Определение по дело №465/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 419 и чл. 420 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.Д.” № 24А, представлявано от Й. К., срещу разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог, въз основа на което е издадена срещу длъжника [фирма], заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на съда по заповедното производство, въз основа на което е издадена срещу дружеството жалбоподател заповед за незабавно изпълнение, поради допуснати съществени нерушения на материалния и процесуалния закон. Навадени са оплаквания срещу изводите на съда по заповедното производство, при преценката му на представеното от банката взискател извлечение от счетоводните книги, като се възразява че макар същото да е редовно от външна страна, по своето съдържание не може да удостовери подлежащо на изпълнение парично задължение, по смисъла на чл. 418 ал.2 от ГПК, за издаване на поисканата заповед за изпълнение както срещу [фирма]. Във връзка с така направеното възражение, наведени са доводи от жалбоподателя с частната жалба, че съгласно чл. 2.б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговоря на всички изисквания на закона и да е идентично по съдържание на представеното извлечение от счетоводните книги на банката, като следва да съдържа ясно и точно изложение на всички обстоятелства на които се основава вземането, като същото следва да е индивидуализирано както по основание, така и по размер. Във връзка с присъдените на взискателя лихви върху претендираното вземане, възразява се с частната жалба, че съгласно чл. 4 а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, изискванията съобразно чл. 417 т. 2 и т. 3 от ГПК, касаещи съдържанието на заявлението досежно законните лихви, то същата следва да се основава само на документите посочени в цитираните разпоредби на закона, но не и на данни, стоящи извън изпълнителните основания посочени в ГПК. Основното оплакване, наведено с частната жалба от представителят на [фирма], че в настоящия случай кредита на става изискуем въз основа на подписването на съответния анекс към договора за банков кредит, а въз основа на обстоятелства, които са изрично посочени в анексите и с които страните са обвързали бъдещата изискуемост на вземането на банката от длъжника по договора за банков кредит. Отделно са наведени доводи, основани на дадените указания за съдилищата, по т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че за да бъде прието че кредита е превърнат от банката кредитор в предсрочно и изцяло изискуем, освен доказване наличието на обективните обстоятелства съобразно договореното за това, следва да е налице и покана, надлежно отправена от банката кредитор до дружеството длъжник, с което на длъжника да е съобщено, че банката кредитор се е възползвала от правото си да преобразува кредита в предсрочно и изцяло изискуем, както и да е съобщено на длъжника на какви основания е станало това. Възразява се, че в настоящия случай освен че не са представени доказателства за изпратено такова съобщение от [фирма] до [фирма], предхождащо депозирането на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред заповедния съд, не е посочено в представеното пред съда извлечение от сметката на длъжника и от коя дата кредита следва да се счита за предсрочно и изцяло изискуем. Основан на изложените в частната жалба доводи, длъжника [фирма] чрез своя представител, моли съда да отмени атакуваното Разпореждане за незабавно изпълнение, издадено от РС Разлог, по ч.гр.д. № 803/2014г. и да обезсили издадените въз основа на него заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма], чрез пълномощника и юристконсулт В. В. Ц., с който се оспорва частната жалба и се иска от съда да остави същата без уважение, тъй като същата е неоснователна. Възразява се с писмения отговор на частната жалба, че няма въведени от закона специални изисквания към съдържанието и формата на представеното пред съда по заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, като представеното в настоящия случай извлечение от книгите на [фирма] изцяло отговарят на изискванията на закона, за да може съда да счете, че документа е редовен от външна страна с оглед на посочените реквизити и че удостоверява подлежащото на изпълнение вземане на банката кредитор. Пояснява се, че със заявлението на взискателя [фирма] по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, частично за сумата от 500 000евро, съставляваща част от просрочените задължения на [фирма], на основание чл. 84 от ЗЗД, поради изтичане на срока на договора за кредит и неиздължаване от страна на длъжника към кредитора. Акцентира се, че съобразно подписания между страните Анекс № 14/31.05.2012г., страните са се договорили, след изпълнение на условията по § 2 ал.2, Раздел І „Предоговаряне на условията по договора за кредит”, промяна на крайния срок за погасяване на главницата по кредита, като издължаването е следвало да бъде извършено до 30.06.2013г., еднократно. Сочи се в писмения отговор на частната жалба, че в настоящия случай разпоредбата на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не е приложима, тъй като банката не обосновава искането си въз основа на обявена предсрочна изискуемост на кредита, а депозирала заявлението си по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК за вземания, чиято изискуемост е настъпила поради изтичане на срока за плащането на задълженията от длъжника по сключения между страните Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и анексите към него. В този смисъл, неоснователни са оплакванията на длъжника с частната жалба по делото, че банката кредитор е следвало да изпраща покана до длъжника и да обявява предсрочната изискуемост на кредита, преди да е депозирала заявление пред съда по заповедното производство, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Излага се становище от юристконсулт В. В. Ц., че съдията от РС Разлог, правилно е преценил че представеното на основание чл. 417 т. 2 от ГПК извлечение от счетоводните книги на [фирма] е редовен от външна страна документ, удостоверяващ претендираното вземане на банката кредитор, както за главници, така и за лихви, и без да са представяни други документи със заявлението пред съда. Въпреки това, банката кредитор е представила пред съда по заповедното производство, наред с извлечението от счетоводните книги и договора за банков кредит и всички анекси към него, с което е удостоверила пред съда възникването на самото валидно вземане, така и настъпилите в резултат на сключените анекси негови модификации, което то е претърпяло във времето. Възразява се с отговора на частната жалба, че депозираното пред съда по заповедното производство заявление по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК от банката кредитор, страда от нередовности по смисъла на чл. 127 ал.1 от ГПК, досежно изложението на обстоятелствата на които вземането се основава. Така в т. 14 от одобрения от Министерството на правосъдието образец на заявлението, ясно и точно са посочени всички обстоятелства на които се основава вземането и които имат отношения към неговото възникване и изменение.

