№ 941
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203785 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
ЦВ. Ж. Н. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-
002744/ 20.07.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с
което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. Н., редовно призована, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Б. отново моли за отмяна на
постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото
въз.Н. не е имала виновно поведение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско
възнаграждение. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 01.03.2021г. около 10.07ч. в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ на място с
GPS координати : 43.218374, 27.89015, е било установено управление на лек
автомобил „ Ауди“ А 4 с рег. № В 23 54 РН , за който нямало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № SD2D0023.При
обработка на данните и при справка в информационната система на КАТ-Варна се
установило, че автомобилът, който бил собственост на Кристиян Н., е със служебно
прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДП от 23.02.2021г. поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. От страна на Кристиян Н. на
01.06.2021г. била попълнена декларация по чл.188 от ЗДП , в която той посочил, че на
01.03.2021г. автомобилът е бил управляван от съпругата му въз.Цв.Н..Тя също
попълнила декларация за това, като и двамата узнали, че автомобилът е с прекратена
регистрация когато били уведомени от органите на МВР .На 20.05.2021г. за
превозното средство била сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” и регистрацията му била служебно подновена.В хода на проверката била
изискана и справка от Гаранционния фонд, в която било посочено, че до собственика
на автомобила е било изпратено уведомление № 1130730/17.01.2021г. съгласно
разпоредбата на чл.574 от КЗ, като нямало данни за неговото получаване.След
приключване на проверката материалите бил изпратени на ВРП.
С Постановление от 02.07.2021г. представителят на ВРП отказал да образува
досъдебно производство , тъй като било установено, че въз.Н. действително е
управлявала МПС, регистрацията на което служебно е била прекратена поради липса
на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото обаче същата не
е била собственик на автомобила и не е знаела, че той е с прекратена регистрация, то
не бил налице субективният елемент от състава на престъплението, а именно да знае,
че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това да
предприеме управлението му.Копие от постановлението било изпратено в КАТ-Варна
за сведение.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Н. на
01.03.2021г. около 10.07ч. е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143 ал.10 от ЗДП . Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Н. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП
било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
2
Наказателното постановление № 21-0819-002744/ 20.07.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма, посочена в постановлението, предвижда,
че административно-наказателна преписка се образува без приложен акт само когато
производството е било прекратено от прокурора. Вмененото във вина на въззивницата
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
въз.Н., което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната
инстнация.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. Н. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от приложената по преписката справка за автомобила и от
съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно
поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От
съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани
доказателства за това, че собственика на превозното средство , респективно въз. Н. е
била уведомена за прекратяването на договора за застраховка, респективно за
служебното прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен
път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е
застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, който не е
въззивницата, а неййния съпруг , да е бил уведомен за това . След като не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че въз. Н. е била уведомена, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията
и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Н.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
3
това, че въз. Н. виновно е управлявала служебно дерегистрираното превозно средство,
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.
Въззивницата не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен
договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се
сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството
дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат
липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че управлява
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила
като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства
водача на автомобила, който пък е различен от собственика да е уведомен, то тогава
същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивницата
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. Поради това и постановлението следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото по делото от страна на въз.Н. не е направено искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-002744/ 20.07.2021г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на ЦВ. Ж. Н. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4