МОТИВИ
към Решение №951/31.10.2017г. по НОХД №2161/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала
обвинение срещу Л.П.Б. ЕГН:********** – за това, че „на 14.11.2016г. на първокласен път І-3 /Е 83/,километър 75+300 в района
околностите на ***,при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка "***”,модел „Примера” с ДК № ЕН 4009 ВТ,нарушил правилата за
движение – чл.5 ал.І т.1 от Закон за движението по пътищата - „всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”,чл.20 ал.І от Закон за движението по пътищата -
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”,чл.20 ал.ІІ от Закон за движението по пътищата - „водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното
средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”,чл.42 ал.І т.2 и
ал.ІІ т.2 и т.3 от Закон за движението по пътищата – „водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди,че има
видимост,свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство,без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение” и
„водач,който изпреварва е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна
лента,предназначена за насрещното движение,да не създава опасност или пречки за
превозните средства,движещи се по нея” и „водач,който изпреварва е длъжен да се
убеди,че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за
кратко време”,чл.43 т.1 и т.4 от Закон за движението по пътищата –
„изпреварването на моторни превозни средства,с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош,е забранено когато разстоянието на видимост,ограничено
поради характера на пътя или намалено поради мъгла,снеговалеж и други подобни,е
по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение” и
„изпреварването на моторни превозни средства,с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош,е забранено при използване на пътна лента за насрещно
движение,когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента”,чл.88 ал.І т.2 от Правилник за прилагане на Закон за
движението по пътищата – „водач,който има намерение да предприеме изпреварване,е
длъжен след като е подал сигнал,да се убеди,че има видимост, свободен път на
достатъчно разстояние за изпреварване и може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство,без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение” и чл.90 т.1 и т.4 от Правилник за
прилагане на Закон за движението по пътищата – „освен в случаите на изрична
забрана,изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено при
ограничена или намалена видимост” и „освен в случаите на изрична
забрана,изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено при
използване на пътна лента за насрещно движение,когато изпреварващият не може да
се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента”,и по непредпазливост
причинил две средни телесни повреди на К.В.М.
***,изразяващи се в счупване на двете кости на подбедрицата над глезенната
става и в счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен/компресионно
счупване/, довели съответно до трайно затруднение движението на ляв долен
крайник и до трайно затруднение движението на снагата – престъпление по чл.343
ал.І б. “Б” вр. с чл.342 ал.І вр. с
чл.129 ал.ІІ вр. с ал.І от НК.“
Делото е насрочено за разглеждане
служебно по реда на Глава Двадесет и осма от НПК.
В хода на съдебното производство,
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, се представлява от
наблюдаващия прокурор, който счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – по преценка
на Съда.
Обвиняемият Л.П.Б., редовно
призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Признава се за виновен и
изразява съжаление за извършеното, като се ползва от правото да не дава
обяснения. Защитникът счита, че са налице предпоставките за освобождаване на Б.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание като счита,
че последното следва да бъде в размер към предвидения в Закона минимум.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
Л.П.Б. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно - техническо образование, работи,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 14.11.2016г. обвиняемият Б.
привел в движение собствения си л.а. ***. Около 06:00 часа управлявал
превозното средство по първокласен път І-3 /Е 83/, ***“, в посока гр.***, в
близост до ***. Лекият автомобил бил технически изправен, атмосферните условия
– благоприятни за движение. Пътната настилка била суха, а видимостта в района
на километър 75+300 от посочения път – неограничена, като управляваното от обвиняемия
МПС се движело със скорост по – малка от 90 км/ч. В посочения пътен участък
действал пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети
с кош“, а по пътното платно имало надлъжна пътна маркировка М1 - „Единична непрекъсната
линия”.
По същото време, по първокласен
път І-3 /Е 83/ в посока гр.БЯЛА, със скорост от около 110 км/ч се движел лек
автомобил марка ***, управлявано от свидетеля К.М.. На свой ред, непосредствено
пред управляваното от обвиняемия Б. МПС, също в посока ***се движел товарен
автомобил /влекач/, теглещ полуремарке, рег.№DB85 ELT /румънска регистрация/
без данни за скорост на движението.