Настоящото производство е образувано и въз основа на депозирана пред съда частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.Д.” № 24А, представлявано от Й. К., насочена срещу Определение № 3724/10.09.2014г., постановено по частно ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение № 3514 от 29.08.2014г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог и принудителното изпълнение по образуваното въз основа на нея ИД № 692/2014г. по описа на ЧСИ Г. Ц..

С частната въззивна жалба, насочено срещу отказа да бъде спряно изпълнението въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения за неверни изводи на съда при неправилно приложение на материалния закон. Така оспорва се извода на съда в рамките на проведеното заповедно производство, че не са налице формалните изисквания на разпоредбата на чл. 420 от ГПК за такова спиране, тъй като не са представени от длъжника убедителни писмени доказателства че присъдената сума не се дължи, не са представени от длъжника и доказателства, от които да е видно надлежно обезпечение на кредита по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Излагат се обаче съображения, че преди да откаже поисканото спиране на изпълнението срещу дружеството длъжник, съдът по заповедното производство е следвало да съобрази, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор, макар и редовно от външна страна, не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане и да съобрази, няма доказателства, че същото е станало изискуемо, както и да съобрази че липсват доказателства, банката кредитор да е съобщила на длъжника, преди депозирането на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, че се е ползвала от правото си да преобразува кредита в предсрочно изискуем. С частната жалба се иска от въззивния съд, да отмени изцяло обжалваното определение на РС Разлог като незаконосъобразно и да постанови спиране на изпълнението въз основа на издадената заповед за изпълнение.

С писмен отговор от [фирма], чрез пълномощника и юристконсулт В. В. Ц., се оспорва изцяло депозираната частна жалба срещу отказа да бъде спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение, като се иска от съда да я остави без уважение. Навеждат се правни доводи, че абсолютно неоснователно с частната жалба са наведени формални доводи във връзка с разпоредбата на чл. 420 от ГПК. Правилно РС Разлог е приел, че липсват представени писмени доказателства, за надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или представянето на убедителни писмени доказателства за спирането на изпълнението, поради това че същото е изплатено от длъжника, каквито се изискват при хипотезата на чл. 420 от ГПК.

Подадените частни жалби са процесуално допустими, тъй като са депозирани в предвидения в закона срок, изхождат от лица, имащи правото и интереса от обжалване на постановения съдебен акт, като същите са насочени срещу разпореждане на съда по заповедното производство, което подлежи на обжалване пред съдебните инстанции по предвидения в разпоредбата на чл. 419 от ГПК процесуален ред, както и на определение, постановено от съда по заповедното производство, подлежащо на обжалване по предвидения в разпоредбата на чл. 420 ал.3 от ГПК процесуален ред.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, настоящият състав на ОС Благоевград, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление с вх.№ 6032 от 26.08.2014г., депозирано от взискателя [фирма] пред РС Разлог, е било издадено Разпореждане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3513/29.08.2014г., постановено по образуваното ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог, въз основа на което длъжника – [фирма] е било осъдено да заплати на банката кредитор- [фирма], следните суми:

1.сумата от 500 000.00 евро /частичен иск от изцяло изискуема главница, неплатени договорни лихви и наказателни лихви /неустойки/, от които:

сумата от 360 921.90 евро, съставляваща частта претендирана от цялостно изискуемата главница по Договор за банков кредит № 189/13.12.06 г., изменен и допълнен, с размер на главницата 2 300 000.00 евро;

сумата от 57 224.73 евро, съставляваща неплатени договорни лихви, дължими за периода от 31.01.14 г. до 30.06.14 г.;

сумата от 37 626.50 евро, съставляваща наказателни лихви, включително неустойки, дължими на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Договора за кредит за периода от 31.01.14 г. до 17.08.14 г.;

сумата от 44 226.87 евро, съставляваща наказателни лихви, включително неустойки, дължими на основание § 2, ал. 4 от Анекс № 14/31.05.12 г. по Договор за кредит за периода от 01.07.11 г. до 31.05.12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящето заявление пред съда – 26.08.2014 година до окончателното изплащане на задължението;

2. сумата в размер на 19 558.30 лева, съставляваща заплатената от заявителя дължима държавна такса, както и

3. сумата в размер на 15198.73 лева, съставляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Съдът постановил обжалваното разпореждане, е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

За да издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ал. 2 от ГПК, съдът по заповедното производство е приел, че представеното пред него извлечение от счетоводните книги на банката кредитор е редовно от външна страна, съдържа всички задължителни реквизити и удостоверява претендираното от банката вземане срещу длъжника, тъй като е основано на неизпълнение на договор за кредит от страна на длъжника, който не е погасил задължението си до изтичането на срока на сключения договор- до 30.06.2014г.

Пред съда по заповедното производство са представени от ввзискателя освен извлечение от счетоводните книги на [фирма] по партидата на длъжника [фирма], към 26.08.2014г., но и Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и 14 броя анекси към него, сключени между страните по договора.

В срока по чл. 419 ал.1 от ГПК и по чл. 414 ал.2 от ГПК, длъжника- [фирма] е депозирал чрез представителите си писмено възражение, с което възразява че не дължи сумите за които срещу дружестовто е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист. Депозирано е и искане с правно основание чл. 420 ал. 2 от ГПК, за спиране на незабавното изпълнение.

Въз основа на депозирана молба от [фирма] на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението въз основа на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3514/29.08.2014г. по ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог, съдът по заповедното производство се е произнесъл с обжалваното Определение № 3724/10.09.2014г. по ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог, с което е оставил без уважение искането на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес [населено място], ул. "Г.Д." № 24А, представлявано от Н. Г. К. за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 3514/29.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 803/14г. по описа на РС Разлог и принудителното изпълнение по образуваното въз основа на нея Изпълнително дело № 692/14г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г. Ц..

Въз основа на изложените констатации от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ето защо съдът в заповедното производство проверява дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, т.е. проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Това означава, че съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеният документ като изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 418 ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането зависи от изпълнението на насрещно задължение от страна на длъжника или от настъпването на друго обстоятелство, в който случай това насрещно задължение или друго обстоятелство, следва да бъдат удостоверени пред съда в заповедното производство със съответния документ.

Нито в изричните разпоредби на ГПК относно заповедното производство, нито Закона за счетоводството, нито в друг закон са дефинирани задължителни реквизити за съдържание на извлечението от книгите на банката, като изискване за такива реквизити не е предвидено и в специалния Закон за потребителските кредити. Иначе представеният от [фирма] извлечение от книгите на банката по сметката на [фирма], съдържа всички реквизита за да се приеме че същото е редовно от външна страна. В извлечението е посочена датата, от която кредита е станал изискуем, поради неизплащане на погасителните вноски от длъжника и изтичането на срока на сключения договор. Тъй като представеното извлечение от книгите на банката кредитор носи подписите на длъжностните лица на банката и е подпечатан с нейния печат, налага се извода че представения документ пред РС Разлог ведно със заявлението по чл. 417 т. 2 от ГПК е редовен от външна страна, като възраженията за неговата нередовност не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав, тъй като не се откриват основания за да се счете, че представеното пред съда по заповедното производство извлечение от счетоводните книги на [фирма], не отговаря на закона досежно изискването за реквизити и съдържание. Характер на извлечение от сметка има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията по счетоводните регистри. За да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане-длъжник, основание за възникване на вземането, размер на главницата и на лихвите, дата на падежа на неизпълнените задължения, момента от който вземането е станало изискуемо и т.н.

Съществен е въпроса за удостоверителния обхват на извлеченията от счетоводните книги и за рамките на правомощията на съда по заповедното производство, в които същият може да извършва преценка за това дали редовния от външна страна документ или извлечение от счетоводните книги на банките, може да удостовери подлежащото на изпълнение вземане, тъй като това са двете кумулативно предвидени от закона предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. В този смисъл е създадена съдебна практика на ВКС на РБ, която беше допълнена и затвърдена от издаденото ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така с Определение № 162 от 09.02.2010г. на ВКС, по ч. т. д. № 66/2010г., I т. о., ТК, са дадени указания на съдилищата, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 217 ал. 1 т. 2 ГПК и дали дъщият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл. 418 ал. 2 ГПК/. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки. Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, включително и от действащия Закон за потребителския кредит, но принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч. (като например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗСч. за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 ЗСч. към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др.). Следователно, съобразно възприетата практика от въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания, трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит- дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.

В Определение № 426 от 16.07.2009г. по ч. т. д. № 332/2009г. на ВКС, I т. о. и Определение № 118 от 24.02.2009г. по ч. т. д. № 252/2009г. на ВКС, II т. о. е изразено становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217 ал. 1 т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължени, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането, както изчерпателно бе посочено по-горе. Съгласно константната практика на ВКС/Определение № 787 от 14.09.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 197/2012г., II т.о., ТК/, задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217 ал. 1 т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане.

Изпълнителното основание, послужило на банката кредитор- [фирма], да заяви вземане срещу длъжника- [фирма], въз основа на Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и анексите към него, е неизплащането на задължението за погасяване на главницата и лихвите по сключения договор за кредит от длъжника и към момента на изтичането на срока на договора, като в извлечението от счетоводните книги представено пред съда ведно със заявлението по чл. 417 от ГПК от банката взискател- [фирма], това изрично е уточнено, като е посочена датата на изтичане на срока на договора- 30.06.2014г., както и правното основание за претендираното вземане- чл. 84 от ЗЗД. Безспорно е от заявлението на взискателя пред заповедния съд и приложеното към него извлечение от счетоводните книги, че претендираното вземане не се основава на обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем по реда и на основание чл. 60 ал.2 от ЗКИ. Ето защо неоснователни са възраженията с частната жалба на [фирма], че извлечението от счетоводните книги не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, тъй като липсва съобщение до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно и изцяло изискуем и са налице основанията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, даващи основания на съда да счете, че в този смисъл извлечението от сметките на банката е нередовно, тъй като не е спазен предвидения в закона специален ред за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, който следва да предхожда във времето депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК и не се удостоверява изискуемостта на претендираното вземане.

Внимателния анализ на представените пред съда по заповедното производство заявление по реда на чл. 417 от ГПК по одобрен образец, Извлечение от счетоводните книги на [фирма] към 26.08.2014г., по партидата на длъжника [фирма], както и Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и анексите към него, налага безспорния извода, че макар претенцията на взискателя да е основана на всички обективни обстоятелства във връзка с възникването и промяната на договореностите между страните във времето, претендираното с извлечението от сметки вземане за главници, лихви и неустойки, всъщност е основано на договореностите между страните с последния, подписан от техните представители – Анекс № 14/31.05.2012г. към Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. В тази връзка достатъчно е да се анализира както приетия от страните с цитирания анекс краен срок за погасяване на кредита от дружеството длъжник- 30.06.2014г., така и посочения остатък от цялата дължима главница, както и периодите за които се претендират договорните лихви, наказателните лихви и лихвите за неустойки, както и посочените падежи на изискуеми, но невнесени според твърденията на взискателя вноски от длъжника- [фирма]. Всички те визират периоди след подписването на последния Анекс № 14 от представителите на кредитора- [фирма] и длъжника [фирма].

В Раздел І от Анекс № 14/31.05.2012г. към Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. страните за пореден път са предоговорили условията по кредита, като в § 2 ал. 2 от анекса, изрично е прието, че разпоредбите на Раздел І от Анекс № 14, влизат в сила след изпълнението на изрично уговорените в цитирания текст от анекса условия: 1. Учредена първа по ред ипотека за обезпечение на вземането на банката от [фирма] и съдлъжника [фирма], по Договор за банков кредит № 87/08.06.2005г., съгласно договореното с Допълнително споразумение 12 към посочения договор и 2. Учреден залог съгласно § 6 от настоящия анекс. Анализа на представения с извлечението от счетоводните книги за банката Анекс № 14/31.05.2012г. ясно сочи, че всички предоговорени условия между страните по договора за кредит- уговаряне на крайния срок на договора до 30.06.2014г./§ 2 ал.1 т. 1/, начисляването на наказателни надбавки/неустойки/, за просрочие по чл. 10 ал.1 и ал. 2 от Договора за кредит/§ 2 ал.3 от анекса/, начина на олихвяване с лихвения процент за редовната главница/§ 4 ал.1 от анекса/, са поставени в зависимост от настъпването на условията, предвидени в § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., като договореностите влизат в сила именно след изпълнението на така договорените условия и от този момент. Основателно е възражението наведено с частната жалба от представителя на [фирма], че както дължимостта на претендираното вземане за главници, лихви и неустойки, така и определянето на размера на вземането, както и настъпването на неговата изискуемост, в настоящия случай са поставени в зависимост от допълнителни условия, договорени от страните в Анекс № 14/31.05.2012г., които не са били налице към момента на подписването на цитирания анекс. Следователно според настоящия състав на ОС Благоевград, налице е хипотезата на чл. 418 ал.3 от ГПК, тъй като изискуемостта на претендираното вземане, неговите основание и размер, са поставени в зависимост от обстоятелства, договорени изрично между страните в § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., за които пред съда по заповедното производство не са били представени никакви документи от взискателя, наред с представеното извлечение от сметка, договор за банков кредит и анекси към него. Не са представени със заявлението по чл. 417 т. 2 от банката кредитор- [фирма] доказателства за това, че е билаучредена първа по ред ипотека за обезпечение на вземането на банката от [фирма] и съдлъжника [фирма], по Договор за банков кредит № 87/08.06.2005г., съгласно договореното с Допълнително споразумение 12 към посочения договор и че е учреден залог съгласно § 6 от настоящия анекс/№ 14/. Като не са представени пред съда по заповедното производство по реда на чл. 418 ал.3 от ГПК доказателства за допълнителните обстоятелства, свързани с активирането и изпълнението на договорените с Анекс № 14/31.05.2012г. условия между страните по първоначалния договор за кредит, то според настоящия състав на съда, представеното извлечение от счетоводните книги, макар и да е редовно от външна страна, не удостоверява по надлежен начин подлежащото на изпълнение вземане на банката кредитор- [фирма] от длъжника [фирма], така както същото е заявено пред заповедния съд въз основа на депозираното заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК. В изпълнение на задължението си наред с редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК, съдът по чл. 418 ал. 2 ГПК да провери и дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящия състав на ОС Благоевград счита, че представеното извлечение от счетоводните книги и представените пред съда по заповедното производство- Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и анексите към него, не са достатъчни за да удостоверят претендираното вземане по основание и размер, като не е изпълнено задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането, като предприеме мерки за защита.

За да подкрепи доводите си, настоящия въззивен състав на съда счита, че спорно е дали претендираното вземане е изискуемо, тъй като договорения краен срок за издължаване на длъжника с еднократна вноска – до 30.06.2014г., е договорен съобразно § 2 ал.1 от Анекс № 14/31.05.2012г., считано от 01.07.2011г., на след изпълнението на условията по § 2 ал.2 от анекса. Следователно за да се приеме че крайния срок за изпълнение на длъжника- [фирма] е 30.06.2014г., то следвало е пред съда по заповедното производство да се докаже и изпълнението и настъпването на условията по § 2 ал.2 от Анекс № 14, тъй като в противен случай извлечението от сметката на длъжника, не може надлежно да удостовери подлежащото изискуемо вземане на кредитора от длъжника, съобразно договореното с последния анекс между страните, както досежно главницата, така и досежно претендираните лихви. Липсата на представен пред съда по заповедното производство официален документ, удостоверяващ настъпването на условията предвидени в § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., води до съмнения не само относно изискуемостта на претендираното вземане, но и на основанията и размера на същото. В § 4 ал. 1 от Анекс № 14/31.05.2012г. изрично е посочен начина на олихвяване на редовната главница, но този начин на изчисляване на лихвите е поставен също в зависимост от осъществяването на условията предвидени в § 2 ал. 2 от анекса. Нещо повече този начин на изчисляване на договорната лихва, започва от осъществяването на условията по § 2 ал. 2 от анекса,т.е. не само начина но и началния период за изчисляването на дължимата договорна лихва са поставени в зависимост от § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г. Претендираните по вземането наказателни лихви, дължими на основание чл. 10 ал.1 и чл. 10 ал.2 от Договора за кредит, също са поставени в зависимост от условията по § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., не само досежно начина на ичисляване, но и досежно момента от който те следва да се начисляват по начина, договорен в същия анекс. Същото се отнася и до претендираните по вземането наказателни лихви, дължими на основание § 2 ал.4 от анекса. Изложеното дава основание на настоящата въззивна инстанция да счете, че при липса на убедителни писмени доказателства, които следва да са представени от взискателя пред съда по заповедното производство по реда на чл. 418 ал. 3 от ГПК, недоказано е настъпването на условията, предвидени в § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., поради което представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор и Договор за кредит № 189 от 13.12.2006г. и анексите към него, не удостоверяват в достатъчна степен размера на вземанията за договорни лихви, лихви за забава и за неустойка, като неясни са и условията при които е индивидуализиран периода на претендираните лихви. Така не става ясно поради каква причина неплатените договорни лихви и наказателни лихви/неустойки/, се претендират именно считано от 31.01.2014г. и поради каква причина тази дата следва да се разглежда като начален период за тяхната изискуемост, така както същите са индивидуализирани в извлечението от счетоводните книги на [фирма], на което взискателя се е позовал пред съда по заповедното производство.

Поради изложените от съда основания от фактическа и правна страна, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че са налице основанията да отмяна на обжалваното разпореждане на РС Разлог, въз основа на което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката взискател, без да са представени пред съда по заповедното производство, по реда на чл. 418 ал.3 от ГПК убедителни официални документи за осъществяването на условията, предвидени в § 2 ал.2 от Анекс № 14/31.05.2012г., не удостоверява надлежно подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника- [фирма]. Следва в този смисъла да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист въз основа на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог.

Съгласно чл. 419 ал.3 от ГПК обжалването на разпореждането на съда за незабавно изпълнение не спира изпълнението. С разпоредбата на чл. 420 ал.1 от ГПК изрично е предвидена възможността за искане за спиране на принудителното изпълнение, тогава когато заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена на основанията по чл. 417 т. 1-8 от ГПК. В същата хипотеза на закона е предвидена възможността съдът, постановил незабавното изпълнение, да спре изпълнението и тогава, когато в срока за възражение, е представил убедителни писмени доказателства във връзка с оспореното вземане.

Не са налице основанията за спиране на изпълнението на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог, въз основа на извлечение от счетоводните книги на [фирма] с изх. № 220-ГКК-2273/26.08.2014г. Не са представени убедителни доказателства от длъжника [фирма], че дължимата сума е изплатена изцяло и не се дължи от кредитора- [фирма]. Не е налице и другото основание предвидено в закона за уважаване на искането на длъжника и поръчителите за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение. Не е представен по делото от [фирма] надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Ето защо искането за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение № 3514 от 29.08.2014г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог и принудителното изпълнение по образуваното въз основа на нея ИД № 692/2014г. по описа на ЧСИ Г. Ц., е неоснователно и частната жалба срещу Определение № 3724/10.09.2014г., постановено по частно ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 419 и чл. 420 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение № 3513/29.08.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог, с което е постановено незабавно изпълнение и уважено искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3514/29.08.2014г., по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог и изпълнителен лист въз основа на нея.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на отмененото Разпореждане за незабавно изпълнение № 3513/29.08.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог, с което е постановено незабавно изпълнение и уважено искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3514/29.08.2014г., по ч.гр.д.№ 803/2014г. по описа на РС Разлог.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Г.Д.” № 24А, представлявано от Й. К., насочена срещу Определение № 3724/10.09.2014г., постановено по частно ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение № 3514 от 29.08.2014г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 803/2014г. по описа на РС Разлог и принудителното изпълнение по образуваното въз основа на нея ИД № 692/2014г. по описа на ЧСИ Г. Ц., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :