав Илиев, като потвърждението е извършено в предвидената в чл. 589 ал. 2
от ГПК и чл.37 от ЗЗД писмена форма, с
нотариална заверка на подписа и съдържанието. Поради това ответникът счита, че
ипотечният договор е действителен, като се позовава и на ТР № 2/2010 г. на Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии. Ответникът счита, че ипотечният
договор е действителен и на основание чл.301 от Търговския закон по
съображения, изложени в отговора. Наред с това ответникът твърди, че всички представляващи
дружеството към този момент, вкл. и прокуристите Веселин Кабов и Димитър
Кимрянов, са били овластени да представляват дружеството при учредяване на
ипотеката, като с решението от 09.10.2009 г. е овластен прокуриста Димитър
Кимрянов, а с последващо решение от 02.02.2010 г. е потвърдено това овластяване
, като същевременно със същите права са овластени и всички останали прокуристи,
вкл. Веселин Кабов. Според ответника различието в описанието и площта на имота
в решенията на Съвета на директорите по двата протокола, както и фактът, че
нямало решение за обезпечаване на задължения по последващи анекси и споразумения не прави договора
недействителен, предвид факта че ипотечният акт, извършен от прокуристи на „Бургаска
корабостроителница” АД, е изрично потвърден в изискуемата от закона форма от
представляващия това дружество изпълнителен директор/чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.301
от ТЗ/.
Ответникът
е отправил искане за привличане като трето лице-помагач на нотариус Гергана
Димова Сазанова. С влязло в сила Определение № 535/08.05.2013 г. съдът е
оставил искането без уважение.
В
определения от закона срок ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е
поискал допускане на поправка в текста на исковата молба относно датата на
сключване на нотариалния акт за ипотека поради техническа грешка, като тази
дата да се чете 05.03.2010 г. В т.2 от допълнителната искова молба ищецът
обосновава правния си интерес от провеждане на производството по предявения
иск. Ищецът посочва наред с това защо счита, че исковата молба не е нередовна,
като поддържа тезата си, че в нея точно и последователно са изложени няколко
основания за нищожност. По отношение на тези основания счита, че не е длъжен да
посочва текстовете на закона, на които основава иска си, а е достатъчно да
изложи точно фактите. По отношение на основанието за нищожност по т.2 от
исковата молба твърди, че счита уговорката, според която ипотеката обезпечава
включително последващи допълнителни споразумения и анекси, за противоречаща на
закона и на добрите нрави, в който случай е налице недействителност на
учредяване на ипотеката като цяло, а не на отделни клаузи на договора за
ипотека. Ищецът допълва и разширява посоченото в първоначалната искова молба основание
за нищожност на ипотеката поради неизвестност на тъждеството на ипотекирания
имот, като твърди, че за него е неясно дали построените в имота сгради са
ипотекирани изцяло или само идеални части. Ищецът уточнява, че ако се приеме,
че са ипотекирани идеални части от имота, то ипотеката е нищожна и на това
основание, тъй като е нарушен законът. Ипотеката е действие на разпореждане и
ако е с идеални части от съсобствената вещ е необходимо и съгласие от другите
съсобственици, каквото в случая не е налице. В случая волята на страните дали
са ипотекирани идеални или реални части от имота не може да бъде предмет на
тълкуване и ако е неясна, ипотеката е нищожна. Ищецът счита, че изискването да
се конкретизира обезпеченото вземане, както и размера на сумата, за която се
учредява ипотеката следва да бъдат посочени в самия ипотечен договор, поради
което неотносими са към спора приложените към отговора на исковата молба Рамков
договор за ползване на кредитна линия и Договор за поемане на кредитни
ангажименти за револвиращ кредит. Ищецът заявява, че не могат да бъдат
потвърдени действията на прокуристите, тъй като не може да бъде потвърдена една
нищожна сделка, извършена при липса на съгласие. Ищецът оспорва наред с това и
представената декларация от Мирослав Илиев, като счита, че тя не отразява
валидната воля на ищцовото дружество. Иска да бъде задължен ответникът да
представи нейния оригинал.
В допълнителен договор ответникът потвърждава възраженията си за
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Твърди, че
ищецът не посочва кои конкретно са тези имоти, на които е собственик, не ги
индивидуализира по никакъв начин в исковата молба, като не посочва и
основанието за собственост. Заявява, че ищецът следва да бъде задължен в
определен от съда срок да посочи и индивидуализира имотите, на които твърди, че
е бил собственик към датата на завеждане на иска, като посочи и документа,
респ. придобивното си основание, на което основава правото си на собственост.
Същото възражение за нередовност на исковата молба ответникът заявява и по
отношение на наведеното от ищеца в т.8 от допълнителната искова молба ново
основание за нищожност на ипотеката – нарушение на закона поради липса на
съгласие от съсобствениците за извършване на договор за ипотека. Според
ответника това твърдение е неуточнено, тъй като ищецът не дава отговор на
въпроса на какво е бил собственик към датата на ипотеката – дали на целия имот,
на реални или на идеални части от него. В тази връзка ответникът иска да бъде
задължен ищеца в определен срок да уточни твърдението си в т.8 от
допълнителната искова молба като посочи дали към датата на учредяване на
ипотеката описаният поземлен имот, респ. сградите в него, са били собствени на
ищеца и други лица и съответно - при какви идеални части и кои са тези други
съсобственици. В допълнителния отговор ответникът оспорва като неоснователни и
заявените в допълнителната искова молба нови основания за нищожност на
ипотеката. Твърди, че в случая са напълно известни имотите, които ищецът е
ипотекирал и няма никаква неяснота във волята му – ищецът е изявил ясна воля да
ипотекира точно тези свои собствени имоти, които е придобил с приложения
нотариален акт за замяна. Ответникът посочва, че в т.8 от допълнителната искова
молба са заявени две основания за нищожност, които според ответника са взаимоизключващи
се. Ответникът отново изразява становището си за наличието на изрично
потвърждаване на действията на прокуристите, като се спира подробно на всяко от
твърденията на ищеца и излага доводи за опровергаването им.
Относно оспорването на документи
от ищеца в допълнителната искова молба, ответникът заявява, че ще се ползва от
декларацията, представя оригинала й в съдебното заседание. Отправя искане да бъде
задължен ищеца да уточни какво точно оспорва в този документ. В допълнителния
отговор ответникът е взел становище и по представените от ищеца в
допълнителната искова молба писмени доказателства и по приложените от него
доказателства към отговора на исковата молба. В открито съдебно заседание
ищецът представя титула си за
собственост върху имота, предмет на потеката, а именно – Нотариален акт за
замяна с вх. № 14312/10.09.2007 г., акт № *, том *, дело № ** на Служба по
вписвания. Оспорва датата на декларацията, с която са потвърдени действията на
прокуристите на „Бургаски корабостроителници“
Веселин Кабов и Димитър Кимрянов, поради което и декларацията е изискана
от архива на нотариус Богдана Бъчварова, с регистрационен № 515 в Нотариалната
камара. В следващо съдебно заседание съдът констатира идентичност от външна
страна на оригинала с представеното от ответника копие, както и с постъпилото
заверено копие от нотариус Богдана Бъчварова. Отхвърлено е искането на ищците
за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва по физически
и химичен начин представения оригинал на декларацията , с оглед установяване на
датата на полагане на подписите, предвид факта, че едва към този момент се
оспорва нотариалната заверка, поради което искането за доказателства е
преклудирано.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 170 от ЗЗД. Същият е
допустим. Ищецът обосновава правния си
интерес от провеждане на производството с това, че бидейки ипотекарен длъжник за
чужд дълг, предвид започнало изпълнително производство и влизането в сила на постановлението за възлагане на
имот по успешно проведена публична продан спрямо „Бургаски корабостроителници“ АД по отношение на имота, предмет на договорната ипотека, в което
производство ответникът
по настоящата претенция се явява присъединен по право взискател – ипотекарен
кредитор, разпределението на сумите от извършената публична продан би могло да
бъде предназначено за удовлетворяване на другите кредитори на ищеца с
конкуриращи се привилигировани или хирографарни вземания. Поради това „Бургаски корабостроителници“ АД има интерес да установи, че "Уникредит Булбанк“АД няма качеството на ипотекарен кредитор по
договорната ипотека, обективирана в
посочения по-горе нотариален акт, за да има възможността да погаси дълговете си към
собствените си кредитори с действителни вземания.
Горното обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство,
с цел отпадане на качеството на "Уникредит Булбанк“ АД на ипотекарен кредитор,
което би променило в благоприятна за ищеца посока реда за удовлетворяване на
вземанията на останалите
взискатели
по изпълнителното дело и още - в рамките на попълване на масата в откритото производство по
несъстоятелност, което след служебна справка в Търговския регистър бе
установено, че е в ход спрямо ищеца.
Не са налице основания за оставяне на
исковата молба без движение като нередовна. С оглед посочената от ищеца в исковата молба
характеристика на имота по акт за
собственост, той е бил задължен да представи документа, посредством който се легитимира като собственик на недвижим
имот, представляващ 120 000/123 363 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
***.9520 КККР на град Бургас, Промишлена зона Юг, целият с площ от 123 363
кв.м., а именно – Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *, том *, рег.
№ *, дело № * от 05.09.2007 г. , който е представен в срок
и приет от съда с определение от
19.02.2014 г.
Безспорно
се установява от всички събрани по делото доказателства съществуването на
правоотношение по сключен на 05.03.2010 г.
договор за ипотека между страните, носещ техните неоспорени подписи. Договорът
е сключен в предвидената от закона форма за действителност – Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */2010 г. на нотариус
Гергана Сазанова , с рег. № 396 в Нот.
камара, вписан в АВ, с вх. рег. № */05.03.2010
г., акт № *, том *, дело № * на Служба по вписвания при Агенция по вписвания –
гр.Бургас. Между страните не се спори, че ищецът е учредил ипотеката върху свой
имот в полза и с оглед обезпечаване на задълженията на трети лица - „Холдинг
Пътища” АД и „Мост строй” АД, кредитополучатели по Договори за поемане на
кредитни ангажименти за револвиращ кредит № 209 и № 210 от 12.10.2009 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД,
учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в
молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се
подава тя съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или
на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера
на сумата, за която се учредява ипотеката.
В цитираната разпоредба законодателят е
предвидил изчерпателно
изброени специални условия за
действителността на ипотечния договор. Едно от тези специални условия е
тъждество на ипотекирания имот, което означава имотът да
съществува и да е конкретизиран, както и да може да бъде
идентифициран като имот, който е собствен на длъжника. Имайки предвид, че
съгласно чл. 166 от ЗЗД вписването на ипотеката се явява конститутивно по
отношение възникването й и че процесния договор за ипотека е бил вписан в
Служба по вписвания – Бургас към Агенция по вписвания на 05.03.2010 г. , може
да се заключи, че описанието дадено в Нотариалния акт, в унисон с изискванията
на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията, както и съобразно
необходимите по чл. 60, т.1-7 от ЗКИР данни, е достатъчно подробно, за да може
да се направи несъмнен извод за идентификацията на имота. Действителността и
надлежното учредяване на ипотеката се обуславя от наличието на идентичност между имота, предмет на договора за ипотека и
имотът, собствен на ищеца. В конкретния случай, имотът в ипотечния акт е описан
със същия идентификатор по Кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Бургас, така както и в исковата молба при изложение на фактическата обстановка
от самия ищец. В договора за ипотека, в описанието на имота по акт за
собственост същият присъства с планоснимачен № *, обособен със Заповед №
851/13.09.2000 г. на Община Бургас за разделяне на имот с пл.№ *, Заповед №
900/07.05.2007 г. на Община Бургас за поправка на граница и Заповед № 144/30.01.2007 г. на Община Бургас
за поправка на границите на имот с пл. № * по плана на промишлена зона „Юг“,
гр.Бургас, при граници: север – Черно море и имот пл. № *, изток, юг и запад –
имот с пл.№ *, ведно с построените в имота сгради, като описанието му в
достатъчна степен съответства на това в ипотечния акт, а ипотекираните имоти са посочени поединично в изпълнение на
изискванията на чл. 166, ал. 2. Описанието на частите от поземления имот в
ипотечния акт в действителност възпроизвежда относително дословно описанието им
в акта-придобивно основание на ищеца, посредством който последният се
легитимира като собственик, с изключение на разликата в площта в размер на 545
кв.м. Последната, имайки предвид съвпадението на всички останали компоненти от
описанието на имота по акта за замяна и по ипотечния акт, следва да произтича
от по-прецизното отразяване на пространствените измерения на собствеността чрез
заснемането на площта на имота при изготвяне на цифровия кадастър. Липсва
неизвестност относно тъждеството на ипотекирания имот, последният е описан в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, както с площта, с която е
отразен в кадастралната карта, посочена и в скицата – 123 363 кв.м., така
и с площта му съгласно акта за замяна от 05.09.2007 г. – 123 908 кв.м.
именно с оглед предотвратяване на съмнения относно идентификацията на имота.
При съпоставка на представения от ищеца
нотариален акт за замяна и процесния ипотечен акт се установи, че описаните в
договора за ипотека поземлени имоти, ведно с построените сгради, също предмет
на ипотеката, са тъждествени със собствените на ищеца имоти, придобити чрез Нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№ *, том
*, рег. № *, дело № * от 05.09.2007 г. на нотариус с рег. № 278 в
НК , следователно не се открива никаква неяснота или неизвестност по отношение на
имота, придобит от ищеца чрез замяна през 2007 г. и ипотекиран с процесния нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека.
Обект на
ипотека може да бъде и съсобствен имот. „Бургаски корабостроителници“ АД е
учредила ипотека върху собствените си идеални части от имота. Не е необходимо
съгласието на останалите съсобственици, при положение, че върху техните идеални
части не се учредява ипотека, нито са приложими последиците от неприлагане
разпоредбата на чл. 33 от ЗС за друга
разпоредителна сделка, извън покупко-продажбата. Приложното поле на
тази норма касае само покупко-продажбата
на идеална част от съсобствена вещ.
Неоснователно се явява и твърдението на ищеца
за нищожност на ипотеката,тъй като не била учредена за определена сума, понеже
в договора ипотекарният длъжник се е задължил да отговаря не само по договорите
за кредит на кредитополучателите, но и за последващите допълнителни
споразумения и анекси към рамковия договор.
Законът приема за
валиден договор за ипотека, сключен преди обезпеченото вземане да е възникнало.
Такава възможност предвижда чл. 153 ЗЗД, където се уточнява, че редът на
ипотеките не зависи от последователността на възникване на вземанията, а от
реда на учредяването, т.е. на вписванията, независимо че към този момент някое
вземане още не е
станало изискуемо. Акцесорността на договорната ипотека в тези случаи не води до
нищожност, а до възникването й под условие. Възможността да бъде учредена
ипотека, и преди да е възникнало главното вземане, се потвърждава и от
съдебната практика /Решение
№ 73 от 7.03.2000 г. по гр. д. № 1157/99 г. на ВКС, V г.о./. Разбира се,
ипотеката е валидна и поражда действие за обезпечаване на възникнало след нея
вземане, когато се докаже, че то е възникнало такова, каквото е описано в
договора за ипотека - като основание, главница, лихва и падеж. Вземанията на ипотекарния
кредитор „Уникредит Булбанк“ АД са подробно индивидуализирани в ипотечния акт
по договорите за кредитни линии, които обезпечават и от които произтичат, по
вид – за главници по съответните кредитни ангажименти, както са определени по
вид и размер и лихвите по кредитите, както са посочени и падежите на
съответните кредитни главници по описаните по вид кредити за всяка от целевите
кредитни линии, така и сроковете за погасяване на главниците.
В
конкретния случай, в съответствие със закона е разрешен въпроса за
възможността да се учреди ипотека за бъдещи вземания, каквато има предвид и чл. 153 ЗЗД, стига последните да бъдат
определяеми съгласно известни при сключване на договора за ипотека обективни
критерии. Видно от Нотариален акт за учредяване на ипотека
върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2010 г. на нотариус Гергана
Сазанова , с рег. № 396 в Нот. камара,
вписан в АВ, с вх. рег. № */05.03.2010
г., акт № *, том *, дело № * на СВ при АВ – гр.Бургас, в т. I.1 и I.2, условията по Договори за поемане на кредитни ангажименти за револвиращ
кредит № 209 и № 210, сключени на
12.10.2009 г., както и на обезпечените с ипотеката вземания на банката
по тях, падеж, размер и лихви са еднозначно описани. В пункт I е посочена и кредитната
експозиция на двамата кредитополучатели, за която се сочи, че във всеки един
момент от срока на действие на рамковия договор, който също е представен като
доказателство, не може да надвишава 25 000 000 евро, за която обща
сума на паричните вземания съответно е учредена и вписана ипотеката.
Следователно независимо и въпреки последващи уговорки между кредитополучателите
и банката обезпечението на ипотеката не може да надвишава тази обща сума на
кредитната експозиция, защото съобразно чл. 174 от ЗЗД, ипотеката обезпечава
вземането независимо от промените в него, но само до размера на сумата, за
която е вписана. Максималната сума, за която ипотекарният кредитор ще има право да упражни правата си и
да получи от цената на имота, е сумата, за която ипотеката е учредена,
съответно вписана. Следователно в случая
ипотеката не може да обезпечи вземане, надвишаващо максималната обща кредитна
експозиция от 25 000 000 евро, посочена изрично в договора за
учредяване на ипотека, а дори и да са били сключени последващи анекси, в които
да бяха договорени по- високи кредитни лимити, обезпечението щеше да важи в
рамките, уговорени в ипотечния акт.
Ипотеката е вещно и неделимо право и обременява определен
недвижим имот, притежаван от длъжника или трето лице и кредиторът може да насочи принудително изпълнение,
независимо чие притежание е към момента и независимо от несеквестируемостта му,
както и да се удовлетвори по предпочитание от цената. Поради това ирелевантни се явяват спрямо настоящия спор
оплакванията на ищеца , че той не бил кредитополучател по договорите с банката,
както и че вещната тежест обременявала имота му за неопределени условия и срок.
Условията са подробно описани в ипотечния акт, а изискване в закона за
инкорпориране на срок в ипотечния договор не съществува, при все, че в чл. 172
от ЗЗД законът императивно урежда срока на действие на вписването на ипотеката,
а чл. 167 от ЗЗД не предвижда като част от съществените клаузи на договора за
учредяване на ипотека определен срок.
По съществото на спора следва да се приеме, че
инвокираното основание за нищожност на ипотеката поради липса на съгласие от страна на ищцовото
дружество за сключване на този договор, предвид факта че бил подписан от
прокуристите Веселин Тонев Кабов и Димитър Янев Кимрянов, които съгласно обявените Договори за прокура (от 01.04.2009
г. и от 04.04.2008 г.) и с оглед на чл. 22, ал. 2 от ТЗ нямали право да се
разпореждат и да обременяват с тежести недвижимите имоти на дружеството, защото
не било налице специално упълномощаване, изразено в надлежен документ, с
нотариална заверка на подписите на упълномощителите, е неонователно.
Между страните не се спори и по делото са представени
доказателства, че лицата, подписали нотариалния акт за учредяване на ипотеката
от името на „Бургаски корабостроителници“ АД, са били към меродавния момент
прокуристи на ищцовото дружество, с надлежно учредена прокура, вписани в
Търговския регистър. Безспорно е и че към 05.03.2010 г. (датата на сключване на
договора за учредяване на ипотека) прокуристите на ищцовото дружество не са
разполагали с представителна власт съобразно специалното упълномощаване,
изискуемо от чл. 22, ал. 2 от ТЗ и са сключили договора извън нейните рамки. В
последствие действията им са потвърдени изрично на 15.03.2010 г. съгласно чл.
42, ал. 2 от ЗЗД от представляващия към този момент дружеството изпълнителен
директор Мирослав Александров Илиев в предвидената от чл. 589, ал. 2 от ГПК и
чл. 37 от ЗЗД писмена форма, с нотариална заверка на подписа и съдържанието,
който документ е бил представен и приет от съда по време на съдебно заседание.
Освен това, доколкото „Бургаски корабостроител-ници“ АД в качеството си на
търговец съгл. чл. 1, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 4 от ТЗ, не се е
противопоставил изрично на сделката веднага след узнаване за сключването й, а
предвид факта на вписването на ипотеката в публичен регистър – книгите за
вписвания към Служба по вписвания – град Бургас, денят на узнаването е идентичен
с деня на вписването (арг. от Решение № 202 от 06.02.2012 по т.д.
№ 87/2011 г., ТО,ВКС), ипотечният договор се явява действителен и на основание чл. 301 от ТЗ.
В Общите
положения за търговските сделки, Търговският закон регламентира изрично
действията без представителна власт, като в чл. 301 ТЗ е установена презумпция
за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт
сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. За разлика от
гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без
представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не
пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания / висяща недействителност на сделката - чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при
липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни
действия. В конкретния случай е налице
непротивопоставяне на сделката веднага
след узнаване от изпълнителния директор на дружеството, както и изричното последващо потвърждаване с декларация.
В хипотезата
на чл. 301 ТЗ не са въведени специални
изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката. Безспорно обаче
вписването й в публичен регистър предпоставя такова узнаване. В тази насока
следва да се отчете функцията на вписването на нотариалния акт на 05.03.2010
г., като след тази дата поради липса на незабавно противопоставяне от страна на
„Бургаски корабостроителници“ АД се счита съгласно чл. 301 от ТЗ , че
действията без представителна власт са потвърдени от ищцовото търговско дружество. .
Изричното
потвърждаване, направено от
изпълнителния директор на 15.03.2010 г., е надлежно извършено чрез писмено изявление, нотариално заверено, с което се потвърждават „всички правни и
фактически действия“ по учредяване на договорна ипотека, индивидуализирана с
данните по вписания в Служба по вписвания- гр. Бургас нотариален акт.
Потвърждаването е извършено в изискуемата от закона форма по чл. 37 от ЗЗД от
лице, притежаващо представителна власт. От
това следва, че е налице достатъчно ясно
волеизявление на лице, притежаващо представителна власт, касаещо
потвърждаване на сделка, извършена извън пределите на последната.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че изпълнителният
директор на „Бургаски корабостроителници“ АД не можел да потвърди сделка,
извършена без представителна власт, тъй като това било от компетентността на
Съвета на директорите. Съгласно чл. 236, ал. 2, т. 3 от ТЗ , за да се породят валидни правни последици от сделка , визирана в този текст, каквато се
явява процесната, е необходимо решение
на Общото събрание на акционерите или, ако Уставът го предвижда, на Съвета на директорите или
управителния съвет на дружеството. Чл.
18, ал. 6, т. *1 от Устава на „Бургаски корабостроителници“ АД предвижда
вземането на решения за учредяване на залог и ипотека върху дълготрайни материални
активи да е от компетентността на Съвета на директорите. Но дори и отсъствието
на решение на СД нямаше да обуслови
недействителността на договора, предвид възможността за ангажиране
отговорността на органния представител на акционерното дружество, по арг. от
чл. 236, ал. 4 от ТЗ. Договорът за
ипотека е подписан от Веселин Тонев
Кабов и Димитър Янев Кимрянов – прокуристи на дружеството и потвърден в
последствие от изпълнителния директор Мирослав Александров Илиев, който към
този момент е овластен от Съвета на директорите да представлява дружеството и е
вписан като органен представител на същото в Търговския регистър. След като
Съветът на директорите не представлява дружеството колективно, а е упълномощил
едно лице от състава си да извършва тези функции и това лице е оповестено в
търговския регистър, то никакви други ограничения извън законоустановените не
са противопоставими на трети лица – арг. от чл. 235,ал. 4 от ТЗ и твърденията
на ищеца в противния смисъл са неоснователни .
Възраженията на ищеца, че на двете заседания на Съвета на директорите на
„Бургаски корабостроителници“ АД, проведени съответно на 09.10.2009 г. и на
02.02.2010 г., не в взето валидно решение за
овластяване на прокуристите, сключили процесния договор за учредяване на
ипотека също са неоснователни, предвид факта, че на заседанието, проведено на
02.02.2010 г. съветът на директорите изрично е взел решение за упълномощаване
на всички представляващи дружеството да извършат необходимите правни и
фактически действия по учредяване на ипотеката. В очертания от съвета на
директорите кръг безспорно са включени и прокуристите на дружеството, чиято
представителна власт произтича от закона, арг. от чл. 21 във вр. с чл. 22,ал. 1
от ТЗ и освен това са вписани в търговския регистър.
При
съобразяване на всичко така изложено, съдът намира, че предявените искови
претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
, с оглед изхода на
спора
и
липсата на искане от ищеца по чл. 78,ал.
5 от ГПК, ищецът „Бургаски
корабостроителници“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника "Уникредит
Булбанк" АД направените в настоящото производство разноски в размер
на сумата от 39 600 (тридесет и
девет хиляди и шестстотин лева), с ДДС за адвокатско
възнаграждение съгласно представен от
ответника списък за разноските.
Мотивиран
от
горното Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
Отхвърля иска
на Бургаски
корабостроителници” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, Община Столична, 1517, район „Подуяне“ ул. „Бесарабия” № 114 срещу „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя” № 7, представлявано съвместно от изпълнителните директори Левон Карекин
Хампарцумян и Андреа Казини за
обявяване нищожността на договорна ипотека, оформена с нотариален акт за договорна ипотека
на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, н.д. № */2010 г. на нотариус Гергана
Сазанова, с район на действие – Районен съд , гр. Бургас, вписан под рег. № 396 на НК . ,
вписан в АВ, с вх. рег. № */05.03.2010
г., акт № *, том *, дело № *.
Осъжда „Бургаски корабостроителници” АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Община Столична, 1517,
район „Подуяне“ ул. „Бесарабия” № 114 да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7,
представлявано съвместно от изпълнителните директори Левон Карекин Хампарцумян
и Андреа Казини сумата от 39 600 (тридесет и
девет хиляди и шестстотин лева), с ДДС,
представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :