РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Исперих, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20223310100163 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба вх.№ 724/16.03.2022г. от Д. Ш. К., ЕГН-
**********, от с.Л., обл.Р., ул.”Т.“ № .. действаща чрез упълномощен
адв.Св.Д., АК-гр.-Р., съдебен адрес: гр.И., ул.“А.“ №..., против Н. Й., родена
на 24.03.1982г., гражданка на РТ., без регистриран постоянен и настоящ адрес
в РБ. и с неизвестен адрес в чужбина, като моли съда да постанови решение,
по силата на което да прекрати гражданския брак между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
Заявява съгласие родителските права спрямо роденото от брака им
непълнолетно дете Е.Д. Ш., ЕГН-**********, да се предоставят на майката,
тъй като такова е фактическото положение към момента, както и при нея да
бъде определено местоживеене на детето; претендира като баща на детето да
му бъде определен режим на лични отношения с непълнолетната Е. – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с право на преспиване, както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката;
бащата-ищец да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето Е. в
размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, платима лично на детето и със
съгласието на майката, като негов законен представител, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване. Не е обсъждан въпросът за фамилните
имена на съпрузите, след прекратяването на брака. Не са заявени претенции
за ползване на семейно жилище и за издръжка между съпрузите. Ищецът
твърди, че бракът е първи за двамата съпрузи. Заживели като семейство в РТ.,
където се родила и дъщеря им Е.. Водили нормален и спокоен семеен живот,
но се появили разногласия. Ищецът изявил желание да работи в Е., но
1
ответницата не искала да остави родителите си сами. По този начин, в средата
на 2014г. ищецът заминал в чужбина, а съпругата му останала в РТ.. Оттогава
не са се виждали. Чували се рядко по въпроси, свързани с детето. Той
изпращал паричните средства, които му поискат. Други контакти не
поддържали. Всеки устроил живота си и не се интересуват един от друг.
Счита, че брачната им връзка с ответницата не може да бъде заздравена,
поради което заявява категорично решение за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
ответницата Н. Й., родена на 24.03.1982г., гражданка на РТ., без регистриран
постоянен и настоящ адрес в РБ. и с неизвестен адрес в чужбина, призована
по реда на чл.48 от ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на
„Държавен вестник”, не се явява пред съда. Назначеният й по реда на чл.48,
ал.2 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-гр.Р., представя писмен
отговор вх.№ 2027/01.07.2022г., като счита предявените искове за допустими.
В съдебно заседание, въз основа на събраните доказателства ангажира
становище за уважаване на исковете, предвид продължителната фактическа
раздяла между съпрузите и липсата на разногласие между тях по въпросите,
свързани с детето им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
граждански брак с Акт № 0151/06.11.2006г. на Община-И.. Същото
удостоверява, че след сключването на брака съпругата е запазила предбрачно
си фамилно име като гражданин на РТ.с имена Н. А. Й..
От брака си страните имат родено едно дете – непълнолетната Е. Д. Ш.,
ЕГН-**********, сега на 16 години (представено Удостоверение за раждане
на детето, издадено от Община-И.).
Разпитаният по делото свидетел Б.И. Х.от с.Л., обл.Р. - общ познат на
страните по делото, потвърждава с показанията си описаните в исковата
молба обстоятелства, като съобщава, че след сключването на брака съпрузите
заживяли трайно в Т., но от 2014г. са във фактическа раздяла, тъй като Д.
заминал да работи в Б., а съпругата му останала заедно с роденото от брака им
дете в Т.. Твърди, че от тогава до сега не се виждат. Майката сама отглеждала
детето в Т., където то учи. Понякога Д. се виждал с дъщеря си Е., говорели
по телефон, изпращал парични средства за издръжка.
По реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на
детето съдът е изискал социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане”-гр.И. относно способността на всеки един от съпрузите
поотделно да упражнява родителските права и да издържат детето Е. Д. Ш.,
ЕГН-**********, на 16г., както и адаптацията на самото дете след раздялата
на родителите. Постъпилото становище вх.№ 2546/17.08.2022г., съобщава
данни единствено за бащата Д. Ш. К., въз основа на проведен с него
телефонен разговор, като е обяснил, че работи като механик в гр.Б., Б.; със
съпругата си Н. не се интересували един от друг, като всеки устроил живота
си по свой начин; от раздялата им през 2014г. не са се виждали, рядко се
чували по телефон по въпроси, свързани с дъщеря им; периодично им
изпращал пари. Съобщава, че майката и детето понастоящем живеят в гр.Б.,
РТ.. Не предявява претенции за родителските права спрямо детето и изразява
съгласие Е. да живее и да се отглежда от майка си в Т., където детето винаги е
живало.
2
Съдът е указал на страните да осигурят личното участие на детето Е. Д.
Ш., ЕГН-**********, на 16г., за задължително изслушване пред съда по реда
на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), но приема, че са
налице обективни пречки за изслушването, предвид трайното местоживеене
на майката и детето в чужбина.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49,
ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Съпрузите са в постоянна и продължителна фактическа раздяла, през който
период не са се интересували един от друг. При това положение съдът
приема, че необратимо са се разрушили доверието между съпрузите,
отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността,
грижа и подкрепа между тях. Двамата съпрузи не са съумели да хармонизират
отношенията си и да заздравят брака си. Понастоящем няма взаимност в
отношенията и чувствата им, каквато обичайно и нормално свързва брачните
партньори, не консумират пълноценно брака си. При тези обстоятелства,
съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в
този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува
само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и
моралът, и в тази връзка се явява ненужен, както за страните, така и за
обществото.
Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се
разглеждат и исковете за местоживеенето на децата, родени от брака,
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
От доказателствата по делото се установи, че и двамата съпрузи са
запазили след брака своите предбрачните фамилни имена, поради което
въпрос за промяна на фамилните имена не следва да бъде обсъждан като
последица, след прекратяването на брака.
За ползване на семейно жилище и издръжка помежду си съпрузите не
предявяват претенции.
Относно местоживеенето и родителските права върху роденото от брака
ненавършило пълнолетие дете Е. Д. Ш., ЕГН-**********, на 16г., съдът
прецени, че следва да бъдат предоставени на майката, като се запази
досегашното фактическо положение. По делото не са установени рискови
фактори при оставане на детето при майката и данни за неблагоприятно
влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието му. Майката е
родителят, който винаги и трайно обгрижва детето си, вкл. и след раздялата с
бащата на детето. Никога не е прекъсвала връзката с дъщеря си, осъществява
преките грижи за детето, като е доказала годността и способността си като
родител да носи отговорностите и всички тежести за негово отглеждане,
възпитание и осигуряване на нормални условия на живот. Бащата-ищец също
не оспорва тези обстоятелства, като не предявява претенции за права спрямо
детето Еврим и изразява своето безусловно съгласие детето да продължи да
живее при своята майка и да се отглежда от нея.
При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в най-
добър интерес на детето, да бъде определено местоживеене на
непълнолетната Е. при нейната майка и на нея да бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето.
3
На бащата, като родител, се следва законното право на лични отношения
с детето, като следва да му бъде определен подходящ режим за това, какъвто е
предложеният от самия него - всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
с право на преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката. Такъв е обичайният, стандартен, според
съдебната практика, режим за лични отношения между дете с отделно
живеещия родител.
Като родители на ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат
издръжка. За удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Е.,
съобразено с възрастта му, нуждите му от храна, облекло и други обичайни
нужди, както и съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за
необходима и нормална сума за отглеждане при обикновени условия в размер
на 250.00 лева, от която бащата-ищец следва да поеме по-голямата тежест от
180.00 лева, а майката останалите, предвид обстоятелството, че тя поема
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. За
направата на този извод съдът се ръководи от разпоредбите на чл.142 и чл.143
от СК. Приема, че е във възможностите на бащата да заплаща тази издръжка,
като самият той заявява желание за това. Издръжката на детето е в
нормативно установените размери на дължима издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца и е около минималния размер (1/4 от минималналата работна
заплата за страната – понастоящем 710.00 лева (ПМС № 37/24.03.2022г., в
сила от 01.04.2022г.) - чл.142, ал.2 от СК). Издръжката следва да се заплаща
лично на непълнолетното дете и със съгласието на неговата майка, като
законен представител на детето, занапред, считано от датата на преидявяване
на иска – 16.03.2022г. до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК,
разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги
направили, като и двамата съпрузи следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, или по 25.00 лева всеки един от
тях поотделно - дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6,
т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Ищецът дължи и ДТ в размер на 259.20 (двеста петдесет и девет лева и
20 ст) лева върху присъдения размер на издръжката за детето,
представляващи 4 % върху сбора на платежите за три години (чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във
вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с Акт №
0151/06.11.2006г. на Община-И., ГРАЖДАНСКИ БРАК между Д. Ш. К., ЕГН-
**********, от с.Л., обл.Р., ул.”Т.“ № .. и Н. Й., родена на 24.03.1982г.,
гражданка на РТ., без регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ. и с
неизвестен адрес в чужбина, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете Е. Д. Ш., ЕГН-**********, на 16г., при неговата майка Н. Й.,
4
родена на 24.03.1982г., гражданка на РТ., като на нея ПРЕДОСТАВЯ и
упражняването на родителските права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д. Ш. К., ЕГН-**********, режим на лични
отношения с детето Е. Д. Ш., ЕГН-**********, на 16г., както следва – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с право на преспиване, както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Д. Ш. К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА на
непълнолетното си дете Е. Д. Ш., ЕГН-**********, на 16г, ЕЖЕМЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, платима лично на
детето и със съгласието на неговата майка и законен представител Н. Й.,
родена на 24.03.1982г., гражданка на РТ., занапред, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.03.2022г. до възникването на
законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на детето.
ОСЪЖДА Н. Й., родена на 24.03.1982г., гражданка на РТ., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И. сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева -
дължима окончателна ДТ по производството
ОСЪЖДА Д. Ш. К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И.
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, дължима окончателна ДТ по
производството, както и сумата от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и
20 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката за детето.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5