№ 1067
гр. Варна, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Д.гова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501525 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр.чл.317, вр.чл.310,
ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 28194/13.04.2023 г. от
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО, АРХИТЕКТУРА И
“
ГЕОДЕЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - ВАРНА, адрес: гр.Варна, бyл.“Cливницa
№ 189, представлявана от М.Д.П.-Д., чрез пълномощника адв. Ю. Г., съдебен
адрес: гр.Варна, ул."Д." 12, против Решение № 1088/31.03.2023 г. на
Варненския районен съд, по гр. дело № 20233110100589 и частна въззивна
жалба с вх. № 42667/07.06.2023 г. от ПГСАГ ,,Васил Левски“, срещу
определение № 6245/23.05.2023 г. по гр. дело № 20233110100589 на ВРС.
В депозираната въззивна жалба се посочва, че обжалва решението в
частта, която е признато за незаконно уволнението на Д. Г. и е възстановена
на длъжността „Старши учител, общообразователен предмет в гимназиален
етап - Английски език". Изтъква, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Първата инстанция не е
обсъдила всички доказателства и доводи, поради което е достигнала до
погрешни правни изводи. Посочва, че заповедта, с която е наложено
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение е
1
законосъобразна. Посочва, че след като въззиваемата е заела длъжността, на
която е възстановена от съда на 15.09.2022 г., самоволно е напуснала
работното си място, което е нарушение на трудовата дисциплина. Изтъква, че
недобросъвестността на въззиваемата се потвърждава и от подаването на
невярна информация на 15.09.2022 г., към заместник директора на
гимназията, че е в отпуск по болест, като представения по-късно болничен
лист, който впоследствие е отменен, е издаден на 16.09.2022 г. в гр.Русе.
Твърди, че по делото не е установено, какво е налагало явяването на
въззиваемата за заемане на длъжността, на която е възстановена от съда на
15.09.2022 г., след като на тази дата тя е била в отпуск по болест, както е
приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Моли да се отмени
решението в обжалваната му част и да се отхвърлят предявените искове
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. К. Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.Русе, бул. „ Ц. Ф." №3, ет.2, чрез адв. И. П.. Счита, че
въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения в тази насока.
Моли да се постанови решение, с което да се потвърди Решение №
1088/31.03.2023 г. постановено по гр.д. № 589/2023 г. в частта, в която
първоинстанционния съд е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1
т.1 и т. 2 от КТ.
Подадена е и въззивна жалба от страна на ПГСАГ ,,Васил Левски“, в
която се моли определението в обжалваната част, да бъде отменено по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК. Посочва, че първата инстанция правилно е приела, че
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част, но е присъдил
такива под минимално определения размер. Постъпил е писмен отговор по
частната жалба от Г., чрез адв. П., в който се оспорва частната жалба, като
неоснователна.
В отговора на частната жалба от Д. Г. се излага становище, че първата
инстанция правилно се е произнесла по разноските.
В съдебно заседание въззивникът - ПГСАГ ,,Васил Левски“, моли да се
уважи въззивната жалба, като се отмени решението на ВРС в обжалваната му
част, вместо него да се постанови друго такова, с което да отхвърли исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият - Д. Г., счита двете жалби за неоснователни и недоказани.
Моли да се постанови решение, с което да се потвърди Решение №
1088/31.03.2023 г. на Варненския районен съд.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не
открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в
обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен иск от Д. Г. срещу ПГСАГ „ Васил Левски“ –
Варна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на въззиваемата извършено със заповед
2
на директора на учебното заведение от 24.11.2022г. за налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение.
Излага, че с влязло в сила решение № 634 от 31.03.2022 г. по гр.дело
629/2021 на ВОС по гражданско дело №629/2021 г. е била възстановена на
длъжност старши учител по английски език. Решението й е било връчено на
05.09.2022 г. На 15.09.2022 г. е депозирала молба да бъде възстановена на
длъжност. На същия ден състоянието й се влошило и тя напуснала
територията на училището с помощта на своя приятелка и отпътувала за гр.
Русе, където след медицински преглед и бил издаден болничен лист за дните
считано от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г., който бил изпратен по куриер на
работодателя й. На 29.10.2022 г. й е била връчена заповед, с която била
възстановена на работа считано от 15.09.2022 г. На 11.11.2022 г. й е била
връчена заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение за това,
че на 15,16,19,20,21,22,23,26,27 и 28 септември 2022 г. не се е явила работа и
за други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорва законосъобразността на наложеното наказание, като твърди, че
за въпросните дни е ползвала отпуска поради временна неработоспособност.
Посочва, че е разбрала, че болничният лист е бил отменен при връчването на
искането за писмени обяснения във връзка с производството по налагане на
дисциплинарно наказание. Обжалвала решението, с което болничният лист
бил отменен и към настоящия момент то не е влязло в сила. Посочва, че не са
налице други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззивника-
ответник ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна. Оспорва твърдението в исковата
молба, че ищцата е заела длъжността, на която е възстановена от съда на
29.09.2022 г., а не на 15.09.2022 г., на която дата тя се е явила на работа.
Изтъква, че след като ищцата - въззивниваема заела длъжността, на която е
възстановена от съда на 15.09.2022 г., самоволно без да й е разрешен отпуск е
напуснала работното си място. Изтъква, че недобросъвестността и се
потвърждава и от подаването на невярна информация на 15.09.2022 г. към
заместник директора на гимназията, че е в отпуск по болест, като
представения по-късно болничен лист, който впоследствие е отменен, е
издаден на 16.09.2022 г. в гр. Русе, както и от напускането на града, в който е
работното и място, без към него момент да е разрешен отпуск, вероятно с
намерението да си осигури издаването на болничен лист.
От представените писмени доказателства от гласните доказателства, от
становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка
съдът приема за установени следните фактически данни:
Между страните не е спорно, че Г. с влязло в сила решение № 634 от
31.03.2022 г. по гр.дело 629/2021 на ВОС, била възстановена на длъжност
старши учител по английски език в ПГСАГ „ Васил Левски“. На 15.09.2022 г.
тя се е явила на работа и подала молба да бъде възстановена на длъжност. От
показания на свидетелите В. С. и Н. Д. се установява следното: на 15.09.2022
3
г. Г. посетила кабинета на директора на учебното заведение, придружавана от
св. С. понеже не се чувствала добре. Подала молбата за възстановяване
длъжност. Свидетелката Д. и съобщила, че директорът П. в този момент била
в среща. Малко след като св. С. и въззиваемата излезли на двора да изчакат
директора, здравословното състояние на Г. се влошило и С. я закарала в дома
й. Въззиваемата отпътувала до гр. Русе, където живеела дъщеря й се намирал
личният и лекар. Посетила доктор В. И., която и е издала болничен лист за
периода от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г., който е изпратен по куриер на
ПГСАГ „ Васил Левски“.
Срещу Г. било образувано дисциплинарно производство. С писмо вх. №
276/09.11.2022 ( лист 53 от гр. дело № 589 на ВРС) са й поискани обяснения,
защо веднага след като е депозирала молба за възстановяване от работа, е
напуснала ПГСАГ „Васил Левски“ и предоставила болничен лист, издаден в
гр. Русе, който в последствие е бил отменен. С писмени обяснения с вх. №
1069/11.11.2022 г. до директора на учебното заведение ( лист 54 от гр. дело
№ 589 на ВРС), въззиваемата заявява, че след като е разбрала, че заповедта за
възстановяване няма да и бъде връчена, напуснала сградата на училището
понеже здравословното и състояние постепенно се е влошавало. Не се е явила
на работа защото била болна и се лекувала. От поисканите обяснения е
разбрала, че болничният лист бил отменен с решение на ЛКК, за което не
била уведомена. Със заповед РД-09-380/ 24.11.2022 г. на Мария П. -
Директор на ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна, Д. Г. на основание чл. 188, т.3
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, и т. 7 от КД, била наказана с уволнение затова, че
не се е явила на работа на 15,16,19,20,21,22,23,26,27 и 28 септември 2022 г.
във връзка с отмяна на болничен лист № Е 2022 228349, недобросъвестността
й при явяването на работа 15.09.2022 г. и неоснователното напускане на
работното място в първия учебен ден и напускането на града, в който е
работното й мястото без да има разрешен отпуск, и на основание, чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение. Недобросъвестността
на въззиваемата при явяването на работа на 15.09.2022 г. е мотивирано в
заповедта с явяването й за заемане на длъжността, на която е възстановена от
съда в първия учебен ден, без да се срещне с директора на учебното заведение
или негов заместник за уточняване на програмата и часовете, в които ще
преподава, неоснователното напускане на работното място и подаването на
невярна информация, че е в отпуск по болест, като представения по-късно
болничен лист е отменен. Видно от отбелязването в заповедта, същата е
връчена на въззиваемата на 24.11.2022 г.
От предоставените писмени доказателства - писмо от Регионална
здравна инспекция - Русе, вх. № РД-999/03.11.2022 г. и приложеното към него
решение на ЛКК № 673/26.10.2022 г експертно решение №
0030/005/17.01.2023 г. на ТЕЛК – Общи заболявания, жалба от 09.02.2023 г.
ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна до НЕЛК ( стр. 58, 59 и 66-70 от гр. дело №
589 на ВРС). Писмо от Регионална здравна инспекция – Русе и приложените
към него ЕР № 00304/16.06.2023 г. и 00337/06.07.2023 ( стр. 43 – 49 от в. гр.
4
дело № 1525/2023 на ВОС) и писмо с изх. № 8198/ 18.08.2023 г. (стр. 43 – 49
от в. гр. дело № 1525/2023 на ВОС), се установи следното:
На 26.10.2022 с решение №673 на ЛКК е отменила процесния болничен
лист № Е 2022 2283349/16.09.2022, мотивирайки се, че диагнозата на
издадения болничен лист не съответства с продължителността на временната
неработоспособност.
С решение 0030 постановено на 17.01.2023 г. на ТЕЛК – Русе I състав е
отменено цитираното по - горе решение на ЛКК и е признат болничен лист
№ Е 2022 2283349 на база декомпенсиран Захарен диабет /завишени
стойности до 20,4/, както и субективните оплаквания, необходимост от
щадящ ХДР и динамично проследяване.
На 09.02.2023 г. ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна е подала жалба срещу
ТЕЛК до Национална експертна лекарска комисия.
Национална експертна лекарска комисия е отменила решението на
ТЕЛК- Русе и е върнала случая за разглеждане от ТЕЛК II състав.
С Експертно решение 00337 от 06.07.2023 г. на ТЕЛК УМБАЛ „
КАНЕВ“ АД – Русе втори състав е потвърдено решение №673 на ЛКК, с
което е отменен процесният болничен лист.
Цитираното по- горе решение на ТЕЛК II състав, е било обжалвано от
Д. Г. пред НЕЛК, който към настоящия момент не се е произнесъл с решение.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане
предявените искове с правно основание чл. 344 т.1, т. 2 във вр. с чл. 188, т.3
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КД.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основанието на което се позова във въззивната жалба въззивникът e, че
решението е неправилно поради това, че е налице друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина по чл. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
По отношение на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 7, КТ:
Друго тежко нарушение на трудовата дисциплина ще е налице, когато
работника или служителя неизпълни свое конкретно трудово задължение
извън примерно изброените в чл.187 от КТ. Неизпълнението на задължението
трябва да е довело или би могло да доведе до тежки последствия за
предприятието. Д. Г. не е имала обективна възможност да се срещне с
ръководството на училището, с оглед уточняването на класовете, които ще
преподава и програмата на часовете, поради това, че била в законоустановен
отпуск поради болест. По делото не е и доказано въззиваемата да е имала
5
задължение или да и е било наредено да се срещне с ръководството на
училището, с оглед уточняването на класовете, които ще преподава и
програмата на часовете. Относно възражението за напускането на град
Варна, Г. по трудовото правоотношение няма задължение да не напуска града
и да е на разположение. В нейна преценка е къде да се лекува, още повече, че
по делото се доказа, че дъщеря й живее в гр. Русе. Няма нищо нелогично в
желанието на болен човек да се лекува при близките си.
Относно това, че болничният лист е издаден на 16.09.2022 г., в чл. 6 ал.
3 НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА/НМЕ е указано че,
болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на
временната неработоспособност, който в настоящия случай е 15.09.2022 г.
Поради изложеното, Г. не е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, такова по смисъла на чл. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Наложеното
наказание е незаконосъобразно, поради което и атакуваната заповед подлежи
на отмяна.
По частната жалба.
С обжалваното решение ВРС е отхвърли предявения от Д. Г. иск срещу
ПГСАГ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ", за заплащане на парично обезщетение за шестте
месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово
правоотношение, а именно за периода от 24.11.2022 г. до 24.05.2023 г. общо в
размер на сумата от 11 915,10 лв. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до окончателното й заплащане. В
тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното определение ВРС е допълнил решение №
1088/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 589/2023 г. по описа на Районен съд
– Варна, частта за разноските, в следния смисъл: осъжда Д. Г., да заплати на
ПГСАГ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ" – гр. Варна, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 520 лв. (петстотин и двадесет лева), на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Първата инстанция правилно е приела, че са били предявени три иска и
по отхвърления иск се дължат разноски в полза на ответника. От договора за
правна помощ се установява, че е уговорен и заплатен общ хонорар и за трите
предявени искове в размер на 1560 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 наредба за минималните адв.
възнаграждението за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е в размер
на 780 лева. За предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ, хонорара е в размер на 1472,36 лева. Съотношение на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ са в съотношение към предявения иск по 225, ал. 1 КТ, едно към
две спрямо общото определеното възнаграждение от 1560 лева. Предвид
изложеното адв. възнаграждение за отхвърленият иск по чл. по 225, ал. 1 КТ
следва да бъде в размер на 2/3 от уговореното общо възнаграждение или на
6
1040 лева.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното определение № 6245 от 23.05.2023 г по гр. дело №
20233110100589, следва да бъде частично отменено и присъдено
допълнително възнаграждение от 520 лева.
По разноските
Процесуалният представител на въззиваемият е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за
осъществената от него безплатна адвокатска помощ във въззивната
инстанция. Предвид изхода на спора и представения договор за правна защита
и съдействие сключен между Д. Г. и адв. И. К. П. по реда на чл.38, ал.1, т.3
пр.2 от ЗАдв., на последния му се следва такова в размер на 780 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1088/31.03.2023 г. на Варненския
районен съд, по гр. дело № 20233110100589 в частта, с която е признато за
незаконно уволнението на Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„М.“, ***, извършено със Заповед № РД-09-380/24.11.2022 г. на Директора на
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил
Левски“ – гр. Варна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2
и 7 КТ, като и в частта с която е възстановена Д. К. Г., ЕГН **********, на
длъжността „Старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап
– Английски език” при ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО
СТРОИТЕЛСТВО, АРХИТЕКТУРА И ГЕОДЕЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр.
Варна, БУЛСТАТ *********, която е заемала преди уволнението й,
извършено със Заповед № РД09-380/24.11.2022 г., по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОТМЕНЯ определение № 6245 от 23.05.2023 г по гр. дело №
20233110100589 на ВРС, в частта в която ВРС е допълнил решение №
1088/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 589/2023 г. по описа на Районен съд
– Варна, частта за разноските, като е присъдил на ПГСАГ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
– гр. Варна, разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 520 лв.
(петстотин и двадесет лева), на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо него
постановява:
Допълва решение в частта като;
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, ***,
да заплати на ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО,
АРХИТЕКТУРА И ГЕОДЕЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. Варна, БУЛСТАТ
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 189 ОЩЕ 520 лв.
(петстотин и двайсет лева), към присъдените разноски с обжалваното
7
определение разноски от 520 лв. (петстотин и двайсет лева) за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО,
АРХИТЕКТУРА И ГЕОДЕЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - ВАРНА, БУСТАТ
“
********* ,адрес: гр.Варна, бyл.“Cливницa № 189, представлявана от
М.Д.П.-Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. К. П.( булстат/ еик) ********* с адрес
на упражняване на дейността гр. Русе бул. „ Ц. Ф.“ № 3, ет. 2, сумата от 780
/седемстотин и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивната
съдебна инстанция, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от 27.09.2023 г., на
основание чл. 315, ал. 2, вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8