Въпреки наличието на споменатите
пътен знак и пътна маркировка, както и въпреки наличието на едрогабаритно МПС
пред себе си, Л.Б. решил, че може да извърши изпреварване спрямо товарния
автомобил с румънска регистрация. Л.а. „***напуснал собствената си лента на
движение и навлязъл в лентата на движение на л.а. ***, т.е. в лентата за
насрещно движение. Скоростта на управляваното от обвиняемия МПС била около 90
км/ч. Преди да успее да извърши изпреварването обаче, обвиняемият забелязал
идващото насреща му МПС, управлявано от св.М. и се опитал да се върне в
собствената си лента, изнасяйки се надясно, но по същото време, успоредно на
него се движел товарният автомобил с румънска регистрация. По този начин,
вместо да се върне в собствената си лента на движение, управляваното от обвиняемия
МПС се сблъскало странично с посочения товарен автомобил. Възникнал ударен
импулс, който причинил ротация на лекия автомобил, управляван от обвиняемия
наляво, като Б. загубил контрол над превозното средство. По този начин, л.а. „***“
продължил действието си напред. Същевременно, св.К.М. забелязал идващото срещу
него превозно средство именно когато вече забелязвал отдясно и отпред пред себе
си, товарният автомобил с румънска регистрация. Опитал се да избегне челния
удар с л.а. „***“ като завъртял волана надясно, но въпреки това, настъпил сблъсък:
между предна лява част на л.а. „***“ и предна лява част на л.а. „***“. След първоначалния удар между
двете моторни превозни средства, същите започнали да се деформират, като лекия
автомобил, управляван от свидетеля М. получил трайна пластична деформация. След
удара, двата автомобила се разделили и продължили движението си, като
управляваният от свидетеля М. загубил напречна устойчивост, напуснал пътното
платно и започнал движение по банкета, който бил с наклон, поради което се
получило първоначално странично плъзгане на превозното средство и последващо
преобръщане „през таван“, след което окончателно спряло в банкета в положение,
перпендикулярно на пътното платно, с предната си част към него. От друга
страна, след удара л.а. „***“ получил еластопластични деформации, отделил се от
другия автомобил и започнал да се движи косо в пътната лента за насрещно
движение, след което се ударил в крайпътно дърво; споменатият товарен автомобил
„***“, на свой ред спрял вдясно по посока на движението си, в съответна
отбивка.
В резултат от описаното
въздействие върху автомобила, управляван от св.К.М., последният получил
множество наранявания в областта на тялото, главата и левия крак; по –
конкретно, получил счупване на двете кости на подбедрицата над глезенната става
на левия крак и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен. Все пак,
свидетелят М. съумял да сигнализира за пътнотранспортното произшествие на
телефон 112. На място пристигнал съответен медицински екип, който транспортирал
пострадалия до ЦСМП - ПЛЕВЕН. Пристигнал и полицейски екип, както и разследващ
полицай. С оглед на местопроизшествие, извършен на основание чл.212 ал.2 НПК
започнало досъдебно производство №Д - 2212/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН. В
хода на същото били извършени действия по разследването и процесуални действия,
а към наказателна отговорност бил привлечен Л.П.Б. – за извършено престъпление
по чл.343 ал.І б. “Б” вр. с чл.342 ал.І
вр. с чл.129 ал.ІІ вр. с ал.І НК.
Изложената фактическа и
процесуална обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
- показания на
свидетелите К.В.М., ***, ***/л.47 – 49, л.53 – 59 от делото/
- протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.14 – 43 от ДП/;
- експертно заключение
по съдебномедицинска експертиза /л.60 – 67 от ДП/. От същото се установява, че
на К.В.М. е причинено многофрагментарно счупване на двете кости на лявата
подбедрица над глезенната става, което е наложило оперативно лечение, както и
счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /компресионно счупване/, което
също е наложило оперативно лечение. Вещото лице изтъква, че счупването на
костите на подбедрицата е резултат от приложена сила по хода на костите при
рязка промяна на посоката и скоростта на движение на автомобила при настъпилия
удар на пътнотранспортното произшествие, предмет на делото, като е налице
трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник - за срок от не по–малко
от три и половина – четири месеца. От друга страна, счупването на тялото на
дванадесети гръден прешлен е резултат от приложена голяма сила по хода на
гръбначния стълб, възможно и най – вероятно настъпило при преобръщане на
автомобила на пострадалия през таван, като е налице трайно затрудняване движението
на снагата – за срок не по – малък от четири месеца. Съдът приема експертното
заключение за обективно и съответстващо на изискванията на НПК, поради което му
отдава вяра;
- протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на Л.П.Б.,
от който се установява, че същата не съдържа алкохол /л.105 от ДП/;
- протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на К.В.М.,
от който се установява, че същата не съдържа алкохол /л.120 от ДП/;
- справка за
собственост върху л.а. „*** *** /л.122 от ДП/;
- веществено
доказателство - л.а.„*** *** - находящ се на съхранение в двора на С***н;
- писмени
доказателства по диагностициране и проведено лечение на К.В.М. /л.165 – 166 от
ДП/;
- справка за
нарушител от региона на името на Л.Б. и К.М. /л.112 – 115 от ДП/;
- експертно заключение
по комплексна съдебна автотехническа и оценителна експертиза /л.68 – 101 от ДП/.
От него се установява, че по трите МПС /л.а. „***“, л.а. „***“ и т.а. „***“/ не
са налице външни признаци и данни за технически неизправности, които биха могли
да са били причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. В
изложението по – горе е представен приетия от вещото лице механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, вкл. – скоростта на движение на
превозните средства и естеството на взаимодействието помежду им. Опасната зона
на спиране на л.а. „***“ се преценява на 76,64м, а тази на л.а. „***“ – на 106,37м.
Според експерта, основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Б.,
който въпреки наличието на забранителен знак В24 и забранителна пътна
маркировка М1, предприел изпреварване в съответния пътен участък. Вещото лице
счита, че както водачът на т.а. „***“, така и този на л.а. „***“ не са имали
техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП; такава възможност
обаче е имал обвиняемия, в случай обаче че не би предприел описаното
неправомерно изпреварване. Експертът е посочил, че щетите върху л.а. „***“ са
тотални и превозното средство не подлежи на възстановяване, като не е годно за
по-нататъшна експлоатация; щетите върху л.а. „***“ се определят на 3500 лева, а
тези по т.а. „***“ се преценяват като незначителни, т.к. са се изразили
единствено в протриване по левия резервоар. Съдът приема експертното заключение
за обективно и съответстващо на изискванията на НПК, поради което му отдава
вяра;
- писмени
доказателства за имущественото състояние и трудова заетост на обвиняемия,
изискани от ******
- характеристична
справка за обвиняемото лице /л.26-27 от делото/;
- справка за
съдимост /л.36 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените
доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се
начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената
съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3
изр.2 НПК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, обвиняемият Л.П.Б.
ЕГН:********** е осъществил състав на престъпление по престъпление по чл.343
ал.І б. “Б” вр. с чл.342 ал.І вр. с
чл.129 ал.ІІ вр. с ал.І НК вр. чл.20 ал.1,
чл.42 ал.2 т.2 и чл.43 т.4 ЗДвП - на 14.11.2016г. на първокласен път І-3
/Е 83/, километър 75+300 в района на ***, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка "***нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва:
-
чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“;
-
чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е
длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея“;
-
чл.43 т.4 ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“
и причинил на К.В.М. ЕГН:********** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на подбедрицата над глезенната
става на ляв крак, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен
крайник и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен на гръбначния стълб
/компресионно счупване/, довело до трайно затрудняване движението на снагата.
Съдът намира, че от обективна
страна обвиняемият, като водач на МПС, не е изпълнил следните свои задължения
по ЗДвП:
-
чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е
длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи
се по нея“. При управлението на л.а. „***“, обвиняемият не е изпълнил това свое
задължение, тъй като е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, още
повече - в нарушение на действащите в пътния участък пътен знак В24 и надлъжна
пътна маркировка М1. При положение, че не е имал право да навлиза при описаните
условия в пътната лента за насрещно движение, подс.Б. на още по – голямо
основание е следвало да се увери, че няма да създаде опасност или пречки за
движещите се МПС в тази пътна лента, но не е сторил това, а напротив –
предприел изпреварване, при това – на едрогабаритно МПС – влекач с прикачено
полуремарке, което допълнително е ограничило видимостта му и възможностите за
адекватна реакция при така предприетото неправомерно изпреварване;
-
чл.43 т.4 ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“. Обвиняемият не се
е уверил надлежно, че безпрепятствено може да се върне в напуснатата пътна
лента, при предприетото изпреварване. В тази насока, напълно относимо е
изложеното в предходния абзац и то няма да бъде преповтаряно, но все пак,
отново следва да бъде акцентирано върху това, че на първо място – обвиняемият Б.
изобщо не е имал правото да предприеме изпреварване при действащите пътни знаци
и пътна маркировка в пътния участък;
-
чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“. Обвиняемият
не е изпълнил и това свое задължение, като това неизпълнение е резултат, в
крайна сметка, отново от предприетото неправомерно изпреварване и допуснатите
нарушения на чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП и чл.43 т.4 ЗДвП. Вследствие именно от същото
неправомерно и неразчетено изпреварване, обвиняемият е допуснал страничен
сблъсък с т.а. „***“ и впоследствие – е загубил контрол върху управлявания л.а.
„***“, след което е възникнал последващият удар с л.а. „***“.
От друга страна Съдът счита, че
другите разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, за нарушаването на които Л.П.Б. е
привлечен към наказателна отговорност, не са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпването на транспортното произшествие, а оттам – и с настъпването
на престъпния резултат:
-
чл. 5 (1) т.1 ЗДвП - „Всеки участник в движението
по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“ – касае се за разпоредба на ЗДвП, която е обща по
своя характер и намира приложение при липсата на специални такива - какъвто обаче
не е случаят;
-
чл.20 ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. От
приетите от Съда фактически положения е видно, че не са налице доказателства за
това, че скоростта на Л.Б., в разглеждания случай е била „несъобразена“ с някои
от посочените в чл.20 ал.2 ЗДвП обстоятелства, а впрочем, въпросът за скоростта
на движение, при предприетото неправомерно изпреварване, сам по себе си, е без
фактическо и правно значение;
-
чл. 42. (1) т.2 ЗДвП – „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“. Това
задължение на водачите е насочено преди всичко към взаимодействието на водачите
помежду им при предприемане на изпреварване, но както е видно от изложеното по
– горе, взаимодействието между изпреварващото /л.а. „***“/ и изпреварвано /т.а.
„***“/ МПС, макар да има своето значение в контекста на развилите се събития,
не се е изразило в изменение на посоката на движение или скоростта на
изпреварваното МПС, т.е. коментираното задължение е неотносимо към
обстоятелствата на случая;
-
чл.42 (2)
т.3 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен: да се убеди, че като се движи с
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.“. И тук,
както и в предходния абзац следва да бъде отбелязано, че се касае за
задължение, което няма отношение към обстоятелствата на случая, доколкото не предприемането
на изпреварване със скорост, която не е безопасна или неизвършване на
изпреварване за кратко време, а самото предприемане на неправомерно
изпреварване, има отношение;
-
чл. 43 т.1 ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или
намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото
за изпреварването при избраната скорост на движение“. Също както и в предходния
абзац, налага се да бъде отбелязано, че разстоянието на видимост и евентуалната
му неправилна преценка, няма отношение към обстоятелствата на случая, а самият
факт на неправомерното изпреварване;
-
чл. 88. (1) т.2 ППЗДвП- „Водач, който има намерение да
предприеме изпреварване, е длъжен: след
като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на достатъчно
разстояние за изпреварване и може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение.“ Тъй като тази разпоредба
преповтаря разпоредбата на чл. 42. (1) т.2 ЗДвП, за съдържащото се в нея
задължение е относимо изложеното във връзка именно с последната, като е
необходимо да бъде отбелязано и това, че при наличието на идентични по
съдържанието си правни разпоредби в нормативни актове от различен ранг, следва
да бъдат прилагани тези от нормативния акт с по – висок ранг;
-
чл. 90 т.1 и т.4 ППЗДвП – „Освен в случаите на
изрична забрана изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено: 1.
при ограничена или намалена видимост; 4. при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента“. Както вече беше отбелязано, в случая се касае за
изрична забрана за изпреварване, която Л.Б. е нарушил, така че забранителните
норми, съдържащи се в цитираната правна разпоредба, не могат да намерят
приложение.
Ето защо Съдът приема, че описаното
по – горе поведение на обвиняемия Б., изразило се в нарушаване на разпоредбите
на чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП, чл.43 т.4 ЗДвП, се явява в пряка причинно – следствена връзка, с настъпилото
пътнотранспортно произшествие и оттук – и с причинените на К.В.М. телесни
увреждания, за които Б. е привлечен към наказателна отговорност – счупване на
двете кости на лявата подбедрица над глезенната става и счупване на тялото на
дванадесети гръден прешлен /компресионно счупване/. Последните са довели
съответно до трайно /за около три и половина – четири месеца/ затрудняване
движението на ляв долен крайник и до трайно /за около четири месеца/ затрудняване
движението на снагата, т.е. налице е една средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК, в съответствие със задължителните указания в т.10 и
т.18 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
Изпълнителното деяние, изразило се
в нарушаване от страна на обвиняемия на посочените по – горе правила за
движение по пътищата, механизмът на настъпване на транспортното произшествие и
причинно – следствената връзка между изпълнителното деяние и престъпния
резултат се доказват пряко от показанията на свидетеля К.В.М., експертно
заключение по комплексна съдебна автотехническа и оценителна експертиза и
експертно заключение по съдебномедицинска експертиза. Косвено се доказват от
показанията на свидетелите ***, ***, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /л.14 – 43 от ДП/. Престъпният резултат, сам по себе си, се доказва
пряко посредством показанията на К.М., писмените доказателства по
диагностициране и проведено лечение на К.В.М. и експертно заключение по
съдебномедицинска експертиза.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 НК и в
частност – престъпна небрежност: обвиняемият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – евентуално настъпване на транспортно произшествие
и евентуалното причиняване на телесна повреда, но е бил длъжен да ги предвиди /според
посочените по – горе разпоредби на ЗДвП, с които водачът не е съобразил
поведението си/, а и е могъл да стори това. Обвиняемият не е възприел приближаването
на управлявания от св.К.М. л.а., но на първо място, изобщо не е следвало да
предприема изпреварване при наличието на пътен знак В24 и пътна маркировка М1.
От друга страна при положение, че е предприел такова неправомерно изпреварване е
можел да очаква възникването на опасност за движението - приближаване на МПС в
насрещната лента за движение, още повече, че в собствената му лента за движение
се е движело едрогабаритно МПС – влекач с полуремарке. Следователно, в
настоящия случай не може да става дума за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, а това, че не го е сторил е
резултат единствено от собственото му неправомерно поведение и създадената от
същото поведение, неадекватна пътна обстановка. Субективната страна на деянието се установява
по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства,
коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
Следователно, налице са както
обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.343 ал.І б. “Б” вр. с чл.342 ал.І вр. с чл.129 ал.ІІ
вр. с ал.І НК вр. чл.20 ал.1, чл.42 ал.2
т.2 и чл.43 т.4 ЗДвП. Съдът намира вината на обвиняемия Л.П.Б. в извършване на
това престъпление за доказана по несъмнен начин. Съответно на горните
съображения, намира Л.Б. за невиновен по останалата част от обвинението, а
именно – за извършени нарушения по по чл.5 ал.І т.1, чл.20 ал.ІІ, чл.42 ал.І т.2
и ал.ІІ т.3, чл.43 т.1 ЗДвП и по чл.88 ал.І т.2 и чл.90 т.1 и т.4 от ППЗДвП.
По отношение на наказателната
отговорност на дееца, Съдът намира, че спрямо обвиняемия Б. са налице
материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице
пречките, посочени в същата разпоредба. На първо място, престъплението, предмет
на досъдебното производство попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б.
“а” НК – непредпазливо деяние, наказуемо
с лишаване от свобода до три години. На второ място, обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на
извършване на деянието. На трето място, с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди /т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК/.
Ето защо Съдът прецени, че са
налице необходимите законови предпоставки обвиняемият Л.П.Б. да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание –
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
Във връзка с индивидуализацията на
наказанието, Съдът намира за необходимо да изтъкне следното:
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително ниска.
Престъплението не е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК; не е предвиден и
специален минимум на наказанието лишаване от свобода. Същевременно обаче, при
съобразяване на обществената опасност на деянието, следва да се вземат предвид
и други критерии, освен посочения вече формален такъв. Ноторно известен е
факта, че нарушенията на правилата за движение по пътищата са широко
разпространени в българското общество - нарушават се масово широк кръг правила
за движение и е налице висок ръст на транспортната престъпност с изключително
негативни за цялото общество последици. Според трайната съдебната практика,
обществената опасност на деянията е динамична категория, която е обусловена от
развитието на обществените отношения и в този смисъл - и предвид широкото разпространение
на престъпленията по транспорта - обществената опасност на деянието е умерена,
независимо от предвидената в закона наказуемост.
Личната обществена опасност на дееца,
следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска – Л.Б. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В същата насока са и приобщените характеристични данни, от които е
видно, че обвиняемият се ползва с добро име по местоживеене, няма данни за
злоупотреба с алкохол или за употреба на наркотични вещества, както и за
контакти с лица от криминалния контингент; срещу него не са подавани и
оплаквания; работи. Следователно, съвкупният анализ на данните за личността на обвиняемия
води до извода, че неговата лична обществена опасност, действително се явява
ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
изтъкнатите вече добри характеристични данни;
-
направеното самопризнание, макар и непридружено от
съответни обяснения, както и изразеното разкаяние.
Тъй като наличието на „чиста“
съдимост е абсолютна предпоставка за прилагане на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, същата, на
самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства,
които отегчават отговорността на обвиняемия, не се събраха.
Следователно, налице е деяние с умерена
и актуална степен на обществена опасност, но от друга страна, деецът е с ниска
лична обществена опасност, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В съответствие с изискванията на чл.47 ал.1 НК Съдът взе предвид
и събраните данни за трудова заетост и имуществено състояние на дееца: същият работи
по трудов договор, няма декларирано недвижимо имущество, има декларирани 2
бр.МПС на негово име, не притежава земеделски земи. При съвкупната преценка на
тези обстоятелства Съдът отчете, че за да бъде наложеното административно
наказание в необходимата степен съответно на извършеното престъпление, както и
за да има задължителния поправителен, индивидуално – и генералнопревантивен
ефект, размерът на наказанието глоба не може да бъде на минимума, предвиден в
чл.78а ал.1 НК, независимо от превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Тежестта на противоправния резултат /две телесни увреждания,
всяко от които поотделно отговарящо на признаците на „средна“ телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 НК/ и
актуалността на обществената опасност на деянието са също аргументи в
очертаната насока. Същевременно, при съобразяване на имущественото състояние на
дееца и липсата на множество предходни административни наказания за нарушения
на ЗДвП, Съдът преценява, че няма пречка размерът на глобата да бъде ориентиран
към минимума, като нито твърде да се доближава до него, нито – твърде да се
отдалечава; този подход е уместен и за да бъде демонстрирана сериозността на
извършеното деяние и строгостта на Закона към подобни деяния по принцип.
Въз основа на всички тези
съображения Съдът призна Л.П.Б. ЕГН:********** за виновен в това, че на
14.11.2016г. на първокласен път І-3 /Е 83/, километър 75+300 в района на ***,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "***нарушил
правилата за движение, както следва:
-
чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“;
-
чл.42 ал.2 т.2 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е
длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея“;
-
чл.43 т.4 ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“
и по непредпазливост причинил на К.В.М. ЕГН:**********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на подбедрицата
над глезенната става на ляв крак, довело до трайно затрудняване движението на
ляв долен крайник и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен на
гръбначния стълб /компресионно счупване/, довело до трайно затрудняване
движението на снагата – престъпление по чл.343 ал.І б. “Б” вр. с чл.342 ал.І вр. с чл.129 ал.ІІ
вр. с ал.І НК вр. чл.20 ал.1, чл.42 ал.2
т.2 и чл.43 т.4 ЗДвП, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр.
чл.78а ал.1 НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер
на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, като го оправда в частта на обвинението за допуснати
нарушения по чл.5 ал.І т.1, чл.20 ал.ІІ, чл.42 ал.І т.2 и ал.ІІ т.3, чл.43 т.1 ЗДвП и по чл.88 ал.І т.2 и чл.90 т.1 и т.4 от ППЗДвП.
На следващо място, по изложените
вече съображения във връзка с размера на административното наказание глоба, Съдът
прецени, че за постигане целите на административното наказание, наложително е
на основание чл.78а ал.4 НК на обвиняемия да бъде наложено и наказание лишаване
от право да управлява МПС. По отношение на неговия размер, при съобразяване на
разпоредбата на чл.49 ал.1 НК и като взе предвид обстоятелствата на случая /в
т.ч. - нарушаването на забранителен пътен знак и пътна маркировка, станало
първопричина за всички по – нататъшни събития/, Съдът намира, че уместно и
справедливо се явява същото да бъде за срок от 10/ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, поради което и
на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а ал.4 НК постанови лишаване на Л.П.Б.
ЕГН: ********** от правото да управлява МПС за посочения срок.
По отношение на вещественото доказателство
по делото – лек автомобил „*** ***, находящ се на съхранение в двора на С***н,
като съобрази данните по делото за регистрация на същото МПС, Съдът постанови
същото да бъде върнато на Л.П.Б. ЕГН: **********, след влизане на Решението в
сила.
В съответствие с изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 НПК Л.П.Б. ЕГН: ********** беше осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: 491,98 лв./ четиристотин
деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ - по сметка на ОДМВР –
ПЛЕВЕН.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
Решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: