РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Габрово, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20244200100621 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Д. Х. Г., чрез адвокат К. Г. Т. срещу Районен съд –
Елена, Районен съд – Свищов, Районен съд – Горна Оряховица и Окръжен съд – Велико
Търново, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 6 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С молба от 26.06.2024 г. уточнява, че
исковата претеция да се счита насочена за солидарно осъждане в предметния обхват на чл.
2б, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 6, ал. 2 от ГПК против Районен съд- Елена и
Районен съд – Горна Оряховица.
В исковата молба се излагат твърдения, че в Горнооряховския районен съд е на
производство гр.д. № 2693/2023 г., който касае предявен иск за морална обезвреда, като
първоначално производството на основание чл. 113 ГПК е образувано пред Еленския
районен съд на 08.09.2023 година под гр. д. № 291/2023 г. Поради отстраняване на всички
съдии от състава му на основание чл. 23, ал. 3 ГПК с определение № 238 от
14.09.2023година, делото е изпратено на Окръжен съд -Велико Търново за определяне на
друг равен по степен съд да го разгледа. С определение № 934 от 26.09.2023 г. по в.ч.гр.д. №
711/2023 г. на ВТОС делото е изпратено на Свищовския районен съд, където поради
отстраняване на всички съдии от този съд с определение № 568 от 12.12.2023 г. по гр. д. №
646/2024 г. на РС-Свищов на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено отново на
Великотърновския окръжен съд, който с определение № 1391 от 19.03.2023год. по в.ч.г.д. №
983/2023 г. на ВТОС е изпратил делото за разглеждане и решаване на Районен съд Горна
Оряховица, където по настоящем се движи по посочения по-горе номер. Сочи, че относно
процесния поземлен имот, обект по смисъла на енергийното законодателство, предстой
подаване на книжа пред нотариус за задействане на разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ГПК от
трето лице претендиращо самостоятелни права, извън кръга на законните наследници, които
реално са и собственици, а доверителя ми, притежава титул за собственост. Счита, че
късното постановяване на крайния съдебен акт и превеждането му в изпълнение може да
1
измени фактическата обстановка необратимо в ущърб на ищцата, за което са поставени
стандарти в практиката на ЕСПЧ.
Сочи, че не е спазена гаранцията по чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в
разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система
и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на
времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по
делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не е
необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок
и изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД..
Навежда твърдения, че в резултат на нарушаване принципа на разумна
продължителност ищцата е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и
най-вече е загубила доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на
основните й права и същите са в пряка последица и предмет на опровергаване от ответната
страна, чрез провеждане на обратно доказване, в хода на съдебното дирене.
Моли да се осъди ответника да й заплати сумата от 6 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимущестени вреди, който са последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгл. чл. 6, §. 1.
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по гр.д. № 2693/2023 г.
на Районен съд - Горна Оряховица, ведно със законната лихва за забава, считано от
08.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
Разменени са книжата по реда на чл. 131 от ГПК. Получени са отговори от Районен
съд – Елена и Районен съд – Горна Оряховица.
С определение № 1960 от 17.09.2024 г. по гр.д. № 1781/2024 г. по описа на
Великотърновски районен съд е изготвен предварителен доклад по делото и делото е било
насрочено в осз, като е разпределена доказателствената тежест и са допуснати
представените от страните писмени доказателства.
С молба от 11.10.2024 г., цената на иска е увеличен от 6 000,00 лв. на 26 000,00 лв. и с
протоколно определение 14.10.2024 г. е допусната промяна на изменения иск чрез
увеличаване на неговия размер до сумата от 26 000,00 лв., като производството по гр.д. №
1781/2024 на Районен съд – Велико Търново е прекратено и изпратено по подсъдност на
Окръжен съд- Велико Търново.
С определение № 1464 от 05.11.2024 г. постановено по гр.д. № 998/2024 г. на
Великотърновски окръжен съд е прекратено производството и изпратено за разглеждане на
най-близкия родово компетентен Окръжен съд – Габрово, съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 1 от
ГПК.
След постъпване на делото пред Габровски окръжен съд е образувано настоящото
гр.д. № 621/2024 г. и след дадени указания, ищцата е уточнила, че исковата молба е насочена
срещу посочените в нея ответници и не е направен отказ или оттегляне на исковата молба
срещу тях.
С определение рег. № 79 от 20.01.2025 г. настоящото дело е насрочено в осз и е
разпределена доказателствената тежест. С протоколно определение рег. № 95 от 20.03.2025 г.
съдът е определил да се изпълни процедурата по реда на чл. 131 от ГПК по отношение на
Окръжен съд- Велико Търново и Районен съд – Свищов, с оглед на заявеното становище с
молба от вх.№ 5682 от 27.12.2024 г., че не се оттегля предявения иск или не се прави отказ от
2
него срещу някой от конституираните по делото ответници.
В указания срок са постъпили отговори на исковата молба от Районен съд – Свищов
и Окръжен съд –Велико Търново, в които оспорват предявения иск. В отговора на исковата
молба от Окръжен съд – Велико Търново се прави възражение и по допустимостта на иска с
оглед на пасивната процесуална легитимация на ответника да отговаря по предявения иск,
поради което счита, че делото по отношение на него следва да бъде прекратено.
В отговора си Районен съд – Елена оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът не оспорва, че въз основа на искова молба с приложения рег. № 2644/08.09.2023
г. на Районен съд – Елена, подадена от Д. Х. Г. от гр. Елена от гр. Елена против „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна, е образувано на 08.09.2023 г., гр. д. № 291/2023 г. по описа на
Районен съд - Елена. След направени отводи на съдиите с определение № 238/14.09.2023 г. е
прекратено производството по делото; постановено е изпращането му на основание чл. 23,
ал. 3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го
разгледа. С писмо изх. № 1250/14.09.2023 г. делото е изпратено на Окръжен съд – Велико
Търново. С определение № 934/26.09.2023 г. по ВЧГРД № 721/2023 г. на Окръжен съд –
Велико Търново е постановено гр. д. № 291/2023 г. по описа на Районен съд – Елена да бъде
разгледано от Районен съд- Свищов и същото да му се изпрати за образуване и разглеждане.
- В Районен съд – Свищов гражданското дело е образувано под № 646/2023 г. След
направени отводи на съдиите с определение № 568/12.12.2023 г. е прекратено
производството по делото; постановено е изпращането му на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК на
Окръжен съд - Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го разгледа. С
определение № 1391/18.12.2023 г. по ВЧГРД № 983/2023 г. на Окръжен съд – Велико
Търново е постановено гр. д. № 646/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов да бъде
разгледано от Районен съд - Горна Оряховица и същото да му се изпрати за образуване и
разглеждане. В Районен съд – Горна Оряховица гражданското дело е образувано под №
2693/2023 г. След направени отводи на съдиите с разпореждане № 1768/17.06.2024 г. е
прекратено производството по делото; постановено е изпращането му на осн. чл. 23, ал. 3 от
ГПК на Окръжен съд - Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го
разгледа. С определение № 796/25.06.2024 г. по ВЧГРД № 537/2024 г. на Окръжен съд –
Велико Търново е постановено гр. д. № 2693/2023 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица да бъде разгледано от Районен съд - Велико Търново и същото да му се изпрати
за образуване и разглеждане. В Районен съд – Велико Търново гражданското дело е
образувано под № 2041/2024 г. Последното е насрочено с Определение № 1419/02.07.2024 г.
за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г. в 11.30 ч. Районен съд – Елена
не е допуснал нарушения, които да са забавили производството по делото, поради което
ищеца не е претърпял никакви неимуществени вреди. Делото е образувано в Районен съд –
Елена на 08.09.2023 г. Производството по него е прекратено на 14.09.2023 г. и на същата
дата е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново. Счита, че не е налице забавяне на
делото нито при произнасянията в Окръжен съд – Велико Търново, нито за времето, когато
то е било последователно на производство в Районен съд - Свищов, съответно в Районен
съд – Горна Оряховица. Моли да се отхвърли предявения иск. Представя доказателства.
Постъпил е отговор на исковата молба от Районен съд – Горна Оряховица, в който
считат предявения иск за неоснователен. Сочат, че отговорността на съда би могла да се
ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред този съд, докато делото
е било висящо пред него. По тази причина движението на производството преди образуване
на гр.д. № 2693/2023 г. пред Районен съд – Горна Оряховица и периодът след неговото
изпращане на Окръжен съд – Велико Търново, след отвод на всички съдии от състава на
съда, ответникът Районен съд – Горна Оряховица не отговаря, защото не би могъл да
извърши каквито и да е действия или бездействия, влияещи върху него. Излагат
последователно хронологията на движение на гр.д. № 2693/2023 г., а именно: образувано
пред Районен съд – Горна Оряховица на 29.12.2023 г. след като с Определение №
3
1391/19.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 983/2023 г. Окръжен съд – Велико Търново е
изпратил за разглеждане от съда исковата молба на ищцата Д. Х. Г. срещу „Енерго-про
продажби“ АД. С определение № 79/12.01.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. За насроченото съдебно заседание всички лица
били редовно призовани, но ход на делото не бил даден поради невъзможност на
процесуалния представител на ищцата да се яви поради заболяване. Разглеждането на делото
било насрочено за 31.05.2024 г. В посоченото съдебно заседание съдът констатирал, че на
производство пред съда е гр.д. № 1121/2024 г., образувано по исковата молба – предмет на
разглеждане в настоящото гр.д.№ 1781/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и
поради пряката зависимост между двете производства съдът счел, че е налице основанието
по чл.22, ал.1, т.6 ГПК и се отвел от разглеждане и решаване на делото. С аналогични
мотиви в периода 31.05.2024 г. – 14.06.2024 г. и останалите осем съдии от състава на съда се
отстранили от разглеждането на гр.д. № 2693/2023 г. С разпореждане № 1768/17.06.2024 г.
делото било изпратено за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
Ирелевантни касателно продължителността на производството са развитите в
исковата молба съображения по същество на спора по гр.д. № 2693/2023 г. на Районен съд –
Горна Оряховица, както и относно характера и естеството на охранителните производства,
каквото не е процесното. Цитираната съдебна практика също е неотносима, защото касае
приложение на чл.6, §1 КЗПЧОС към несъдебни производства и отговорността на
съответния орган. Не е без значение също, че настоящото производство е инициирано на
27.05.2024 г. – едва няколко дни преди следващото насрочено съдебно заседание по делото, в
което е липсвало каквато и да е пречка делото да се разгледа и реши по същество. Самата
искова молба съдържа единствено доводи по съществото на спора по гр.д.№ 2693/2023 г., а
конкретни аргументи, свързани с продължителността на производството не са наведени.
Оспорва ищцата да е претърпяла вреди от продължителността на производството по
гр.д.№ 2693/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищцата твърди да е
претърпяла морални болки и страдания, загуба на доверието в правосъдието и житейски
дискомфорт от погазване на основните й права. Противно на соченото от нея, ищцата не е
освободена от доказване на този елемент от фактическия състав, нито материалният закон
предвижда презумпция за претърпяване на описаните вреди, по силата на която ответникът
да дължи обратно доказване. Предвид множеството дела, водени от ищцата с предмет
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на чл.6, §1
КЗПЧОС, в т.ч. и дела за такова нарушение, извършено по дела, също с такъв предмет, дори
и ищцата да търпи някакви негативни психични изживявания, то те са причинени
изключително и само от действията й, извършени чрез процесуалния й представител. По
същата причина, дори и ищцата да е претърпяла вреди, не може да бъде разграничено кои от
тях от кое от производствата са произтекли, в т.ч. и дали точно продължителността на
производството по гр.д. № 2693/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е
причинила някакъв негативен резултат и какъв е той конкретно. Представя доказателства за
изложените възражения.
Постъпил е отговор на исковата молба от Окръжен съд – Велико Търново, чрез
административния ръководител- председател на Окръжен съд – Велико Търново.
По допустимостта на иска взема становище, че Великотърновски окръжен съд не е
надлежно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като в исковата молба не е
посочено кое конкретно дело на Окръжен съд - Велико Търново не е разгледано в разумен
срок, поради което Окръжен съд - Велико Търново не е надлежен ответник по иска и същият
е недопустим, като делото в тази му част следва да бъде прекратено. По основателността на
иска счита същия за категорично неоснователен. Твърди, че в исковата молба ищецът
посочва производството по в.ч.гр.д. № 711/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико
Търново, което няма отношение с настоящия спор, тъй като ищецът не е страна по
4
цитираното производство. В допълнение следва да се посочи, че е невярно твърдението на
ищеца, че по това производство е постановено Определение № 934 от 26.09.2023 г. Съдебен
акт с този номер и от тази дата по в.ч.гр.д. № 711/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново не е постановяван. Следващото производство, което посочва ищецът е в.ч.гр.д. №
983/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и е с предмет чл. 23, ал. 3 ГПК.
Образувано е на 15.12.2023 г., като крайният съдебен акт е постановен на 18.12.2023 г. или 3
дни след образуването си, което не може да се счете за неразумен срок или такъв с
прекомерна продължителност.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените
от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ: обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се посочи, че отговорността на
държавата по чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, но може да бъде ангажирана само при
наличието на всички предпоставки, визирани в хипотезата на посочения законов текст, а
именно: да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в
разумен срок и от това да са настъпили вреди, като те подлежат на доказване и трябва да
бъде установена причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и установеното
нарушение на правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок. Ищецът не е
търпял и не търпи неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с
висящността на делото. Оспорва иска по размер, като претенцията за неимуществени вреди
не съответства на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, критериите
установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Оспорва
и акцесорната претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли
да се прекрати делото против Окръжен съд- Велико Търново, а в случай че се счете за
допустим да се отхвърли изцяло. Представя доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Районен съд – Свищов, в който
взема становище за нередовност на исковата молба, оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва, че гр.дело 646/2023 г. по описа на РС Свищов е образувано по искова молба от Д.
Х. Г. против Енерго-Про Продажби АД с посочено правно основание чл. 79 от ЗЗД и е
изпратено за разглеждане в РС - Свищов по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК от ОС –Велико
Търново. Същото е образувано на 29.09.2023г., но оспорва всички останали твърдения на
ищцата. Хронологично излага извършените в съда действия: гр.д. № 646/2023 г. по описа на
Районен съд - Свищов е образувано на 29.09.2023 г., като на принципа на случайното
разпределение е определен съдия докладчик — съдия **** Същата с разпореждане от
25.10.2023г. е оставила исковата молба без движение. С разпореждане от 27.10.2023 г.
докладчика съдия ** е оставила без движение молба по чл. 207 от ГПК за разпит на
свидетели. С разпореждане от 30.10.2023 г. е разпоредила молба по чл. 255 от ГПК да се
изпрати на ВТОС. С определение от 20.11.2023 г. докладчик Т.** е насрочила съдебно
заседание по делото за 14.12.2023 г. С определение от 4.12.2023 г. съдия Т. *** се е отвела от
разглеждане на делото, с оглед изключване на всякакви обстоятелства, даващи основание
страните да се съмняват в предубеност на съдия. На същата дата на принципа на случайното
разпределение е определен съдия докладчик П. **, която на 04.12.2023 г. се е отвела от
разглеждане на делото. На 04.12.2023 г. на принципа на случайното разпределение е
определен съдия -докладчик *** който с определение от 04.12.2023 г. се е отвел от
разглеждане на делото. На следващия ден на принципа на случайното разпределение е
определен съдия -докладчик ****. Същата с определение от 06.12.2023 г. се е отвела от
разглеждане на делото. С Определение от 12.12.2023 г. по гр.дело № 646/2023г. на РС -
Свищов, Административния ръководител на РС- Свищов е прекратил производството по
5
делото, поради отвод на всички съдии от съда и постановил делото да бъде изпратено на
основание чл. 23, ал. 3 ГПК на ВТОС за определяне на друг равен съд. Делото на
13.12.2023г. е изпратено на ВТОС.
Счита, че ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди, последица от
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по гр.д. № 64613/2023 г.
по описа на РС -Свищов, поради което и предявеният иск за обезщетяването и се явява
неоснователен и недоказан. От гореизложеното е установено, че докладчика по делото
първоначално е оставял исковата молба, а след това и искане по чл. 207 от ГПК без
движение, администрирал е молба по чл. 255 ГПК и я е изпратил на ВТОС, след което с
определение от 20.11.2023 г. е насрочил в съдебно заседание по делото за 14.12.2023 г.
Съдебното заседание е насрочено в срок по-малко от месец. Впоследствие, докладчика
съдия *** с определение от 04.12.2023 г. се е отвела от разглеждане на делото, като същия
ден определения на принципа на случайното разпределение съдия докладчик се е отвел от
разглеждане на делото по реда на чл. 22 ал. 2 от ГПК, същия ден делото е разпределено на
друг съдия докладчик, който на същия ден се е отвел от разглеждане на делото. Следващият
ден е определен на принципа на случайното разпределение съдия -докладчик, който с
определения от следващия ден - 06.12.2025 г. се е отвел от разглеждане на делото. Няколко
дни след това - 12.12.2023 г. Адм. ръководител - председател на РС- Свищов с определение е
прекратил производството по делото и е постановил изпращането му на ВТОС по реда на
чл. 23 ГПК за определяне на съд, който да го разгледа и делото е изпратено на ВТОС на
следващия ден - 13.12.2023 г. Следователно не е налице твърдяното забавяне при
разглеждане на делото, което да е довело като последица до претърпени неимуществени
вреди от ищеца. Моли предявения иск за солидарно заплащане от РС -Свищов с ВТОС, РС –
Горна Оряховица и РС -Елена на сумата 26 000,00 лв. - претърпени неимуществени вреди, да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Представя доказателства за изложените
твърдения.
Прокуратурата взема становище за неоснователност на предявените искове.
Габровският окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 2б във вр. чл. 4 от ЗОДОВ с
предмет присъждане обезщетение за неимуществени вреди от 26 000,00 лв., поради
нарушаване правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и
нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото.
От приложеното по делото доказателства се установява следното:
Не е спорно по делото, че първоначално на 08.09.2023 г. ищцата Д. Х. Г., чрез адвокат
К. Т. е предявила иск против „Енерго-про продажби“ АД, за което е образувано гр. д. №
291/2023 г. по описа на Районен съд – Елена. След направени отводи по делото от съдиите
от състава на районен съд- Елена, производството по делото е прекратено с определение №
238/14.09.2023 г. и изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степ съд, който да го
разгледа.
След постъпването му пред ВТОС с определение № 934/26.09.2023 г. по в.ч.гр.д. №
721/2023 г., делото е изпратено да бъде разгледано от Районен съд – Свищов. Образувано е
гр.д. № 646/2023 г. и с разпореждане № 1019/03.10.2023 г. исковата молба е оставена без
движение. След искане за увеличаване на цената на иска, с разпореждане от №
1041/09.10.2023 г. повторно е оставена без движение исковата молба. На 25.10.2023 г. отново
е констатирана нередовност на исковата молба и е даден срок за отстраняването й с
разпореждане № 1125/25.10.2023 г. Нова молба от процесуалния представител на ищцата е
довело до поредното оставяне на исковата молба без движение с разпореждане №
6
1138/27.10.2023 г. По делото е постъпила молба по чл. 255 от ГПК от адв. К. Т., която е била
изпратена на ВТОС с разпореждане № 1142/30.10.2023 г. С определение № 534/20.11.2023 г.
е изготвен предварителен доклад по делото и насрочено в осз за 14.12.2023 г. С определение
№ 551/04.12.2023 г. съдията докладчик се е отвел от разглеждането на делото, като това е
сторено и от останалите членове на състава на Районен съд- Свищов, поради поискания им
отвод и воденето на друго производство срещу Районен съд – Свищов от ищцата. С
определение № 568/12.12.2023 г. производството по гр.д. № 646/2023 г. е прекратено и
делото изпратено на ВТОС за определяне на друг равен съд, на основание чл. 23, ал. 3 от
ГПК.
С определение № 1391/18.12.2023 г. ВТОС по в.ч.гр.д. № 983/2023 г. е постановил гр.д.
№ 646/2023 г. по описа на РС-Свищов да бъде разгледано от РС- Горна Оряховица. След
постъпването на делото пред РС- Горна Оряховица на 29.12.2023 г. е образувано гр.д. №
2693/2023 г. От справката за движението се установява, че са извършени множество
процесуални действия, като делото е било насрочено за 12.03.2024 г. в осз, с изготвянето на
предварителен доклад. Постъпили са молби за отлагане на делото и за отвод на съдебния
състав. Следващото съдебно заседание е било насрочено за 31.05.2024 г., а молбата за отвод
е оставена без движение и са дадени указания да се уточнят обстоятелствата, на които се
основата тя. Последвали са отводи на съдиите от състава на Районен съд- Горна Оряховица,
като с определение от 17.06.2024 г., производството по делото е прекратено и изпратено за
определяне на друг равен по степен съд от ВТОС.
С определение № 796/25.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 537/2024 г. на ВТОС е постановил
гр.д. № 2693/2023 г. по описа на РС – Горна Оряховица да се разгледа от РС- Велико
Търново.
От така изложеното е видно, че делото пред Районен съд – Елена, където е подадена
исковата молба първоначално на 08.09.2023 г. и е образувано гр.д. № 291/2023 г., е
продължило 6 дена, считано от датата на подаване на исковата молба 08.09.2023 г. до
прекратяването на 14.09.2023 г., поради отвод на съдиите от състава на съда.
Пред Районен съд – Свищов делото е образувано на 29.09.2023 г. като гр.д. № 646/2023
г. и е приключило на 12.12.2023 г., като в този период исковата молба е била оставяна без
движение многократно, с оглед исканията на ищцата и процесуалния й представител,
изготвен е предварителен доклад и делото е насрочено в осз, постъпила е молба по чл. 255
от ГПК и е поискан отвод на съдиите от състава на съда, които са го приели. След
извършването на множество процесуални действия по делото, същото е с продължителност
от три месеца.
Производството по делото е продължило като гр.д. № 2693/2023 г. пред Районен съд –
Горна Оряховица, където е било образувано на 29.12.2023 г. и приключило на 18.06.2024 г.
Общата продължителност на производството е пет месеца и половина. Отново са
извършвани действия по администриране на делото и насрочването му в открито съдебно
заседание, което е било отложено по искане на ищцата, като в последствие е поискан отвод
на съдиите от Районен съд- Горна Оряховица.
От приложената по делото хронологична справка е видно, че пред Окръжен съд -
Велико Търново са били образувани три въззивни частни производство по реда на чл. 23, ал.
3 от ГПК, съответно: в.ч.гр.д. № 721/2023 г., образувано на 14.09.2023 г. и приключило на
26.09.2023 г., с продължителност от 12 дни; в.ч.гр.д. № 537/2024 г. е образувано на
18.06.2024 г. и приключило на 25.06.2024 г. или общо е продължило 7 дена; в.ч.гр.д. №
983/2023 г. образувано на 12.12.2023 г. и приключило на 18.12.2023 г. или обща
продължителност от 6 дена. С оглед характера на производствата, актовете са били
постановявани в изключително кратки срокове.
В периода от подаване на исковата молба 08.09.2023 г. до изпращането му за
7
разглеждане пред Районен съд – Велико Търново на 26.06.2024 г., производството е протекло
пред Районен съд - Елена, Районен съд- Свищов, Районен съд- Горна Оряховица и Окръжен
съд – Велико Търново, като ответните съдилища са проведели множество закрити и няколко
открити съдебни заседания. Съдът констатира, че поради действията на ищцата и исканите
отводи на съдебните състави, делото е прекратявано пред съответния съд, където е било
висящо и изпращано на друг по правилата на чл. 23, ал. 3 от ГПК. Процесуалното поведение
на ищцата, молбите за отлагане на делото, молбите за бавност и исканията за отвод са
причината производство по исковата молба да продължи общо десет месеца.
Поради изложеното съдът счита, че не е налице забавяне при разглеждане в следствие
действията на нито едно от ответните съдилища, нито е налице нарушение на норми от
правото на ЕС при извършване на което и да било действие на ответните съдилища.
Напротив забавянето се дължи на процесуалното поведение на ищцовата страна и на нейния
процесуален представител. Предвид горното твърдението за разглеждане на делото в
неразумен срок е неоснователно.
Поради изложеното по-горе съдът намира предявения иск за неоснователен, като
същия следва да бъде отхвърлен.
Разноски не са претендирани от ответниците Районен съд – Елена, Районен съд-
Свищов и Районен съд – Горна Оряховица. Разноски са претендирани от Окръжен съд –
Велико Търново, като процесуално му представителство по делото е осъществено от лице-
служител с юридическо образование /съдебен помощник/ и заявената претенция за
възнаграждение следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния за съответния
вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 от ЗПрП /чл.10 ал.3 ЗОДОВ/.
Независимо, че ответника се защитава по дело с материален интерес над 10 000 лева, в
случая 26 000,00 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи
според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, без да се увеличава
съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната
правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретно положените процесуални
усилия и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, ищецът следва заплати на Окръжен съд -Велико Търново 100,00 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, действаща чрез
пълномощника си адвокат К. Г. Т. срещу Районен съд – Елена, Районен съд – Свищов,
Районен съд – Горна Оряховица и Окръжен съд – Велико Търново, с който се иска солидарно
осъждане на ответниците за сумата от 26 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по реда на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Елена, действаща чрез пълномощника си
адвокат К. Г. Т. да заплати на Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото в размер на
сумата 100,00 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8
9